№ 217
гр. С.З., 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20215500501805 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК.
Образувано е по жалба на АН. К. М.- длъжник в изпълнителното
производство против Постановление от 22.10.2021г. на Държавен съдебен
изпълнител при Районен съд С.З. за наложена глоба в размер на 400 лева,
постановено по изпълнително дело № 5042/2021г.
Жалбоподателката счита, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно и неправилно. Разказва за случаи от предходни дати за
режима на лични отношения, на които детето отказало да тръгне с баща си.
Описва в жалбата си какви съобщения са си разменяли на 16.10.2021г. със
С.К. и твърди, че тя е изпратила детето да отиде при баща си, но то се е
върнало след около 15 минути разстроено. Жалобподателката твърди, че е
невярно твърдението, че срещата между детето и бащата на 16.10.2021г. не се
е състояла. Имало е среща и била прекратена преждевременно по инициатива
на бащата.
Моли да се отмени обжалваното постановление.
Прилага писмени документи и прави доказателствено искане.
В постъпилия в срока отговор от взискателя СТ. Б. К. се излагат
съображения за неоснователност на жалбата. Прилага писмени документи –
два броя съдебни решения.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви от ДСИ при РС -
С.З., Б. Д., в които се взема становище, че жалбата е неоснователна.
Окръжният съд, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и
провери обжалваното действие на ДСИ по изп. д. № 5042/2021г. по описа на
1
ДСИ при РС - С.З., намери за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт на ДСИ- постановление за глоба.
Събиране на допълнителни доказателства не се налага.
Производството по изпълнително дело № 5042/2021г. по описа на ДСИ
при РС - С.З. е образувано по молба, подадена на 23.03.2021г. от С.К., въз
основа на изпълнителен лист от 12.03.2021г. по гр.д. № 257/2014г. по описа на
РС - С.З., за определяне на режим на лични отношения между бащата С.К. и
детето Б. К.. На 27.03.2021 год. на А.М. е връчена покана за доброволно
предаване на дете, получена лично. На 30.03.2021г. е постъпила становище от
длъжника М., в която заявява готовност да предаде детето в определеното
място и време и твърди, че не са налице пречки от нейна страна за
своевременно изпълнение на задължението.
На 06.04. и 19.04.2021г. майката А.М. уведомява ДСИ, че на 03.04.2021г.
и на 17.04.2021г. детето е отказало да отиде с баща си, въпреки готовността на
майката да го предаде.
На 12.05.2021г. е постъпила молба от С.К. по делото, в която заявява, че
на 03-04.04.21г. и на 17-18.04.2021г. не се е осъществил режима на лични
отношения с детето. Моли за съдействие за осъществяване на режима на
15.05.2021г., евентуално за налагане на глоба на длъжника, ако отново не
изпълни задълженията си.
На 14.05.2021г. в канцеларията на ДСИ е проведена среща с двамата
родители. Видно от съставения протокол на 14.05.2021г. ДСИ е разяснил на
страните предимствата на доброволното предаване на детето и
неблагоприятните последици от принудителното изпълнение. Запознал е
страните с представеното становище от ДСП - Отдел Закрила на детето - С.З..
Предупредил е длъжника А.М., че ако не изпълнява режима доброволно, ще й
бъде наложена глоба на основание чл. 527, ал.3 ГПК за всяко неизпълнение
до 400 лв., както и че носи наказателна отговорност.
На 17.05.2021г. отново е подадено уведомление от А.М., че на
15.05.2021г. детето Б. е отказало да тръгне с баща си и е избягало от дома си.
Потърсила е съдействие от полицията. Сезирала е ДСП и ЦОП.
На 19.05.2021г. взискателят С.К. е подал заявление, с което уведомява,
че на 15.05.2021г. отново не е упражнил режима на лични отношения с детето
Б.. С молба от 30.05.2021г. отново е поискал съдействие от ДСИ, за
предупреждение на майката. На 09.06.2021г. бащата отново е подал молба за
неупражнен режим на лични отношения с детето на 05.06.2021г. На
22.06.2021г. С.К. отново е подал молба за неизпълнение на режима на лични
отношения с детето Б. на 19.06.2021г.
С постановление от 24.06.2021г. ДСИ е наложил глоба на А.К. М. в
размер на 200 лв. на основание чл.528, ал.5, във вр. чл.527, ал.3 ГПК за
неизпълнение на 19.06.2021г. в 9.00 ч. на задължението за предаване на
детето Б. на неговия баща С.К. за режима на лични контакти.
Срещу наложената глоба е подадена жалба от длъжника А.М.. С
2
решение №102 от 20.09,2021г. по гражданско дело №20215500501565
Старозагорски окръжен съд е приел, че постановлението за налагане на глоба
е правилно и законосъобразно. На 09.09.2021г. и на 19.10.2021 г. взискателят
СТ. Б. К. уведомява държавен съдебен изпълнител, че не успява да упражни
своето право на лични отношения със сина си Б..
С постановление от 22.10.2021г. на държавен съдебен изпълнител на
основание чл. 528, ал.З вр. с чл.527, ал.З от ГПК е наложена глоба на
длъжника АН. К. М. за неизпълнение на 16.10.2021г. на задължението за
предаване на детето Б. на неговия баща СТ. Б. К. за осъществяване на
присъдения от съда режим на лични контакти.
Подадената жалба е срещу постановлението на държавен съдебен
изпълнител, с което е наложена глоба на длъжника в размер на 400лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна,
намира следното:
Разпоредбата на чл.528, ал.5 ГПК предвижда, че ако длъжникът не
изпълни доброволно задължението си за предаване на децата, СИ може да му
налага глоба по чл.527, ал.3 ГПК за всяко неизпълнение. Съгласно
разпоредбата на чл.527, ал.3 от ГПК, когато длъжникът върши противното на
това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният
изпълнител по искане на взискателя му налага глоба до 400 лв.
Безспорно е, че длъжникът следва да спазва определения от съда режим
на лични отношения между детето Б. и бащата С.К.. С оглед осигуряване на
нормално психическо и емоционално развитие на детето и правилно
възпитание е необходимо, то да поддържа взаимоотношения и с двамата си
родители. При вземането на детето не следва да се създават ситуации, които
да се отразяват негативно върху развитието и психиката му. Бащата следва да
осигури на детето нужната грижа и внимание в определения му режим на
лични отношения, а майката - възможност на бащата да се вижда с детето. Тя
е човекът, който следва да подготви детето психически за срещите с бащата и
да му окаже необходимото съдействие и морална подкрепа. Детето е на ниска
възраст, в която не е в състояние само да прецени и вземе решение дали да
отиде с баща си или не. За целта, същото следва да бъде мотивирано,
насърчено и подготвено адекватно от родителя, който осъществява
родителските права. Не на последно място, родителите следва да поддържат
коректни отношения помежду си и да не нарушават взаимно авторитета си
пред децата.
В жалбата си, майката А.М. посочва, че не е вярно, че на 16.10.2021 г. не
се е осъществила среща между бащата и детето. Твърди, че е имало среща но
била прекратена преждевременно по инициатива на бащата.
Тези аргументи на длъжникът въззивната инстанция намира за
неоснователни, тъй като видно от материалите по изпълнителното дело е
налице трайна тенденция на неосъществяване и неизпълнение на
постановения с влязло в сила съдебно решение режим на лични отношения
между бащата и детето.
3
Режимът на лични отношения на бащата със детето е определен от съда и
страните следва да го изпълняват точно. Родителят, на когото е предоставено
упражняване на родителските права върху детето следва да осигури
възможността за изпълнение на определения от съда режим на лични
отношения между детето и другия родител. За родителя- длъжник съществува
задължението в рамките на упражняването на родителските си права да
направи всичко необходимо, за да обезпечи изпълнението на правото на
другия родител на лични отношения с детето, което по смисъла на чл.124, ал.2
от Семейния кодекс съставлява и право на самото дете. За да се стигне до
изготвяне на постановление за налагане на глоба на длъжника са извършени
редица действия, които не са довели до изпълнение на съдебното решение-
връчена е покана за доброволно изпълнение на длъжника на 27.03.2021г.,
няколко пъти е искано съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“ -
С.З., проведена е среща със страните и са положени усилия за убеждаване на
длъжника доброволно да изпълнява. В становището на Дирекция „Социално
подпомагане“ - С.З. от 19.04.2021 г. се посочва, че не бива детето
самостоятелно да решава дали да се среща с баща си и да не се подкрепя
безрезервно негов отказ, тъй като по този начин се делегират права и
отговорности, неподходящи за неговата възраст. Твърдяното от майката в
жалбата, че детето е травмирано и притеснено и причината за това е липсата
на подход към него от страна на баща му, не може да бъде споделено. Видно
от подадените по изпълнителното дело множество молби бащата С.К. няма
контакт със сина си в продължение на десет месеца. Налице е трайно
поведение на длъжника да върши противното на това, което с решението е
задължен да върши, без да се съобразява с интересите на детето. Детето
следва да общува и с двамата си родители и с роднините им, за да се формира
като пълноценна личност. Поведение на родител, на който е предоставено
упражняването на родителските права, с което възпрепятства контакта с
другия родител не е в интерес на детето. Водещ е интересът на детето да
запази и развие отношенията си с другия родител, който не носи родителските
права и задължения. С молба вх.№4668/19.10.2021 г. взискателят уведомява
държавен съдебен изпълнител, че за пореден път на 16.10.2021г. в 9.00 часа,
след като е отишъл на адреса на майката, не е успял да осъществи контакт със
сина си Б.. Въпреки срещите между бащата, майката и детето със служители
на Отдел закрила на детето в Центъра за обществена подкрепа, детето
продължава да бъде настроено срещу своя баща, като отчуждението между
баща и син се задълбочава. Майката продължава да не съдейства за предаване
на детето и не прави необходимото, за да подготви детето за срещата с баща
му. Съгласно чл.528, ал.5 от ГПК ако длъжникът не изпълни доброволно,
съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл.527, ал.З за всяко
нарушение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на
общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го
предаде на взискателя.
С оглед на гореизложеното окръжният съд намира, че обжалваното
4
постановление на ДСИ е законосъобразно с оглед уредената в чл. 528, ал. 3
ГПК правна възможност за налагане на глоба, която не представлява
принудителен изпълнителен способ, а санкция за неизпълнение на
задължението на единия родител за неоказване на съдействие на съдебния
изпълнител.
При така изложените, съображения, въззивната инстанция намира, че са
налице предпоставките на чл.528, ал.5, във вр. чл.527, ал.3 ГПК за налагане на
глоба на длъжника за неизпълнение на задължението за предаване на детето в
определения от съда режим на лични отношения с бащата. Обжалваното
постановление е правилно и законосъобразно, а жалбата като неоснователна,
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.437 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на АН. К. М., от гр. С.З., ул.
******** против Постановление от 22.10.2021г. на ДСИ при РС - С.З., по изп.
д. № 5042/2021г. по описа на ДСИ, с което й се налага глоба в размер на 400
лв., на основание чл.528, ал.5, във вр. чл.527, ал.3 ГПК, за неизпълнение на
16.10.2021г. на задължението за предаване на детето Б. на неговия баща С.К.
за осъществяване на присъдения от съда режима на лични контакти като
неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5