М О Т И В И
НОХД №74/2013г.на СОС
Против подсъдимия Н.С.Я. е предявено обвинение по
чл.343, ал.4, във вр.с ал.3, б.”б”, предл.1 от НК за това, че на 09.06.2012г. в гр.Силистра, по
ул.”Н.Й.Вапцаров”, в участъка пред домове №150, 152 и 152а, при управление на
МПС-лек автомобил „Опел” с рег.№ СС 9823 АК е нарушил:
1.Пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!”, съгласно чл.46, ал.2 ППЗДП, като не е пропуснал движищете се по пътя с предимство мотоциклет „Сузуки” с рег.№ СС К 0547, управляван от С.М.Р. и
мотоциклет „Сузуки” с рег.№ RX 04 HWE, управляван от А.А.Н.;
2.Въведената с хоризонтална пътна маркировка забрана
за пресичане на двойна непрекъсната линия-М2, съгласно чл.63, ал.2, т.2 ППЗДП и
по непредпазливост е причинил смъртта на С.М.Р. и средна телесна повреда на А.А.Н.,
изразяваща се във фрактура на лакътната и лъчевите кости на предмишницата
на горен ляв крайник.
Представителят на прокуратурата в съдебно заседание
поддържа предявеното обвинение, като счита, че същото се доказва безспорно от
събраните доказателства. Прокурорът отчита съпричинителските
действия от страна на пострадалите за настъпилия вредоносен резултат, поради
което пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в размер над
минималния и под средния от предвидения за това престъпление. Прокурорът
намира, че в случая може да се приложи разпоредбата на чл.66 НК и наложеното
наказание да се отложи за изтърпяване.
Конституираните като частни обвинители В.Й.М. и А.А.Н.
чрез процесуалният си представител-адв.Н. заявяват,
че подкрепят изложените от прокурора фактически констатации, намират, че подсъдимия
несъмнено е извършил нарушенията на ЗДП, вменени му като обвинение и
претендират за налагане на наказание по вид лишаване от свобода в размер над
средния от предвидения в закона, без приложението на чл.66 НК.
Подс.Я., спрямо който е взета мярка за неотклонение
„Подписка”, в съдебно заседание заявява, че той като водач на МПС е направил
всичко необходимо за безопасното му включване в лентата за движение към
с.Калипетрово и не намира, че е станал причина за допускане на ПТП. В
последната си дума подс.Я. изразява съжаление за
случилото се и отново подчертава, че не се счита за виновен.
Процесуалният представител на подсъдимия -адв.А. счита, че обвинението в разрез с принципите на
чл.14, чл.107 и чл.54 НПК не е оценило правилно доказателствата по делото, в
резултат на което е допуснато опорочаване на вътрешното убеждение и формирането
на изводите касаещи правилното приложение на закона. Адв.А.
акцентира на поведението на пострадалите като водачи на мотоциклети и счита, че
единствено това им поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат, поради което пледира за постановяване на оправдателна
присъда.
Адв.М. също намира, че действията на подсъдимия не са в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, а ПТП се дължи
основно върху неадекватното поведение на пострадалите. Процесуалният
представител на подсъдимия подчертава наличието на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства и претендира преди всичко за постановяване на оправдателна
присъда, и алтернативно за определяне на наказание при предпоставките на чл.55 НК в минимален размер.
Съдът като прецени по отделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства, приложени към ДП №СС-85/2012г. по описа на ОД на МВР
гр.Силистра, становището на прокуратурата, обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия Я.е правоспособен водач на МПС, категория
„В”. Притежава л.а. „Опел Вектра” с рег.№ СС 9823 АК.
На 09.06.2012г. преди обед, пострадалите Р. и Н.,
които били приятели, се срещнали и решили да покарат мотоциклетите си. И дамата
имали мотори марка „Сузуки”, модел „GSX-R”, като на Р.
бил 750 кубика и с рег. № СС К 0547, а на Н. 600 кубика, с рег. № RX 04 HWE.
Двамата преминали през централната част на гр.Силистра и достигнали до
кръстовището на ул.”Н.Й.Вапцаров” с бул.”В.Търново”, където спрели да изчакат
„зелен” светофар. При потеглянето си, те преминали през кръстовището и
продължили направо по ул.”Вапцаров” в посока на с.Калипетрово, като в този
участък пътя е с наклон нагоре от 6%. Пострадалия Р. ускорил мотоциклета си
по-бързо и успял да се изнесе на около 10 до 30м пред Н..*** се вляво на
тяхната посока на движение предприел движение с лекия си автомобил подсъдимия Я..***)
в този участък е с широчина 14,10м (според протокола за оглед на
местопроизшествието) и се състои от двупосочно пътно платно с по две ленти за
движение в едната посока, като двете пътни платна са разделени от двойна
непрекъсната разделителна линия. Двете ленти за движение в едната посока са
разделени от единична прекъсната разделителна линия. Широчината на пресечката
от която е излязъл подсъдимия е с широчина от 4м. и на нея е поставен знак
Б2-„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Подс.
Я. *** когато движещият се първи Р. е бил на 143,80м от него. Подсъдимият е
предприел равноускорително движение по дъговидна траектория, завивайки наляво и
имайки намерение да се отправи към с.Калипетрово, в посоката на движение на
пострадалите. Пострадалите са се движили в дясната част на лявата лента за
движение в посока на с.Калипетрово. Виждайки автомобила, Р. се е опитал с
маневра да го заобиколи отляво но не успял и се ударил в задната част на
автомобила. Удара става в областта на двойната непрекъсната разделителна линия.
Вследствие на удара, лекия автомобил се завъртял по посока на часовниковата
стрелка и преустановил движението си насочен с предницата си косо към
гр.Силистра. Пострадалия Р. изхвръкнал от мотоциклета и паднал на пътното
платно при което получил травми несъвместими с живота и починал на място. И
пострадалия Р. и мотоциклета му са намерени в насрещното пътно платно.
Пострадалия Н. възприел възникналото пред него ПТП и
задействал рязко двете спирачки на мотоциклета си. Вследствие на това, и
намиращото се пред него препятствие каквото е представлявало настъпилото ПТП-е,
той е загубил контрол над мотоциклета и паднал на пътното платно. Независимо от
получените травми той е успял да отиде до Р. и се опитал да му помогне. След
пристигане на медицинския екип, пострадалия Н.
От назначената съдебномедицинска експертиза е видно,
че починалия С.Р. е получил съчетана черепно-мозъчна-гръдна травма, която е
непосредствената причина за смъртта му. Травмата на главата се дължи на падане
на тялото върху нея на асфалта с последващо рязко сгъване по хода на гръбначния
стълб в горния отдел, което е довело до неговото прекъсване с фрактура на
ребрата в съседство.
Пострадалия Н. е получил счупване на диафизарните части на лакътната и лъчевата кости на лявата
предмишница, охлузна рана на десен лакът, охлузвания
по тялото, като счупването на двете кости на лявата предмишница по своя
характер обуславя трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, което
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК.
Горната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, от заключенията на
изготвените съдебномедицински експертизи, автотехнически
експертизи и разпитите на вещите лица в съдебно заседание, от представените в
приложеното досъдебно производство писмени доказателства-протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум, следствен експеримент, свидетелство за съдимост,
данни за личността на подсъдимия.
Предвид тези доказателства, съдът приема, че от
обективна страна подс.Я. е осъществил престъпния
състав на чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.”б”, предл.1 от НК, тъй като на 09.06.2012г. в гр.Силистра, по
ул.”Н.Й.Вапцаров” в участъка пред домове №150, 152 и 152а, при управление на
МПС-лек автомобил „Опел” с рег.№СС9823АК е нарушил чл.46, ал.2 и чл.63, ал.2,
т.2 от ППЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на С. М. Р. и средна
телесна повреда на А.А.Н.
Бланкетният характер на нормата на чл.343 НК изисква (предвид основното значение за
изясняване съставомерността на деянието) преценката дали подсъдимия е нарушил
посочените в обвинението правила за движението по пътищата, и дали тези
нарушения са в причинна връзка със настъпилия вредоносен резултата.
В случая според обвинението, подс.Я.
е нарушил разпоредбите на чл.46, ал.2 и чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП.
Чл.46, ал.2 ППЗДП регламентира задълженията на
водачите на ППС при наличието на знак Б2- „Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство!” Според тази разпоредба, водачите на ППС са длъжни да спрат на
„стоп-линията”, ако има такава, ако няма-на линията на която е поставен знака,
и преди да потеглят отново, са длъжни да пропуснат ППС, които имат предимство.
Безспорно е в случая, че подс.Я.
*** от пътен участък, на който е поставен пътен знак „Стоп” и той е следвало да
съобрази поведението си на водач на МПС с неговото императивно значение.
Спирането пред този знак е маневра целяща осигуряване на предимство по
движещите се по главния път (ул.”Вапцаров”) ППС, независимо от правомерността
на тяхното движение. Осигуряването на това предимство е задължавало подс.Я. да се убеди, че при навлизане на ул.”Вапцаров” по
нея не се движат други ППС, които, със своята маневра ще възпрепятства. Ако е
възприел тези МПС той е следвало да направи преценката дали те се намират на
достатъчно разстояние, така че със своята маневра той няма да застраши тяхното
движение по пътя с предимство.
Предвид конкретните пътни условия (прав участък от
пътя, широчината на пътното платно, атмосферните условия), на подсъдимия не са
въздействали никакви фактори които да го затруднят да възприеме движението на
двамата пострадали по ул.”Вапцаров” и да съобрази поведението с тях.
От проведения следствен експеримент на
местопроизшествието е видно, че подсъдимият е имал възможност да възприеме
светлината на фара на мотоциклетите още при ситуация №1, (когато автомобилът му
се е намирал с предната си част на линията на знак „Стоп”) на разстояние от
около 200 метра,
при разположение на мотоциклетите в крайната част на дясната лента на платното
за движение. При ситуация №2 (автомобилът се намира с предната си част на
линията на левия ръб на пътното платно) видимостта към мотоциклетите е от около
250м, при разположението им около единичната разделителна прекъсната линия на
двете ленти за движение в пътното платно в посока на с.Калипетрово. При тази
ситуация от разстояние от 200м., подсъдимият е имал видимост към мотоциклетите
независимо в коя част на пътното платно са били разположени. На разстояние от
170м., подсъдимият е имал идеална видимост към мотоциклетите.
При ситуация №3 (когато автомобилът на подсъдимият се
намира на ул.”Вапцаров” непосредствено преди мястото на удара) е налице ясна
видимост към мотоциклетите.
От заключението на тройната АТЕ е видно, че
подсъдимият е предприел навлизане на ул.”Вапцаров”, когато мотоциклета
управляван от пострадалия Русев (първият от двата) се е намирал от него на
разстояние от около 143,80
метра, т.е. този резултат и установеното от следствения
експеримент категорично удостоверяват, че подсъдимият е имал ясна видимост към
мотоциклетите при предприемане на маневрата потегляне. Обстоятелството, че по
пътя с предимство са се предвижвали МПС, е задължавало подсъдимия да ги
пропусне и тогава безпрепятствено да извърши маневрата си. Нещо повече,
широчината на пътното платно (14.10м) е позволявала на подсъдимия дори и при
приближаване на двойната непрекъсната разделителна линия да осигури
необходимото предимство на пострадалите и след това да завърши маневрата си.
Непредприемането на такива действия от страна на подсъдимия удостоверяват, че
той изобщо не е положил усилия да се убеди в наличието или не на МПС движещи се
по пътя с предимство. Обясненията на подсъдимия, че пътното платно в дясно от
него до намиращият се в посока на гр.Силистра светофар е било чисто, се
опровергават от посочените по-горе обстоятелства, поради което могат да се
приемат единствено като защитна позиция. В конкретната ситуация не са
съществували никакви ограничаващи възприятията на подсъдимия външни фактори,
които да му попречат правилно да оцени пътната обстановка и адекватно да
реагира за безпрепятственото извършване на желаната от него маневра.
Следователно, към момента на предприемане на маневрата „завой наляво”,
подсъдимия е имал възможност и е бил длъжен да забележи наличието на
мотоциклетите от дясната му страна, движещи се по път с предимство, следствие
на което е следвало да съобрази поведението си с императивната разпоредба на
чл.46, ал.2 от ППЗДП.
Подс.Я. е нарушил разпоредбата и на чл.63, ал.2, т.2 от
ППЗДП. Тази разпоредба вменява забрана на водачите на ППС при наличието на
„Двойна непрекъсната линия”-М2, да я застъпват и пресичат.
Наличието на такава маркировка е задължавала подс.Я. *** да извърши маневра „завой надясно”, да се
включи в движението в посока на гр.Силистра и на намиращият се на около 400м
светофар да завие в обратна посока, с оглед на целта за предвижване, която е
имал. Конкретната пътна обстановка категорично е позволявала при приближаване към
двойната непрекъсната линия, подсъдимия да се убеди, че с пресичането й, и
навлизането в насрещното пътно платно, няма да възпрепятства движещите се по
него ППС.
От тройната АТЕ е видно, че в момента в който предния
десен ъгъл на автомобила на подсъдимия е пресякъл двойната непрекъсната линия,
мотоциклета на пострадалия Р. се е намирал на
26,20м от мястото на удара. В този случай Р. не е имал възможност да
предотврати удара чрез спиране, тъй като опасната зона при скоростта му на
движение (115,50км/ч) е 112,90м. Русев не е могъл да предотврати удара и при
скорост от 50км/ч, тъй като опасната зона в този случай е 32,20м. Независимо,
че опасността за пострадалите е възникнала още с навлизането на автомобила на
подсъдимия на ул.”Вапцаров”, Я. е имал възможност да предотврати удара като не
пресече двойната непрекъсната линия до преминаването на мотоциклетите. Пътните
условия са позволявали това, тъй като и според обясненията на подсъдимия, в
пътното платно в посока на гр.Силистра не е имало движение.
Ако подсъдимият не беше нарушил императивната норма на
чл.63, ал.2, т.2 ППЗДП забраняваща пресичането на двойната непрекъсната линия,
произшествието изобщо не би настъпило.
Предвид на това, съдът счита, че нарушението на всяко
от посочените по-горе императивни правила от ППЗДП са в причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат. Тази връзка е налице както по отношение смъртта на Русев, така и по
отношение на получените от Н. увреждания.
Предвид на това, съдът не приема възраженията на
процесуалните представители на подсъдимия, че уврежданията на Н. са следствие
единствено на високата скорост с която се е движил и неправилната реакция при
възприемане на препятствието което е възникнало пред него.
По делото няма спор, че скоростта, с която са се
движили двамата пострадали значително надвишава разрешената за конкретния пътен
участък. Според ТАТЕ, Р. се е движил с около 115,50км/ч, а Н. с до 115км/ч.
Според единичната АТЕ, мотоциклета управляван от Р. се е движил с около
170км/ч, като съдът приема заключението
на тройната АТЕ, тъй като е компетентно изготвена, научно обоснована и
обективна. Двамата пострадали са се движили в една линия един след друг, като Н.
се е намирал на разстояние зад Р. от 10 до 30 метра. От това
разстояние, пострадалия Н. е възприел удара пред него между автомобила на
подсъдимия и мотоциклета на Р., при което е следвало да предприеме действия с
цел предотвратяване на съприкосновение с възникналото пред него препятствие. В
този случай, той (според неговите показания) рязко е задействал предната и
задната спирачки, като се е насочил в пространството между падналия мотоциклет
на Р. и автомобила на подсъдимия.
Въпреки това Н. е загубил контрол над управлението на мотоциклета,
вследствие на което паднал и получил установените по делото увреждания. Предвид
на това, съдът счита, че падането на Н. не се дължи единствено на скоростта, с
която се е движил, а е резултат основно от неправомерното поведение на
подсъдимия. Препятствието, което е принудило Н. към екстремното задействане на
спирачките е възникнало на разстояние от 10 до 30 метра пред него. Същото
(препятствието) е значително като мащаб и е образувано от двете катастрофирали
МПС (мотоциклета на Р. и автомобила на подсъдимия), както и множество отломки
от превозните средства. Краткото време за реакция (предвид разстоянието до
препятствието), както и въздействието от възникналото ПТП-е в което участник и
пострадалия Р., са продиктували реакцията му за рязко задействане на спирачките
на мотоциклета, което е довело и до загубата на контрол върху управлението.
Според ТАТЕ, пострадалия Н. е паднал на около 20,50м
след ориентира, а след това мотоциклета е продължил да се плъзга още около
29,50м. От това следва, че пострадалия Н. е задействал спирачките около линията
на ориентира, преминал е между двете катастрофирали МПС и разхвърчалите се
отломки и е паднал на около 20
м от линията на ориентира. Именно в рамките на тези 20м.
при рязкото задействане на спирачките и преминаване през отломките от
възникналото ПТП, пострадалия Н. е загубил контрол над управлението на
мотоциклета (л.170-скица към ТАТЕ).
Ако не е било възникнало ПТП в следствие на
неправомерното поведение на подсъдимия, на Н. не би се налагало да задейства
екстремно спирачките на управлявания мотоциклет, не е трябвало да се съобразява
с възникналото непосредствено пред него препятствие, и не би загубил контрол
над управлението на мотоциклета.
В конкретния случай, съдът не игнорира и установеното
неправомерно поведение на пострадалите, допринесло за настъпване на съставомерните последици.
По делото не се спори, че Р. и Н. са управлявали
мотоциклетите си със значително надвишаваща позволената за конкретния пътен
участък скорост. От заключението на ТАТЕ е видно, че Р. е управлявал
мотоциклета си със скорост от около 115,50км/ч, а Н. с до 115км/ч. Разрешената
скорост в този участък е от 50км/ч. Също така вещите лица са категорични, че с
тази скорост, пострадалия Р. е могъл чрез спиране да предотврати удара, ако е
задействал спирачната система в момента, в който автомобилът на подсъдимия е
предприел навлизане по ул.”Вапцаров”, т.е. от 143,80м. След пресичане на
двойната непрекъсната разделителна линия, удара между автомобила и мотоциклета
на Р. е бил непредотвратим и при скорост от 115км/ч и при 50км/ч. Единствено Н.
е имал възможност и в този момент да спре, ако се е движил със скорост от
50км/ч. Следователно, вредните последици са настъпили в резултат на съпричиняване
от страна и на пострадалите.
В случая обаче, основната причина за настъпване на съставомерния резултат се явява поведението на подс.Я., който ако се е съобразил с императивните правила
на чл.46, ал.2 и чл.63, ал.2, т.2 ППЗДП и бе осигурил необходимото предимство
на пострадалите, не би се стигнало до настъпване на ПТП. Приносът на Р. и Н.
към съставомерния резултат, изразяващ се в управление
на мотоциклетите със скорост значително надвишаваща разрешената за пътния
участък, не води до изключване на наказателната отговорност на подс.Я..
Процесуалните представители на подсъдимия излагат
няколко възражения касаещи основно правомерното поведение на пострадалите, и
значението му, за настъпване на ПТП и възможностите за неговото предотвратяване.
Защитата намира също така, че в случая не се касае за
пресичане на двойната непрекъсната разделителна линия, след като подсъдимия не
я е пресякъл изцяло с автомобила си, а може да се приеме единствено, че е
започнато такова.
Тези възражения не могат да бъдат споделени, тъй като
са изолирани от доказателствения материал и не кореспондират с определени норми
от ЗДП, изискващи конкретно правомерно поведение.
Така например, разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 ППЗДП
забранява на ППС не само пресичането на двойната непрекъсната разделителна
линия, а категорично изключва дори и нейното застъпване. Ето защо, неправилното
интерпретиране на смисъла и значението на тази разпоредба не може да доведе до
целеният от защитата на подсъдимия резултат. След като част от автомобила на
подсъдимия е навлязъл в насрещното пътно платно, преминавайки през двойната
непрекъсната разделителна линия, и с това са създадени условия за възникване на
ПТП, то тогава е налице нарушение на нормата на чл.63, ал.2, т.2 ЗДП.
