МОТИВИ:
Плевенска районна прокуратура е
повдигнала обвинение против Г.К.И. *** за това, че на 05.02.2011 година, в град
Плевен, в съучастие като съизвършител с И.Й.С. *** и В.Г.П. ***, причинил на Д.Р.С.
*** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни рани по лявата част
на лицето – чело, горен ляв клепач, насинявания в същата област и кръвотечение
от носа, довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота,
като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131 ал. І
т. 12 във вр. с чл. 130 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІ от НК.
Обвинението
е и против И.Й.С. *** за това, че на 05.02.2011 година, в град Плевен, в
съучастие като съизвършител с Г.К.И. *** и В.Г.П. ***, причинил на Д.Р.С. ***
лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни рани по лявата част на
лицето – чело, горен ляв клепач, насинявания в същата област и кръвотечение от
носа, довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131 ал. І т.
12 във вр. с чл. 130 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІ от НК.
Внесеният
обвинителен акт е и против подсъдимия В.Г.П. *** за това, че на 05.02.2011
година, в град Плевен, в съучастие като съизвършител с И.Й.С. *** и Г.К.И. ***,
причинил на Д.Р.С. *** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни
рани по лявата част на лицето – чело, горен ляв клепач, насинявания в същата
област и кръвотечение от носа, довели до разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл. 131 ал. І т. 12 във вр. с чл. 130 ал. І във вр. с чл. 20
ал. ІІ от НК.
До
откриване на съдебното следствие и по реда на чл. 85 НПК за съвместно
разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск от Д.Р. против
подсъдимите Г.К.И., И.Й.С. и В.Г.П. за сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането 05.02.2011 година до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Конституиран
като граждански ищец и частен обвинител Д.С. се представлява от повереник в
лицето на адвокат П. ***, ПлАК.
Предвид
постъпилите по делото данни, че подсъдимия В. *** се намира
извън пределите на страната и е с неустановено местонахождение производството
спрямо подсъдимия е стартирано по реда на чл. 269 ал. 3 т. 4 б. В НПК. В
съдебната фаза на процеса подсъдимия се представлява от защитник в лицето на
адвокат ***, ПлАК.
Подсъдимите
Г.И. и И.С. се представляват от служебен защитник в лицето на адвокат ***,
ПлАК. И двамата признават вината си, съжаляват за стореното и молят за по –
леко наказание.
Представителят на РП – Плевен подържа изцяло така
повдигнатото против тримата подсъдими обвинение за престъпление по чл. 131 т. 12 във вр. чл. 130 ал. 1 НК. Намира
същото за доказано посредством всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда като предлага на съда да определи и наложи на всеки от подсъдимите наказание в рамките на същото, предвидено в разпоредбата на закона за Г.И. – лишаване от свобода, което да
изтърпи реално, а по отношение на другите двама подсъдими намира, че следва да
бъде приложен института на чл. 78 А НК. Гражданският иск намира за основателен
и доказан и моли да бъде уважен.
Повереникът на гражданският
ищец и частен обвинител пледира за постановяване на осъдителни, справедливи
присъди. Моли съда да уважи изцяло гражданския иск като основателен и доказан,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до
окончателното и изплащане както и направените по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимия В. *** - адвокат Ангелов моли съда да постанови оправдателна
присъда предвид заетата от подзащитния му позиция за това, че е невинен. В
случай, че приеме тази теза моли съда да отхвърли изцяло и гражданският иск.
Адвокат
***, в качеството на защитник на подсъдимите Г.И. и И.С. моли съда да определи
и наложи на всеки наказание с оглед конкретната степен на обществена опасност и
на всеки от подзащитните му като съобрази възрастта им и доброто им процесуално
поведение. Пледира за леки наказания, които биха изпълнили своята превантивна и
превъзпитателна цел. При определяне дължимото на пострадалия обезщетение
защитникът намира същият за завишен като размер.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимия
Г.К.И. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимия И.Й.С. е роден на *** ***, ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи,
неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимия
В.Г.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.
Тримата
подсъдими подържат близки приятелски отношения.
Подсъдимият
И.С. има постоянното си местоживеене ***. Не подържа контакти с лица от
криминалния контингент, но се движи в лоша среда и лоша компания. Подсъдимият С.
редовно посещава питейни заведения, системно консумира алкохол, в резултат на
което остава конфликтен и агресивен. Подсъдимият С. не се ползва с добро име
сред обществеността в село Остров.
Подсъдимия
В. *** има постоянен адрес ***. За същият няма криминалистически регистрации,
нито данни за контакти с лица от криминалния контингент. Същият не се ползва с
добро име сред съседите си.
Подсъдимият
Г.И. e криминално проявен, осъждан за престъпления по чл. 151 ал. 1 НК/ извършено
като непълнолетен/, престъпление по чл. 149 ал. 4 НК и престъпление по чл. 198
ал. 1 НК.
На
05.02.2011 година сутринта, около 02:00 часа свидетелите К.С., брат му – Д.С., П.Т.,
техен приятел *** и свидетелките Г.Г., С.В. и Е.К. се прибирали от нощно
заведение “Ъндърграунд”, находящо се в центъра на град Плевен. Движили се по
главната улица в града, в посока към Дома на книгата и улица Гренадерска.
Напред вървели К.С., Г.Г. и общия приятел на компанията ***, след тях на
известно разстояние се движели Д.С., П.Т. и другите две момичета – Е., и С..
Когато
наближили кафене “ Ревю”, находящо се на същата улица видели към тях да се
приближава от посока, противоположна на тяхната групичка от четири момчета –
подсъдимите Г.И., И.С., В. *** и още едно лице с неустановена самоличност. Тримата подсъдими слушали музика на висок тон.
Подминали групата от първите трима. При разминаването с Д., С. и Е. подсъдимите
започнали да подвикват след момичетата. Подсъдимият Г.И. тръгнал към
свидетелката С., после към Г.Г. и се опитал да я целуне. Когато свидетелят Д.С.
се обърнал го попитали какво гледа, като веднага след това и тримата се
нахвърлили върху него и започнали вкупом да му нанасят удари с ръце, юмруци и
крака първо в главата, после и по цялото тяло. Брата на Д. – свидетелят К.С.
непосредствено чул шумотевицата зад гърба си, обърнал се и видял как тримата налагат
Д.. Опитал се да разтърве брат си и в
този момент тримата започнали да удрят и него. В резултат на насените му удари,
носа на К.С. бил разбит и той паднал на земята. Веднага след това тримата
подсъдими подновили нападението си над Д.С., който в този момент бил успял да
се изправи. Продължили да му нанасят удари, кой където намери. Д. отново паднал
на земята. Свидетелят П.Т. седял отстрани и викал да спрат. От близкото питейно
заведение “Ревю” се показал човек от охраната, който също започнал да призовава
побоя да спре. Тримата подсъдими продължавали да налагат ту Д.С., ту К.С.,
заплашвали че ще ги убият. В общото меле пострадали и П.Т. и общият приятел на
компанията ***. Свидетелката Г.Г. също се опитала да спре подсъдимите и била
блъсната на земята.
Свидетелката
С.В. успяла да извика полиция от мобилния телефон на свидетеля П.Т.. В този
момент подсъдимите разбрали за обаждането, преустановили действията си и побягнал
в посока към питейно заведение “ Спиди”, нагоре по главната улица. Свидетелят Д.С.
се опитал да се изправи, но политнал, ударил се в табела поставена на улицата и
отново паднал. Цялото му лице било подуто и обляно в кръв. Приятелите му
опитвали известно време да го изправят на крака, след което всички тръгнали
нагоре по улицата в посока след тримата подсъдими.
Между
кафенетата “ Ревю” и “ Канапе” компанията на Д.С. били пресрещната от
полицейските служители А.П. и Д.Ц.,
изпратени от дежурния по повод на депозирания сигнал. Възприели непосредствено
състоянието, в който бил както Д.С., така и брат му К., П.Т. и момичетата.
Всички те дали описание на тримата подсъдими и им указали посоката, в която били
тръгнали малко преди пристигането на патрула.
Пред
кафене “ Канапе”, на улицата за продажба на цветя полицейските служители
срещнали тримата подсъдими и още две лица. Попитали ги какво става, те отрекли
да са направили каквото и да било, съобщили, че били бити. Подсъдимите и
компанията на Д.С. били откарани в полицията за изясняване на случая.
След
като депозирал жалба в полицията Д.С. посетил съдебен лекар. последният го
освидетелствал същата нощ, непосредствено след случилото се и установил
състоянието на същия. Двата клепача на лявото око на Д.С. били оточни и
притваряли очната цепка и били кръвонаседнали със синкав цвят. На челото вляво,
до границата с окосмената част на главата съдебния лекар констатирал наличието
на рана с неравни и леко охлузени ръбове. Тези увреждания били описани в
надлежно медицинско свидетелство като разкъсно - контузни рани, оток и
кръвонасядане на лицето.
Образувано
е наказателно производство. В хода на проведеното разследване, срещу подсъдимите Г.И., И. С. и В. *** са повдигнати обвинение за извършено престъпление по чл.131 ал. 1 т.
12 във вр. чл. 130 ал. І във вр. чл. 20 ал. ІІ НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за установена по несъмнен начин
въз основа съвкупната преценка на всички събрани по делото гласни
доказателства.
В подкрепа
на същата фактическа обстановка са показанията на разпитаните по делото
свидетели, които последователно установяват хронологията на случилите се факти,
релевантни за повдигнатото обвинение, а именно: показанията на свидетелите К.С.,
П.Т., Е.К., Г.Г., С.В., Д.Ц. и А.П.. Всички те са еднопосочни, непротиворечиви
и взаимно допълващи се. Всички те очертават идентична фактическа обстановка,
поради което и съдът ги възприе като достоверни и безпристрастни. В своята
логична последователност тези свидетелски показание кореспондират както помежду
си, така и с показанията, дадени от страна на гражданският ищец и мастен
обвинител Д.С.. Ето защо и въпреки двуяката им природа едновременно на източник
на доказателства и средство за защита, съдът възприе същите за достоверни и
безпристрастни. Показанията на всички
свидетели, в тяхната съвкупност кореспондират и със заключението по изготвената
съдебно – медицинска експертиза, изслушано непосредствено в съдебно заседание.
Съгласно същото в резултат на нанесени удари с ръце, ритници/ възможно и с
метален предмет –бокс/ на Д.С. са причинени болки и страдания с временно и
неопасно за живота разстройство на здравето с оглед на установените медицински
критерии, а съгласно юридическите такива представлява лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130 ал. 1 НК.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа
обстановка са и присъединените като доказателства по делото по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателствени средства, приложени по полицейско производство №
476/2011 година по описа на ПлРП.
При
така приетото за установено от фактическа страна съдът прие, че подсъдимите И.С.,
Г.И. и В. *** осъществили както от обективна, така и от субективна страна
признаците от състава на престъпление по чл. 131 ал. І т. 12 НК във вр. чл. 130
ал. І НК във вр. чл. 20 ал. 2 НК– на 05.02.2011 година, в град Плевен, в
съучастие като съизвършители причинили на Д.Р.С. *** лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузни рани по лявата част на лицето – чело, горен
ляв клепач, насинявания в същата област и кръвотечение от носа, довели до
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
Съдът
прие, че деянието е осъществено както от обективна така и от субективна
страна при наличието на съставомерния
пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 НК. Безспорно поведението на тримата подсъдими
не е било провокирано по никакъв начин, било то с действие или думи от когото и
да било от свидетелите К., Г., В., Д.С., К.С. и или П.Т.. Последните, до
инцидента не познавали подсъдимите и никога не ги били срещали. Доказателствата
по делото установяват по категоричен начин, че виждайки компанията на Д.С. и
придружаващите го момичета подсъдимите решили безцеремонно и незачитайки
личната му неприкосновеност да се саморазправят с него без причина, единствено
с цел да покажат превъзходство и липсата на всякакви задръжки към установените
правила, както и чувство за безнаказаност. Налице е хулигански мотив, а не личен такъв.
По същината си, действията на всеки от подсъдимите са непристойни, грубо нарушават
установените правила за поведение в обществото и изразяват категорично
неуважение към същите. Ето защо съдът прие така повдигнатото против тях
обвинение за доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от
субективна страна, поради което и ги призна за виновни.
При
определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите В. *** и И.С. съдът
съобрази следното:
За така извършеното от страна на подсъдимите в.
*** и И.С. престъпление законът предвижда наказание съответно лишаване от
свобода до една година или пробация. От извършеното противоправно деяние не са
настъпили имуществени вреди, двамата са пълнолетни, неосъждани, не са
освобождавани досега от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК. Ето
защо СЪДЪТ намери, че са налице всички законови предпоставки за приложението на
чл. 78 А от НК, поради което поради което и на основание същата законова
разпоредба съдът освободи двамата от наказателна отговорност и им наложи административно
наказание глоба.
При
определяне размера на административната санкция, която следва да бъде наложена
на всеки от подсъдимите *** и С., СЪДЪТ съобрази конкретната степен на
обществена опасност на извършеното, причината за извършването му – употребеното
количество алкохол, възрастта им, социалното им положение, изразената
критичност към извършеното. Приложените и за двамата характеристични справки
инициират за това, че случилото се е изолиран случай в живота на всеки от тях.
Ето защо СЪДЪТ определи и наложи на подсъдимите В. *** и *** С. глоба около
минималният размер, предвиден в разпоредбата на чл. 78 А от НК, а именно –
глоба в полза на държавата в размер на 1500 лева за всеки един от тях.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия Г.И. съдът взе предвид както смекчаващите
отговорността му обстоятелства единствено младата му възраст и изразената в
съдебно заседание критичност към извършеното. Като оттегчаващи отговорността
обстоятелства съдът възприе проявеното явно и грубо неуважението към установеният правов ред при конкретната
обстановка, място, начин на извършване и степента на участие на подсъдимия Г.И.
в осъществяване на деянието, проявената бруталност и безцеремонност, факта на
осъжданията на подсъдимия И. за престъпления от общ характер, които явно не са
оказали какъвто и да е превъзпитателен ефект спрямо същия.
Преценявайки горните обстоятелства, в процеса на
индивидуализация на наказанието съдът намери, че на Г.И. следва да бъде
определено наказание около средата на предвиденото в закона, поради което и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 година 6 месеца, което да търпи ефективно при строг
режим в затвор. По този начини съдът намери, че ще бъдат постигнати ефективно
спрямо Г.И. целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.
ПО ТАКА ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК СЪДЪТ СЪОБРАЗИ
СЛЕДНОТО:
Гражданският иск, предявен от Д.Р.С.
против подсъдимите Г.К.И., И.Й.С. и В.Г.П. за сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането 05.02.2011 година до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение е основателен.
Налице
е извършено виновно, противоправно деяние, извършено от страна на тримата
подсъдими, в резултат на което е причинена вреда на пострадалият С.. Същите се намират в пряка причинно –
следствена връзка помежду си, поради което и в съответствие с разпоредбата на
чл. 45 ЗЗД възниква задължението
подсъдимите да възмездят причинената вреда.
При
определяне на дължимото на С. обезщетение съдът взе предвид както характера и
степента на причиненото му увреждане, претърпените от негова страна болки и
страдания, социалното му положение, претърпяния психически стрес.
Преценявайки
горните обстоятелства и воден от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът намери, че
така предявеният граждански иск е доказан до размер на 2 000 лв. Ето защо съдът осъди тримата
подсъдими да заплатят солидарно Д.С. *** същата сума като обезщетение за претърпените
болки и страдания, както и направените от тяхна страна разноски в размер на 500
лева за адвокатско възнаграждение, като за разликата до 5 000 лв отхвърли гражданският иск като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото СЪДЪТ, на основание чл. чл. 189
ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия И. да заплати сумата от 42 лева,
представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещо лице,
както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в полза на
Плевенски районен съд.
При този изход на делото СЪДЪТ,
на основание чл. чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия И. да заплати
сумата от 16,67 лева, представляваща направените разноски в досъдебното
производство за възнаграждение на вещо лице в полза на ОД на МВР - Плевен.
При този изход на делото СЪДЪТ,
на основание чл. чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия С. да заплати
сумата от 42 лева, представляваща направените разноски по делото за
възнаграждение на вещо лице, както и държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в полза на Плевенски районен съд.
При този изход на делото СЪДЪТ,
на основание чл. чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия С. да заплати
сумата от 16,67 лева, представляваща направените разноски в досъдебното производство
за възнаграждение на вещо лице в полза на ОД на МВР - Плевен.
При този изход на делото СЪДЪТ,
на основание чл. чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия П. да заплати
сумата от 42 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение
на вещо лице, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в
полза на Плевенски районен съд.
При този изход на делото СЪДЪТ,
на основание чл. чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия П. да заплати
сумата от 16,67 лева, представляваща направените разноски в досъдебното
производство за възнаграждение на вещо лице в полза на ОД на МВР - Плевен.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: