№ 274
гр. Плевен, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20234430201054 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Е. К. Д. с ЕГН ********** и с адрес в гр. ****
СЕ ОСПОРВА Електронен фиш № К-7158830, издаден от ОДМВР-Плевен, с
който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и
на основание 189 ал4 вр с чл. 182, ал.4,вр.с ал2 т. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 1600 лв.
В съдебната фаза, редовно призован,жалбоподателят не се явяват,депозирана
е писмена защита от адв. Х. Р.-САК, които моли съдът да отмени наложената
глоба с ЕФ № К-7158830, издаден от ОДМВР-Плевен,тъй като при
съставянето на ЕФ са допуснати редица процесуални нарушения ,като на
процесуално основание ,така и на материалното право.
Административно наказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОД МВР
– Плевен, редовно призовани, не изпращат представител,депозират писмено
становище в което молят ЕФ да бъде отмени като неправилен и
незаконосъобразен, поради техническа причина при настройки на GPS на
ARH CAM S1 с фабр.№ 120ccfc на 28.02.2023 г. и моли да се уважи жалбата
на жалбоподателя като основателна.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:
1
На 28.02.2023 г. в 16:25 часа .в Извън населено място път II-35(Плевен-Ловеч)
км.9+771 с посока на движение към гр.Плевен при въведено ограничение с
пътен знак В-26 от 40км/ч. Нарушението е установено с АТСС СПУКС ARH
CAM S1 120ccfc и отчетен толеранс от минус 3 км/ч. Нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила
на ЕФК/5887816 с МПС МЕРЦЕДЕС Ц 220 ЦДИ вид ЛЕК АВТОМОБИЛ
регистрационен номер ***е извършено нарушение за скорост,установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № 120ccfc разрешена стойност
на скоростта40 km/h ,установена стойност на скоростта 113 km/h
превишена стойност на скоростта 73 km/h.Собственик, на когото е
регистрирано МПС Е. К. Д..
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена
скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е
правна квалификация по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането
нарушение, за което на основание 189 ал4 вр с чл. 182, ал. 4,вр с ал2 т. 6 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 1600.00 лв.
В Административно наказателната преписка (АНП) няма данни кога
ЕФ е изпратен на лицето , кога му е връчен , както и няма данни
жалбоподателят да е представил в ОДМВР – Плевен Декларация по чл. 188 от
ЗДвП или дали е направил възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7
дни). Както и няма данни по преписката да е попълнена Декларация по чл 189
ал5 от ЗАНН,кой е управлявал въпросното МПС с което е извършено
нарушението по преписката е представена празна декларация.
От жалбата на жалбоподателят се установява , на 15.04.2023 г. при рутинна
проверка на Пътна полиция получила фиш за превишена скорост на стойност
1600 лева от дата 28.02.2023 - процесния фиш. Според фиша нарушението е
направено на път Ловеч-Плевен.
На 18.04.2023 отишла в КАТ София и изискала снимка от пътната камера.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по
ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налична 1 брои
снимка за конкретния клип, на които е виден автомобилът. От същите се
установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № *** в
процес на приближаване към автоматизираната система за видеоконтрол, при
измерена скорост на движение 117 км/ч, съответно наказуема установена
скорост 113км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) при
разрешена такава от 40 км.ч,т.е превишена с 73 км/ч.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
2
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Плевенски районен съд, достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
настоящият Съдебен състав намира, че е подадена в преклузивния срок по ал.
2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Жалбата – неправомерното управление на МПС в нарушение на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП е констатирано от компетентните органи на ОДМВР – Плевен,
в района на който попада град Плевен, където административното нарушение
е довършено.Констатациите в ЕФ, не се ползват с презумптивна
доказателствена сила, поради което следва да бъдат доказани от АНО. Следва
да бъде доказано и че при издаване на ЕФ е спазена предвидената в
съответните нормативните актове процедура, доколкото същата гарантира
издаването на законосъобразен санкционен акт, както и че от обективна и
субективна страна съставът на вмененото нарушение, визиран в ЕФ е
осъществен.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения: Извършеното нарушение е установено и
заснето със стационарно преносимо автоматизирано техническосредство.
Устройството измерва скоростта и разстоянието на преминаващите МПС
само в автоматичен режим от статив и не е монтирано в патрулен
автомобил.Установените данни за нарушенията чрез СПУКС не могат да
бъдат променяни поради липса на пряк достъп до тях от оператор, като това
важи с Всички външни комуникации са криптирани.
Стационарно преносимия уред за измерване на скоростните
режими,притежаващ удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
№ 17.0956.5126 издаден от БИМ и отговаря на изискванията на Наредба №
8121з-532/12 май 2015 год. за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата на движение по пътищата.Системата осъществява
валидно заснемане, измерване на скоростта и разпознаване на
регистрационния номер.
На основание чл.165, ал. 3 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи
е издал Наредба № 8121з - 532 от 12 Май 2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, с която се уреждат условията и реда за
3
използване на АТСС за контрол на правилата за движението по пътищата. В
чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни
АТСС, като в чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения
на правилата за движение по пътищата се издават електронни Фишове чрез
използване на автоматизирана информационни система. Вследствие на това
следва, че към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на
електронен фиш и със стационарни АТСС, чл. 11,ал.2 от същата наредба е
регламентирано, че електронни фишове не се издават за нарушения
установени с мобилни АТСС по време на движение, т.е. за установени
нарушения чрез СПУКС следва да бъдат издавани електронни фишове , тъй
като нарушителите не спират на място и се предприемат действия за
реализиране на административно-наказателната отговорност само в случаите
на осъществяване на контрол с мобилно АТСС по време на движение.
Във връзка с горното съдът, счита, че електронен фиш за
санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден,
когато нарушението на ЗДвП може да бъде издаден , когато нарушението
бъде установено и заснето със стационарно преносимо автоматизирано
техническо средство или система ( каквато е СПУКС ARH CAM S1 с фабр. №
120ccfc ) при условията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 год.Електронния
фиш съдържа всички данни посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП и напълно
отговаря на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на
електронен фиш.
В случая, процесния електронен фиш се явява издаден в съответствие
с установените от закона изисквания за форма, тъй като съдържа всички
задължителни реквизити. Електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява към АУАН и НП,
но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 от
ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедури по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и и процедура
(включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш.
В АНП има данни относно работата и използването на конкретното АТС на
процесната дата – 31.03.2023г, когато се твърди, че е установено нарушението
на жалбоподателя. Представен е Протокол съгласно изискванията на чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 изменана от 16.01.2018 година за
условията и реда за използване на АТС и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена
от Министъра на вътрешните работи,протокол който се попълва от всяка
смяна на мястото ,участъка за контрол времето на движение с мобилното
АТСС като се отбелязва началото и краят на контролираният участък,прави
се както протокол така и снимка на контролираният участък към всеки
протокол.
В настоящия случай административно наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на 189 ал 4 вр с чл. 182, ал. 4, вр.с
4
ал2 т. 6, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с мобилно АТСС АRН CAM S1
№120 cсfс (радар) на основание издаден против него ЕФ. Последният, според
легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТС или системи. Минимално
изискуемото съдържание и задължителните реквизити на ЕФ са лимитирани,
с изчерпателно изброяване в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи (МВР),
на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата; точният час
на извършване на нарушението; регистрационният номер на МПС;
собственикът, на когото е регистрирано ПС; описание на нарушението;
нарушените разпоредби; размерът на „Глобата”; срокът, сметката и начините
на доброволното й заплащане. Тъй като разпоредбата е специална по
отношение на разпоредбите на общия административно наказателен процес –
конкретно чл. 57 от ЗАНН, при преценка формалната законосъобразност на
ЕФ следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение
специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на
НП, не са приложими за ЕФ, независимо, че по правното си действие той е
приравнен на санкционен акт – аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП,
едновременно с това материализиращ и констативния такъв АУАН. Преценен
съобразно изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, обжалваният ЕФ от
формална страна съдържа всички изискуеми лимитативно изброени
реквизити за обективирано съдържание.
В преписката на административно наказващият орган е приложена справка
за технически изправно и законосъобразно приведено в работен режим на
твърдяното време и място, предвид приложен Протокол за използване,
съставен в изпълнение на изискванията на чл. 10 от Наредбата.
Същевременно, в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДВП,
но поради техническа причина при настройки на GPS на ARH CAM S1 с
фабр.№ 120ccfc на 28.02.2023 година., действаща към датата на
нарушението е прави техническа неизправна и самият АНО в писменото
си становище по делото моли да бъде отменен процесният ЕФ.
По отношение правосубектността и персонификацията на органа, издал
5
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно относно авторството. Изключението следва
по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща
отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен
реквизит, безспорно е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който
фигурира вписана териториалната единица – ОДМВР – Плевен в структурата
на МВР.
Съдът счита,че са допуснати и процесуално нарушения при издаване на
процесният ЕФ,съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, по която
лицето е санкционирано е предвидена възможност за санкция в размер на три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Поради
това, за соченото нарушение не е възможно издаването на ЕФ.
Налице е погрешна правна квалификация. Според ЕФ, правната
квалификация на деянието е по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 21, ал. 1
от ЗДвП. Основната квалификация по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е следната -
„Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. “ Посочването на тази
разпоредба от закона не отговаря на фактическите твърдения, описани в ЕФ.
Посочването на знак В-26 не индивидуализира достатъчно добре пътния знак
и изискванията, които поставя той към скоростта на участниците в
движението.
Налице е и нарушаване на закона, поради превишаване на горния праг на
размера на санкцията. Следвайки разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
гласяща „Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място, се наказва, както следва: за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв.
и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава
с 50 лв. “АНО е следвало да определи съвсем друг размер на санкцията.
Посочена е и ал. 4 от същата разпоредба, която се отнася до хипотезите на
повторност. Повторност не е обоснована като такава в ЕФ.
Съдът намира, че посочването на следния буквен и цифров израз не означава
нищо — „ЕФ К/5887816“. Налице е както необоснованост на повторността,
така и нарушаване на правото на защита.Не става ясно този ЕФ обосноваващ
повторността дали е връчен и дали е влязъл в сила,АНО се е задоволил само
да цитира неговият номер.
Липсват данни къде точно и няма данни по административно наказателната
преписка , да е имало поставен съответен пътен знак В26 на мястото за
6
видеоконтрол, за да бъде изпълнена разпоредбата на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г.
В предвид на всички по горе извършени процесуални нарушения ,а и предвид
становището на самият АНО ,че поради техническа причина при
настройки на GPS на ARH CAM S1 с фабр.№ 120ccfc на 28.02.2023
година., действаща към датата на нарушението е прави техническа
неизправна и съдът счита че следва да бъде отменен процесният ЕФ.
По разноските.
Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.
В нормата на чл. 189, ал.3 НПК е приет принципа, че ако лицето е признато за
виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото, независимо
дали в провежданите контролни производства /въззив и касация/ размерът на
наказанието е бил потвърден или редуциран.
Тази разпоредба би намерила субсидиарно приложение и в процеса по ЗАНН,
ако в ЗАНН липсваше изрична уредба на този въпрос.
Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния
процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК,
което изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал.
1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски.
Жалбоподателят е доказал разноски дадени за адвокатско възнаграждение в
размер на 950лв съгласно Пълноможщно от 19.04.23г
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган.
В случая въззиваемата страна е именно ОД МВР- Плевен, като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43
ЗМВР. Така и Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на
Върховния административен съдОДМВР-Плевен по силата на изричната
законова норма, именно то следва да бъде осъдено да заплати разноски на
7
жалбоподателя дадени за заплащане на адвокатско възнаграждение .
За определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази следните
обстоятелства:
- към момента на сключване на договора 19.04.2023 г. и към момента на
провеждане на откритото съдебно заседание, в което е оказана адвокатска
защита и съдействие - 31.05.2023 г. е в сила нова редакция на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в чл. 18, ал. 2
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 предвижда минимален размер на дължимото
възнаграждение при дела с материален интерес над 1000 лева равен на 400
лева плюс 10 процента за горницата над 1000лв или 460лв;
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие –По делото са налице
доказателства жалбата да е изготвена от адвоката, доколкото видно от
нейния текст тя е подадена чрез пълномощник и процесуален представител
на наказаното лице.Освен това към нея е представени пълномощно и договор
за правна защита и съдействие
- фактическата и правна сложност на делото. Констатира се, че процесния
случай не поставя за обсъждане непознати въпроси по приложението на
материалния и процесуалния закон. По делото е проведено едно открито
съдебно заседание и не са проведени разпити на свидетели,като
процесуалният представител на жалбоподателят не е присъствал . Изложени
са сравнително кратки доводи от адвоката за отмяна на процесното
наказателно постановление в писменно становище .
- материалният интерес. В случая наложената административна санкция е
глоба в размер на 1600,00 лева. Като Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ко в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 предвижда
минимален размер на дължимото възнаграждение при дела с материален
интерес дължимото възнаграждение при дела с материален интерес над 1000
лева равен на 400 лева плюс 10 процента за горницата над 1000лв или 460лв;
С оглед гореизложеното, справедливият и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение, който следва да се присъди е 460,00 /четиристотин и
шейсет/ лева. Този размер на възнаграждението е законосъобразно определен
и същевременно представлява достойно заплащане за доказано положения от
адвоката труд, без същевременно да се допуска неоснователно обогатяване за
сметка на държавен орган,като до горницата до 950лв следва да се отхвърли.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Електронен фиш № К-7158830, издаден от
ОДМВР-Плевен, с който на Е. К. Д. с ЕГН ********** и с адрес в гр. ****
8
за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание 189 ал4 вр с
чл. 182, ал.4,вр.с ал2 т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер 1600 лв.като НЕПРАВИЛЕН И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОДМВР-гр.Плевен да заплати на Е. К. Д. с ЕГН ********** и с
адрес в гр. **** направените разноски по делото в размер на 460,00
/четиристотин и шейсет/ лева за адвокатско възнаграждение ,като за
горницата до 950лв следва да се отхвърли.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Плевен в 14-дневен срок, който тече от получаване на съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9