№ 504
гр. Плевен, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430100722 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „УЪРЛД
ГЕЙМ“ ООД със седалище и адрес на управление: *** Е ИК: ***,
представлявано от управителя З.Ю.М., чрез адв. С. Ч. от *** против К. И. М.
от ***, с ЕГН **********, в която се твърди, че ответницата е бивш служител
на ищцовото дружество, работила в игрална зала *** на длъжност *** с код по
***, при категория персонал — ***, като била наета на трудов договор от
18.10.2024г. със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, на
основание чл.70, ал.1 от КТ. Договорът се смятал за окончателен и сключен за
неопределено време, ако не бъдел прекратен до изтичане на срока за
изпитване, съгласно чл.71, ал.2 от КТ.
Твърди се, че на 14.12.2024г. ответницата подала молба за
освобождаване от длъжност на основание чл.325, ал.1 от КТ, като заедно с нея
подписала и декларация, че нямало да спази уговореното в трудовия договор
предизвестие от 30 дни. Трудовото й правоотношение било прекратено със
Заповед на работодателя № 722/14.12.2024г., която била връчена лично на
ответницата срещу подпис на 17.12.2024г.
1
Навеждат се доводи, че съгласно чл.220, ал.1 от КТ - страната, която
имала право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, можела
да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължала
на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В
конкретния случай срока за изпитване от 6 месеца бил уговорен в полза на
работодателя — чл.3 от трудовия договор, в който случай само работодателят
можел да прекрати трудовия договор с предизвестие, като при неспазване на
срока не дължал обезщетение. По аргумент от противното служителят дължал
обезщетение при неспазване срока на предизвестието. Според обективираното
в чл.9 от прекратения трудов договор № 926/18.10.2024г., срокът на
предизвестие за прекратяването му бил 30 дни за всяка от страните.
Ответницата не спазила този срок, поради което дължала обезщетение в
размер на едно брутно трудово възнаграждение, а именно 1 290 лв.
Сочи се, че съгласно чл.228, ал.1 от КТ брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията било полученото от
работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с
ответницата изрично било записано, че същата дължала обезщетение на
работодателя по чл.220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие, за което била
уведомена лично при получаване на заповедта. Заплащане на дължимото
обезщетение обаче не било извършено.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъдена ответницата да заплати в полза на ищеца
сумата от 1 290 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие
по чл.220 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на задължението
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответницата К. И. М. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131
от ГПК.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
2
Установява се от приложения препис на Трудов договор №926 от
18.10.2024г., че ответницата К. И. М. е постъпила на работа при ищеца „Уърлд
гейм“ ООД на 18.10.2024г., заемайки длъжността ***, като страните са
уговорили срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя.
Уговореното брутно трудово възнаграждение, според отразеното в чл.5
от трудовия договор, възлиза на 1290лв., като същото е било начислено и за
м.ноември 2024г., видно от приложения фиш за работна заплата.
Видно е от обективираното в чл.9 от трудовия договор, че страните са
уговорили, че срокът за прекратяване на договора и за двете страни се
определя на 30 дни.
От приложеното копие на молба, изходяща от ответницата К. М. на
16.12.2024г. и адресирана до работодателя е видно, че е направила
волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие, на основание чл.325, ал.1 от КТ. При това е заявила, че придава на
молбата си характер на едномесечно предизвестие за едностранно
прекратяване на трудовия договор от нейна страна, в случай, че работодателя
не даде съгласието си за прекратяване на провоотношението.
Видно е, че в същата молба ответницата е декларирала
информираността си, че при неспазване на срока за предизвестие дължи
обезщетение в размер на едномесечната си брутна заплата и е заявила
съгласие то да се удържи от последното дължимо й трудово възнаграждение.
От приложения препис на изходяща от ответницата нарочна декларация
от 14.12.2024г. се установява, че е декларирала, че няма да спази уговореното
в трудовия договор 30 дневно предизвестие, което била депозирала същия ден.
Установява се от представения препис на Заповед №722/14.12.2024г.,
издадена от управителя на „Уърлд гейм“ ООД с №722/14.12.2024г., че
работодателя е прекратил трудовото правоотношение с ответницата на
заявеното от нея при условия на евентуалност основание по чл.326, т.1 от КТ–
едностранно волеизявление на работника за прекратяване с предизвестие,
посочвайки, че е дължимо обезщетение за неспазено предизвестие. Видно е,
че заповедта е била връчена на 17.12.2024г.
Ищецът е представил покана, отправена до ответницата за заплащане на
претендираното в настоящото производство обезщетение, за връчване на
3
която на адресата не са представени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Установи се от обсъдените доказателства, че страните са били в трудово
правоотношение през периода от 18.10.2024г. до 14.12.2024г., което е
възникнало като срочно с шестмесечен изпитателен срок, уговорен в полза на
работодателя.
Съдът приема, че прекратяването му е било извършено на основание
едностранното волеизявление на работничката.
Въпреки, че ответницата е отправила предложение за прекратяване на
правоотношението по взаимно съгласие, не се установи дадено такова от
работодателя.
Нормата на чл.325, ал.1 т.1 от КТ предвижда, че трудовия договор може
да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
Писмената форма на насрещните волеизявления на страните за изразеното
съгласие е условие за действителността им. Взаимното съгласие се счита
постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за
прекратяване на трудовия договор, а последващото издаване на заповед за
прекратяване на правоотношението има само констативно действие.
В случая несъмнено се установи, че работодателя не е изразил
волеизявление за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие, а е
приел отправеното при условия на евентуалност волеизявление на
работничката за едностранно прекратяване на трудовия договор.
В хипотезата на чл.326, ал.1 т.1 от КТ, работника може да прекрати
едностранно трудовия договор, но е задължен да отправи писмено
предизвестие до работодателя, което в случая е следвало да е 30 дневно, както
изрично е било уговорено.
Установи се, че ответницата е заявила с подписана от нея нарочна
декларация от 14.12.2024г., че няма да спази 30-дневното предизвестие, което
е отправила и трудовия договор е бил прекратен на 14.12.2024г.
При тези обстоятелства, в нейна тежест е възникнало задължението по
чл.220, ал.1 от КТ да заплати на работодателя обезщетение за неспазения срок
на предизвестие в размер на брутното й трудово възнаграждение за този
4
неспазен срок, което се изчислява на 1290лв., както се установи от
ангажираните писмени доказателства.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената искова претенция е
основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава, респективно
осъдена ищцата да заплати на ответника сумата от 1290лв., представляваща
дължимо обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
При този изход на производството ответницата дължи направените от
ищеца разноски, които са в размер на 51,60лв. за платена държавна такса и
450лв. за адвокатско възнаграждение, каквото е уговорено в приложения
Договор за правна защита и съдействие и действително платено, както е
удостоверени в същия договор.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 220 ал.1 от КТ К. И. М. с ЕГН **********,
от ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „УЪРЛД ГЕЙМ“ ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя З.Ю.М.,
сумата от 1290 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на
предизвестие при едностранно прекратяване на трудовия договор, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 03.02.2025г. – датата на
предявяване на иска, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. И. М. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на „УЪРЛД ГЕЙМ“ ООД с ЕИК ***, сумата от
501,60лв., представляваща деловодни разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5