РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Белоградчик, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200063 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. К. М. от с. Д., обл. В., ул. ”Ж.” № ..., с ЕГН
**********, срещу НП № 22-0242-000076/16.03.2022 г. на Началник РУ-
Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което е санкциониран за извършено
нарушение по чл.103 от ЗДвП, като на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наказан с
“глоба” в размер на 100,00 лв. и „лишаване от правото“ да управлява МПС за
срок от три месеца.
В жалбата се излагат доводи за не законосъобразност на НП, отрича се
неправомерното поведение от страна на жалбоподателя, твърди се, че има
неправилна квалификация на деянието – с думи е приписано едно поведение,
а е дадена друга, несъответна на текста правна квалификация, липсвала по
този начин правна квалификация, като задължителен реквизит на НП,
липсвала форма на вина – като при не предпазливи деяния, същите се
санкционирали само в изрични, редки случаи. Твърди се още, че вина у
1
жалбоподателя липсва въобще, и че той не е бил запознат с всички материали
по админ. нак. преписка – докладна записка на полицейски служители, на
която се позовавал АНО. Иска се отмяната на издаденото НП и присъждане
на направени разноски. В с.з. самият М. М. не се явява, но се представлява от
упълномощен защитник - адвокат. Последният поддържа жалбата, оспорва
излаганата в НП фактическа обстановка, отрича умисъл у нарушителя, твърди
се, че той не е употребявал алкохол преди сядането зад волана, поради което
не може приеме, че заради обратното не е спрял и се е укрил. Процесуалният
представител сочи и допуснати според него нарушения на процедурата по
съставяне на АУАН – не предявяване на М. на докладна записка, въз основа
на която бил съставен акта, както и не предявяване на самия АУАН. Моли да
се отмени НП и да се присъди адвокатското възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована за с.з. не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда,
съпровождащо преписката, въззиваемата страна моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 23/24.02.202 г. свид. Д. Т. – мл. автоконтрольор, и негови колеги / А.
И. и В. Т./ - всички служители на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин,
участвали в СПО на територията на община Р.. Същевременно получили
сведения, че жалбоподателят М. М., вечерта на 23.02.22г. употребява алкохол
в заведение в с. Тополовец / на територията на посочената община/ и
вероятно ще управлява след това, при прибирането си, МПС. Служителите на
полицията решили да проследят кога М. ще напусне заведението, с какво –
респ. с МПС, като водач ли и да му извършат проверка след това. За целта
посочените по-горе колеги на Т. се позиционирали на място в с. Тополовец,
откъдето наблюдавали заведението, в което бил М.. Всъщност обектът бил
хранителен магазин /стопанисван от свид. В. Е. под наем, като помещението
било собственост на свид. П. И./, в който се сервирал и алкохол за употреба
на място, на поставени там маси. Свид. Д. Т. се позиционирал пък на изхода
на с. Т., в посока с. Д./ почти слети , като населени места – с отдалеченост от
ок.500 м./, в близост до табела за край на населеното място. Около 23.30 ч.
2
уличното осветление в с. Т. било изгасено.
Около полунощ М. потеглил към с. Д. с личният си автомобил –
м.“Нисан Терано 2“ с рег. № М 1243 ВР, за което колегите на Т. веднага му
съобщили. Разстоянието до поста на Т. било ок.300-400 м. Т. бил паркирал
служебен полицейски автомобил в отбивка край самата ул.“ Г. Д.“, на ок. 1м.
от асфалта, в на края на с. Т., до табела Д-12, като МПС било с работещ
двигател и включени къси светлини, а когато видял и приближаващите се
светлини на автомобила на М. - включил и звуков и светлинен сигнал от
колата – „сирена“ и синя лампа, тъй като поради тъмнината не можел да
подаде сигнал за спиране с палка / преценил, че няма да бъде забелязан/.
Когато наближил л.а. м. „Нисан Терано 2“ към полицейското МПС,
водачът на л.а. не спрял, а напротив увеличил скоростта и отминал. Св. Т.
веднага последвал със служебния автомобил нарушителя, който навлязъл в с.
Д. и завил по не асфалтирана улица, след това от нея – завил на ляво и в не
оградено, затревено място, до селскостопански сгради, спрял. Т. го видял как
завил вляво и тогава го загубил от поглед, не видял момента на спиране. След
секунди обаче - след маневрата на М. вляво, Т. , следвайки го, видял вече
спрелия „Нисан“, и също паркирал, до него. В „Нисан“-а вече нямало никой,
но при докосване на предния капак – се усещало, че двигателят му е топъл.
Ок. 5 мин. след спирането на Т., пристигнали и колегите му и огледали л.а. на
М., подвикнали самия него, но никой не отговорили не се показал.
Т., И. и Т. докладвали на ОДЧ в РУ-Белоградчик и след дадено им от
там разпореждане се прибрали. На следващият ден, по-точно още на
24.02.22г. , но вече по светло, сутринта, полицейски служители, вкл. св. Т.
посетили с. Д. и видели в центъра на селото, с друго МПС, М. М.. Дали му
указания да се яви в приемната на полицията в селото, за даване обяснения по
среднощната случка и съставяне на АУАН.
Така 24.02.2022 г., св. Д. Т., в присъствието на свидетели на съставяне
на акта само – посочени с имена и адреси, съставил АУАН бланков № GA
501942, на М. К. М. за нарушение по ЗДвП : по чл.103 от ЗДвП – за не
спиране, след подаден звуков и светлинен сигнал от патрулен автомобил на
полицията, като с това е осуетил и извършването на полицейска проверка.
Нарушителят отказал да подпише съставения му акт в реквизита за
„нарушител“, заявил, че им възражения, но приел копие от него, за което
3
подписал разписка, които обстоятелства са удостоверени от един свидетел. В
последствие е депозирал писмени възражения пред АНО, по повод което е
била изготвена и докладна записка до Началника на РУ-Белоградчик, с
мнение, че те са неоснователни /респ. АУАН е правилен и законосъобразен/.
Докладни записки по случая били изготвени и от Т. и друг полицейски
служител. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП № 22-0242-
000076/16.03.2022 г. на Началник РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
частично основателна.
При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати нарушения
на ЗАНН и ЗДвП, които да налагат отмяната на наказателното постановление,
но са налице предпоставки същото да бъде изменено относно размера на
санкциите определени на нарушителя, за което съдът ще се мотивира по-
долу.
Съдът на първо място не приема възражението, посочено в жалбата и
поддържано в с.з. за допуснато нарушение в производството по установяване
на административните нарушения и налагане на административни наказания
на жалбоподателя с наказателното постановление, изразено в не предявяване
и не запознаване на нарушителя с докладна записка, изготвена в хода на това
производство. Съдът констатира, че по админ. нак. преписка има приложени
три докладни записки до Началника на РУ-Белоградчик, но представителя на
жалбоподателя заяви, че има предвид тази, с № 242р-2444/16.03.22г., касаеща
обсъждане на вече подадените възражения по акта. Съдът счита, че никъде в
закона – нито специалният ЗДвП, нито в общия – ЗАНН, няма изискване към
АНО сам, служебно, да предявява и запознава евентуалния нарушител с
подобни документи, изготвени в хода на адм. нак. производство. Безспорно
иначе, лицето, на което е вменено адм. нарушение, има правото да се запознае
с цялата преписка и всички съдържащи се в нея материали, но това следва да
стане по негова инициатива. Актосъставителят и АНО имат задължението да
предявят и изпратят за връчване съответно АУАН и издаденото след него НП
на нарушителя. След съставяне на акта и след издаване на НП, нарушителят
има интерес и правото да представя доказателства по случая и да изисква и се
4
запознава със събраните такива по конкретния казус. Няма никакви данни в
случая М. да е изисквал и да му е отказано предоставянето на материали по
преписката, а с нея той е могъл да се запознае и след образуване на
настоящето съдебно производство.
Съдът не намира за основателно и възражението от страна на
жалбоподателя, че е нарушена процедурата по предявяване на АУАН –
липсващо такова. В съответния реквизит за „нарушител“ М. не се е подписал,
но както заяви в с.з. и свид. Т. – той и актосъставител, М. не е пожелал да
извърши това действие – да подпише акта като нарушител, поради това, че не
е бил съгласен с него и имал възражения. Но приел копие от акта, за което
пък се подписал в реквизита в разписката. Съдът отбелязва, че в процедурата
след съставяне на един АУАН следва незабавно да се предприемат две
отделни действия, които не са идентични и следва да се различават. Едното е
предявяване на акта, т.е. запознаване на нарушителя със съдържанието му и
подписване на документа от автора на деянието, другото е връчване копие от
същия. В самия акт са предвидени и два отделни реквизита „подпис“ от
страна на нарушителя – че се е уведомен за акта и че е приел копие от
документа за себе си / оригиналът оставащ по преписката/. Именно едното от
тези действия, в правото си по закон, не е осъществил М., отказал е да
подпише акта, тъй като не е бил съгласен с него / но което не значи, че не му е
предявен/, което бездействие е удостоверено с имена, адрес и подпис на
свидетел. Копието пък от акта – М. е приел. Ето защо, не са нарушени правата
му в соченото от представителя му отношение.
При събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
намира, че в случая се доказа безспорно и категорично жалбоподателят М.
М. да е извършил вмененото му административно нарушение - по чл. 103 от
ЗДвП, а именно - на 24.02.2022 г., около 00.05 ч., в с. Т., по ул. “Г. Д.“, при
управление на л. а. "Нисан Терано 2“ с рег. № М 1243 ВР, след подаден му
сигнал чрез служебен полицейски автомобил със светлинна сигнализация /
синя лампа / и звукова такава / сирена / – подаден от мл. автоконтрольор Д.
Т., не изпълнил задължението да спре плавно вдясно на пътя, а продължил
управлението на автомобила, спирайки в съседното, близко село Д.,
укривайки се от последвалите го служители на полицията.
Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
5
допустимите от закона доказателства, дали има извършено нарушение, което
следва да се докаже по един безспорен и несъмнен начин.
В настоящия случай АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН,
като актосъставителят Т., като свидетел по делото с показанията си подкрепи,
потвърждавайки категорично всички обстоятелства, касаещи състава на
извършеното административно нарушение. Свидетелят Т. е наблюдавал
непосредствено, и свидетелства под страх от наказателна отговорност за тези
наблюдавани факти, сочи, че въпреки времето от денонощието – късно през
нощта, без улично осветление, мястото на което е бил паркиран неговият
полицейски автомобил, на което място и той самият е стояли, е било видимо -
непосредствено до пътното платно на ул. “Г. Димитров“, по която е преминал
нарушителят, от този автомобил са били включени светлините – къси, както и
сирена и синя лампа, и М. М. не е бил възпрепятстван по никакъв начин да
забележи нито тогава, нито след това – след последваното на неговото МПС,
от какво МПС какви сигнали се подават – за спиране от полицейски
автомобил. Св. Т. съобщава, че лично е възприел преминаването автомобила
на Манйолов и не спирането въпреки сигналите от полицейската кола.
Самият нарушител през деня после не е и отрекъл пред полицейските
служители, вкл. и Т. – че е видял сигналите. Т. указва, че водачът на
автомобила, който е следвало да спре не е и намалил дори скоростта на
движението си в край на селото, а след укриването си в с. Дреновец, не се е
показал въобще – въпреки, че е видял безспорно кой го е „последвал“ и
повикал да се покаже. Няма причини да не се кредитират и приемат за
истинни думите на разпитания полицейски служител. Съдът отбелязва, че
админ. нарушения се наказват освен в случаите на умишлено виновно
поведение, и при непредпазливо такова, освен ако специална разпоредба не
изключва вината за конкретни прояви. В настоящия казус, доводът дали
деянието е умишлено или не , според жалбоподателя, не води до отпадане
отговорността му, тъй като не попада в изключваща който и да е вид вина
разпоредба на ЗДвП. Според съда поведението на М. е било умишлено, той е
имал възможността да възприеме полицейския автомобил, светлините му – и
от фаровете и лампата, както и звуковия сигнал, знаел е, като водач на МПС,
че следва да спре, но е искал да избегне проверка и поради това е увеличил
скоростта си и се е укрил след паркиране в с. Дреновец.
Извън предмета на делото остава причината поради която не е пожелал
6
да спре при подадените светлини и звук от полицията. Ирелевантно и встрани
от спора по делото е обстоятелството бил ли и е, или не, употребил алкохол,
за което бяха разпитани свид. И. и Е.. Независимо от факта имало ли е или не
наличие на алкохол в кръвта му, или поради други причини, не е искал да
изпълни разпореждането за спиране, М. не се е подчинил на последното.
Съставомерният елемент на деянието е именно този – неспиране и
неизпълнението на разпореждането на полицейския орган, а не защо – поради
употреба на алкохол или други мотиви. Няма пречка поради това да се
приемат за истинни и показанията на останалите двама свидетели, че
нарушителят не е пил алкохолна напитка в магазина, но това не повлиява на
последващото действие на М., обуславящо състава на нарушението –
неизпълненото задължение по чл.103 ЗДвП.
Без значение е в случая, че с това си поведение – не спирането, и
последвалото го укриване е осъществено и друго неправомерно поведение –
осуетяване на полицейска проверка. Това поведение е описано също текстово
в АУАН и НП, но то не е санкционирано по решение на АНО, което е негово
право - да прецени за колко деяния ще наложи санкция и в какъв размер.
Осуетяването на полицейската проверка би било квалифицирано по съвсем
друга цифрова разпоредба от ЗДвП от самия актосъставител – чл.175 ал.1 т.3
от закона, и ако АНО е искал да наложи санкция и за това деяние – е щял да
се позове на чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП. В случая и актосъставителят и АНО са
вменили вина единствено за деянието по чл.103 ЗДвП , като наказващият
орган е определил и наказание за същото.
Налице са обаче условия на изменение на атакуваното пред съда НП,
относно размера на наложените санкции за него.
В съставения АУАН, не са отразени никакви данни жалбоподателят да
работи, няма писмени доказателства за това, макар и да са сочени данни от
свид. И. и Е., че М. се занимава с погребална дейност. Представени са от
друга страна доказателства по делото – справка за нарушител/водач на МПС,
че М. има налагани досега санкции по ЗДвП, но за други нарушения като вид,
като наказанията „глоба“ са заплатени / две са останали неиздължени, но са с
голяма давност, вероятно и погасени по такава/. Размерът на наложените
санкции – „глоба“ и “лишаване от правото да се управлява МПС” по
настоящето обсъждано НП - е определен среден такъв, без да е ясно изрично
7
защо. По този начин АНО не е мотивирал решението си за определяне
размера на санкцията. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, и
като отчете тежестта на нарушението от една страна и обществената опасност
на извършителя, неговото имуществено състояние и твърденията на
свидетели по делото, че жалбоподателят извършва дейност, изискваща все
пак и управление на МПС, съдът намира, че наложените наказания на М. от
двата вида, следва да бъдат коригирани към един по-нисък размер, дори
минималния, а именно : санкцията „глоба“ – до размер 50,00 лв., а санкцията
"лишаване от правоуправление" – да бъде намалена до размер от 1 месец.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се измени - относно размера на
наложените санкции.
Разноските на жалбоподателя по делото, с оглед заявяването им от
представителя му в жалбата и с.з. – следва да останат за негова / на
жалбоподателя/ сметка, предвид решението на съда по същество на казуса.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0242-000076/ 16.03.2022
г. на Началник РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин, с което М. К. М. от с.
Д., обл. В., ул. ”Ж.” № ..., с ЕГН **********, е санкциониран за извършено
нарушение по чл.103 от ЗДвП, за което на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е
наказан с “глоба” в размер на 100,00 лв. и „лишаване от правото„ да
управлява МПС за срок от три месеца, като намалява размера на
наложените санкции, както следва : „глоба“-та – на 50,00 лв. и „лишаването
от право“-то да управлява МПС – на 1 месец.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането от страна на жалбоподателя М.
К. М. от с. Д., обл. В., ул. ”Ж.” № ..., с ЕГН **********, за присъждане на
разноски по делото / адвокатско възнаграждение /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8