РЕШЕНИЕ
№ 690
гр. Варна, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. Т.
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110115874 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. М. ЗЛ., с ЕГН
********** и адрес гр.***, чрез пълномощника адв. Д.В. М. – АК ***срещу „***“ ООД, с
ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр. ***, с която са предявени обективно
кумулативно и в евентуалност съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за
установяване нищожност на клаузите по чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем №
***г., както следва:
- Нищожност на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документите поради противоречие със закона;
- Нищожност на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документите поради противоречие с добрите нрави;
- Нищожност на клаузата за заплащане на неустойка поради противоречие с
добрите нрави и
- Нищожност на клаузата за заплащане на неустойка като неравноправна клауза
по смисъла на чл.143, ал.1, т.5 от Закона за защита на потребителите.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен
заем № ***г.
Съгласно чл.1, ал.3 от договора ищцата трябвало да заплати такса за експресно
разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 299.43 лева.
1
В чл.4, ал.2 от договора било предвидено заплащане на неустойка в размер 199.62
лева.
При получаване на сума в размер на 500 лева, ищцата следвало да заплати на
ответното дружество сума в общ размер на 1086.75 лева.
Ищцата поддържа, че клаузата по чл.1, ал.3 от процесния договор е нищожна
поради противоречие на императивната норма на чл.10а от Закона за потребителския
кредит. В посочената разпоредба се изключвала възможността кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита, каквато се явявала таксата за експресно разглеждане. С включването на посочената
такса, разходите по кредита надвишавали императивния максимум на ГПК по чл.19, ал.4 от
Закона за потребителския кредит, което също водело до нищожност на клаузата.
В условията на евентуалност се поддържа нищожност на същата клауза поради
противоречие с добрите нрави. Включването на посочената клауза в договора, преценено в
съвкупност с всички клаузи на договора водело до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение.
Нищожна поради противоречие с добрите нрави била и клаузата предвиждаща
заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение по
кредита. Задължение на кредитора било преди сключване на договора за кредит да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя. Уговорената неустойка била извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, поради което
противоречала на добрите нрави и била нищожна на това основание.
В условията на евентуалност се поддържа нищожност на неустоечната клауза като
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1, т.5 от Закона за защита на потребителите.
Неравноправни клаузи били договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
въпреки изискването за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Ищцата моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове като неоснователни.
Преди сключване на договора за паричен заем на ищцата бил предоставен
стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора съгласно
изискванията на Закона за потребителския кредит.
С подписване на договора ищцата се съгласила и задължила в тридневен срок да
предостави едно от двете обезпечения, подробно описани в него. Изискването за
предоставяне на обезпечение не изключвало или ограничавало правата на потребителя,
произтичащи по закон. Преценка за накърняване на добрите нрави се правела за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. Липсата на обосновка в исковата
молба за нарушаване на определен морален принцип правела претенциите за нищожност
2
голословни и недоказани.
Законът не поставял изискване при уговаряне на неустойката да се посочва кои
вреди ще бъдат компенсирани с нея. Неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение поставяло дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение от
страна на длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението.
Твърденията, че размерът на неустойката бил твърде висок остро противоречали с
всяка житейска и бизнес логика и най-вече с принципа на свободата на договаряне.
Заемодателят внимателно изчислил размера на риска и неблагоприятните последици в
случай, че предоставения от него заем остане необезпечен. Неустойката била предвидена за
да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни задължения.
Дружеството не принудило ищеца да сключи договора за заем, съответно не му наложило
условията по него. Ищцата можела да забави сключването на договора до момент, в който е
в състояние да осигури обезпечението по него или изобщо да не встъпва в договорни
отношения с ответника. Всеки заемател разполагал и с гарантираната по чл.29 ЗПК
възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, което не било сторено от ищцата.
Освен това, въпреки че задължението за заплащане на неустойка било дължимо изцяло с
изтичане на третия ден, в израз на добросъвестност към клиента това задължение било
разсрочено за да бъде икономически по-поносимо за него.
Услугата по експресно разглеждане на документи била допълнителна услуга, която
клиентът доброволно избрал и не следвало да се прибавя при изчисляване на ГПР по
договора.
Експресното разглеждане не било действие по усвояване или управление на
кредита, тъй като го предхождало времево. Тази услуга нямала задължителен характер и
била избрана доброволно от клиента. Именно поради доброволния характер на услугата,
ищцата не можела да се позовава на неравноправност. Услугата фигурирала в договора по
заявка на ищцата, а не била наложена едностранно от ответното дружество.
Дружеството не изисквало от ищеца еднократно заплащане на таксата за експресно
разглеждане, а било разрочено с погасителните вноски по кредита, което било в интерес на
ищеца.
Неоснователни били твърденията на ищеца, че разходите за експресно разглеждане
и неустойка трябвало да се включат в калкулацията на ГПР по кредита. Включването на
същите нямало да даде на потребителя реална информация за кредита, а би го объркало,
поради което и не било в негов интерес. Нямало как при сключване на договора ответното
дружество да включи в общия размер на плащанията едно условно задължение, за което не
било известно дали ще възникне, тъй като зависело от бъдещо несигурно събитие, а именно
изпълнението на задължението за осигуряване на обезпечение.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и за
присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
3
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
На ***г. между страните е сключен договор за паричен заем Standart 30 № ***,
копие от който е представен с исковата молба /5-8/.
Съгласно представения договор, ответното дружество е предоставило на ищцата
заем в размер на 500 лева за срок от 9 месеца. В договора е предвидено заплащане на такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 299.43
лева. Заемателят в чл.4 от договора се задължава да предостави обезпечение в тридневен
срок от усвояването на сумата по договора, което да е поръчител-физическо лице,
отговарящо на определени от заемодателя условия или банкова гаранция. При неизпълнение
на това задължение на заемателя е предвидено заплащане на неустойка в размер на 199.62
лева, която се разсрочва и заплаща на равни части към всяка погасителна вноска. Общото
задължение по договора за кредит, при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е определено в размер на 1086.75 лева, като в посочения случай заемателят се
задължава да върне сума надвишаваща двойно получената заемна сума за срок от 9 месеца.
Предмет на настоящето производство е действителността на клаузите предвиждащи
ищцата да заплати такса за експресно разглеждане на документи по договора за кредит и
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
Изложените от ответника твърдения по отношение на таксата за експресно
разглеждане е дължима за свободно и доброволно избрана услуга от ищцата. При избор на
тази услуга заявлението на ищцата било разгледано по-бързо, без да бъде изчакан срок от 10
дни, като затова заемодателя е ангажирал допълнително ресурси. Позовава се на добрите
нрави и доброволния избор на допълнителна услуга, която е предоставена на ищцата.
Според ответника експресното разглеждане на документите е услуга, която предхожда
одобряването на отпускането на кредита, няма задължителен характер и не е действие по
усвояване или управление на кредита.
В разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК е предвидена възможност за кредитора да
събира такси и комисионни за допълнителни услуги свързани с договора за потребителски
кредит. В същото време в чл.10а, ал.2 ЗПК е въведена забрана кредиторът да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Именно такова действие се явява разглеждането на заявката на ищцата за паричен
заем, поради което и тази клауза от договора се явява нищожна поради противоречие на
императивната правна норма на чл.10а, ал.2 ЗПК. Разглеждането на заявлението на ищцата
за предоставяне на паричен заем действително предхожда отпускането на кредита, но
представлява част от действията по усвояване на кредита и е въведена императивна забрана
за събиране на такси от кредитора за такива действия. За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че размерът на таксата представлява 3/5 от заемната сума, не е ясно по какъв
начин е изчислен и дали кредиторът е извършвал действия и в какъв размер за предоставяне
на такъв тип услуга, поради което и при неоснователност на иска за нищожност на клаузата
поради противоречие със закона, то предявения в условията на евентуалност иск за
4
нищожност поради противоречие с добрите нрави също би бил основателен.
В чл.4 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя за осигуряване
на обезпечение на задълженията му по договора, а при неизпълнение на това задължение
дължимост на неустойка в размер на около ¼ от заемната сума. Неустойката обезпечава
изпълнението на допълнително задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди
от неизпълнение на основаното задължение на потребителя за връщане на заетата сума,
поради което съдът намира, че разглежданата неустойка е нищожна и на основание чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като води до свръхобезпеченост на кредитора и създава
предпоставки за неговото неоснователно обогатяване. Същата излиза извън присъщите й
обезпечителната, обезщетителна и наказателна функции и в този смисъл противоречи на
добрите нрави, както и на принципа на справедливостта, приложим в договорните
отношения между страните.
В допълнение следва да бъде отбелязано още, че очевидно крайната цел на
кредитора от включване на тази клауза в договора не е да обезпечи изпълнението на
задълженията по него, а да си осигури завишен размер на крайната сума, която следва да
бъде върната (предвид размера на неустойката, краткия (тридневен) срок, в който следва да
бъде предоставено обезпечението, а не на последно място и вида на дължимото от заемателя
обезпечение, като на практика за лице, което може да предостави този вид обезпечения не
би възникнала необходимост от получаване на предоставения от ответното дружество
кредит). Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че изплащането на начислената
неустойка е разсрочено и включено във вноските по погасителния план, изготвянето на
който логически, а и законоустановено (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК), предшества сключването на
договора.
По изложените съображения исковите претенции за нищожност на клаузи от
процесния договор за кредит се явяват основателни на първите посочени от ищцата
основания – противоречие със закона по отношение на таксата за експресно разглеждане и
противоречие с добрите нрави по отношение на претендираната неустойка за неосигуряване
на обезпечение.
С оглед изхода от спора ищцата има право на поискани и доказано сторени от нея
разноски. Направените от ищцата разноски са в размер на 100 лева, като в полза на нейния
процесуален представител за оказаната безплатна правна помощ следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д. М. ЗЛ., с ЕГН
********** и адрес гр. *** и „„***“ ООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.
***, че клаузите по чл.1, ал.2 и чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем № ***от ***г. са
5
нищожни, клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи поради
противоречие със закона, а клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на
обезпечение поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. М. ЗЛ., с ЕГН ********** и адрес гр. *** сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д.В. М. – АК ***, личен номер ***и служебен адрес гр. *** сумата от
300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6