РЕШЕНИЕ
№ 2160
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110160265 по описа за 2021 година
иск с пр. осн. чл. 411, ал. 1 от КЗ:
Ищецът -ФИРМА, моли да се осъди ответникът да му заплати сумата 263,73 лева,
обезщетение по щета № 44012131832961, ведно със законната лихва.
Претендира и разноски.
Ответникът – ФИРМА, оспорва иска:
- двустранният протокол не установявал вина;
- излага и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Протоколът обвързва съда до доказване на противното от ответника. Там всъщност има
изрично удостоверяване за виновност.
Двустранният протокол е вид протокол, уреден в чл. 123 от ЗДП е за него се отнася
всичко, което и за класическия такъв, изготвен от служител на КАТ (така: Решение от
13.03.2009 г. на АдмС - София по к.н.а.д. № 907/2009г., 2-ри кас. с-в, докладчик съдията
Владимир Николов: С решение от 08. 12. 2008 г. по НАХД № 8578 / 2008 г., Софийски
районен съд, НК, 2 състав е потвърдил наказателно постановление (НП) № 8 2418 / 22. 06.
2008 г., издадено от зам. началник отдел "Пътна полиция" - СДП, с което на Д. М. Г., е
1
наложена глоба в размер на 20 лв., на основание (чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лв. и един месец лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. … Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От страна на
жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на акта. Жалбоподателят не
оспорва извършеното нарушение и в дадените в съдебното заседание на 06. 11. 2008 г.
обяснения, като излага мотиви от социално естество). През време на действието на договора
за застраховка и в рамките на покритите рискове застрахованият автомобил (застраховка
„ГО”) е бил увреден вследствие на ПТП, настъпило по вина на физическото лице, сочено в
исковата молба като делинквент (чл. 189, ал. 2 от ЗДП/извънсъдебно признание на
делинквента – актът е подписан двустранно). Налице е оборима презумпция - iuris tantum, за
описаните в него факти (Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.: с формална
доказателствена сила протоколът като свидетелствуващ документ материализира
удостоверенителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои
неговото доказателствено значение. Настоящият състав споделя изцяло приетото от
въззивния съд за формалната и материалната доказателствена сила на съставения от
органите на МВР протокол за станалото ПТП; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. №
444/10, І т.о.: Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
този документ. Твърдението на длъжностното лице (в случая – актосъставител), че не си
спомня отразените в документа факти и обстоятелства е без правно значение и не лишава от
доказателствена сила удостоверителното му изявление, съдържащо се в документа. В случая
не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на
актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелските показания
на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки, че изявлението, че той го е
съставил, но не си спомня обстоятелствата, би било лишено от доказателствена стойност и в
тази хипотеза.
Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.)
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
протокола; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; както и Определение
№ 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; Решение от 21.11.2017г. на
СОС по в.гр.д. № 319/17г. и Решение № 2319 от 7.04.2017г. на СГС по гр.д. № 612/2016г.
Изложеното е вярно, но само, ако протоколът е попълнен коректно, а в случая – не е. Реално
не може да се установи фактическа обстановка (съображения за това са изложени по-долу).
В протокола е посочено, че е увредена задната част на т.а. Има схема, но няма
същинско описание на инцидента – не са посочени улици. Единственото сигурно е че МПС
2
А е влизало в паркинг, докато МПС Б е излизало – съобразно зачеркнатите квадратчета.
Адресът на първия свидетел е гр. С..., според протокола, но той е и посочен като
местопроизшествие – л. 13. Според картите на GOOGE, това действително е входът на
Военната академия (или поне един от тях, ако са няколко).
Събрани са гласни доказателствени средства – разпитани са св. К. и Г.. От показанията им се
установява следното:
- св. К.: първоначално свидетелят не си спомни за инцидента, но след като му бе предявен
протоколът, заяви, че:
инцидентът се случил на паркинга на „Японския хотел“ (така е известен на софиянци
Хотел „Маринела“). Излизал от паркинга, когато го закачил л.а. марка „...“. Втората кола
влизала в паркинга, но и в двете посоки имало остри завои. Ударът бил отпред (на неговата
кола), като не спорили относно вината. Той попълнил своята част от протокола.
- св. Г.: отивал на работа, като управлявал л.а. марка „....“, модел..., като на входа на
Военната академия (Г. С. Раковски) го блъснал (бул. „Ситняково“), движещият се назад
втори участник в инцидента, управлявал л.а. марка „....“. Брокерката му го заблудила, че е
виновен, поради което написал и изречението, че „вината е на водач А“. вероятно и той бил
нарисувал схемата. Бариерата била в по-тясната част на схемата. Между двете коли имало
разстояние от около 3-5 метра.
Съдът намира, че първият свидетел не лъже, а просто спомените му относно инцидента са
силно размити. Вторият свидетел също не е съвсем наясно с местото на инцидента, тъй като
бул. „Ситняково“ е малко по-отдалечен.
Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 03.02.2022г. се
установява, че:
15
- на 10.10.2018 г., около 14:ч., л.а. марка „...“, модел..., рег. № ..., се движи по ул.
„Хан Омуртаг“, и в района на № 40, водачът предприема маневра за влизане в паркинг. В
същия момент водачът на т.а. марка „....“, модел „....”, рег. №..., предприема маневра за
движение (напред /в оригинала на експертизата движението е назад/) за излизане от същия
паркинг, при което настъпва съприкосновение между двете превозни средства;
- всички щети са пряка последица от инцидента;
- стойността на обезвредата е 324 лева.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 411, ал. 1 от КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
3
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно
средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата
на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното
превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Съдът намира, че реално се е случило следното: това, която сочи вторият свидетел,
но ул. „Хан Омуртаг“, около № 40. Протоколът, съобразно показанията на първия свидетел,
е нелогичен – на него има стрелка (на схемата), която явно показва, че движението на л.а.
(т.а. – според в.л.) е назад. Там са и щетите на т.а. марка „Порше“. Вторият участник не е
шофирал л.а. марка „Мерцедес“. По тази причина съдът не кредитира експертизата в
първата ù част (Решение № 108 от 16.05.2011г. по гр.д. № 1814/2009г., ІV г.о. на ВКС). Най-
малкото не е доказано при условията на пълно главно доказване, че вторият свидетел е бил
истинският делинквент. От частично попълненият протокол се установява по-скоро
обратното. Вероятната липсата на правна култура и познание на нормативните актове – в
частност на ЗДП и правилника му, не са (или не са достатъчно) основание да се приеме, че г-
н Г. е виновен за случилото се.
Нормалната посока на движение е напред. Тя се предполага. Посоката назад е
маневра и предполага полагане на допълнителна грижа - Преди потегляне назад водачът е
длъжен да се убеди, че тази маневра няма да създаде затруднения за останалите
участници в движението и ще бъде безопасна.
При движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен, а по време на движението непрекъснато да го наблюдава. Ако
водачът не е в състояние лично да извърши това, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности (чл. 94 от ППЗДП).
С други думи, вторият свидетел, независимо от разстоянието между двата
автомобила, не е бил длъжен да стори каквото и да е. Виновен, вероятно, предвид доста
неясната фактическа обстановка, е бил първият свидетел.
Искът е неоснователен.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 и от ГПК на ответника се дължат разноски и
юрисконсултско възнаграждение – 500 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С...,
представлявано от изп.директори К. Ч. и Б. В., съд.адр.: гр. С., e-mail: ..., чрез адв. Т.М.,
срещу ФИРМАА, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С.., e-mail:..., иск с
пр.осн. чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата 263,73 (двеста шестдесет и три лева и
седемдесет и три стотинки) лева, обезщетение по щета № 44012131832961, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК,ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. С., представлявано от изп.директори К. Ч. и Б. В., съд.адр.: гр. С.., e-mail:
...., чрез адв. Т.М., да заплати на “ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С., e-mail:...; ..., сумата от 500 (петстотин) лева, сторени деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
ОСВОБОЖДАВА внесеният на 23.11.2021г. от ФИРМА, ЕИК..., със седалище и адрес на
управление: гр. С..., e-mail:..., депозит от 100 лева – л. 139.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5