Р Е
Ш Е Н
И Е N
гр.
Сливен, 04.02.2015 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в откритото заседание на четвърти
февруари януари през двехиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
при участието на прокурора ……...………….и
при секретаря И.К., като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 30 по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и
се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е частично първоинстанционно
решение № 965/21.11.2014г. по гр.д. № 1589/14г. на СлРС, с което е осъден Н.И.Д. да заплати на С.И.С. сумата 793, 30
лв., представляваща обезщетение за вреди от некачествен ремонт на лек автомобил
„Рено 19“ рег.№ СН 0057 СН, заедно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихва от 26.03.2014г. до окончателното изплащане и сумата 161, 20
лв., представляваща обезщетение за вреди от некачествен ремонт на лек автомобил
„Сузуки Витара“ рег.№ СН 9348 АК, заедно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихва от 26.03.2014г. до окончателното изплащане, исковете са
отхвърлени като неоснователни над посочените суми до пълните предявени размери
и са присъдени съразмерно разноските по делото.
Въззивникът – ответник в
първоинстанционното производство, обжалва частично решението, само в
осъдителните му части, като счита, че в тях то е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил и обсъдил
някои обстоятелства, а именно, че в исковата молба е посочено, че ремонтните
работи са извършени през м. юни 2013г., а в отговора е посочено, че това е
станало през м. юни 2012г. Свидетелят Б. е заявил същото, докато свидетелят Т.
твърдял в показанията си, че ремонтът бил в началото на годината. Въззивникът
счита, че възниквал въпросът дали ищецът не претендира за ремонт от година
по-късно, извършен от друг автомонтьор, приписва на ответника некачествените
работи. Освен това през този едногодишен период е възможно да са се получили и
други аварии по автомобилите на ищеца, предвид това как са били ползвани и
експлоатирани. На последно място въззивникът заявява, че макар несъмнено да е
установено некачествено изпълнение на ремонтите по автомобилите, липсват
доказателства за виновно поведение на ответника и пряка причинна връзка с
резултата от некачествения ремонт и не може да се направи извод за авторството
на извършените работи.
Поради това моли
обжалваното решение да бъде отменено в осъдителните му части и вместо това
въззивният съд постанови ново, с което отхвърли исковете и за тези суми.
Претендира разноски за двете инстанции. В жалбата няма направени
доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявява, че обжалваните части от
решението са постановени в съответствие с процесуалния и материалния закон,
поради което моли то да бъде потвърдено в тях като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за тази инстанция. Няма нови доказателствени искания.
В същия срок не е подадена
насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът,
редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител
по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата и моли съда да я
уважи. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемият,
редовно призован, не се явяв лично, за него се явява процесуален представител
по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата, поддържа отговора
си и моли за потвърждаване на атакувания акт. Претендира разноски за тази
инстанция.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на
въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното
решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваните части от
решенито са и законосъобразни, поради което следва да бъдат потвърдени.
Този състав счита, че
формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както
е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща
своята към нея.
Също така въззивният състав
споделя и правните изводи на РС,
които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни.
Основното оплакване на
въззивника-ответник, инвокирано с въззивната жалба, касае това, че вредите,
чието обезщетение се търси, може да са настъпили при последващ ремонт, извършен
от друг монтьор или да са резултат от други аварии. Такива възражения той е
въвел само принципно с отговора на исковата молба, като нито е твърдял
конкретни факти, нито е ангажирал допустими, годни и относими доказателствени
средства в тази насока.
Доводът, че решаващият съд
не е съобразил противоречията във връзка с момента на извършване на ремонта и
това е попречило на установяването на виновното поведение на ответника и
пряката причинна връзка с резултата от некачествения ремонт, също е
неоснователен.
Исковите претенции не се
основават на деликт, а намират своето основание в института на договорната
отговорност.
Безспорно е установено по
делото, че между страните са били сключени в устна форма два ненаименовани
договора, с основните елементи на договор за изработка, касаещи ремонт на два
автомобила, собственост на ищеца. Този вид договор по начало е неформален и за
неговата действителност не е необходима
писмена или друга особена форма, не е опроверган фактът на сключването на всеки
от тях, настъпил със съвпадането на двете насрещни воли, а доказването на
съществуването му е и осъществено по общия ред, с всички допустими
доказателствени средства, поради което и точната дата е по принцип без
съществено значение. Освен това той, най-общо, е двустранен, възмезден,
каузален, комутативен и престационен - права и задължения от него възникват за
двете страни и са функционално обвързани помежду си.
По силата на тези договори,
и с оглед общите правила уреждащи тези правоотношения, ищецът, като изпълнител,
се е задължил да ремонтира и предаде на ответника, като възложител, в изправно
състояние, отговарящо на техническите изисквания, леките му автомобили, срещу
определено възнаграждение.
Установено е по несъмнен
начин, че ищецът е изпълнил главното си задължение – да заплати уговорените
възнаграждения, но ответникът не е престирал точно своите основни насрещни
задължения. Категорично е доказано, че изпълнението е било лошо и макар да му е
била дадена възможност да изпълни задълженията си в съответствие със задачата,
той отново не е престирал уговорения резултат. Лошото изпълнение в случая може
да бъде приравнено на пълно неизпълнение, от което за възложителя са настъпили
вреди и за него възниква правото да иска обезщетението им по чл. 79 ал. 1 пр. 2
от ЗЗД.
Налице са предпоставките за
ангажиране на гражданската договорна отговорност на ответника за неизпълнение –
вината при тази отговорност се предполага ex
lege. Ответникът не е
посочил своевременно и доказал надлежно, че неизпълнението се дължи на причини,
за които той не отговаря, както разписва нормата на чл. 81 ал. 1 от ЗЗД. Нито в
отговора на исковата молба, нито в с.з. е твърдял наличието на други конкретни факти,
настъпили извън договорните отношения между страните, които да са причинили или
допринесли за настъпването на вредите. Той не е оспорвал в сроковете, предвидени
в ГПК, нито вида, нито установения чрез допуснатата от съда техническа и
оценителна експертиза техен размер. Единствено хипотетичната възможност от
извършването на друг ремонт, тежестта на доказване на която лежи върху ответника,
който черпи изгодни за себе си правни последици от това, не е достатъчна, за да
се освободи той от отговорността си. Негово е било задължението да докаже
контратвърденията си, че вредите имат друг произход, различен от некачествения
ремонт, извършен от него. Освен това следва да се посочи, че приетото експертно
заключение е категорично, че твърдяните от ищеца ремонтни действия са
осъществени и се провежда недвусмислена причинна връзка между тях и настъпилите
повреди по двата автомобила. Няма данни, които да водят до извода, че вредите
са в резултат от лоша експлоатация или са настъпили при обикновеното ползване
на автомобилите.
Поради изложеното
настоящата инстанция счита, че обективно кумулативно съединените главни и
акцесорни искове са основателни и доказани до приетите от решаващия съд размери
и следва да бъдат уважени до тях, а за разликата до пълните предявени размери –
да се отхвърлят.
Щом правните изводи на
двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни
основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваните му части. В останалите е влязло
в сила.
С оглед изхода на процеса
отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите
както са направени и заплати тези на въззиваемата страна в размер на 600 лв.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно
решение № 965/21.11.2014г. по гр.д. №
1589/14г. на СлРС.
ОСЪЖДА Н.И.Д. да заплати на
С.И.С. направените разноски по делото за въззивното производство в размер на
600 лв.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: