ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 281
гр. гр. София, 22.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Даниела Росенова
Мариета Неделчева
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600441 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Неделчева ВНЧД № 441 по описа на
АСНС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от
НПК.
Производството е образувано въз основа на постъпила частна жалба от
адв.В.К. и адв.Й.Й., защитници на подсъдимите Г. Н. А. и А. Р. Е. срещу
определение, постановено в разпоредително заседание на 12.10.2021 г. от
СНС, 22-ри състав по НОХД №3266/2020 г. по описа на Специализирания
наказателен съд.
В жалбата си адв.К. и адв.Й. излагат условно разделени две групи доводи
за незаконосъобразност на атакуваното определение. На първо място
намират, че определението по чл.248, ал.1, т.3 от НПК е постановено от
незаконен състав в нарушение на процесуалните правила и материалния
закон. Излагат аргументи, че в конкретния случай съставът на съда,
постановил атакуваното определение е незаконен, поради нарушение на
чл.411А, ал.1 от НПК. След като детайлно описват в жалбата си
процесуалното развитие на делото, защитниците сочат, че с присъда от
1
28.11.2018 г. по НОХД №1400/2014 г. състав на СНС, 16-ти състав, е оправдал
всички подсъдими по повдигнатото им обвинение по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.1,
съответно ал.2 от НК, както и по част от обвиненията по чл.252, ал.2, пр.2 вр.
ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като присъдата е била обжалвана единствено
от подсъдимите по делото в осъдителната й част по чл.252 от НК. Вследствие
на депозираните жалби срещу присъдата по НОХД № 1400/2014 г. било
образувано ВНОХД №115/2019 г. по описа на АСНС и с решение от
03.11.2020 г. АСНС е отменил присъдата изцяло поради допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяването й. В жалбата си
адв.К. и адв.Й. излагат аргументи, че АСНС в нарушение на чл.335, т.4 от
НПК е отменил присъдата в оправдателната й част, въпреки липсата на
протест или жалба от частен обвинител. С оглед на това заемат становището,
че така постановената отмяна не може да предизвика висящност на
обвиненията по делото, за които подсъдимите са били вече оправдани с
първоинстанционната присъда. Позовават се на разпоредбите на чл.4, т.1 от
Седмия протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи и чл.14, т.7 от Международния пакт за граждански и политически
права, които уреждат един от основните принципи в наказателното право ne
bis in idem , като сочат, че едно лице не може да бъде съдено или наказвано
два пъти за едно и също нещо. Развивайки аргументите си в тази насока
адв.К. и адв.Й. достигат до извода, че след като подсъдимите по делото са
оправдани по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.321 от НК, в
тази част присъдата е влязла в сила, поради което и производството вече не е
от компетентността на Специализирания наказателен съд. Намират, че към
момента на подаване на частната жалба производството по делото е висящо
само за обвинението за престъпления по чл.252 от НК, а те не са подсъдни на
СНС, а на съответния компетентен окръжен съд по местоизвършването им. С
оглед на така изложеното защитниците на подсъдимите А. и Е. намират, че
определението от 12.10.2021 г. е постановено от незаконен състав на СНС и е
основание за отмяна на обжалваното определение, постановено по реда на по
чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
На второ място в жалбата си адв.К. и адв.Й. излагат съображения за
допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, довели според становището им до ограничаване на
процесуалните права на подзащитните им Г.А. и А.Е., което представлява
2
основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на същото
на прокурора. Намират, че с атакуваното определение от 12.10.2021 г. по
НОХД №3266/2020 г., СНС, 22-ри състав неоснователно е приел, че на
досъдебното производство не са допуснати посочените от тях съществени
процесуални нарушения. В частната жалба се сочи, че обвинителният акт въз
основа, на който е образувано съдебното производство по делото, не отговаря
на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК и ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС,
поради което и подсъдимите не могат да разберат в какво са обвинени.
Твърди си, че в обвинителния титул не са конкретизирани времето, мястото и
начинът на извършване на отделните деяния. Излагат се също аргументи, че
обвинителният акт не съдържа конкретизация по отношение на размера на
реализираните доходи за всеки конкретен случай, като не става ясно какво е
получил всеки от подсъдимите от тези доходи. Сочи се, че липсата на
конкретизация за получени направомерни доходи от всяко едно от деянията и
от всеки подсъдим поотделно, нарушава правото им на защита, тъй като при
частично оправдаване на някой от подсъдимите и осъждане на други, не може
да се разграничи отговорността им.
На следващо място като съществено процесуално нарушение допуснато
при съставяне на обвинителния акт по делото е посочено, че не е направено
разграничение кои от деянията подсъдимите са извършили като физически
лица и кои като представители на юридическите лица „* и * г.“ ООД и „К. е.“
ООД. Защитниците намират, че този въпрос е съществен, тъй като
подзащитните им Г.А. и А.Е. не са представители на нито едно от двете
търговски дружества. Цитират пасаж от постановеното въззивно решение по
делото и намират, че при така направената от АСНС констатация,
първоинстанционният съд е бил длъжен да прекрати съдебното производство
и да върне делото на прокурора за отстраняване на съответните процесуални
нарушения.
На последно място в депозираната жалба се сочи, че в хода на
досъдебното производство било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при привличане на подс.Г.А. като обвиняем. Твърди
се, че видно от постановлението за привличане като обвиняем, същото
съдържа подписи на обвиняемия само на три от общо 12-те страници (за
разлика от постановленията на другите подсъдими, които носят подписите им
на всяка страница). Адв.К. и адв.Й. намират, че с това е нарушен чл.219, ал.4
3
от НПК и липсата на подписи на всяка от страниците на постановлението за
привличане като обвиняем, означава, че подзащитният им А. не е запознат с
обвинението срещу него в пълния му обем.
По изложените съображения адв.К. и адв.Й. молят АСНС да отмени
протоколно определение от 12.10.2021 г., постановено по реда на чл.248, ал.1,
т.3 от НПК по НОХД №3266/2020 г. по описа на СНС и да върне делото на
компетентния съд за провеждане на ново разпоредително заседание за
произнасяне по реда на чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като обсъди
доводите, изложени в частната жалба и материалите по делото, намери за
установено следното:
Частната въззивна жалба е подадена от надлежни страни в наказателното
производство и в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
Първоинстанционното съдебно производство по НОХД № 3266/2020 г.
пред Специализирания наказателен съд е образувано въз основа на внесен
обвинителен акт от Специализираната прокуратура, с който подсъдимите Г.
Н. А. и А.. Р. Е. и още две лица Г. Й. И. и Г. К. Н. са обвинени в извършване
на престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК, като първите двама
подсъдими имат повдигнати обвинения и за престъпления по чл.252, ал.2,
пр.2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 12.10.2021
г., 22-ри състав на СНС е провел разпоредителното заседание по делото и се е
произнесъл по въпросите, закрепени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 1-8 от
НПК, като е обсъдил аргументите изложени от адв.К., адв.Й. и адв.Д. в насока
допуснати на досъдебното производство и при съставянето на обвинителния
титул нарушения, накърнили по съществен начин правото на защита на
подзащитните им Г.А., А.Е. и Г. Н. и е приел, че не са налице основанията на
чл.249, ал.4, т.1 от НПК за прекратяване на съдебното производство по делото
и връщането му на прокурора за изправяне на допуснатите нарушения.
Апелативният специализиран наказателен съд намира атакуваното
определение за правилно, законосъобразно и обосновано, поради което
4
следва да го потвърди. В мотивната част на проверявания съдебен акт,
първоинстанционният съд е обсъдил изложените от защитниците възражения
за допуснати съществени процесуални нарушения и мотивирано е отхвърлил
същите като неоснователни. В диспозитива на самото определение е
констатирал, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, който
да водят до прекратяване на съдебното производство.
По отношение на първото изложено възражение в частната жалба,
касаещо постановяване на атакуваното определение от незаконен състав на
Специализирания наказателен съд, тъй като не е компетентния съд да
разгледа делото, АСНС намира същото за неоснователно. Действително с
присъда постановена на 28.11.2018 г. по НОХД №1400/2014 г., СНС, 16-ти
състав, съдът е признал за невиновни и е оправдал подсъдимите Г.А. и А.Е.
по повдигнатите им с обвинителния акт обвинения за престъпления по
чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 от НК. Същите тези подсъдими
първоинстанционният съд с присъда е признал за виновни в извършване на
престъпление по чл.252, ал.2, пр.2 вр. с ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, като
за част от деянията, които са им вменени с обвинителния титул, са признати
за невиновни. Срещу присъдата били депозирани жалби от адв.К. като
защитник на подс.Г.А. и от адв.Й. като защитник на подс.Г.А. и А.Е.. Срещу
оправдателните диспозитиви на присъда не е бил подаден протест от
прокурор при Специализираната прокуратура. В Апелативния специализиран
наказателен съд въз основа на подадени въззивни жалби срещу присъдата
било образувано ВНОХД №115/2019 г. по описа на АСНС. С решение
№260004/03.11.2020 г. след извършена цялостна служебна проверка на
присъдата, въззивният съд е констатирал, че са допуснати съществени и
отстраними процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които
въззивната инстанция не може самостоятелно да поправи, поради което и на
осн.чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 вр. чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2 от НПК е
отменил Присъда от 28.11.2018 г. по НОХД №1400/2014 г. и върнал делото за
ново разглеждане на друг състав на СНС.
С оглед на така постановеното решение и отмяната на присъдата по
НОХД № 1400/2014 г. по описа на СНС в нейната цялост, висящността на
обвиненията повдигнати на подс.Г.А. и подс.А.Е. по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр.
с ал.2 от НК и по чл.252, ал.2, пр.2 вр. с ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК (за
5
кредитополучателите, за които са били оправдани от първоинстанционния
съд) е била възстановена, поради което и компетентен да разгледа делото се
явява Специализирания наказателен съд, съгласно разпоредбата на чл.411А,
ал.1, т.2 от НПК. Правилно и законосъобразно СНС е преценил, че
производството е върнато от АСНС за разглеждане при пълния набор от
обвинения, като след провеждане на съдебно следствие и при приключване на
делото съдът следва да отчете особеносттите на развитието на делото до
момента. Действително отмяната на присъдата е предизвикана само от
подсъдимите лица и в този случай в сила е забраната за реформацио ин пеюс
(reformatio in pejus), или с други думи преклудирана е възможността
подсъдимите лица да бъдат осъдени за онези деяния, за които са оправдани.
Правната теория и съдебната практика са константни в становището си, че
когато втората инстанция е отменила обжалваната присъда на каквото и да
било основание, без за това да е имало протест от прокурора, при новото
разглеждане на делото, първоинстанционният съд не може да осъди
подсъдимия за онези деяния, за които при предходното разглеждане на
делото той е бил признат за невиновен и оправдан (в този смисъл са Решение
№1091/08.09.1960 г., по н.д.№947/1960 г., III н.о., Решение №66/27.02.1997 г.
на ВКС по н.д.№499/96 г., I н.о., Решение №86/28.05.2018 г. по н.д.№128/2018
г., I н.о.). Забраната за влошаване положението на подсъдимия се отнася както
до решаващите правомощия на съда осъществяващ инстанционен контрол,
така и до онези органи, които ще решават делото при връщането му в
резултат на действията на контролните съдилища. С оглед на гореизложеното
и наличието на посочената процесуална гаранция, съдът намира за
неоснователно възражението, изложено от адв.К. и адв.Й., за допуснато
нарушение на чл.4, т.1 от Седмия протокол към Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи и чл.14, т.7 от Международния пакт за
граждански и политически права.
На следващо място по отношение втората група възражения, направени от
адв.К. и адв.Й. в депозираната частна жалба, за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на правата на
подсъдимите лица, въззивният съд намира същите за неоснователни, респ.
обжалваното определение за правилно и законосъобразно.
Обвинителният акт, въз основа на който е инициирано съдебното
проиводство по НОХД №3266/2020 г. по описа на СНС, макар и твърде
6
схематичен, съдържа всички необходими реквизити уредени в разпоредбата
на чл.246, ал.2 от НПК, както и отговаря на изискванията зададени с ТР
№2/2002 г. на ОСНК на ВКС. АСНС намира, че времето, мястото, начинът и
участието в извършване на отделните деяния, за които са обвинени
подсъдимите Г.А. и А.Е., са описани и конкретизирани в достатъчна степен,
като тези задължителни елементи на обвинението се съдържат както в
обстоятелствената част на обвинителния титул, така и в диспозитивната му
част. Не отговаря на отразеното в обвинителния акт възражението, че в
процесуалния документ не се съдържа конкретизация по отношение на
размера на реализираните доходи за всеки случай, както и какво е получил
всеки един от подсъдимите. В обстоятелствената и в диспозитивната част на
обвинителния акт е въведена такава конкретизация кой от подсъдимите каква
сума е получил като доход от отпусканите заеми, който е квалифициран от
представителя на СП като значителен такъв.
Обвинителният титул не страда и от твърдяния от адв.К. и адв.Й.
недостатък (не е направено разграничение кои от деянията подсъдимите са
извършили като физически лица и кои като представители на юридичскети
лица „* и * –г." ООД и „К. е.“ ООД), който да води до невъзможността на
техните подзащитни Г.А. и А.Е. да разберат повдигнатите им обвинения.
Въззивният съд напълно споделя изводите, направени от
първоинстанционния съд в обжалваното определение, че ясно и конкретно в
първите страници (л.2 и л.3 по номерацията на обвинителния акт) на
обвинителния акт е разяснено това обстоятелство. На л.2 от номерацията на
обвинителния акт е посочено, че: „... За нуждите на престъпната дейност и
най-вече с цел придаване на привидно законен характер на сключваните
сделки, обвиняемите И. и Г. регистрирали през 2005 г. търговско дружество „
* и * г.“ ООД, със седалище в гр.В. Т., ЕИК ********. Двамата били
съдружници с по 50 % от дяловете, както и управители на същото.
Впоследствие през 2008 г. същите обвиняеми регистрирали още едно
търговско дружество "К. е.“ ООД, със седалище в гр.В. Т., ЕИК *******...“.
Така преди да премине към описване на фактическите обстоятелства касаещи
конкретно отпусканите кредити без необходимото по закон разрешение за
това, прокурорът е развил тезата си какво разбира под понятието, че
кредитите са давани от подс.Г.А. и А.Е., като физически лица и като
представители на посочените юридически лица.
7
Неоснователно се явява и възражението на защитниците на подс.Г.А. за
наличие на съществено процесуално нарушение на досъдебното производство
с оглед липсата на подписи на подс.А., положени на всяка страница от
постановлението за привличане в качеството му на обвиняем. На първо място
такова изискване за поставяне на подпис на всяка страница на
постановлението от обвиняемото лице, не е закрепено в закона. В самата
бланка на процесуалния документ е предвидено конкретно място, на което
обвиняемия да положи подписа си, за да удостовери обстоятелството, че
същия му е предявен и такъв подпис е положен в постановлението за
привличане като обвиняем от Г.А.. На осн. чл.219, ал.4, изр.2-ро от НПК
разследващият орган връчва срещу подпис препис от постановлението на
обвиняемия, от което следва, че подс.Г.А. би следвало да се е запознал в
пълнота с престъпленията, за които е бил привлечен като обвиняем. Освен
всичко гореизложено е необходимо да да се отчете обстоятелството, че
НОХД №1400/2014 г. по описа на СНС е било образувано през 2014 г. и на
подс.Г.А. е бил връчен препис от обвинителния акт, въз основа, на който е
образувано и НОХД №3266/2020 г. по описа на СНС, от което следва, че
същият в пълнота се е запознал освен с престъпленията, за които му е
повдигнато обвинение и с фактите и обстоятелствата, които прокурорът е
намерил, че се субсумират под съответните правни норми.
С оглед на всичко гореизложено, АСНС намира, че не са допуснати
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила в досъдебното
производство по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, които да са довели до
нарушаване на правото на защита на подсъдимите Г.А. и А.Е. да научат за
какви престъпления са обвинени, поради което определението постановено на
12.10.2021 г. по НОХД №3266/2020 г. следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното и на осн. чл.345, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в разпоредително
8
заседание, проведено на 12.10.2021 г. по НОХД № 3266/2020 г. по описа на
СНС, 22-ри състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9