Р Е
Ш Е Н И Е №20
Гр.Видин
26.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на двадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Д. М.
Членове :1.С. С.
2.Г.Й.
при секретаря В.К. и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдия С… гр.д. № 48
по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по въззивна жалба на „Т…."ООД с ЕИК … , представлявано от Управителя
К. Ц. К. чрез адв.пълномощника Т… К… против Решение №608 от
03.12.18г. по гр. д. №1676/18г. на ВРС.
Поддържа се ,че обжалваното решение е
неправилно.Не се оспорва обстоятелството, че И. Б.Ц. е полагал труд по трудов
договор в дружеството на длъжност „шофьор - тежкотоварен автомобил",но
оспорва извода на районния съд, че
ищецът не е получил полагащото му се трудово възнаграждение за периода от
18.10.17г. до 25.05.18г. преди прекратяване на трудовия му договор. Счита,че
съдът е разгледал едностранно станалите му известни факти в хода на процеса и
независимо,че съдебно-счетоводната експертиза установява, че във ведомостта за
заплати липсва подпис на ищеца,то работодателят твърди, че заплатата е получавана
от Ц. в брой и по негово искане на ръка.Поддържа се ,че в трудовия договор е
фиксирано месечно възнаграждение в размер на 460,00 лева,но в действителност работникът е получавал всеки
месец брутно трудово възнаграждение в размер на 1000,00 лева. Счита за
неправилен извода ,че само и единствено поради липса на един подпис
първоинстационният съд е направил категоричен извод, че не е плащано трудово
възнаграждение.
Иска от въззивния съд след като направи
цялостна проверка да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови
друго, с което да отхвърли предявените
от И. Б.Ц. искове против „Т…" ООД.
Ответникът по жалба И.Б.Ц. чрез адв. Ив.И. е депозирал писмен
отговор,в който изразява доводи относно законосъобразността на решението на ВРС,което
иска от съда да бъде потвърдено.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид
събраните по делото доказателства и
доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :
Делото е образувано по
искова молба на И.Б.Ц., чрез адв. И. И. против „Т…"ООД - гр. Г…, с която са
предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128 от КТ и чл.
224 от КТ.
Претенциите на ищеца произтичат от възникнало трудово правоотношение с
ответника. Посочва се, че ищецът е работил при ответника на длъжност „шофьор -
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона" по трудов договор за времето от
17.10.2017г. до 25.05.2018г. с месечно трудово възнаграждение в размер на
460.00 лева. Твърди, че на 25.05.2018г. ищецът се опитал да връчи на ответника
уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327,
т. 2 от КТ поради неплащане на трудовото възнаграждение, но в счетоводството на
дружеството му отказали да го приемат, като му заявили, че е дисциплинарно
уволнен макар да не му е връчвана заповед за дисциплинарно уволнение. Ищецът
посочва, че не му е изплатено трудовото възнаграждение за периода от
18.10.2017г. до 25.05.2018т., както и не му е заплатено обезщетение за
неползван платен годишен отпуск.Ответникът оспорва обстоятелството,че не е
платил трудово възнаграждение на ищеца за исковия период.
С оглед събраните по делото доказателства Окръжен съд-Видин намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че страните са се намирали в трудово правоотношение,
считано от 18.10.2017г, видно
от представения трудов
договор № 34/17.10.2017г.при уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 460.00 лева. Ответникът не оспорва твърдението
на ищеца, че е работил като шофьор при него, но оспорва твърдението, че не е
заплащал дължимото трудово възнаграждение, като твърди, че е извършвал
плащанията на ръка.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която Съдът
възприема като обективно и компетентно изготвена, след проверка в
счетоводството на ответника, е дало заключение за размера на неизплатените
трудови възнаграждения за процесния период, като след приспадане на личните удръжки
възлизат общо на 2587,59 лева. Вещото лице е посочило, че в разплащателните
ведомости за исковия период няма подпис на получил сумата, както и няма
издадени РКО за изплащани трудови възнаграждения на ищеца, както и няма данни
за превеждане на суми по банкова сметка ***. В допълнителното заключение вещото
лице е посочило, че при проверка в счетоводните регистри в счетоводната
кантора, обслужваща фирмата на ответника, сумата за получаване по ведомости за
съответните месеци на служителите, е изписвана с РКО с основание „получена РЗ -
сума", но без подпис на получателя. В с.з. вещото лице е уточнило, че
сумата изписана с РКО е сумата за целия персонал и е следвало да има подпис на
ищеца във ведомостта, като ответникът не е представил документ - платежно
нареждане за заплащане на сумата.
При така установената фактическа
обстановка Окръжен съд-Видин приема за установено от правна страна следното :
С оглед искането на
жалбоподателя да се направи цялостна проверка на първоинстанционното решение
въззивният съд излага следното становище:Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, по отношение на съдебното решение може да са
налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният
закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на
нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/,
но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по
принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение, предмет на настоящата
проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно
правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Правилен е изводът на районния съд относно това ,че предявените искове с
правно основание чл.128 от КТ за основателни и доказани.
Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец
на два пъти, доколкото не е уговорено друго - чл. 270, ал. 2 КТ. Това са
сроковете, в които работодателят е длъжен да изпълнява задължението си по чл.
128, т. 2 КТ доколкото не е уговорено друго. Затова в чл. 128 КТ законодателят
е употребил израза "уговорени срокове". Няма ли уговорено друго,
сроковете за плащане на трудовото възнаграждение са законни и са тези, които
установява чл. 270, ал. 2 КТ. Неизпълнението на задължението за изплащане на
трудовото възнаграждение в тези срокове е нарушение на трудовото
законодателство, което поражда редица последици, напр. правото на работника
едностранно и без предизвестие да прекрати трудовия договор (чл. 327, т. 2 КТ),
правото на работника да иска присъждане на неизплатеното му трудово
възнаграждение заедно с лихва за забавата. Дори ако работодателят е спазил
правилото на чл. 245, ал. 1 КТ и е изплатил трудово възнаграждение в размер 60
на сто от брутното за работника трудово възнаграждение, но не по-малко от
минималната работна заплата за страната, той не се освобождава от забава, респ.
от отговорност за лихви.
Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ по императивен начин установява начина на
изплащане на трудовото
възнаграждение на работниците
или служителите - то следва да се извършва лично по ведомост или срещу
разписка, а по писмено искане на работника или служителя - на негови близки,
или да се превежда на влог в посочена от него банка. Във всички изброени случаи
плащането се документира по надлежния ред. Предвид императивния характер на
разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ за начина, по който следва да се изплаща
трудовото възнаграждение, не би могло в
конкретния случай да се приеме за извършено плащане .
Неоснователни са и развитите във въззивната жалба доводи относно това
,че Районният съд не бил допуснал
свидетелски показания за установяване на факта ,че заплатите са плащани на ръка
без подпис,тъй като по силата на Чл.164 ал.1 т.3 ГПК свидетелски показания са
недопустими за обстоятелства,за доказването на които закон изисква писмен акт .
Неоснователен е развитият
пред въззивната инстанция довод относно това ,че трудовото възнаграждение било
изплащано на работника редовно ,в двоен размер и на ръка .Това твърдение на
работодателя не се доказва по никакъв начин от събраните пред районния съд
доказателства .Съгласно Решение
№ 141 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2715/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията К.Х. носещите личния подпис на ищеца разходни касови ордери,
установяващи получаване на суми от работодателя няма пречка да се приравнят по
правна стойност на разписка по смисъла на чл. 270, ал. 3 от КТ.Такива обаче не
са представени по делото.
С оглед на гореизложеното и предвид чл.272 ГПК, съдът намира, че решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на делото въззивникът
„Т…."ООД с ЕИК … със седалище и адрес на управление: гр. Г., обл. В., ул.
М. Н. № … следва да бъде осъден да заплати на И. Б.Ц. сумата от 400 лева - разноски за
адвокатско възнаграждение .
Водим
от горното Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №608 от 03.12.2018г. по гр.д. №1676/2018г. по описа
на Районен съд-Видин .
ОСЪЖДА „Т…"ООД с ЕИК … със
седалище и адрес на управление: гр. Г…, обл. В…, ул. М… Н… № .. да заплати на И… Б.Ц. с ЕГН **********
с адрес: *** сумата от 400 лева - разноски за адвокатско възнаграждение пред
Окръжен съд-Видин.
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/