Р Е Ш Е Н И Е №315
Град Несебър, 18.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Деница Димова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 485 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от “В.” ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***5, представлявано от К.Е.Я., срещу Наказателно постановление № 417949-F398504 / 04.01.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник на отдел “Оперативни дейности” Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че постановлението е незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, а описаното в него нарушение е недоказано. Излага единствено съображения, с които счита, че се касае за маловажност на извършеното деяние. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи да маловажност на случая и искане за отмяна на постановлението. В хода по същество заявява, че по отношение на деянието следва да бъде приложен чл.3 от ЗАНН с оглед изменение на разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, което се явява по-благоприятен закон за жалбоподателя.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като счита, че от събраните по делото доказателства нарушението е доказано. Счита, че не е последвал по-благоприятен закон за жалбоподателя.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 26.07.2018г. за времето от 16:13 часа до 20:05 часа С.Д.Д. и Р.Г.С.– двамата инспектори по приходите в ГД“ФК“ в ЦУ на НАП, са извършили проверка в обект хотел „Копакабана“, находящ се в село Равда, улица Несебър № 30, стопанисван от „В.“ ООД, в качеството му на наемател, а за резултатите от проверката служителите съставили Протокол за извършена проверка № 0338064 от 26.07.2018г. Според този протокол проверката е започнала с извършване на контролна покупка, за която е бил издаден фискален касов бон. След легитимация на органите по приходите е бил връчен за попълване опис на паричните средства в касата и е бил отпечатан дневен финансов Х отчет. Обект на проверката е била и касовата книга, от която се установило, че дневните отчети за дата 24.06.2018г. и 26.06.2018г. са изведени с един Z отчет на 27.06.2018г. с № 000328 в 22:09 часа; дневните отчети за 06.07.2018г. и 14.07.2018г. са изведени също с един Z отчет на 19.07.2018г. № 000332, видно от КЛЕН 000336 от 26.07.2018г. По този начин липсвали отчети в касовата книга за дати 24.06.2018г., 26.06.2018г., 06.07.2018г., 14.07.2018г. В търговския обект е било налично фискално устройство модел TREMOL 3181827 инд. № на ФУ ZK061481, инд. № на ФП 50067468. Наредено било на управителя на дружеството да се яви лично или чрез упълномощен представител на 06.08.2018г. в 10:00 часа в ТД на НАП – Бургас, където да представи договор за наем, декларация за стопанисваните обекти от задълженото лице, декларация за лицата, работещи по трудови/нетрудови правоотношения в хотела.
На указаната дата и час се е явил управителят на дружеството-жалбоподател, когато е бил съставен от С.Д.Д. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, АУАН № F398504 от 06.08.2018г. за това, че при извършена оперативна проверка на 26.07.2018г. в 16:13 часа на рецепция в хотел „Копакабана“, намиращ се в село Равда, улица Несебър № 30, стопанисвано от „В.“ ООД, ЕИК ***след направена проверка на книгата за дневни финансови отчети, отнасящи се за фискален касов апарат модел TREMOL ZM-UL с индивидуален № ZK061481 и фискална памет № 50067468, се установило, че не е отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за 24.06.2018г., през който ден в устройството са регистрирани продажби, видимо от отчет фискална памет (КЛЕН) № 000336/26.07.2018г. Посочено е, че за извършената проверка и направените констатации е съставен ПИП сер. АА № 0338064 / 26.07.2018г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен от актосъставителя и управителя на дружеството, актът е подписан от двама свидетели при съставянето на акта.
При съставянето и връчването на акта управителят на дружеството-жалбоподател е направил писмени възражения като е посочил, че оборотите от продажбите от 24.06.2018г. са отчетени в КЛЕН на фискалната памет на ЕКАФП на същата дата – 24.06.2018г.
Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации в акта като уточнява, че оборота за 24.06.2018г. в резултат на извършени продажби е бил в размер на 560 лева, както и че служителите в хотела заявили при проверката, че забравили да отпечатат отчета, и който е бил отпечатан на 26.06.2018г. с натрупване, което пък се установило от КЛЕН.
Административно наказващият орган е издал накаателото постановление в което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, и е наложил санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 22.05.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 27.05.2019г.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от материално и териториално компетентен административно-наказващ орган. Съгласно чл.193, ал.2 от ЗДДС наказателните постановления се издават от Изпълнителния директор на НАП или оправомощени от него лица. С приетата като писмено доказателство заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., т.1.1., са оправомощени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция в дирекции „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, да издават наказателни постановления за налагане на административни нарушения, регламентирани в чл.185 от ЗДДС. Актът за установяване на административно нарушение също е съставен от надлежно оправомощено лице, на когото са възложени функции с горецитираната заповед – т.2.1. от същата.
В хода на административно-наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете за съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление. Актът е съставен в давностния тримесечен срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, считано от деня на откриване на нарушението. НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок за възражения от съставянето на акта и преди изтичането на едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН.
В административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения по съставянето и връчването на АУАН и НП. Актът е връчен на законния представител на санкционираното юридическо лице. Обжалваното НП също е връчено на управителя на дружеството-нарушител.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат всички изискуеми от закона реквизити, регламентирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Фактическото описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно, а съответна на него е и правната квалификация на деянието.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в санкционния акт са посочени и датата на извършване на проверката, при която е констатирано нарушението (26.07.2018г.) и датата на нарушението – 24.06.2018г. Мястото на извършване на проверката и мястото на извършване на нарушението съвпадат и те са посочени и от актосъставителя и от издателя на обжалваното НП – търговския обект, стопанисван от санкционираното юридическо лице, представляващ хотел „Копакабана“, находящ се в село Равда, улица Несебър № 30.
Материалноправната норма, за нарушението на която нарушителят е привлечен към административно наказателна отговорност, е тази на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно цитираната разпоредба лицето по чл.3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. От събраните по делото доказателства (показанията на свидетеля С.Д.Д., данните в КЛЕН за периода от 01.06.2018г. до 26.07.2018г.) безспорно се установяват релевантните факти, обуславящи съставомерността на деянието, а именно, че не е отпечатан пълния дневен финансов отчет с нулиране на запис за 24.06.2018г. в стопанисвания от дружеството търговски обект, в който ден има регистрирани продажби във фискалното устройство. Неизпълнението на това задължение, доколкото осъществява състав на административно нарушение по чл.39, ал.1 от Наредбата, е основание за ангажиране на имуществената отговорност на дружеството предвид санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, съгласно която, извън случаите по ал.1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лева, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС. От изложеното по-горе следва, че в конкретния случай правилно е определен субекта на отговорността, а нарушението е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от наказващия орган, като правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, тъй като в случая нарушението не е довело до неотразяване на приходи.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, административно наказващият орган е определил вида и размера на административното наказание. На нарушителя е наложена имуществена санкция в минималния законоустановен размер от 500 лева с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.
Административно наказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.
Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не представлява „маловажен случай“ на административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, вр. с чл.93, т.9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай обаче, съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това липсата на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, изр. второ от ЗДДС като привилегирован състав на нарушение, поради което не може да се отчита повторно като смекчаващо обстоятелство. Още повече, в случая се касае за формално нарушение и с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административно наказателна санкция. Същевременно нарушаването на правилата относно отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с регистрирани фискални устройства винаги застрашава съществено обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение. (Решение № 115/20.06.2017г. по КАНД № 711/2017г. на Адм. съд – Бургас; Решение № 561/30.03.2017г. по КАНД № 394/2017г. на Адм. съд – Бургас; Решение № 2103/07.12.2017г. по КАНД № 2293/2017г. на Адм. съд – Бургас; Решение № 1889/10.11.2017г. по КАНД № 2294/2017г. на Адм. съд – Бургас; Решение № 835/11.05.2015г. по КАНД № 433/2015г. на Адм. съд – Бургас; Решение № 476/04.03.2013г. по КАНД № 1925/2012г. на Адм. съд - Бургас).
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател се позовава на изменението на чл.39, ал.1 от наредбата (ДВ, бр.52 от 2019г., в сила от 02.07.2019г., според което отпечатването на дневен финансов отчет от лицата по чл.3 не е задължително, предвид, че фискалното устройство генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби, като счита, че този закон е по-благоприятен и следва да бъде приложен по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Както правилно отбелязва и процесуалният представител на наказващият орган, за жалбоподателя не е налице приложението на този по-благоприятен закон с оглед разпоредбата на § 21, ал.2 от ПЗР към Наредбата (ДВ, бр.52/2019г., в сила от 02.07.2019г.), според която „До привеждане на въведените в експлоатация фискални устройства в съответствие с изискванията на чл.39, ал.1, но не по-късно от 31.03.2020г., лицето по чл.3 Е ЗАДЪЛЖЕНО да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции“.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение и следва да носи административна отговорност за него, а атакуваното НП за правилно и законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 417949-F398504 / 04.01.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник на отдел “Оперативни дейности” Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС, на “В.” ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***5, представлявано от К.Е.Я., е наложено административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г., във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: