Р Е Ш Е Н И Е  № 354

 

гр. Сливен, 24.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 868 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от ЕТ „Ц.Д.” – гр. Сливен, представлявано от Ц.Д.Д., против НП № F447923/20.12.2018 год., издадено от Директора на Офис – Сливен на ТД на НАП –  Бургас, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 и чл. 3, ал. 3, т. 5, б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица. Моли издаденото НП да бъде отменено.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се представлява в с.з. По делото е постъпило допълнение към въззивната жалба, с което се иска отмяна на издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, както и прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 26.11.2018 год. бил съставен АУАН № F447923 от същата дата на жалбоподателя за това, че в качеството си на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП – Бургас, Офис - Сливен декларация образец № 6 относно сумите за дължими осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ - едновременно с подаване на декларации образец № 1 в законоустановения срок по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год., а именно: до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а за данъка по чл. 42 ЗДДФЛ - в срок от 1-во до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ. В акта било отразено, че декларация образец № 6 за месец 12.2017 год. с код „5 - Изплатено, начислено и неизплатено или неначислено възнаграждение за месеца, в това число допълнителни доходи от трудова дейност“ е подадена със заявление № 15794/21.11.2018 год. за извършване на проверка, както и че същата е входирана с вх. № 203581808789369/23.11.2018 год., като не е спазен законоустановения срок за подаването й - до 25.01.2018 год. В акта било посочено, че нарушението е установено при обработване на декларацията на 23.11.2018 год. и същият бил съставен в присъствието на упълномощено лице на задълженото лице. В акта било отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Актът бил връчен на упълномощено лице на 26.11.2018 год. (л. 9 от делото).

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № F447923/20.12.2018 год. от Директора на Офис – Сливен на ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 и чл. 3, ал. 3, т. 5, б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица. В обстоятелствената част на НП било посочено, че жалбоподателят – осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП - Бургас, офис Сливен декларация образец № 6 относно сумите за дължими осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” - едновременно с подаване на декларации образец № 1 в законоустановения срок по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год., а именно: до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението, а за данъка по чл. 42 ЗДДФЛ - в срок от 1-во до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ. НП било връчено на 28.05.2019 год. на упълномощено лице (л. 7 – 8 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателя или не.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В конкретния случай съдът констатира несъответствие между обстоятелствената част на съставения АУАН и квалификацията на нарушението в него, както и несъответствие между квалификацията на нарушението в акта и в издаденото въз основа на него НП. В съставения акт като квалификация е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. С тази разпоредба законодателят е задължил осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Следователно е налице противоречие между описанието на нарушението в съставения акт и квалификацията на същото. Освен това в издаденото въз основа на акта НП е посочена, като нарушена от жалбоподателя друга разпоредбата - чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, което от своя страна води до противоречие в квалификацията на нарушението в акта и в НП. Следва да се отбележи, че в издаденото НП е допълнена квалификацията на деянието, като е посочено, че жалбоподателят е нарушил и разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 5, б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица, каквато квалификация не е посочена в съставения АУАН.

Констатираното несъответствие между описанието на нарушението и квалификацията на същото в съставения АУАН, както и несъответствието между посочените законни разпоредби, които са нарушени в акта и в НП, е накърнило правото на защита на наказаното лице, тъй като жалбоподателят е бил лишен от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил.

Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил и основанието за налагане на административното наказание, за да може да организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

За пълнота съдът намира, че жалбата и по същество е основателна. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Безспорно се установи, че дружеството е подавало необходимата информация за служителите си в ТД на НАП – Бургас, Офис – Сливен, като липсващата информация касае само едно лице, което е инцидентен случай на административно нарушение. Нарушението е извършено за първи път и същото е било установено именно в резултат на предприетите действия от страна на представител на дружеството за подаване на необходимата информация. В подкрепа на обстоятелството, че е налице маловажен случай е и издаденото от административнонаказващия орган Предупреждение № F447892/20.12.2018 год. на жалбоподателя за неподадената в срок до 25.01.2018 год. декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице” за м. декември 2017 год., която била подадена на 23.11.2018 год. Следователно се касае за един и същи период от време, като за неподадената в срок декларация обр. № 1 за м. декември 2017 год. административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, а за декларация обр. № 6 за м. декември 2017 год. е издал НП, въпреки че и за двете декларации са били налице едни и същи обстоятелства. В издаденото НП не е посочено защо за неподадената в срок декларация обр. № 6 не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, така както административнонаказващият орган е приел за неподадената в срок декларация обр. № 1. С разпоредбата на ЗАНН е предоставена възможност на административнонаказващия орган да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на „маловажност” на нарушението. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, административнонаказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № F447923/20.12.2018 год., издадено от Директора на Офис – Сливен на ТД на НАП –  Бургас, с което на ЕТ „Ц.Д.” – гр. Сливен, представлявано от Ц.Д.Д., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 и чл. 3, ал. 3, т. 5, б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: