Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 30.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: К. Т.
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Т. гр. дело № 4318 по описа за
Производството е по предявен
положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.410 ГПК, вр. чл.55,
ал.1, предл. 3 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане, произтичащо от
неоснователно обогатяване.
В исковата молба ищецът Р.К.Р. ***
твърди, че с ответника Н.В.Н. *** са сключили неформален договор за закупуване и доставка на употребяван автомобил,
по силата на който срещу авансово внасяне на продажната цена на автомобила от 2
400 евро, ответникът се задължил да закупи от Италия офериран конкретен
употребяван автомобил, модел AUDI А 4, да достави
същия в България и да прехвърли собствеността му на него. Поддържа, че в изпълнение на
договора, на 08.07.2016 г. е направил банков превод в полза на ответника в
размер на уговорената цена от 2 400 евро. От своя страна обаче, ответникът не е
изпълнил уговореното да закупи от Италия и да му достави употребявания
автомобил, модел AUDI А4 и до датата на
подаване на исковата молба. Посочва, че с оглед на изминалия твърде дълъг
период от авансовото плащане на цената и неизпълнението на доставянето на
автомобила от страна на ответника, доставката е безполезна за него. Изтъква, че
оферираният автомобил вероятно вече е продаден на друго лице и не е възможно
ответникът да изпълни задължението си по неформалния договор. С оглед на това
счита договора за развален, поради което ответникът му дължи връщане на
авансово получената продажна цена на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пр.
3 ЗЗД. Твърди, че въпреки множеството опити за доброволно уреждане на отношенията
Н.В.Н. не му е върнал сумата 2 400 евро, нито му е доставил процесния
автомобил, поради което е депозирал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд - гр. Враца, по което е образувано
ч. гр. д. № 1670/2019 г. по описа на съда, и е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславя
правния му интерес от предявяването на установителен иск. Моли
съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че Н.В.Н. му
дължи сумата 2 400 евро - представляваща авансов банков превод от 08.07.2016 г.
в размер на уговорената продажна цена, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.05.2019 г.,
до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1670/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Враца.
Моли също съда да му присъди направените разноски по заповедното производство, както и
направените разноски в настоящото производство.
Ответникът Н.В.Н.
***, в писмения отговор на исковата молба, в съдебното заседание и в писмена
защита, чрез назначения му особен представител, оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли. Твърди, че от
представеното с исковата молба банково извлечение не може да се определи - за
„вече закупен,, или „за бъдещо закупуване на автомобил,, става дума -
преведената според извлечението сума може да се дължи както за евентуалното
закупуване в бъдеще време на лек автомобил от определена марка, така и за
заплащането на вече закупен и предаден автомобил. Поддържа, че между страните
не е имало договорни взаимоотношения - липсва договор, който да регламентира за
какво се сключва, какъв е срокът на изпълнение, какво и как ще се дължи в
случай на неизпълнение, кога настъпва падежа, кой и при какви условия може да
развали договора, каква е родово определената вещ, предмет на договора. Счита,
че при липса на писмен договор между страните нито една от предявените
претенции по него не може да бъде счетена за основателна. Твърди, че не следва
да бъдат кредитирани показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като
същия е син на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и доказателствата по приложеното
ч.гр.д. № 1670/2019г. на ВРС, намери за установено от фактическа страна,
следното:
Установи се, от показанията на
свидетеля К.Р.Р.- син на ищеца, които съда цени като обективни, непосредствени и
логични, че между ищеца Р.Р. и ответника Н.Н. са съществували
облигационни отношения, възникнали от неформален договор за поръчка за доставка
и продажба на употребяван лек автомобил „Ауди” А4. Свидетелят установи, че ответникът се занимава с внос на автомобили в страната, че живее в Италия и
рядко се прибира в България. Свидетелят твърди, че е присъствал лично на
разговор между страните, както и на проведени помежду им разговори по телефона.
Според свидетеля през месец юли 2016 г. в негово присъствие в гр. София страните
са провели среща, в която са договорили цената на Аудито и начина на плащане - за
сумата 2 400 евро цената на колата с доставянето й в гр. София. Ответникът
поискал парите в брой, а бащата на свидетеля казал, че няма парите в брой, а
може да ги преведе по банкова сметка. ***, че това не е проблем за него и дал номера
на банковата си сметка на бащата на свидетеля. На другия ден ищецът превел сумата
от 2 400,00 евро на ответника, която била цената на автомобила, като същия
следобед последният му потвърдил по телефона, че е получил парите и му казал,
че до две седмици автомобила ще му бъде доставен в гр. София. Свидетелят
установи също, че на срещата ответникът им показал снимки на автомобила, който
е намерил в Италия, и им потвърдил, че същият е в безупречно състояние. Според
свидетеля други срещи между баща му и ответника не е имало, а е имало телефонни
разговори помежду им. Две седмици след описаната среща баща му се обадил на ответника,
за да го попита кога ще пристигне колата, тъй като тя още не беше пристигнала,
а последният му казал, че доставянето на колата ще се забави, понеже има
проблем. След още 10 дни баща му пак се обадил на ответника, тъй като колата
още не беше доставена. Ответникът обещавал, че ще достави колата, но месеците
минавали и така в началото на 2019 г., месец януари, баща му се обадил на ответника
и му казал, че си е намерил друга кола, че разваля договора и иска ответникът
да му възстанови сумата по същата сметка, по която му е преведена. Ответникът
му обещал на следващия разговора ден да му възстанови сумата, но сумата така и не
постъпила по сметката на баща му. Свидетелят не знае страните да са подписвали
договор, но установи, че ответникът казал на баща му, че платежното нареждане е
достатъчно доказателство за получаване на парите и плащането на колата, поради
което последната ще му бъде доставена.
От представеното извлечение по
сметка на Р.К.Р., издадено от "Търговска банка Д" АД, гр.София, се
установи, че на 08.07.2016г. Р.К.Р. е превел по сметка на ответника Н.В.Н. сумата
2 400 евро за покупка на автомобил, модел AUDI А4. Този факт съдът е обявил на страните за безспорен и ненуждаещ се от
доказване, на основание чл.146, ал.1, т. 4 от ГПК, с определение №
665/09.03.2020г.
Установи
се също, че въз основа на подадено от Р.К.Р. заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.05.2019г., е образувано ч.гр.д. № 1670/2019г.
на РС-Враца, по което съдът е издал заповед № 1045 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 07.05.2019г., с която е осъдил длъжника Н.В.Н. ***
да заплати на заявителя сумата 2400,00 евро главница, дължима по неизпълнен
неформален договор за закупуване и доставка на употребяван автомобил от Италия,
по който авансово на 08.07.2016 г. по
банков път е преведена продажната цена за уговорения автомобил модел AUDI A4,
законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2019 г. до изплащането на
главницата; разноските по делото – 150,60 лв. държавна такса и 300,00 лв.
адвокатското възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което, в изпълнение на указанията на
съда по чл.415, ал.1 от ГПК, заявителят е предявил настоящият иск за
установяване на вземанията си.
За връщане на претендираната от
ищеца сума по делото не са представени никакви доказателства от ответната
страна, а и не се твърди от същата такова заплащане.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява дали
вземането съществува и дали е изискуемо.
Доколкото в исковата молба се
твърди, че страните са сключили помежду си неформален договор за
покупко-продажба и доставка на употребяван лек автомобил, по който ответникът
не е изпълнил задължението си да достави на ищеца такъв автомобил, при което
ищецът е развалил договора и получената от ответника сума е получена на
отпаднало основание, съдът приема, че приложима в случая е нормата на чл. 55,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД - за връщане на получено на отпаднало основание.
Съгласно чл. 55, ал.1 от ЗЗД,
"който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне".
В тежест на ищеца по предявения
установителен иск е по пътя на главното и пълно доказване да установи, че е сключил
с ответника валиден неформален договор за закупуване и доставка
от Италия на употребяван лек автомобил модел AUDI А 4, по силата на
който е
предоставил на ответника сумата 2 400 евро срещу
задължението на последния да закупи и му достави договорения лек автомобил; че
договорът е породил желаните от страните по него правни последици; че
едностранно е развалил договора поради неизпълнението му от ответника, и че
дадената сума е задържана от ответника без основание (в случая на отпаднало
основание - развален договор за поръчка). Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда.
С оглед оспорването от ответника
на предявеният иск в тежест на същия е да докаже недължимост на претендираната
сума изцяло или отчасти, като докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
Конкретно в тежест на ответника е да докаже противопоставяните от него
възражения, относими към изначалната липса на основание за получаване на
сумата.
Съдът намира, че от събраните по
делото гласни доказателства се установи сключването на устен договор между
страните за покупко-продажба и доставка от Италия на употребяван лек автомобил модел AUDI А4 с уговорена цена 2
400 евро. Безспорно е по делото получаването от ответника на сумата 2 400 евро за покупка на автомобил, модел AUDI А4, която му е била преведена на
08.07.2016г. по банков път от ищеца, което се установява и
от представеното с исковата молба извлечение по сметка на ищеца, издадено от
"Търговска банка Д" АД, гр.София.
С оглед на изложеното, съдът
приема за доказано, че между страните е сключен договор за поръчка, по силата
на който ответникът се е задължил да достави на ищеца лек автомобил втора
употреба модел AUDI А4, като на 08.07.2016г. ответникът е получил от ищеца договорената цена на автомобила,
в размер 2 400 евро. Към момента на предявяване на
исковата претенция ответникът не е изпълнил поетото задължение да достави на
ищеца лек автомобил с посочената марка и модел, тъй като доказателства в тази
връзка по делото не са представени, а и ответникът не твърди че е изпълнил
задължението си. При това следва да се приеме, че поради значителната забава
изпълнение на задължението за доставка на автомобил с посочената марка и
параметри е станало напълно излишно за ищеца, тоест е налице пълно неизпълнение
на договора от страна на ответника и е безпредметно да се дава срок за изпълнение
от изправната страна.
Правото да се развали двустранен
договор е самостоятелно правно средство, което се дава на титуляра на едно
право, породено от двустранен договор, чието насрещно задължение не се
изпълнява. За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието
по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД - разваляне на договора поради неизпълнение на
осн. чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, ищецът следва да установи надлежно упражнено право
на разваляне, тоест да докаже настъпването на някоя от предпоставките по чл.
87, ал. 2 от ЗЗД, пораждащи правото на разваляне без даване на срок за
изпълнение.
Следва да се има предвид и задължителната практика на ВКС по реда на чл.
290 от ГПК, че "искането за връщане на даденото по договор може да се
тълкува като изявление за разваляне на договора, ако в зависимост от всички
факти може да се приеме, че има недвусмислена воля за прекратяване на
облигационното отношение. Това е така, защото възстановяването на
съществуващото положениe /restitutio in integrum/ също е последица от
неизпълнението, поради което искането за връщане на даденото може да съдържа и
имплицитно изявление за разваляне". В този смисъл са решение № 163/
28.05.2014 г. по гр. дело № 6458/2013 г. на ВКС, IV г.о. и решение №
43/06.02.2015 г. по гр. дело № 4792/2014 г. на ВКС, IV г.о.
Установи се от показанията на
разпитания по делото свидетел, че през месец януари 2019 г. ищецът е отправил изявление до ответника за разваляне на процесния договор и за връщане на дадената сума от 2 400 евро.
В случая ищецът не е давал подходящ срок за изпълнение на ответника, тъй като
поради забава на последния изпълнението е станало безполезно - сумата,
представляваща цената на продадения автомобил, е била преведена на ответника на
08.07.2016г. с уговорка за доставка на автомобила в срок до две седмици, и в период от 2 години и шест месеца ответникът не е
изпълнил поетото задължение, с оглед което договорът е надлежно развален поради неизпълнение на
ответника. Ето защо, с посоченото изявление до ответника ищецът е упражнил правомерно
правото си да развали на осн. чл. 87, ал. 2 от ЗЗД сключения с ответника
договор и за него е възникнало правото да получи на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД авансово платената сума в размер 2 400 евро, тъй
като сумата е дадена на отпаднало основание.
Предвид
изложените по-горе съображения, съдът счита, че предявеният установителен
иск по чл. 422, ал. 1
вр. с чл.410 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД е доказан и следва да бъде
уважен изцяло като основателен, като се приеме за установено съществуването на
парично вземане на ищеца Р.К.Р. спрямо ответника Н.В.Н., за сума в размер 2400,00 евро, представляваща продажната цена
на употребяван лек автомобил модел AUDI A4, дължима по неизпълнен неформален
договор за закупуване и доставка на автомобил от Италия, ведно със законната
лихва върху тази сума от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда – 03.05.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
При този
изход на спора – основателност на предявеният иск, ищецът има право на разноски,
както за тези в исковото производство, така и за тези, направени в хода на
заповедното по ч. гр. дело № 1670/2019г. по описа на Районен съд – Враца – арг.
т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в размер 150, 60 лв. за държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 1670/2019г.
на РС-Враца, както и разноските в исковия процес в размер 450, 60 лв., от които
150,60 лв. за държавна такса и 300, 00 лв. за възнаграждение на особения
представител на ответника.
Ищецът
претендира и адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния си представител
адв. И.-А. Ч.Н. - САК, в заповедното и в исковото производство в размер,
съгласно чл.38 от ЗА. В тази връзка са представени договор за правна защита и
съдействие от 26.03.2019г. в заповедното производство и договор за правна
защита и съдействие от 21.11.2019г. в настоящото производство, в които е договорено
адв. И.-А. Ч.Н. - САК да оказва правна защита и съдействие на ищеца в двете
производства, като е посочено, че за договорената услуга на адвоката се дължи
възнаграждение, съгласно чл.38 от ЗА и че възнаграждение по договорите не е
заплащано. При това положение, с оглед интереса от 2 400 евро, равняващи се на
4 693, 99 лева, в исковото производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в редакцията й преди изменението, обн. в ДВ бр. 45/15.05.2020г., в сила от
същата дата, въз основа на която адвокатското възнаграждение, дължимо в полза
на процесуалния представител на ищеца е в размер 558, 58 лв., а в заповедното производство
е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 вр. с ал. 2, т. 2 от Наредбата, въз
основа на която адвокатското възнаграждение, дължимо в полза на процесуалния
представител на ищеца е в размер 394, 28 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.Н., ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***09, че
съществува вземането на Р.К.Р., ЕГН **********, с адрес ***, по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 1045, издадена на 07.05.2019г. по ч.гр.д. № 1670/2019г. на Врачански районен съд, което вземане е за
сумата 2400,00 евро
главница, дължима по неизпълнен неформален договор за закупуване и доставка на
употребяван автомобил от Италия, по който авансово на 08.07.2016 г. по банков
път е преведена продажната цена за уговорения автомобил модел AUDI A4, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2019 г. до изплащането
на главницата.
ОСЪЖДА Н.В.Н., ЕГН ********** ***
и настоящ адрес ***09, ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.Р., ЕГН **********, с адрес ***,
направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 1670/2019г. на Врачански
районен съд, разноски от 150,
60 лв., както и разноските в настоящото производство от 450, 60 лв.
ОСЪЖДА Н.В.Н.,
ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***09, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.-А. Ч.Н. - САК,
ЕГН **********, адрес ***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за
осъщественото процесуално представителство на Р.К.Р., в размер 558, 58 лв. в
настоящото производство по гр.д. № 4318/2019г. на Врачански районен съд, и в
размер 394, 28 лв. в заповедното производство по ч.гр.д. № 1670/2019г. на
Врачански районен съд.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: