МОТИВИ по НОХД № 189/2020 година
Против подсъдимия Р.П.Л. жител ***,
е внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по
чл.345 ал.1 от НК, затова че на 18.05.2020 г., на път VRC-1082, км.1+400, с
посока на движение от гр.М. за с.Б., е управлявал МПС – лек автомобил марка „М.“,
с номер на рамата ХХХХ, собственост на Н.М.Д. от гр.П., с поставени
регистрационни табели ХХХ, издадени за друго МПС, а именно – за лек автомобил „М.К.“,
с номер на рамата ХХХХ, собственост на Р.П.Л. ***.
Участвуващият по делото прокурор
поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.
Подсъдимият в съдебно заседание
се представлява от служебен защитник адв. Н.П. от ВАК. Процесуалният
представител на подсъдимия взема становище последният да бъде признат за виновен
и му бъде определено наказание глоба, тъй като по този начин ще се постигнат
целите на чл.36 от НК.
Ход на делото е даден по реда на
Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на
подсъдимия и свидетелите. На основание чл.372 от НПК при пристъпване към
процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени правата
по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не се
провежда разпит на всички свидетели и вещите лица и са заявили, че при
постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На
основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са
извършени при условията и реда, предвиден в НПК.
Подсъдимият се признава за виновен,
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е дал своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Анализирайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 18.05.2020г. на територията,
обслужвана от РУ гр.М. се провеждала СПО по „Противодействие на
разпространението и употребата на наркотични вещества“. Наряд от служители на
полицейското управление в гр.М. в състав А.Г., Д.Д. и С.С. със служебен
автомобил, извършвали обход на селата в
Община М.. Около 15.00 часа те се
движели по път VRC-1082 от гр.М. за с.Б.. На км.1+400 те видели, че срещу тях се движи „М.“, сиво
син металик, с рег.№ ХХХ, управляван от подсъдимия Р.Л.. Служителите на МВР го
познавали добре от работата си по линия на наркотиците, тъй като подсъдимия е
криминално проявен и осъждан за кражби, убийство и употребата на наркотици.
Освен това служителите на МВР, по точно свидетеля С.С. знаел добре, че Л. има
два еднакви като модел и цвят леки автомобила „М.“, но единия е с П.ска
регистрация. Затова, когато го спрели за проверка, те проверили рамата на
автомобила и направили справка с дежурния по управлението на МВР в гр.М..
Установило се, че управлявания в момента автомобил от подсъдимия Р.Л., марка „М.“
с рег.№ ХХХ и № на рамата ХХХХ е лекият автомобил с издадени други
регистрационни табели, а именно с № ХХХХ. Този автомобил бил закупен от Л. през лятото на 2019 г. без договор и без да
бъде прехвърлен в КАТ, като и към момента автомобила се водел като собственост
на Н.М.Д. от гр.П.. Автомобилът, собственост на Л. бил „М.“ с рег.№ ХХХ и № на
рамата ХХХХ. Пред служителите на МВР обвиняемия Л. сам разказал, че това е „П.ския
автомобил“, на който той сам е сложил регистрационния номер ХХХ от неговия „М.“,
защото последния бил развален и трябвало да се кара за ремонт. Самите
регистрационни табели с П.ския номер ХХХХсе намирали под предна дясна седалка. След
като уведомили дежурния по управление и дежурния офицер за установеното, при
двамата полицейски служители пристигнали и служителите на РУ гр.М. К. Н. и Д..
При извършената проверка на подсъдимия в левия преден джоб на носените от Л.
къси панталони били открити и наркотични вещества – пликче тип „спейсбек“, с
размери 7/10 см., съдържащ суха, зелена на цвят листна маса и характерен мирис.
За намереното вещество подсъдимия заявил, че е „чай за пушене“ и го предал
доброволно. За това било образувано отделно досъдебно производство, заради
налагащите се експертизи по него.
Съобразно чл.140 ал.1 от ЗДвП „По
пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер поставени на
определените за това места.“, а чл.10 ал.1 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства „За всяко
регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер“.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства. Разпитан в качеството на обвиняем, Л. се признава за виновен и дава
подробни обяснения по делото. Вината му се доказва и от събраните по делото
доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие и Фотоалбум към него
/л.6-9/; копия на документи, свързани с регистрацията и собствеността на леките
автомобили /л.10-14/; Фотоалбум /л.15 - 17/; Протокол за проверка на лични вещи
и справка от КАТ /л.22-24/; показанията на свидетелите С.С. /л.26-27/, А.Г.
/л.28-29/, Д.Д. /л.30-31/; Справка за притежание на СУМПС, наложени наказания
по ЗДвП и за МПС /л.32-38/; справка от Служба по вписванията при МРС /л.39-41/;
справка за съдимост /л.43-44/ и актуална такава, събрана на съдебното следствие;
характеристика /л.45/ и Декларация за семейно и имотно състояние /л.46-47/.
От изложената фактическа
обстановка е видно, че подсъдимият е извършил престъпление по транспорта.
Както вече бе отбелязано, горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: от гласните доказателства,
в лицето на разпитаните по делото служители на РУ гр.М., а именно свидетелите С.С.,
А.Г. и Д.Д.. От показанията на посочените свидетели по един безспорен,
категоричен и непротиворечив начин се установява така възприетата от съда и
описана в обвинителния акт фактическа обстановка. Безспорно се установява по
делото, че на 18.05.2020 г. свидетелите са участвали в провеждане на
специализирана полицейска операция по линия „Противодействие на
разпространението на наркотични вещества”, като около 15.00 часа са били на път
VRC-1082 от гр.М. за с.Б., като спрели на км.1+400 лек автомобил „М.” с поставени регистрационни
табели № ХХХ, който безспорно се управлявал от подсъдимия. Свидетелите са
категорични, че познават много добре подсъдимия, тъй като е криминално проявен
и е лице, известно с извършени кражби, разпространение на наркотични вещества,
както и за убийство. Свидетелите извършили проверка на лекия автомобил,
управляван от подсъдимия и в частност на рама, регистрационен номер и собственост
на автомобила, при което било установено, че подсъдимия управлява лек автомобил
„М.” с поставени табели с рег.№ ХХХ и № на рамата ХХХХ. След проверка с ОДЧ
категорично било установено, че за цитираната рама и автомобил са издадени
регистрационни табели с № ХХХХ, като автомобилът е собственост на друго лице от
гр.П.. Свидетелите са категорични, че подсъдимия е обяснил непосредствено след
извършената проверка, че сам е свалил табелите от собственият си лек автомобил,
като ги е поставил на този с П.ската регистрация. Свалените регистрационни
табели с рег.№ ХХХХбили установени под предна дясна седалка на лекия автомобил.
Другият съществен момент, който свидетелите установяват е, че при извършената
проверка те са установили в ляв преден джоб на късите панталони на подсъдимия
наличието на наркотични вещества. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци
гласните доказателства, събрани по делото са еднозначни, категорични,
непротиворечиви и изцяло обективират възприетата фактическа обстановка.
Гласните доказателства по делото не са изолирани, а напротив подкрепят се в пълна
сила с останалия събран доказателствен материал, приложен по делото. В тази
насока са приложените писмени доказателства по делото, в лицето на Протокол за
оглед на местопроизшествие от 18.05.2020 г., възпроизвеждащ изцяло така
отразеното в гласните доказателства по делото и обективиран в изготвения по
делото Албум на посетено местопроизшествие. В подкрепа на гласните доказателства
по делото е и Протокола за проверка на лични вещи на лица и превозни средства
от 18.05.2020 г., Справките за собствеността на двете МПС-та, включително и
Свидетелството за регистрация и другите го съпътстващи документи като
Удостоверение за техническа изправност на ППС и
Застраховка.
От изложената фактическа
обстановка е видно, че подсъдимия Р.П.Л. *** е извършил престъпление по
транспорта. На 18.05.2020 г., на път VRC-1082, км.1+400 с посока на движение от
гр.М. за с.Б., е управлявал МПС – лек автомобил марка „М.“, с номер на рамата ХХХХ,
собственост на Н.М.Д. от гр.П., с поставени регистрационни табели ХХХ, издадени
за друго МПС, а именно – за лек автомобил „М.К.“, с номер на рамата ХХХХ,
собственост на Р.П.Л. ***. Деянието подсъдимия Л. е извършил умишлено. От
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.345 ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е
извършил престъплението умишлено, с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието и е желаел настъпването на общественоопасните последици. Причини за извършване на престъплението от
страна на подсъдимия са ниското правосъзнание и незачитане на правовия ред.
Престъплението по чл.345 от НК се намира в Глава ХІ от НК „Общоопасни
престъпления” Раздел ІІ „Престъпления по транспорта и съобщенията”. С квалифицирането
на това деяние като престъпление по смисъла на НК се цели да се защитят обществените
отношения, свързани с общата безопасност на гражданите и по специално с
безопасността на транспорта. Както беше посочено и в по-горните абзаци,
деянието е осъществено от подсъдимия в първата предвидена в нормата на чл.345
ал.1 от НК проявна форма, а именно служене с табели с регистрационен номер,
издадени за друго моторно превозно средство. Деянието, както беше посочено е
извършено при пряк умисъл, като безспорно подсъдимия е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване, като умисълът се обективира в неговото поведение. Той е знаел и е съзнавал,
че табелите, които е ползвал не са издадени за управлявания от него автомобил,
а за друго моторно превозно средство. Въпреки това е предприел управлението му
на процесната дата и по този начин си е служил с чуждите регистрационни табели.
Налице са съставомерните обективни елементи на това престъпление, тъй като
съобразно чл.10 ал.1 от Наредба № І-45 на МВР за всяко регистрирано превозно
средство се предоставят табели с регистрационен номер, като ал.2 от същия член
указва, че формата, размерите, шрифтът, както и изискванията към светоотразяващите
табели се определят с Българския държавен стандарт /БДС 15980 и БДС ISO 7591/ и Регламент /ЕО/ № 2411/98 на Съвета от 03.11.1998
г. Изложеното дава основание да се приеме, че табелата с регистрационен номер
представлява контролен знак за съответното МПС, който се издава само от съответния
компетентен орган по чл.2 от Наредбата – структурните звена „Пътна полиция” при
Столична дирекция на вътрешните работи или Областните дирекции на МВР - /ОД на
МВР/. По делото безспорно е установено, че подсъдимия е управлявал МПС лек автомобил марка „М.“, с номер
на рамата ХХХХ, собственост на Н.Д. от
гр.П. с поставени регистрационни табели ХХХ, които са издадени за друго МПС, а
именно за лек автомобил „М.К.“, с номер на рамата ХХХХ, собственост на
подсъдимия. Подсъдимият е бил наясно,
че на регистрираните в страната МПС-та се поставят табели с регистрационни
номера, отговарящи на съответните стандартизационни документи и издадени от
компетентните органи. Знаел е за съществуващата принципна забрана за използване
на такива табели, които не са издадени и предназначени за конкретното МПС.
Отново следва да се посочи, че подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер
и общественоопасните последици на деянието, но въпреки това е искал
настъпването на тези последици. Безспорно са налице всички елементи от
обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл.345 от НК , поради
което подсъдимия следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление.
Подсъдимият е основно образование, неженен, безработен и осъждан.
При определяне
на наказанието се отчете наличие на хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с
чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция на последната разпоредба, тъй като
деянието е извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010 год.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за престъплението
по чл.345 ал.1 от НК съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК, относно
целите на наказанието, съответно съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението,
както и императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, според която в случаите
по чл.372 ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна
присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен
посочените разпоредби, настоящия съдебен състав отчете степента на обществена
опасност на деянието, която се определя като висока, с оглед на ръста и
динамиката на престъпленията по транспорта.
От друга страна се отчете степента на обществена опасност на дееца,
която също е висока, заради обремененото му съдебно минало. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства се отчитат обстоятелствата че подсъдимия е безработен
и по делото не са събрани доказателства за наличие на странични доходи. Същият
притежава движимо имущество, описано в Декларацията за семейно и материално
положение и имотно състояние, но не разполага с налично недвижимо имущество.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство се отчете съдействието, което е
оказал подсъдимия още на досъдебната фаза при разкриване на обективната истина,
като същият е дал пълни самопризнания и изразява критично отношение към
извършеното от него. Ето защо в настоящия случай не е приложимо правилото,
регламентирано в Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г.
на ВКС, ОСНК и в частност, че направеното от подсъдимия самопризнание само в
рамките на процедурата по Глава 27 от НПК не може да се отчита като смекчаващо
вината обстоятелство. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се
отчете обремененото му съдебно минало. Същият е осъждан четири пъти за
престъпления по чл.194 от НК; по чл.116 ал.1 т.5 от НК, по чл.339 ал.1 от НК и
по чл.354а ал.3 т.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК. Съответно са му налагани ефективни
наказания, като най-голямата продължителност е била определена по НОХД №
403/2004 г. по описа на Окръжен съд гр.В.в размер на 15 години Лишаване от
свобода. Следва да се отбележи, че последно подсъдимия е изтърпял наказание
Лишаване от свобода на 02.04.2020 г. и месец и половина след това извършва
настоящето деяние. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчитат и
лошите му характеристични данни, извършеното друго престъпление, което ще
попадне в кръга на чл.354а от НК, както и множеството нарушения по ЗДвП и
неговия Правилник. Както бе отбелязано в по-горните абзаци, настоящия съдебен
състав приема, че степента на обществена опасност на подсъдимия е висока, тъй като
същият е осъждан за други престъпления от общ характер и това от своя страна
само по себе си говори за изградената в подсъдимия нагласа за противоправно
поведение, което обуславя високата степен на обществена опасност на дееца. Престъплението
по чл.345 ал.1 от НК се наказва с Лишаване от свобода до една година или с
Глоба от 500 до 1 000 лева. При посочените обуславящи отговорността
обстоятелства съдебния състав намира, че на подсъдимия следва да бъде
определено първото по тежест наказание към средния размер, а именно от шест
месеца Лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета, съгласно
чл.58а ал.1, вр. с чл.54 от НК. Така със своя съдебен акт съдът наложи на подсъдимия
наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, което на основание чл.57 ал.1
т.2 б.”б” от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.
Подсъдимият
вече е осъждан за престъпления от общ характер на Лишаване от свобода. Въпреки
това, подсъдимия не се е превъзпитал и не са налице възможности за заличаване
последиците на тези осъждания. Безспорно не са
налице предпоставките на чл.66 от НК, като изтърпяването на така
определеното наказание следва да бъде ефективно. Съдебният състав категорично
намира основание да приеме, че подсъдимия е с трайно установени престъпни
навици и с явно изградена нагласа да не се съобразява с установените в страната
правила. Неговата престъпна упоритост го характеризира като особено опасен за
обществото индивид, който въпреки многократните опити от страна на
правораздавателните органи не е показал каквито и да било признаци за поправяне
и превъзпитаване. Ето защо, съдебния състав намира, че за подсъдимия е
неприложимо алтернативно предвиденото наказание глоба за конкретното
престъпление, в каквато насока е искането на процесуалния представител на
подсъдимия.
С така
определеното наказание, съдът отчита, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в
чл.36 НК – личната и генералната превенция. Упоритостта при извършване на
престъпления и лошите характеристични данни определят наказанието да се изтърпи
ефективно.
Със
своя съдебен акт съдът отне на основание чл.53 ал.2 б.„а” от НК в полза на
Държавата два броя регистрационни табели
№ ХХХХ– предмет на престъплението, които съгласно разпоредбите на Наредба №
І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните-превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни-превозни средства, следва да бъдат изпратени
на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.П. за по-нататъшно разпореждане с
тях.
Със своя съдебен акт съдът на
основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК отне в полза на Държавата вещите, които
принадлежат на подсъдимия Р.П.Л. и са били предназначени и са послужили за
извършване на умишленото престъпление, а именно: 2 броя регистрационни табели №
ХХХ, които съгласно разпоредбите на
Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните-превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни-превозни средства, следва да
бъдат изпратени на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.В.за по-нататъшно
разпореждане с тях.
Със
своя съдебен акт съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В.направените
по делото разноски в размер на 24.48 лева.
По гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: