Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 27.04.2021
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.ОВА,
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр. дело
№ 832/2020 год. по описа на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 154 от 14.10.2020 год.
по гр. дело № 1770/2018 год. Б.ският районен съд е разпределил на основание чл.
32, ал. 2 от ЗС ползването на съсобствен недвижим имот, представляващ подемлен
имот, находящ се в гр. Б., с идентификатор № 05815.307.460 с площ 1258 кв.м. по
вариант № 1 съгласно скица-проект към заключение на съдебно-техническа
експертиза на в.л. П. с вх. № 2255/12.05.2020 год., както следва: 1. На Ц.И.Ц. ***
и А.И.З. *** е предоставен за ползване общ дял с площ 329 кв.м., защрихован и
заграден между точките 1, 17, 18, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16 и 1, отразен
на приподписаната от съда скица проект, неразделна част от решението и 2. На Д.И. Ц., В.Д. Ц. и М.Д.Ц.,***, е
предоставен за ползване общ дял от 929 кв.м., заключен между т. 17, 2, 3, 4, 5,
6, 7, 18, 17, отразен на проекта-скица към заключението на вещото лице –
неразделна част от решението.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от Д.И. Ц., В.Д. Ц. и М.Д.Ц. с оплаквания, че същото
е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните
по делото доказателства. Правят оплаквания, че при възприетото от съда разпределение
не могат да ползват пътя от североизточната част на имота, което води до голямо
неудобство, тъй като от югозападната част влизането в имота е неудобно – имотът
се намира след завой на стръмен път и има изграден висок тротоар, а към самото
място има висока денивелация, непозволяваща лесно придвижване на нормален
автомобил. Сочат, че разпределянето на ползването на дворното място съгласно
вариант № 2 към заключението на вещото лице но никакъв начин няма да затруднява
ищците, тъй като ще могат да влизат в имота от същия път. Молят съда да отмени
решението и вместо него да постанови друго, с което да разпредели ползването на
имота съгласно вариант № 2, предложен от вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза.
В о.с.з. ответниците чрез адв. Н.
оспорват въззивната жалба и молят съда
да потвърди обжалваното решение.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищците се легитимират като
съсобственици при равни права на процесния имот, представляващ бивша земеделска
земя – част от лозе, цялото с площ 1,471 дка, находящо се в гр. Б., в.з.
„Зелин“, имот № 1427 в кв. 25, който участва с 329 кв.м. в УПИ XII-723, а по сега действащата
кадастрална карта – поземлен имот с идентификатор № 05815.307.460, придобит по
наследство от Т. Х. П. и възстановен в тяхна полза с решение № 15122 от
16.02.2006 год. на ОбСЗ-Б. /н.а. № 11, том I, рег. № 882, дело №
59/06.03.2000 год. на нотариус № 319 Златка Александрова/.
Ответникът Д. Ц. е придобил на
16.01.1990 год. по верме на брака си, прекратен със смъртта на съпругата му
през 2008 год., правото на собственост върху 2/3 ид.ч. от УПИ XII-723 и 672 в кв. 25 по плана на в.з.
„Зелин“, незастроен, с урегулирана площ от 1834 кв.м., срещу задължението на
ответника да поеме гледането и издръжката на И. и М. Ц.и до края на живота им.
След смъртта на съпругата му имотът е останал съсобствен между Д. Ц. и другите двама
ответници – техни низходящи. В дворното място има две постройки – паянтови
сгради, построени от дядото на ответника.
Със заповед № 748 от 17.09.1998
год. на кмета на община Б. е одобрен проект за разделянето на УПИ XII-723 и 672 в кв. 25 по плана на
в.з. „Зелин“ на два самостоятелни парцели XII-723 и XXXV-672.
Според заключението на
назначената съдебно-техническа експертиза на в.л. П. процесния имот с
идентификатор № 05815.307.460 е с площ 1258 кв.м., попада в урбанизираната
територия и е застроен с две еднофамилни сгради в югозападната част на имота.
Същият е идентичен с УПИ XII
в кв. 25 по предходния план на курорта. Ищците се легитимират като собственици
на имот от 329 кв.м., разположен в североизточната част на поземления имот,
която е необработваема и обрасла с храсти, като на място няма определена
граница на ползване на дяловете. Съгласно предложения вариант № 1 за
разпределяне ползването на дворното място ищците следва да ползват общ дял с
площ 329 кв.м., заключен между т.т. 1, 17, 18, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15,
16, 1, а другият дял следва да се ползва от ответниците и е с обща площ 929
кв.м. /показан между т.т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 18 и 17. При този вариант към всеки
от дяловете има път, от който страните могат да влизат самостоятелно в
определените им за ползване части. Съгласно предложения от вещото лице в
допълнително заключение от 04.09.2020 год. вариант № 2 площите на отделните
дялове отново са 329 кв.м. и 929 кв.м., но достъпът към големия дял е от двата
пътя. Според вещото лице по-целесъобразен е вариант № 1, тъй като между
дяловете има само една граница и страните могат да ползват предоставените им
самостоятелни дялове независимо един от друг, тъй като опират на различни
пътища.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС
Установи
се от събраните по делото доказателства, че ответниците са съсобственици на
общо 2/3 ид.ч. от процесния имот, придобити по време на брака между Д. Ц. и
съпругата му по възмезден начин /договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гредане и издръжка/, а след
смъртта на съпругата му същите са станали съсобственици при дялове, както
следва: Д. Ц. – 8/18 ид., останалите ответници /низходящи/ - по 2/18 ид.ч.
Ответниците са собственици на построените две сгради в поземления имот, като
това обстоятелство не се оспорва от ищците. По въпроса за съсобствеността и квотите на страните, т.е. относно правата,
при които следва да се разпредели ползването на дворното място в настоящото
производство не е налице спор, като няма наведени оплаквания в този смисъл във
въззивната жалба.
Посоченият
по-горе и възприет от районния съд вариант на разпределяне ползването на
дворното място е законосъобразен и целесъобразен. Същият е определен на база
основното и допълнително заключение на вещото лице, като са отчетени както
квотите на страните в съсобствеността, така и реалното ползване на находящите
се в югозападната част жилищни сгради – изключителна собственост на
ответниците. При така въприетия вариант всяка група съсобственици има отделен
достъп до определената му за ползване част /през отделни входове/ и по този
начин общата граница между дяловете е само една. При втория вариант ще има
непрекъснат досег и преминаване, вкл. с превозни средства от страна на
ответниците непосредствено покрай дела на ищците. Вещото лице в устните
обяснения в о.с.з. на 14.09.2020 год. изрично посочва като несъстоятелни
оплакванията на ответниците, че при вариант №1 няма да имат удобен достъп до
дворното място през западния вход /откъм главната улица/. Според вещото лице
там има вход, през който може да се влиза спокойно. В тежест на ответниците беше
да докажат наличието на твърдяните пречки за нормалното влизане през този вход
за достъп до югозападната част на парцела, като в тази насока по делото не бяха
ангажирани каквито и да било доказателства.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора въззивниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите сумата 450 лв.,
представляваща направени в настоящото производство разноски.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 154 от
14.10.2020 год. по гр. дело № 1770/2018 год. на Б.ския районен съд.
ОСЪЖДА Д.И. Ц., В.Д. Ц. и М.Д.Ц.,***, да
заплатят на Ц.И.Ц. *** и А.И.З. *** сумата 450 лв., представляваща направени
разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.