Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр. Пазарджик, 14.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на втори октовмври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 1061/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.П.Ч., ЕГН- **********, с
адрес ***, против Наказателно постановление № 18-1006-004549/26.02.2019 г.
издадено от Началник Група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което
на за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага становище за отмяна на НП, аргументирайки становището си
за незаконосъобразност на същото.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов или процесуален представител. Не изпраща и писмено становище по
същество.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становището на процесуалния представител на жалбоподателя и прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на
28.12.2018 г., около 11,40 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Стефан Караджа“, е
управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, негова собственост, което не е
регистрирано по надлежния ред- дерегистрирано по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП.
Това било установено от автопатрул на Сектор „ПП“ при
ОД на МВР- Пазарджик, в състава на който бил актосъставителя- св. А.Л. и
колегата му Е.Т.. По този повод св. Л. съставил против жалбоподателя АУАН с
бл.№ 042216/28.12.2018 г. за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, в присъствието
на нарушителя, на който бил предявен и връчен срещу подпис.
По случая била образувана прокурорска преписка Вх. №
571/2019 г. по описа на РП- Пазарджик, по която била извършена полицейска
проверка. От събраните материали в хода на проверката, прокурорът преценил, че
извършеното от Г.Ч. не съставлява престъпление, поради което с постановление от
20.02.2019 г. отказал да образува ДП и прекратил прокурорската преписка, като
изпратил същата на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пазарджик с оглед
преценка за евентуално извършено адм. нарушение и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на Ч..
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като съставил срещу Г.Ч. атакуваното НП.
Последното е връчено лично на санкционираното лице на 18.04.2019 г., а жалбата
против него е депозирана на 22.04.2019 г. от санкционираното лице по куриер
чрез АНО пред РС- Пазарджик, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и
пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията
на актосъставителя- св. А.Л. и св. Б.Ч..
Настоящият
съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите, като същите се
явяват логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Съдът възприема в цялост
приобщените по делото писмени доказателства, тъй като при преценката им не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените
източници, събрани в хода на АНП и съдебното следствие.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за
законосъобразност на НП, намира на първо място, че е налице съществен
процесуален порок на същото, т.к. не са спазени изискванията за съдържание на
АУАН и НП. Това е така, т.к. не е дадено ясно и точно описание на нарушението.
В НП, а и в предхождащия го АУАН буквално е записано, че жалбоподателят
управлява МПС, което е дерегистрирано по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП. Не е
посочено нито кога, нито по какъв начин, нито с какъв акт е и извършена
дерегистрацията на автомобила и поради каква причина. Не е посочено най-малкото
кога е изтекла ЗЗГО на автомобилистите. Т.е. става ясно от събраните писмени и
гласни доказателства, че регистрацията на автомобила е била прекратена, поради
това, че гаранционния фонд е уведомил административния орган
(Сектор ПП), че процесният автомобил е без застраховка гражданска отговорност и
към момента на проверката се установило, че управляваният автомобил нямал
сключена и в срок валидна застраховка гражданска отговорност.
Непосочването
на обстоятелствата визирани по-горе лишава санкционираното лице от възможността
да разбере какво точно административно нарушение му се вменява и от там
адекватно да организира своята защита. Налице е нарушение на разпоредбите на
чл.42 т.4 от ЗАНН при съставянето на АУАН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН- при
издаването на НП. Това нарушение на процесуалните правила е съществено, предвид
изложеното по-горе и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП в тази
му част.
Съдът
намира, че е налице и още едно основание за отмяна на НП.
Няма спор по делото, че на инкриминираната дата
жалбоподателят е управлявал процесното МПС, негова собственост. По несъмнен
начин се установи, че въпросното МПС не е било регистрирано, тъй като на 06.11.2018
г. регистрацията на автомобила е била прекратена служебно при условията на
чл.143 ал.10 от ЗДвП от Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик. До последното се
стигнало тъй като сключена ЗЗ „ГО“ на автомобилистите
на ЗК „Олимпик“ станала невалидна след
като ЗК фалирала. Видно от застрахователната полица (л.22 от делото) е че автомобилът е имал
сключена ЗЗ „ГО“ на автомобилистите за срок от 25.01.2018 г. до 20.01.2019 г.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от
събраните доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната
дата жалбоподателят Ч. е действал виновно, т.е. субективният елемент от състава
на адм. нарушение не е доказан до необходимата степен на несъмненост. АНО не е
ангажирал доказателства за това, че жалбоподателят е съзнавал, че ЗК „Олимпик“
е фалирала и че поради това ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, сключена за
управлявания от него автомобил, която е била в срок към онзи момент, вече е без
покритие и е невалидна. Предположението на наказващия орган, че санкционираното
лице е съзнавало посочените обстоятелства, не може да обоснове че същият ги е
съзнавал в действителност.
На следващо място липсва каквото и да е доказателство
по делото, че към инкриминираната дата жалбоподателят
е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно
обратно, че той не е имал никакво знание и съзнание за извършената служебна
дерегистрация на автомобила. Вмененото административно нарушение на
жалбоподателя би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален
умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която правна норма е субсидиарно приложима
във всяко АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е
налице умисъл в поведението на жалбоподателя в нито една от двете му форми и
при това положение от негова страна не е било извършено адм. нарушение и
поведението му не може да бъде санкционирано.
АНО неправилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и е санкционирал
същия за нарушението, което той не е извършил, поради което и НП се явява
незаконосъобразно, което пък неминуемо влече неговата отмяна.
На лице е и още едно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно. Последното е било издадено на основание чл.36 ал.1 от ЗАНН,
вместо при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, доколкото в него изрично се сочи,
че се издава въз основа на АУАН № 42216/28.12.2018 г. При това положение АНП е
било образувано и се е развило незаконосъобразно, което пък съставлява
абсолютно процесуално нарушение водещо до незаконосъобразност на издаденото НП.
В конкретния случай съставеният срещу жалбоподателя
АУАН е бил изпратен в РП- Пазарджик за преценка евентуално извършено
престъплелние по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Както се посочи по-горе
прокурорът е преценил, че не е налице престъпление и е отказал да образува ДП,
като е изпратил материалите по преписката за преценка на АНО. Тоест АНП е
следвало да се развие при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 изр.1 от ЗАНН, при
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор”. В случая това не е било сторено, тъй като
съставеният АУАН не е бил анулиран и АНП не е било прекратено от наказващия
орган.
Целта на разпоредбите на чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е
да не допусне за едно деяние да се водят две паралелни производства-
наказателно и административнонаказателно, които са с идентичен предмет, а от
там евентуално и да се стигне до наказване два пъти за едно и също нещо, което
пък ще е нарушение на принципа non bis in idem. Смисълът е този, че в хипотезата, когато за конкретно деяние е започнало
наказателно преследване, то органите на администрацията да не предприемат,
каквито и да било мерки по административно преследване, а да чакат
произнасянето на компетентните органи- съд или прокуратура, които след като се произнесат съобразно своите
правомощия и ако преценят да препратят прекратеното наказателно производство на
административнонаказващия орган. Тогава вече той ще е компетентен да ангажира
отговорността на нарушителя, но по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, т.е. без
съставен АУАН. Тази процесуална хронология в конкретния казус не е спазена, а
напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен АУАН, който в същото
време е били изпратен на прокуратурата, т.к. деянието е съдържало признаци на
престъпление, а в същото време е било налице и висящо АНП, което след
произнасянето на прокуратурата е продължило развитието си. С това обаче е била
нарушена императивната разпоредба на чл.33 ал.2 изр.1 от ЗАНН, което е
опорочило необратимо цялото производство по административно наказване и на
собствено основание налага отмяна на издаденото НП.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд- Пазарджик, в настоящия си
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1006-004549/26.02.2019
г. издадено от Началник Група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, с
което на Г.П.Ч., ЕГН- **********, с адрес ***, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд
гр. Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: