№ 27717
гр. София, 29.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110111690 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на
управление в (АДРЕС), представлявано от управителя Н.П.П., чрез пълномощника му юр.
С.К.. Процесуалният представител на заявителят моли да бъде издадена заповед за
изпълнение против И. ЦВ. П., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), за сумата от 3 226,31 лв.
(три хиляди двеста двадесет и шест лева и тридесет и една стотинки), от която а) 1 800 лв.
(хиляда и осемстотин лева) – главница, ведно със зако.та лихва от датата на подаване на
заявлението – 04.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 199,18 лв. (сто
деветдесет и девет лева и осемнадесет стотинки) – възнаградителна лихва за периода от
06.07.2020 г. до 07.12.2020 г., в) 610,69 лв. (шестстотин и десет лева и шестдесет и девет
стотинки) – договорна неустойка за периода от 06.07.2020 г. до 07.12.2020 г., г) 207,74 лв.
(двеста и седем лева и седемдесет и четири стотинки) – зако. лихва за забава за периода от
08.09.2020 г. до 01.02.2022 г. и д) 408,70 лв. (четиристотин и осем лева и седемдесет
стотинки) – неустойка за забава, както и за сумата от 324,53 лв. (триста двадесет и четири
лева и петдесет и три стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за паричен заем
№ 432789, сключен на 06.07.2020 г. между (ФИРМА) и И. ЦВ. П., съгласно който
заемодателят е предоставил на длъжника сумата от 1 800 лв., която заемополучателят се е
задължил да върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва на 11 погасителни вноски в
срок до 07.12.2020 г.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. С.К., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
1
В този смисъл искането на (ФИРМА) – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т.
1 от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността
по чл. 411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на
потребител, според справка за постоянен и настоящ адрес е в гр. София, т.е. на територията
на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е основателно за вземанията за главница, възнаградителна лихва и зако.
лихва за забава, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал.
1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от
ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на искова
молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса и пълномощно,
удостоверяващо представителната власт на юр. К., от която изхожда искането за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното в заявлението
длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от да.те по делото,
не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване на територията на
страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение в частта му, имаща за предмет
главница, зако. и договорна лихви, не противоречи на закона и на добрите нрави и не се
основава на неравноправни клаузи.
Неоснователна е претенцията в частта й, с която се претендира заплащане на
неустойка за неизпълнение на задължение и неустойка за забава. Видно е от съдържанието
на приложения договор за паричен заем, че длъжникът И.П. има качеството на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно за съда е налице
служебно задължение за преценка дали в договора за потребителски кредит и приложимите
към него общи условия, е уговорена неравноправна клауза (чл. 7 ал. 3 от ГПК). Съдът
намира, че исканията за заплащане на тези суми се основават на неравноправни клаузи.
Според съда, уговорките по чл. 8 от Договора и чл. 21 ал. 7 От Общите условия вр. с
Тарифата на таксите за допълнителни услуги, предоставяни от (ФИРМА) попадат в
приложното поле на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП. Съгласно горепосочените клаузи се предвижда
правото на кредитора да получи неустойка за неизпълнение на задължение и разходи за
събиране на просрочено задължение (в заявлението е посочена мораторна неустойка). Тези
уговорки задължават потребителя да заплати необосновано високи обезщетение за
неизпълнение на задълженията си по договора. Обезщетението, неустойката или други
акцесорни вземания, които имат за правопораждащ факт неизпълнение на задължение на
страна по договор, следва да имат за цел репарирането на вредите на изправната страна, но
не и нейното неоснователно обогатяване. Видно от заявлението, акцесорните претенции за
компесанторна и мораторна неустойки са с обща цена близка до тази на главното вземане.
Ето защо, съдът приема, че исканията за заплащане на двете неустойки се основават на
неравноправни клаузи, съгласно чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП.
Вън от горното, заявителят претендира едновреме. заплащането на обезщетение за
забава, равняващо се на зако.та лихва и на неустойка за забава, като по този начин иска
двукратно репариране на вредите от забава, което отново обуславя приложението на чл. 143
ал. 2 т. 5 от ЗЗП.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че с Договора за паричен заем и Общите
условия към него не е уговорено заплащането на неустойка за забава, а с Тарифата на
таксите за допълнителни услуги е регламентирана такса в размер на 25 %, представляваща
разходи за събиране на просрочено вземане. Съдът намира, че в цялост тарифата не отговаря
на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, тъй като липсват каквито и да било да. по делото,
че за така получаваните такси, заемодателят предоставя насрещна престация или прави
разходи във връзка с извънсъдебно събиране на вземането си. От друга страна, налице е и
2
неяснота дали заемополучателят е уведомен и се е съгласил с Тарифата на (ФИРМА), което
предпоставя приложението на чл. 143 ал. 2 т. 10 от ЗЗП.
Ето защо, искането за издаването на заповед за изпълнение за сумите представляващи
компенсаторна и мораторна неустойки за неизпълнение, следва да бъде отхвърлено и на
основание чл. 411 ал. 1 т. 3 предл. първо от ГПК.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде частично
уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
(ФИРМА) – София против И.П. за претендираната главница, договорна и зако. лихви.
На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерна на уважената част от
заявлението, като съдът счита, че юрисконсулското възнаграждение следва да бъде
редуцирано на сумата от 50 лв. Над посочената сума претенция за разноски за
юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите
лица, представлявани от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, който не може да надхвърля максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Размерът на възнаграждението в заповедното производство е
определен в чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 150 лв.
Предвид ниския материален интерес не настоящето производство, съдът намира, че на
заявителя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на
нормативно установения минимум от 50 лв. Съдът счита, че на заявителя не следва да бъде
определяно самостоятелно възнаграждение за подготовка на документи за завеждане на
дело. Разпоредбата на чл. 13 от НЗПП дефинира размери на възнаграждения за юридическа
дейност, която не е свързана с процесуално представителство и в случай, че не се
осъществява последващо такова. При водене на съдебни производства възнаграждението за
съответния вид дело включва и дейността по неговата подготовка. Още повече, че с оглед
характера на заповедното производство, по-голямата част от юридическата работа за
заявителя е изготвянето на заявлението и окомплектоването на придружаващите го
документи. В този смисъл, съдът приема, че на заявителя следва да бъде определено
възнаграждение само по реда на чл. 26 от НЗПП.
Така определените разноски, следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената
част от заявлението.
На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в
едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да
предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
3
(АДРЕС), представлявано от управителя Н.П.П., за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение против И. ЦВ. П., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), за сумата от
2 206,92 лв. (две хиляди двеста и шест лева и деветдесет и две стотинки), дължима въз основа на
договор за паричен заем № 432789, сключен на 06.07.2020 г. между (ФИРМА) и И. ЦВ. П.,
от която а) 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева) – главница, ведно със зако.та лихва от
датата на подаване на заявлението – 04.03.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането, б) 199,18 лв. (сто деветдесет и девет лева и осемнадесет стотинки) –
възнаградителна лихва за периода от 06.07.2020 г. до 07.12.2020 г. и в) 207,74 лв. (двеста и
седем лева и седемдесет и четири стотинки) – зако. лихва за забава за периода от 08.09.2020
г. до 01.02.2022 г., както и за сумата от 78,34 лв. (седемдесет и осем лева и тридесет и
четири стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано от управителя Н.П.П., за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение против И. ЦВ. П., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), за сумата от
1 019,39 лв. (хиляда и деветнадесет лева и тридесет и девет стотинки), претендирана на
основание договор за паричен заем № 432789, сключен на 06.07.2020 г. между (ФИРМА) и
И. ЦВ. П., от която а) 610,69 лв. (шестстотин и десет лева и шестдесет и девет стотинки) –
договорна неустойка за периода от 06.07.2020 г. до 07.12.2020 г. и б) 408,70 лв.
(четиристотин и осем лева и седемдесет стотинки) – неустойка за забава, както и за
направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 246,19 лв. (двеста четиридесет и шест лева и деветнадесет
стотинки), съразмерно на отхвърлената част от заявлението.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА на (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС),
представлявано от управителя Н.П.П., че в едномесечен срок, считано от датата на влизане в
сила на настоящето разпореждане може да предяви иск за осъждане на И. ЦВ. П., ЕГН
**********, с адрес в (АДРЕС), да заплати на заявителя сумата от 1 019,39 лв. (хиляда и
деветнадесет лева и тридесети девет стотинки), претендирана на основание договор за
паричен заем № 432789, сключен на 06.07.2020 г. между (ФИРМА) и И. ЦВ. П., от която а)
610,69 лв. (шестстотин и десет лева и шестдесет и девет стотинки) – договорна неустойка за
периода от 06.07.2020 г. до 07.12.2020 г. и б) 408,70 лв. (четиристотин и осем лева и
седемдесет стотинки) – неустойка за забава, като довнесе държавна такса в размер на 100 лв.
(сто лева).
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5