РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 15.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
при секретаря Дарина
Великова като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №
1802 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Депозирана е искова молба от Б.Н.П., с която се иска ответника „Винпром
Русе Трейд” ЕООД гр. Русе като негов работодател да бъде осъден да му заплати
сумата 2500 лева, представляваща сбор от трудови възнаграждения за месеците
януари, февруари и март 2020г. Претендира лихви и разноски.
Ответникът оспорва иска частично. Твърди, че е изплатил трудовото
възнаграждение за месец януари 2020 година преди завеждане на делото. През
месец март ищецът е бил 5 дни в платен отпуск и 15 дни в неплатен, поради което
за този месец му се дължи само 230,48 лева в брутен размер, което се равнява на
158,25 лева след удръжките за данъци и осигуровки. Трудовото възнаграждение за
месец февруари е дължимо и е в нетен размер 835,78 лева. Така ответникът
признава задължение за процесния период в размер на 994,03 лева и оспорва
дължимостта на претенцията над този размер.
В съдебно заседание ищецът признава, че трудовите възнаграждения за периода
януари- март 2020г. са му изплатени, като счита обаче, че работодателят
неправомерно е удържал данък върху дохода му.
С молба от 27.07.2020г. ищецът се отказва от иска си над размера 1017,07
лева, поради което в тази част производството подлежи на прекратяване
Правната квалификация на предявените искове е както следва:
- искът за заплащане на трудови възнаграждения- по чл. 128 т.2 от КТ;
- искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва- по чл.245
ал.2 от КТ във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Не се спори между страните, че през периода януари-март 2020г. ищеца е
работил по трудов договор с ответника. Не се спори и че трудовото
възнаграждение за месец януари 2020г. е изплатено с Разходен касов ордер №
1384, но се спори за датата на която това плащане е извършено- 19.05.2020г. или
21.05.2020г. Безспорно е също така, че на 23.07.2020г. и 28.07.2020г. на
ответникът са изплатени трудовите възнаграждения за месеците февруари и март
2020г. Спорно е дали за месец март работодателят законосъобразно е удържал
данък върху дохода на ищеца, като последният навежда довод, че това не е
следвало да се случва, тъй като има 50% трайно намалена работоспособност
Предявеният иск е неоснователен, като дължимите на ищеца суми са платени
след образуване на настоящото производство. Спорният въпрос за дължимостта на
данък от 23,04 лева върху дохода на ищеца за месец март е извън предмета на
гражданското производство. Размерът на данъчните задължения се определя по
административен ред а споровете се решават от административните съдилища. Ищецът
не е ангажирал необходимите доказателства за установяване на точния размер на
платения и дължимия данък- от приложени по делото документи се установява, че
за месец март са му начислени общо 1204,08 лева, които включват обезщетение по
чл. 221 ал.1 от КТ в размер на 973,60 лева и възнаграждение за 5 дни платен
отпуск в размер на 229,48 лева. Удържан му е и данък върху дохода в размер на
49,49 лева, който не е ясно как е изчислен и за кое плащане се отнася.
Съдът приема, че ответникът не е станал причина за завеждане на иска
за трудовото възнаграждение за месец
януари, тъй като задължението е платено на 19.05.2020г, а исковата молба е
депозирана пред съда на следващия ден. В разходния касов ордер за сумата има
само дата на съставяне и не е отбелязана датата на плащане. Представено е обаче
извлечение от касовата книга на дружеството, в която са отразени плащанията в
брой на 19.05.2020г. в която е вписано и плащането на заплатата на ищеца за
месец януари, което е доказателство за датата на плащане. Св. Димитрова, която
работи в отдел „Управление на човешките ресурси“ в дружеството ответник
заявява, че разходните касови ордери се отпечатват от счетоводен софтуер в
реално време, в момента, в който лицето се яви на касата за получаване на
сумата. РКО не се разпечатват предварително, тъй като това би довело до разлика
между касовата наличност и сумата която е налична в касата според счетоводния
софтуер. И на последно място- безспорно е между страните, че представител на
работодателя се е обаждал на ищеца на 19.05.2020г. във връзка с получаване на
трудовите възнаграждения- признава се от ищеца в писмена молба на л.40 от
делото и в съдебно заседание. При това положение от гледна точка на
добросъвестност ищецът е следвало първо да се отзове на поканата от
работодателя и да се яви за получаване на сумата и след това да предявява иск
пред съда. Работодателят макар и в забава, към 19.05.2020г. е информирал ищеца,
че вече има възможност и намерение да му изплати част от дължимите суми поради
което до явяването си в офиса на работодателя ищецът не е имал причина да
завежда дело, а ответникът не е станал причина за това. Съдът не споделя
довода, че след като е получил на 19.05.2020г. плащане ищецът нямал интерес да
завежда дело и това подкрепяло тезата, че плащането не е получено на посочената
дата. Исковата молба е подадена от адвокат, който е упълномощен на 18.05.2020г,
и след като на 19.05.2020г. ищецът получава само част от дължимата му сума, е
напълно обяснимо защо не е уведомил адвоката си за получената сума- тъй като
ответникът му е дължал още пари и интересът от делото не е отпаднал
изцяло.
Разноски:
Ищецът претендира сумата 2500 лева за трудови възнаграждения за периода
януари, февруари и март 2020г. Ответникът му е заплатил трудовото възнаграждени
за месец януари преди образуване на делото, заплатил му е също така на
23.07.2020г. сумата 835,78 лева трудово възнаграждение за месец февруари и на
27.07.2020г. е заплатил и възнаграждението за месец март. Следователно исковете
на ищеца към момента на предявяването са били основателни до размера 994,03
лева, при което съразмерно следва да му се присъдят 198,81 лева разноски, а на
ответника следва да се присъдят 209,63 лева, съразмерно на неоснователната част
от исковете към момента на предявяването им. След насрещна компенсация на
задълженията за разноски Б.Н.П. следва
да заплати на „Винпром Русе Трейд” ЕООД сумата 10,82 лева. „Винпром Русе Трейд”
ЕООД следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 50 лева,
доколкото искове в размер на 994,03 лева са били основателни към момента на
предявяването им.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на
Б.Н.П.,
ЕГН ********** с адрес *** против „Винпром
Русе Трейд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе,
бул. „Трети март“ № 44 за заплащане на сумата 1017,07 лева представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода януари, февруари и март 2020
година със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане, като прекратява производството по претенцията със същото основание над размера
1017,07 лева до първоначално предявеният размер от 2500 лева поради отказ от
иска.
ОСЪЖДА Б.Н.П., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на „Винпром Русе Трейд” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Трети март“ № 44 разноски по делото след насрещна
компенсация в размер на 10,82 лева.
ОСЪЖДА „Винпром Русе
Трейд” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Трети март“ №
44 да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата 50
лева за държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен
съдия:
/ П/