Решение по дело №2671/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2209
Дата: 18 ноември 2019 г.
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20197050702671
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№………………   2019г.        , гр.Варна

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Варненският административен съд, Шести касационен състав в открито заседание, проведено на  четиринадесети  ноември    2019 г., в следния състав:

 

                                                 Председател: КРАСИМИР  КИПРОВ

                                                        Членове:  ЕВЕЛИНА  ПОПОВА

                                                                    МАРИЯНА  БАХЧЕВАН

 

 

 

при участието на секретаря Галина Владимирова  и с участието на прокурор  Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура, като разгледа  докладваното от съдия  Кипров  КНАХД   2671  по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

 

Производството  по реда на чл.63, ал.1,изр.2  ЗАНН във вр. с  глава ХІІ от АПК.   

Образувано е по  касационна жалба на „Ес Ви Джей” ЕООД,представлявано от управителя С.В.Ж.,срещу решение № 1582/14.08.2019г. на Варненския районен съд /ВРС/, постановено  по НАХД № 2518/2019 г., с което е изменено  наказателното постановление №03-009506 от 7.03.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна. Касаторът оспорва решението като постановено в  нарушение на материалния закон  при определяне субекта на административно–наказателна отговорност.  В съдебно заседание не се явява представител на касатора.

Ответникът Дирекция „Инспекция по труда”-Варна,чрез упълномощения юрисконсулт О. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение.

Представителят на  Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

След извършената по реда на чл.218 от АПК проверка,касационният съд намира жалбата за процесуално допустима като  подадена в предвидения за това преклузивен срок , срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното НП ,на основание чл.415в,ал.1  от КТ  е наложена на касатора имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл.11,ал.5 във вр. с чл.12,ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,а именно : затова,че на 21.02.2018 г. в строителен обект „Делта –Планет-МОЛ” гр.Варна,в качеството си на работодател не е документирал провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве  при работа,в нарочна  книга за начален инструктаж,на лицето Ж.Т.Ж.,изпълняващ трудови функции „общ работник-строителство”.

За да измени обжалваното НП, Варненският районен съд е приел за установен факта,че Ж. е бил допуснат до работа , отхвърлил е възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения  от страна на наказващия орган и като направил извод ,че административно-наказателно отговорното лице е правилно определено, е извел следващ такъв за неправилно преценен размер на наказанието,поради което е намалил същото до минималния размер  предвиден в разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ.   

Настоящата касационна инстанция намира,че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон – налице е касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК за отмяната му.

Посочената в НП като нарушена разпоредба на  чл.11 ал.5 от Наредба  № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд регламентира,че  инструктажите  проведени по реда на Наредбата  се документират в книги за инструктажи, съгласно приложение № 1.  Същевременно ал.1 на същата разпоредба предвижда, че работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, т.е. работодателят няма пряко задължение  за документиране на инструктажа.  Съгласно  чл.11 ал.2 от Наредбата ,според която  инструктажите по чл.10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени  от работодателя, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск , задължението за документиране е на съответното длъжностно лице. Задължението на работодателя е друго,а именно да определи длъжностно лице, което да извършва и документира инструктажите,при неизпълнението на което изпълнителното деяние на евентуалното адм.нарушение би било различно от описаното в обжалваното НП – работодателят не е осигурил провеждането на инструктаж по безопасност и здраве. Само в този случай работодателят би бил  правилният субект на административно-наказателна отговорност по основния състав на чл.413,ал.2,пр.1 от КТ,какъвто видно от съдържанието на НП не е посочен в него – цитиран е само привилигированият състав по чл.415в,ал.1 от КТ. Този извод не се променя от наведеното от процесуалния представител на ответника неправилно тълкуване на разпоредбата на пар.1,т.5 от ДР на КТ във връзка с обстоятелство,че при отстраняване на адм.нарушение инструктажът бил документиран впоследствие  от управителя на дружеството,който не бил длъжностно лице ,по причина на което субект на адм.нарушение  бил работодателят – субект на отговорността по  чл.413,ал.1 от КТ е всеки ,който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд ,но касационният съд счита,че  в случая управителят е длъжностно лице по смисъла на чл.413,ал.2,пр.2 от КТ,тъй като   дефиницията на пар.1,т.5 от ДР на КТ не съдържа императивно изискване упражняващиятт ръководна функция служител  да заема тази позиция само и единствено по силата на трудово правоотношение. Предвид неправилно определеният  по тези съображения субект  на административно-наказателна отговорност ,НП  се  явява материално незаконосъобразно  и подлежащо на отмяна като такова. Изменяйки материално-незаконосъобразното НП вместо да го отмени , ВРС е допуснал нарушение на материалния закон,налагащо отмяна на постановеното от него решение. След отмяната и при решаване на делото по същество от касационния съд  в съответствие с изискванията на чл.222,ал.1 от АПК , НП следва да бъде отменено по същите гореизложени съображения.

Предвид изложеното,Шести касационен състав на Административен съд-Варна,

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  решение №  1582/14.08.2015г.   по  нахд № 2518/2019 г. на Варненския районен съд,с което е изменено издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда”-Варна  НП № 03-009506/7.03.2018 г.  и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ НП № 03-009506/7.03.2018 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда”-Варна,с което на основание чл.415в,ал.1 от КТ е наложена на „Ес Ви Джей” ЕООД имуществена санкция в размер на 200 лв.

Решението е окончателно.

 

                                              

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                              

 

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ :