Решение по дело №6911/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 324
Дата: 22 февруари 2023 г.
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20225330206911
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20225330206911 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш с номер **********, издаден от АПИ, с
който се налага глоба от 300/триста/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 от
ЗДВП, на основание чл.179, ал.3 от ЗДВП на С. Т. И., ЛНЧ **********.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш,
изтъкват се доводи за процесуални нарушения в хода на производството.
Жалбоподателя, редовно призован не се явява в съдебно заседание и не
изпраща представител.Постъпило е становище от адв.П. с което заявява че
поддържа жалбата и моли фишът да бъде отменен.
Въззиваемата страна – АПИ, изпраща представител юрк.Г., която моли
фишът да бъде потвърден и моли за разноски представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалб.И. е санкциониран за това, че на 15.10.2021 г. в 14: 24 ч. на път
64 км 45+850 е управлявал л. а. Ситроен с рег. № ** с маса 2010 като за ППС-
то не била заплатена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата.
1
Нарушението е установено с техническо средство, проверено за годност и
правилна експлоатация по надлежния ред.
Нарушението се установява от приложената по делото снимка,
справка за МПС, които съдът кредитира като неоспорени от страните.
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден
в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на
нарушението, мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното
превозно средство, посочен е собственикът на същото – жалбоподателят.
Описано е нарушението – движение на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, както и
нарушената законова разпоредба – на чл. 139, ал. 6. Още разяснена е
възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето
на административнонаказателна отговорност; размерът на имуществената
глоба в размер на – 300 лева; срокът и начините за доброволното й заплащане
– четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
С оглед на горното, в случая се установява извършено от И.
нарушение на чл. 139, ал. 6 – за това, че на 19.07.2020 г. в 16: 08 ч. на път А-1
км 118+599 е управлявал л. а. Фолксваген Т РОК с рег. № ** с маса 1860 като
за ППС-то не била заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата.
Следва още да се съобрази, че съгласно чл. 187а, ал. 1от Закона за
движението по пътищата - при установяване на разглежданото нарушение в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице. В случая няма данни, нито
жалбоподателят твърди, че МПС е било управлявано от друго лице.
Не може да бъде споделено и становището, че случаят следва да бъде
приет за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като деянието разкрива
пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от този вид. Раглежданото нарушение е такива на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно
2
деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е
възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Още управление на
МПС, за което не е заплатена съответната такса е именно общия случай на
разглежданото нарушение.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
нарушението не е реализирано от субективна страна, предвид това, че е
заплатена такса, но е допусната техническа грешка.
Действието, по делото е представена Разписка от която е видно
заплащането на годишна електронна винетка, която се твърди да е за
заснетото МПС.
Тук на първо място следва да се посочи, че не може да бъде
споделено становището, че разглежданото нарушение може да бъде
извършено само при форма на вина умисъл – пряк или евентуален.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи, каквото изключение не е предвидено за
разглеждането нарушение, нито следва от неговия фактически състав,
доколкото въпросът дали водачът знае, или просто не се е погрижил да
провери дали съответната такса е платена, включително – платена правилно, в
случая е без значение.
Именно в този смисъл е предвиденото в чл. 5, ал. 3 от Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние, приета с ПМС № 285 от 10.12.2018
г., съгласно която разпоредба - отговорността при неправилно декларирани
данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство,
категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на
собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани
данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата
винетна такса.
При това смисълът на горепосочената разпоредба не може да бъде
ограничен само до определени аспекти на процедурата по плащане,
доколкото ясно изразена е волята на нормотвореца в смисъл изобщо да
приравни неправилно декларираните данни на липса на заплатена дължимата
винетна такса за пътното превозно средство.
3
Действително в случая по делото не може да бъде установено дали
самото невярно отразяване на две букви от регистрационния номер е резултат
от грешка на жалбоподателя при заявяването на номера, или друго лице
неправилно е възприело и/или отразило същия. Последното обаче е без
значение, доколкото изцяло в тежест, а и във възможност на жалбоподателя е
да се увери, че данните са правилно въведени – което същият би могъл
съвсем лесно да стори, дори и само при справка с Разписката, която е
представил по настоящото дело, дори и без да бъдат коментирани другите
начини това да бъде сторено, включително – общодостъпно и дистанционно.
Горното, отнесено и към разгледаната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от
Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние, в светлината на това,
че нарушението може да бъде извършено и непредпазливо, не позволява да
бъде споделено становището за това, че нарушението не може да се вмени
във вина на жалбоподателя.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва
на АПИ да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба
на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150лева.Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ал.3 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш с номер **********, издаден от
АПИ, с който се налага глоба от 300/триста/ лева за нарушение на чл. 139, ал.
4
6 от ЗДВП, на основание чл.179, ал.3 от ЗДВП на С. Т. И., ЛНЧ **********.
ОСЪЖДА С. Т. И., ЛНЧ ********** да заплати на АПИ
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/сто осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5