РЕШЕНИЕ
№ 735
гр. Варна, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20233110109204 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.34 ЗС вр. чл.341 и сл. ГПК
Предявен е иск за делба от А. А. Н. и А. Н. Н. срещу Е. А. К. за подялба на недвижим
имот – ПОЗЕМЛЕН имот находящ се в гр. Варна, район *, кв. „*“, **, местност „*“ с
идентификатор *по КККР, одобрен със заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 1166 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 м./, стар номер: 3702,
при съседи: *, 10135.5403.188, *и *
при равни за двете страни квоти:
за А. А. Н. и А. Н. Н. – ½ ид.ч.
за Е. А. К. – ½ ид.ч.
Ищците излагат, че съсобствеността по отношение на процесния имот произтича от
давност владение. Сочат, че ищците са съпрузи, а ответникът е тяхна дъщеря. Сочат, че са
установи владение върху имот от лятото на 2012 г., което е необезпокоявано, явно и
непрекъснато до момента, като през 2022 г. изтекъл 10 годишен срок на давностно владение.
Към момента на установява на фактическата власт имотът е бил изоставен, обрасъл и
неограден. Страните почистили мястото, оградили го, ежегодишно засаждат част от мястото
със зеленчуци и косат тревата. Доколкото не могат да учредят отношенията по прекратяване
на съсобствеността доброволно, предявяват настоящия иск.
Отвеникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Книжата
са редовно връчени лично на Е. К..
Ответницата се явява в проведеното о.с.з. и изразява становище за основателност на
иска, като сочи, че не страните не могат доброволно да уредят споровете си.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съдът е сезиран с иск за делба във фаза по допускане на делбата, с правна
квалификация чл.34 ЗС, който подлежи на разглеждане по реда на чл. 341 и сл ГПК. С
решението по чл. 344 ГПК по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между
кои лица и за кои имоти следва тя да бъде извършена, както и каква е частта на всеки
съделител. В тежест на ищците по предявения иск за делба е да докажат възникване на
1
съсобственост с ответника по отношение на делбените имоти по силата на давностно
владение, т.е. осъществяването от всички страни на фактическа власт върху имота
необезпокоявано и явно в продължение на период от 2012 г. до настоящия момент с
намерение за неговото своене, както и размера на притежаваните от всеки от съделителите
квоти.
С оглед наведеното от страните придобивно основание- придобивна давност съдът е
допуснал разпит на трима свидетели.
В показанията си свид. * излага, че познава А. и А. от 2011-2012г. и те са нейни
сватове. Синът на свидетелката е в брак с дъщерята на ищците – *, а ответницата е голямата
сестра на *. Сочи, че страните имат имот на Боровец - юг, на който е ходила за последно
миналата година. Няколко пъти ходила и в периода 2013-2014г. Знае, че имотът бил пустеещ
и страните го заградили през 2012г. Разказва, че мястото е над 1 дка., страните го
обработват, заградили го с телена ограда и сеян зеленчуци е него – лук, чесън и тикви; в
мястото няма вода, както и сграда.
Свидетелят Д. *разказва, че познава страните - А. и А. са сватове на **, с която се
познава от двадесет години и покрай нея се познавал и с тях, познава и Е.. Сочи, че А. и А.
имат имот на Боровец – юг, където е ходил за последно през 2023г. На мястото ходил поне
три пъти в разстояние от десет години, първият път около 2011-2012г, когато мястото било
буренясало, но след това още през 2012 г. го оградили. Разказва, че сеят тикви и лук вкл.
през миналата година. Доколкото знам това място е било изоставено и са го заградили и си
го гледат. Първия път като отишъл мястото било буренясало. Разказва, че не е виждал други
хора, освен семейството на страните.
В показанията си свид. **разказва, че познава ищцата, която нарича Ася, от повече от
20 години, както и нейното семейство, което има имот край Варна в местността *- *.
Доколкото знае имотът е на *и А.. Тя са й разказвали, че имотът е бил запустял и го
оградили. Ходила е на мястото. Разказва, че нейната дъщеря живее в близост и когато я
посещава наминава и през имота, когато ищците са в него. Разказва, че за първи път отишла
в имота през 2018 г., а за последно през 2023г. Обяснява, че ищците сеели тикви, чесън, лук-
култури, които не се поливали, тъй като в имота няма вода. Сочи, че и Е. ходи в имота.
Разказва, че мястото е с площ над 1 дка., заградено е с телена ограда от всички страни.
Други хора в този имот не била виждала и не знае да е имало спор за това място.
От правна страна:
Законът за собствеността в чл. 79 предвижда възможността абсолютното право на
собственост върху чужд недвижим имот да бъде придобито с непрекъснато, явно и
спокойно упражняване на фактическата власт върху него с намерение за своене за определен
период от време, което зависи от добросъвестността на владелеца – 10 години при
недобросъвестно владение, респ. 5 години при добросъвестност. Доколкото и владението, и
държането на вещта представляват упражняване на фактическата власт върху нея,
разграничителният критерий се явява намерението за своене на същата. Фактическият
състав на владението по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС включва освен обективния елемент на
упражняване на фактическа власт, така и субективен такъв – намерението за своене на
вещта, което намерение липсва при държането, доколкото лицето не държи вещта като своя.
Ето защо по давност може да бъде придобита вещ само от владелец, но не и от държател.
Обективния елемент на владението, изразяващо се в упражняването на фактическата власт
върху имота, представлява извършването на такива фактически действия, посредством
които владелецът манифестира несъмнената си власт върху вещта като неин собственик.
Необходимо е да се извършват явни действия по стопанисването му.
В зависимост от конкретния казус действията по стопанисване на имота могат да
имат различен израз, като в случая предвид следва да бъдат взети действията извършвани от
2012 г. до датата на подаване на исковата молба.
Съдът намира че упражняваното владение се доказва от събраните гласни
доказателства. Безпротиворечиви са свидетелските показания на свидетелите по отношение
на обстоятелствата, че страните упражняват фактическа власт върху имота от около 2012 г.,
когато са го и заградили с ограда, с което действие са манифестирали възприемането му като
свой. Разгледани в съвкупност гласните доказателства установяват, че страните са полагали
грижи за имота и са го ползвали като са сеели селскостопански култури. Показанията на
тримата свидетели обхващат период по-дълъг от 10 години и установяват, че през целия
2
този период непрекъснато страните са ползвали имота. Извършваните действия по
заграждане и засаждане на различни култури са извършвани явно, като няма данни някой да
е обезпокоявал или прекъсвал владението.
От справка в НБД „Население“ се установява, че ищците са съпрузи от 1989 г.
насам. Разпоредбата на чл. 21 СК установява, че вещните права, придобити през време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
на чие име са придобити. Няма спор, че общността на придобитото движимо или
недвижимо имущество ( вещи, вещни права ) почива на презумпцията за съвместния принос
на съпрузите по отношение на придобитото вещно право. В т.2 на ППВС № 8/1980 г. е
прието, че когато придобивната давност е започнала да тече и е изтекла по време на брака,
имотът се включва в съпружеската имуществена общност. В конкретния случай ищците са
установили владението през 2012 г. и 1-годишния давностен срок е изтекъл през 2022 г., т.е.
давността е започнала да тече и е изтекла по време на гражданския им брак. С оглед
бездялови характер на съсобствеността произтичаща от съпружеската общност, на ищците
следва да се определи общ дял, равен на делба на ответника.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че процесният
имот е съсобственост между страните при посочените в исковата молба и молба квоти за А.
А. Н. и А. Н. Н. – ½ ид.ч. и за Е. А. К. – ½ ид.ч.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба, на основание чл. 34, ал.1 от ЗС, на
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН имот находящ се в гр. Варна, район *, кв. „*“, **,
местност „*“ с идентификатор *по КККР, одобрен със заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1166 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 м./, стар
номер: 3702, при съседи: *, *, *и *
МЕЖДУ А. А. Н., ЕГН:**********, А. Н. Н., ЕГН: ********** и двамата със
съдебен адрес: гр. *, ул. „*” 6 “А”, eт.1 и Е. А. К., ЕГН: **********, адрес: гр. *.
при КВОТИ:
½ ид.ч. общо за А. А. Н., ЕГН:********** и А. Н. Н., ЕГН: **********
½ ид.ч. за Е. А. К., ЕГН: **********
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3