Р Е
Ш Е Н
И Е
№ .............../..................…, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на трети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията НДАХ № 5681 по описа за 2019год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „С.К.Т.” ЕООД, ***, ЕИК *********,
подадена чрез адв. Н.С. от ВАК, против НП №
03-011351/02.05.2019 на директора на Дирекция „Инспекция по труда Варна, с
което на въззивното дружество е било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 200лв. На основание чл. 415в от КТ за
нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл. 128, т.1 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди,
че при издаването и връчването на НП били допуснати съществени нарушения на
процес. правила, а самото НП било незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че
АНО не бил изпълнил задълженията си произтичащи от чл. 52, ал.4 от ЗАНН – не
бил проверил акта с оглед неговата основателност и законосъобразност и не бил
събрал допълнителни доказателства за извършено нарушение преди да се произнесе
по преписката пуснал нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Отделно от това
навежда твърдения че нарушение не е било извършено, тъй като след приключване
на проверката и преди издаването на акта дължимото трудово възнаграждение на Х.В.Х.
изплатено изцяло. Моли НП да бъде отменено. В условията на евентуалност моли да
бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона
100лв.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивното дружество поддържа жалбата и заявява, че не оспорва
фактическите констатации изложени в акта и НП. Във фазата по същество моли НП
да бъде отменено като навежда доводи и за некомпетентност на лицето издало
АУАН. Алтернативно моли да бъде намален размера на наложеното наказание до
минималния предвиден в закона.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а в пледоарията си по съществото на делото
моли НП да бъде потвърдено като счита, че нарушението е безспорно доказано,
както и че не са били допуснати съществени нарушения на процес. правила.
Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:
В края на месец март 2019г. св. Д.Д. и нейна
колежка М.М. и двете служителки на Д“ИТ“ – Варна,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на въззивното дружество „С.К.Т.” ЕООД, като посетили офиса на
дружеството в гр. Варна, ЗПЗ, офис сграда „Гранит". Повод за
проверката бил получен сигнал от работници на това дружество за неизплатени
трудови възнаграждения. По време на проверката в офиса на дружеството проверяващите
установили, че действително заплатите за февруари 2019год. не били изплатени и
обяснили на управителя на дружеството жалбоподател, че следва да се изпатят
трудовите възнаграждения на работниците и служителите. От дружеството била
изискана и необходимата документация по спазване на трудовото законодателство.
През месец април 2019г. изисканата документация била представена в Д
„ИТ“-Варна. След запознаване със същата в това число разчетно-
платежна ведомост за месец февруари 2019г., св.Д. установила, че на лицето Х.В.Х.,
работеща на длъжност „програмист софтуерни приложения” е било начислено, но не
е било изплатено в уговорения срок в трудовия договор /в случая до 11.03.2019год./.
Възнаграждението било изплатено на 03.04.2019год.
На 19.04.2019 г. св. Д. съставила срещу въззивното дружество
АУАН, в който било посочено неизпълнението на задължението за изплащане на
уговореното и начисленото в платежната ведомост за м. февруари 2019г. трудово
възнаграждение за отработеното време от работника Х.В.Х. за месец февруари
2019г. За дата на извършване на нарушението била определена датата на която е
следвало да се изплати дължимото възнаграждение, съобразно определената
периодичност за плащане на трудовото възнаграждение с ТД
№11/14.02.2019г.– 12.03.2019г.
Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно
предявен и връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице, което го
подписало без възражение.
На 02.05.2019г., въз основа на акта, АНО издал обжалваното НП като е
възприел изцяло фактическите и правни констатации на актосъставителя,
приел че нарушението е маловажно по смисъла на чл. 415в от КТ и наложил на
въззивника административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основан на
всички събрани в хода съдебното следствие доказателства както гласни, така и
писмени, а именно: показанията на св.Д., писмените материали - преписката по
АНП, вкл.АУАН, протокол за извършена проверка, трудов договор; информационна
карта, разплащателна ведомост, платежно нареждане, пълномощно, заповед за оправомощаване и др., които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът
кредитира изцяло показанията на св. Д. – актосъставител.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и тези
събрани в с.з., не оспорени от страните и приобщени към доказателства по
делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
срока за обжалване, от надлежна страна, поради което е процес. допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
АУАН и НП са
издадени от надлежните длъжностни лица и в сроковете предвидени в нормата на
чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото
заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл.
399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във
всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него
длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по-горе разпоредби органът, който може да
налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна
инспекция по труда” или оправомощено от
него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ”
Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната
насока е приложената по делото заповед на ИД на ИА „ГИТ“ издадена на
12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на ИА „ГИТ“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП
по актове съставени от инспектори от „ИТ“. АУАН също е съставен от
компетентен орган- св.Д. на длъжност началник отдел „Безопасност на труда и
контролната дейност“. Съгласно чл.21 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда, правомощия
на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната
администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите,
както и други служители на Агенцията, назначени на експертни длъжности.
Следователно като ръководител на административно звено, а именно - началник
отдел „Безопасност на труда и контролната дейност“, св.Д. има правомощия на
инспектор и като такава може да съставя АУАН. В контекста на изложеното по-горе
съдът не споделя наведеното във фазата по същество от защитата възражение за
липса на компетентност на актосъставителя.
При цялостната
проверка на атакуваното НП и АУАН въз основа на който същото издадено съдът не констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта и НП е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Нарушението
е в достатъчна степен индивидуализирано позволяващо на наказания субект да
разбере в какво е обвинен, а именно в това, че не е изплатил уговореното и
начислено в платежна ведомост за м. февруари 2019 г. трудово възнаграждение за
отработеното време на Х.В.Х. ЕГН*****, работеща на длъжност „програмист
софтуерни приложения” в „С.К.Т." ЕООД, ***, ЗПЗ, офис сграда
„Гранит", съгласно уговорената периодичност на изплащане на трудово
възнаграждение с трудов договор № 00011/14.02.2019г..Допуснати съществени
нарушения на процес. правила водещи до нарушаване правото на защита съдът не
констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение в тази
насока.
Що се касае до
наведеното възражение за нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН съдът намира за нужно
да отбележи, че непълнотата на доказателствата, ако и да е налице такава в
досъдебната фаза на производството, никога не представлява съществено нарушение
на процес. правила и не би довела до отмяна на НП, тъй като на първо място
страните са длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа на своите
становища и на следващо място защото съдът решава делото по същество, т.е. също
събира доказателства и е обвързан от принципа на служебното начало.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон и
е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на
правната норма.
Съгласно
разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в уговорените срокове
да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
От анализа на
посочената норма се налага извод, че изпълнителното деяние на нарушението се
осъществява чрез бездействие – неплащане на уговореното трудово възнаграждение
в установения срок.
В конкретният
случай, видно от приложения към преписката Трудов договор №
00011/14.02.2019г. в същия е било уговорено работодателя да изплаща трудовите
възнаграждения на посочения в АУАН и наказателното постановление работник в
срок до 10-то число на месеца, следващ месеца, на начисляване на заплатата,
т.е. следващ месеца през който е положен трудът.
В случая повдигнатото
обвинение е за неизплащане в срок на заплатата за месец февруари 2019год. като
по делото няма спор, че същата е била начислена, но не е била изплатена в срок
до 11.03.2019год. /доколкото 10.03.2019год. е бил почивен ден/. В подкрепа на
горното са и всички събрани по делото доказателства – разчетно-платежна
ведомост, платежно нареждане. От последното се установява, че заплата е била
приведена по банков път на 03.04.2019год. И след като заплатата на работника
посочен в НП не е била изплатена в уговорения срок, то е налице неизпълнение на
законово вмененото задължение и съставът на чл. 128, т.2 от КТ е осъществен.
Доколкото въззивникът е следвало да изплати заплатата на работника най-късно до
11.03.2019год. то правилно актосъставителя и АНО са определили и датата на нарушението
– 12.03.2019год.
Безспорно от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че
въззивникът е изплатил заплатата на работника с известно закъснение.
Фактът на последващо плащане на дължимото трудово възнаграждение
обаче не може да се разглежда като правомерно поведение на дружеството, което
да доведе до отпадане на административнонаказателната му отговорност още
повече, че в случая възнаграждението е било платено след намесата на
контролните органи.
В контекста на
изложеното по-горе съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е
налице нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.128, т.1
от КТ.
Законосъобразно, с
оглед наличните по делото доказателства, АНО е приел, че нарушението е
маловажно по смисъла на чл. 415в от КТ, доколкото то е било отстранено веднага
след констатирането му от контролния орган, още преди съставянето АУАН, и
липсата на данни за настъпили вредни последици за работника.
Като отчете обаче че
в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание
от една страна, и от друга факта, че нарушението е първо за въззивника с оглед
липсата на доказателства в подкрепа на противното, съдът прецени че наложното
на въззивника наказание имуществена санкция в размер на 200лв. се явява
прекомерно. Счете, че в случая дори наказание наложено в минимален размер би
постигнало целите на адм. наказания предвидени в
нормата на чл. 12 от ЗАНН и би имало нужния
превантивен ефект спрямо конкретния нарушител, поради което и прецени, че
следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание имуществена
санкция от 200лв. На 100лв.
Предвид изхода на делото, в
частност на това, че жалбата е уважена по направеното алтернативно искане за
намаляване размера на наказанието до минималния предвиден в закона размер,
съдът счете, че искането на процес. представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и не следва
да бъде уважено.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал.1 от КТ Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
03-011351 от 02.05.2019год. на директора на „ИТ” Варна, с което на „Сепа Кибир Технологии” ЕООД ЕИК
********* е било наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 200лв. на основание чл. 415в, ал.1 от КТ като намалява размера на наложеното наказание на 100лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процес.
представител на въззиваемата страна Дирекция „ИТ” Варна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: