Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 27.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Т.Г., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
12013 по описа за 2015 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищецът В.Ц.Н.
твърди, че на 17.04.2014 г., около 18.00 часа, на път № II-15, км. 9+378, при управление
на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“ с per. № ******, водачът Г.Б.А.,
е нарушил правилата за движение по пътищата, при което е допуснал ПТП, като е
навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил лек автомобил марка „Сеат“,
модел „Кордоба“, в който е пътувал ищеца. Поддържа, че вследствие на инцидента
е получил травматични увреждания: кръвонасядане в гръден кош, счупени ребра,
наличие на болезненост, недостиг на въздух и наличие на кръвонасядане в лявата
гръдна половина, кръвонасядане в дясната лумбална област, болезненост в
областта на десен долен крайник - ходило и дистална част на подбедрицата,
болезненост на двете ръце. Сочи, че е била установена 50 % нетрудоспособност и
инвалидност от ТЕЛК. Излага, че във връзка с процесното ПТП е ангажирана
наказателната отговорност на водача Г.А. на лекия автомобил „Нисан“, с влязла в
сила присъда по НОХД № 529/2014 г. по описа на Врачански окръжен съд.
Твърди, че
за управлявания от Г.Б.А. лек автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“ с per. №
****** е бил сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност със Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - застраховане“ АД.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди застрахователното дружество да му заплати, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт, както и
сумата от 5000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи извършени
от ищеца разходи във връзка с лечението му, ведно със законната лихва върху
двете суми от 18.04.2014 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответникът “Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – застраховане““ АД оспорва исковете по основание и
по размер. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
му. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, както и вината на водача Г.А..
Твърди, че в конкретния случай изключителна вина за ПТП има и другият водач,
който е управлявал МПС с несъобразена скорост за конкретните пътни условия,
като по този начин не е могъл да реагира своевременно и да избегне настъпването
на произшествието. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който
не е бил с поставен предпазен колан. Оспорва пряката причинно - следствена
връзка между твърдените от ищеца увреждания и процесното ПТП. Твърди, че
уврежданията и последвалите усложнения се дължат на придружаващи заболявания на
ищеца. Оспорва предявените искове и по размер. Счита, че същите са прекомерно
завишени и несъответстващи на степента и характера на претърпените вреди. Претендира
разноски по делото.
Третото
лице помагач Г.Б.А., водач на лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“ с
per. № ВР 0604 ВВ, не взема становище.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност”
с обект гражданската отговорност на деликвента като автомобилист за вреди,
причинени при управление на процесното МПС.
С влязла присъда от №27 от 09.12.2014 г. на ОС - Враца по НОХД № 529/2014 г., Г.Б.А. е признат за
виновен в това, че на 17.04.2014 г. около 18:00 ч. на път „II-15“, на км.
9+378, м. „Скорошата“, с посока на движение гр. Враца – гр. Оряхово, при
управление на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“ с per. № ******, без
да е правоспособен водач на МПС и в пияно състояние с 0,65 промила алкохол в
кръвта си, е нарушил правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
като се е движил с несъобразена с пътната обстановка и атмосферните условия
скорост и в нарушение на чл. 150 от ЗДвП – като неправоспособен водач, по
непредпазливост е причинил смъртта и телесни повреди на повече от едно лице,
включително е причинил средни телесни повреди на ищеца по настоящото дело В.Ц.Н.,
изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно, влязлата в сила присъда на наказателния съд обвързва настоящата
инстанция да приеме за доказано: извършването на деянието от Г.Б.А.;
противоправността на деянието - същото осъществява състав на престъпление по
чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 1, алт.1, предл. 2 и предл. 4, б. „б“, алт. 2
(причиняване в пияно състояние на смърт и средна телесна повреда на повече от
едно лице), поради което е и противоправно; както и виновността на третото лице
помагач, действал по непредпазливост.
По делото е изслушана и приета съдебномедицинска експертиза, според
която от ПТП ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в контузия
на гръден кош, счупване на V-VI-VII ребра вляво, контузия на шийни прешлени,
контузия на корема, счупване на основата на първа метатарзална кост на дясното
ходило. С оглед уврежданията, ищецът е търпял болки и страдания около 3-4
месеца, от които през първите 30 дни са били с по-интензивен характер, като ще
продължи да изпитва периодично болки в гръдния кош и дясното ходило през целия
си живот. В процеса на възстановяване ищецът е имал нужда от закупуването на
патерици, прием на усилена храна (месо и млечни продукти) и витамини, а през
първите 30 дни се е нуждаел от ежедневни грижи от друго лице. Съгласно
заключението преди инцидента пострадалият е страдал от генерализирана артроза,
коксартроза и гонартроза (зашипяване на тазобедрена и коленни стави), които в
известна степен са попречили на процеса по рехабилитация, поради затруднените
движения на ищеца. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че поначало
уврежданията на ищеца, причинени от ПТП, би трябвало в рамките на 1-2 години да
се стабилизират и не би следвало да има влошаване, особено за счупванията, но
доколкото пострадалият е страдал отпреди от коксартроза и гонартроза в тазобредената
и коленните стави и придвижването му поначало е било затруднено, то и
получените увреждания са допринесли в известна степен за влошаване на
здравословното му състояние.
Свидетелката
Р.П.М., първа братовчедка на съпругата на ищеца, заявява, че първоначално след
инцидента състоянието на пострадалия е било много тежко и съпругата му се е
налагало да полага постоянни грижи за него. Твърди, че пострадалият се
придвижвал с помощта на бастун, а с времето не се забелязвало подобрение в
състоянието му. Сочи, че след ПТП, поради невъзможността му да се движи, работи
и издържа финансово, ищецът е станал нервен, раздразнителен и конфликтен с
близките си.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че по делото са доказани всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане, доколкото с присъдата на
наказателния съд е установено деянието, неговата протовоправност и виновно
поведение на водача на л.а. „Нисан“, а от съдебно медицинската експертиза се
установява, че от процесното ПТП ищецът е получил травми, от които е изпитвал
болки и страдания.
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Няма спор
между страните, а това се потвърждава и от данните, посочени в констативния
протокол за ПТП, че към датата на пътното произшествие – 17.04.2014 г.. е
действащ договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“,
обективиран в полица № 23114000658381, с обект – отговорността на водач за
вреди при управлението на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“ с per. №
******, страна по който е ответното дружество.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД
се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди от травматични увреждания: контузия на гръден
кош, счупване на V-VI-VII ребра вляво,
контузии на шийни прешлени и на корема, счупване на кост на дясното ходило, които
са причинили болки за период от около 3-4 месеца, особено интензивни в първите
30 дни; възрастта на пострадалия (51 г.); обстоятелството, че според съдебно
медицинската експертиза вида на травматични увреждания, получени от ПТП, не
предполагат усложнения и влошаване на здравословното състояние, но от друга
страна ще доведат до периодични болки в областта на в гръдния кош и дясното
ходило, които ще съпътстват ищеца през целия му живот. Съдът отчита и
обстоятелството, че описаните от ищеца болки и затруднено придвижване са
породени, не само от ПТП, но и от съпътстващите го отпреди това заболявания
(коксартроза и гонартроза) в увредените области, но също така и че процесните
травми са оказали негативно влияние върху състоянието му. Релевантно за
определянето размера на обезщетението са и социално - икономическите условия на
живот в страната. Следва да се отбележи, че по делото своевременно не са
ангажирани доказателства за твърдяната от ищеца трудова нетрудоспособност и
инвалидност, както и че същата е настъпила в причинна връзка с получените от
ПТП травми. По изложените съображения, съдът намира, че сумата от 40 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Относно
претендираните имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински
консумативи и лекарства, заплатени ежедневни грижи от друго лице, специализиран
превоз от дома на ищеца до болницата в гр. Враца, в размер на 5000 лв. съдът
намира, че същите са недоказани, доколкото липсват, каквито и да било
доказателства в тази насока. Извод в обратен смисъл не може да бъде обоснован
само въз основа на СМЕ, която сочи, че през възстановителния период пострадалият
е имал нужда от усилена храна, ежедневни грижи, лекарства и патерици, тъй като по делото не се
установява да са извършвани такива разходи, както и техния точен размер.
Ответникът
е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, който не е поставил обезопасителен колан, както и че водачът на лек
автомобил „Сеат“, при който е пътувал пострадалия, с поведението си е
допринесъл за настъпването на уврежданията..