Според защитата на подсъдимия също така, пострадалите
са се движили неправомерно в лявата част на лявата лента за движение (в близост
до двойната разделителна линия), а е следвало да се движат плътно вдясно на
дясната лента за движение, като по този начин са щели безпрепятствено да
преминат от дясната страна на лекия автомобил.
Съдът намира и тези доводи за несъстоятелни.
Конкретният пътен участък е позволявал на пострадалите да се възползват от
разпоредбата на чл.15, ал.2, т.2 от ЗДП, която гласи: „Разпоредбите на ал.1 не
се прилагат и водачът на МПС може да използва за движение най-удобната за него
пътна лента в населените места, на пътно платно с две и повече пътни ленти за
движение в една посока, обозначени с пътна маркировка или пътен знак, по които
е разрешено движението на ППС със скорост не по-голяма от 80км/ч”. В конкретния
случай, движението се е осъществявало в населено място, по пътно платно с две
ленти за движение в една посока и наличие на хоризонтална маркировка, като
определената скорост за движение е от 50км/ч, т.е. не е налице неправомерно
движение от страна на пострадалите в лявата лента. Според съда, пострадалия Р.правилно
се е опитал с маневра изпреварване отляво да предотврати удара, а не е избрал
маневра отдясно, предвид посоката на движение на лекия автомобил (от ляво
надясно) и липсата на движение в насрещното пътно платно (според обясненията на
подсъдимия). Идентично е положението и с реакцията на пострадалия Н., тъй като
е нелогично да се предприеме спасителна маневра в посоката в която се движи и
автомобилът отнел пътното предимство.
В тази връзка, съжденията на процесуалните
представители на подсъдимия, че дори и последният да е видял движението на
мотоциклетистите (което се отрича от Я.), е преценил, че те са били далеч, като
е очаквал от тяхна страна правомерно поведение, т.е. да се движат в населеното
място с разрешената скорост са неприемливи.
Вярно е, че подс.Я. като
всеки участник в движението по пътищата е имал право да очаква правомерно
поведение на другите участници, но е вярно също така, че именно действията на
подсъдимия, които са в тежко противоречие с императивните изисквания на чл.46,
ал.2 и чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДП са провокирали създалата се конфликтна
ситуация и настъпването на ПТП. Просто в конкретната пътна ситуация, подсъдимият
не е следвало да се намира в тази част на пътното платно. Още повече, че
подсъдимия не се е съобразил с предимството на по-уязвими участници в
движението каквито са двуколесните МПС, а това от
своя страна оказва влияние както върху възможността от реакции на водачите на
тези МПС, така и върху последиците от ПТП.
Представените от подсъдимия писмени доказателства,
относно здравословното му състояние не могат да повлияят положително върху
преценката за степента на отговорността му за причиненото ПТП, а напротив,
според съда, именно моментното му здравословно състояние е следвало да го
мотивира да не предприема управление на автомобила лично, а да се възползва от
услугите на друг правоспособен водач. Видно от представената епикриза, той е
пролежал в отделение по кардиология в периода от 29.05.2012г. до 06.06.2012г.
Сам подсъдимия в последната си дума подчертава, че „тогава бил много болен”,
т.е. пътуването му не е продиктувано от неотложни и спешни причини, още
по-малко пък, и личното управление на автомобила, след като Я. не се е чувствал
добре. С поведението си, подсъдимия реално е поставил под заплаха здравето и
живота на другите участници в движението, което в края на краищата се е обиктивирало в причиняване на ПТП и настъпването на
конкретния съставомерен резултат.
Ето защо, съдът счита за безспорно, че извършеното от подс.Я. на 09.06.2012г. деяние съдържа от обективна и
субективна страна престъпния състав визиран и наказуем по чл.343, ал.4 във вр.с ал.3, б.”б”, предл.1 от НК.
Подсъдимия под формата на непредпазливост нарушил разпоредбата на чл.46, ал.2
ЗДП, която го задължава при наличие на пътен знак Б2- „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство” да пропусне движещите се по пътя с предимство
мотоциклетисти С.М.Р. и А.А.Н., както и разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 ЗДП,
която го задължава при наличие на хоризонтална пътна маркировка М2- двойна
непрекъсната линия да я пресича, и в резултат на това негово поведение е
причинил смъртта на С.М.Р. и средна телесна повреда на А.А.Н., като извършеното
от подсъдимия деяние е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. Съдът отчита също така и влиянието, което е оказало неправомерното
поведение на пострадалите за настъпване на този резултат, управлявайки
мотоциклетите си със значително надвишаваща позволената за конкретния пътен
участък скорост.
От субективна страна, деянието е извършено
непредпазливо, при форма на вината несъзнавана непредпазливост (небрежност),
тъй като подсъдимия не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но с оглед конкретните обстоятелства е бил длъжен, и е могъл да ги
предвиди. Деянието е извършено при изключително добри пътни условия, като не са
били налице никакви обективни фактори, които да повлияят на правилната преценка
на подс.Я. относно пътната обстановка. Следователно,
освен, че е имал възможност да предвиди и предотврати престъпния резултат,
подсъдимия е бил длъжен да го стори.
При определяне вида и размера на наказанието на подс.Я., съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства неговата възраст, здравословното му състояние, изразеното
съжаление, съпричиняващото поведение на пострадалите.
Като отегчаващи, съдът прие обремененото му съдебно минало и наложените му
административни санкции за нарушения на ЗДП (л.86). Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът приема и заявлението на подсъдимия, че живее в този квартал
от дълго време (1959г), запознат е с наличната хоризонтална маркировка и
въпреки това, по един и същ начин предприема маневрата завой наляво, т.е. във
всеки един момент той е бил потенциална заплаха за останалите участници в
движението.
Съдът не намери основание за приложение на
привилегирования текст на чл.55 НК, тъй като наличните смекчаващи вината
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни. Относителната тежест
на смекчаващите, мотивираха съда да индивидуализира наказанието при
предпоставките на чл.54 НК в минималния от предвидения за това престъпление
размер, а именно: ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Предвид данните за съдебното минало на подсъдимия, са
налице предпоставките за приложение на чл.25, ал.1 във вр.с
чл.23, ал.1 НК, поради което съдът определи едно общо наказание по настоящата
присъда, и по Присъда №647/18.09.2012г. по НОХД №510/2012г. по описа на
Силистренски районен съд, влязла в сила на 08.02.2013г., с която на подсъдимия
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложено за
изтърпяване за срок от три години, като налага най-тежкото от тях, а именно:
три години лишаване от свобода.
Според съда, с оглед реализиране целите на чл.36 НК и
най-вече да се въздейства предупредително на останалите членове на обществото,
определеното общо наказание не следва да се отлага за изтърпяване. По този
начин, ще се въздейства максимално и върху подсъдимия, да преосмисли
поведението си и да го мотивира към спазване законите в страната.
Ето защо, съдът постанови наложеното наказание подс.Я. да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини към
определеното общо наказание и наложеното по Присъда №647/18.09.2012г. по НОХД
№510/2012г. по описа на СРС наказание глоба, в размер на 5000 (пет хиляди)
лева.
При съобразяване разпоредбата на чл.343г във врс чл.37, т.7 от НК съдът приема, че подс.Я.
следва да бъде осъден на лишаване от право да управлява МПС за определен срок,
в рамките на предвидения в закона. Преценявайки всички обстоятелства имащи
значение за това, съдът счита, че този срок следва да бъде четири години.
Съдът осъди подс.Я. да
заплати и направените в хода на наказателното производство разноски в размер на
1551.35 лева.
На осн.чл.109 НПК съдът се
произнесе и по веществените доказателства приложени към делото.
На осн.чл.309, ал.1 НПК
съдът потвърди взетата по отношение на подсъдимия Я. мярка за неотклонение
„Подписка”, поради липсата на основания за нейното изменяне или отмяна.
Съдът счита, че наложеното наказание в този си вид и
размер ще изиграе своята превантивна, възпитателна, поправителна и възпираща
роля.
Водим от тези си съображения съдът постанови своята
присъда.