Съдът
намира за неоснователни тези възражения на ответника за намаляване на
застрахователното обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради следните
обстоятелства:
Предвид
възраженията на ответника, по делото е приета и изслушана съдебно
автотехническа експертиза, от която се установява, че вина за ПТП е имал единствено
водачът на лекия автомобил „Нисан“. Съгласно становището на вещото лице
внезапното и цялостно навлизане на това МПС в насрещната лента за движение е
довело до челен сблъсък с лек автомобил „Сеат“, в който на предната дясна
седалка се е возил ищеца, поради което водачът на ударения автомобил е бил в
обективна невъзможност да предотврати ПТП, независимо, че също е шофирал с превишена
скорост. Ответникът не е доказал дали и в какъв обем причинените вреди на ищеца
биха настъпили ако автомобилът, в който той се е возел, се е движил със
съобразената скорост, поради което доводите, че поведението на водача на лекия
автомобил „Сеат“ е допринесло за вредоносния резултат, остават недоказани.
Според изслушаната
съдебно медицинска експертиза липсват данни в медицинската документация за
следи и белези от поставен обезопасителен колан от ищеца, но с оглед травмите и
механизма на ПТП, най-вероятно такъв е бил използван. В съдебно заседание вещото
лице пояснява, че с оглед челния удар между двата автомобила, липсват
наранявания по главата на пострадалия, каквито щяха да се получат при
непоставянето на колан, както и че травмите в лявата половина на гръдния кош,
при силен и рязък удар, могат да бъдат причинени именно от поставен колан.
Настоящият състав кредитира така даденото заключение, като счита, че същото е
логично и безпротиворечиво, доколкото такъв извод може да се обоснове предвид
челния силен сблъсък и обстоятелствата, че пострадалият се е возел на предната
дясна седалка, но не е получил увреждания по главата. От друга страна, твърдяното
съпричиняване от пострадалия следва да бъде доказано по категоричен начин от
страната, която е направила такова възражение, като приложението на чл. 51, ал.
2 ЗЗД не може да се основава на предполагаем принос, а следва да е доказан при
условията на пълно и главно доказване, каквото обаче ответникът не проведе в
настоящото производство (в този смисъл и Решение № 151 от 12.11.2012 г. по т.
д. № 1140/2011 г., ІІ Т.О. на ВКС).
Предвид
гореизложеното относно размера на справедливото обезщетение, предявеният иск за
неимуществени вреди се явява доказан и основателен до размера на 40 000
лв., като над тази сума до предявените 100 000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
С оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането, но тъй като
ищецът е заявил по-късна дата, законна
лихва се дължи от 18.04.2014 г.
Относно
разноските:
Ищецът
претендира деловодни разноски в размер на 11 200 лв., като е представил
договор за поръчка от 26.06.2014 г., сключен между него и адв. Ч. Т., видно от който,
адвокатът се задължава да оказва юридическо съдействие и да води дела от
всякакъв характер, а на втората страница е отбелязано с ръкописен текст, че
„сумата е изплатена окончателно на 15.02.2017 г.“. Доколкото обаче договорът не
се отнася само за действия по настоящото дело и от друга страна, не е отразено,
че изплатената сума от 15.02.2017 г. е именно по повод настоящото производство,
то следва да се приеме, че ищецът не е представил доказателства за заплащането
на адвокатско възнаграждение, и претендираните разноски не следва да му бъдат
присъдени.
На ответника,
на основание чл.78, ал.3 във вр. ал. 8 от ГПК и съобразно отхвърлената част от
исковете, следва да бъдат присъдени направените разходи в размер на 247.62 лв.
- разноски за автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 1600 лв., представляваща държавна такса, съразмерно на
уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - застраховане”“ АД, ЕИК ******
да заплати на В.Ц.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Ч.Т.,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата 40 000
лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 17.04.2014
г., на път № II-15, км. 9+378, по вина на Г.Б.А., чиято гражданска отговорност
като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил марка
„Нисан“, модел „Примера“ с per. № ******, към посочената дата е застрахована
при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.04.2014 г. до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от В.Ц.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
чрез адв. Ч.Т. срещу “Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
застраховане”“ АД, ЕИК ******, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
под формата на извършени разходи за последващо лечение, в резултат на
процесното пътно транспортно произшествие.
ОСЪЖДА В.Ц.Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Ч.Т., да заплати на Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - застраховане”“ АД, ЕИК ******, на основание чл.78,
ал.3, вр. ал. 8 ГПК , съразмерно на
отхвърлената част от исковете, сумата 247.62 лв. - разноски за автотехническа и
съдебномедицинска експертизи, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - застраховане”“ АД, ЕИК ****** да заплати по сметка
на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1600 лв. -
държавна такса, съразмерно на уважената срещу ответника част от иска.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника, Г.Б.А.,
ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: