РЕШЕНИЕ
№…
гр. Варна, 11.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито
публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова
сложи за разглеждане гр. дело № 12379 по описа за 2019 година, докладвано от
съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по иска на Р. С. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „А. з. с. н. в."
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, *****, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 300лв.,
представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по изп. дело № 277 по описа за
2009 г. на ЧСИ Н.Д., причинени в резултат от неправомерно поведение на
служител/и на ответника – продължаване на воденето на принудителното изпълнение
по изп. дело № 277 по описа за 2009 г. на ЧСИ Н.Д. при настъпила перемпция по
право.
В исковата молба се твърди, че на 02.07.2009 г. срещу ищец е
инициирано заповедно производството реда на чл. 410 от ГПК, в резултат на което
е образувано ч. гр. д. № 344 по описа за 2009 г. на Девненски районен съд.
Въз основа на издадени
Заповед от 06.07.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист № 982 от 06.07.2008 г. по ч. гр. дело № 344 по описа за
2009 г. на Девненски районен съд, Р.С.Н., ЕГН ********** Е ОСЪДЕНА да
заплати на „Р.Б." ЕАД сумата от 10 000,20 лева, представляваща
главница по договор за кредит от 06.02.2008 г., 1 163,14 лева - представляваща
лихва от 15.04.2008 г. до 09.02.2009 г., 1 077,78 лева -представляваща
просрочена наказателна лихва за периода от 15.05.2008 г. до 30.06.2009 г.,
244,82 лева - представляваща направените по делото разноски, 494, 82 лева -
представляваща юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 02.07.2009 г. до!
окончателното изплащане на задължението.
По молба на „Р.Б."
ЕАД и с разпореждане на съдебния изпълнител от 05.08.2009 г. е образувано
изпълнително дело № 277 по описа за 2009 г. на ЧСИ Н.Д., район на действие
Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в
Република България с per. № , адрес на кантора гр. Варна, ул. „Драган Цанков" № 2, партер.
По молба н. „А.з.с.н.в."
ЕАД и с разпореждане на съдебния изпълнител от 01.02.2017 г. дружеството е
конституирано като взискател по делото въз основа на сключен Договор за цесия с
„Р.Б." ЕАД.
За защита на своите права
и интереси доверителката ми е принудена да ангажира услугите на адвокат, на
който е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. за
процесуално представителство и защита в изпълнителното производство, за което с
молба депозирана по делото са представени Договор за правна помощ и
консултантско съдействие от 11.01.2019 г. и списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
След няколкократни
посещения в кантората на частния съдебен изпълнител, проучване и анализ на
делото, от името на ищеца е депозирана молба по изпълнително дело № 277 по
описа за 2009 г. на ЧСИ Н.Д. вх. № 1294 от 31.01.2019 г., с която се отправя
искане същото да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С Постановление на
съдебният изпълнител от 19.02.2019 г. производството по делото е прекратено
спрямо длъжникът Р.С.Н. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Ищецът счита, че е налице
противоправно поведение от страна на служители на ответника – кредитор, а
именно непредприемане на действия по прекратяване на изпълнителното
производство след възникване на законово основание за това – изтичане на срока
на перемпцията. В резултат на това противоправно поведение са причинени на
ищеца вреди в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение за защита
по перемираното изпълнително производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който се оспорва иска като недопустим, без наведени конкретни
твърдения, и неоснователен.
Счита, че не са налице
предпоставките за уважаване на иска, основан на деликтна отговорност:
Предвид възможността
деянието да бъде извършено с действие или бездействие, считат, че в хипотезата
на действие, тя не може да се приеме, тъй като липсват предприети действия по
изпълнително дело след произнасяне на ЧСИ Н.Д. с Постановление за прекратяване
с изх. № 2 731/19.02.2019 г.
При бездействието,
поведението е правнорелевантно, само когато се има задължение за действие.
Доколкото се твърди в исковата молба, че „А.З.С.Н.В." ЕАД, чрез своя
пълномощник, същият не е предприел действия по прекратяване на изпълнителното
дело, отбелязват, че в действащия ГПК не е посочено или уредено задължение за
взискателя да следи за настъпване на перемпция.
По втората предпоставка,
считат, че не е възможно да е осъществено противоправно деяние, тъй като то
трябва да противоречи на правото. До момента, в който ЧСИ се е произнесъл с
надлежен акт, че делото е прекратено, предприемането на действия от взискателя
е напълно правомерно. Самото изпълнително дело е надлежно образувано, въз
основа на годно изпълнително основание, като при тези обстоятелства няма място
за наличие на противоправност.
По третата предпоставка,
съставът на деликтната отговорност, изисква да е налице причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпването на вредите, като
последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат
от противоправното поведение. Считат, че няма причинна връзка между тях.
По четвъртата
предпоставка, относно вредата считат, че тя не е причинена от ответното
дружество.
При липса на увреждащо
действие от страна на взискателя по изпълнителното дело, не може да се вмени
вина нито на конкретния служител, нито на възложителя, тъй като, за да носи
последния отговорност, изпълнителят следва да е увредил ищеца, каквото
увреждане всъщност няма.
В
съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск и моли за уважаването му, а
ответникът моли за отхвърляне на иска.
Въз основа на събраните доказателства преценени в тяхната
съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено от
фактическа и правна страна:
Предявеният иск намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. По силата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Причинителят на
вредната отговаря по основания състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което за да бъде
уважен искът по чл. 49 във. вр. с чл. 45 от ЗЗД е необходимо да бъдат доказани
всички предпоставки за възникване на деликтната отговорност, а именно:
противоправно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и противоправното
поведение и вина. Вината, съгласно нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, се
предполага до доказване на противното. Въведената оборима презумпция по чл. 45
ал. 2 от ЗЗД, подлежи на оборване от ответника.
В конкретния случай спор по
фактите няма, а същите се установяват от доказателствата: налице е образувано
изпълнително производство с длъжник – ищеца, от „Р.Б." ЕАД за суми по ИЛ от 2009г., ответникът „А.з.с.н.в." ЕАД е конституирано като
взискател по делото въз основа на сключен Договор за цесия през 2017г., няма
предприемани изпълнителни действия, ищецът е ангажирал адвокатска защита по
изпълнителното производство, като е заплатил сумата от 300лв. на адвокат,
адвокатът подава молба за прекратяване на изпълнителното производство, в
следствие на което ЧСИ прекратява същото, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Спор има по отношение на
това дали установените по делото факти, водят до възникване на деликтната
отговорност за ответника.
Съдът намира, че в следствие
от посочените факти не може да възникне деликтна отговорност за ответното
дружество.
Не е налице първата
предпоставка на деликтната отговорност – противоправно поведение у ответника.
Поведението, за което се
изисква качеството противоправност, може да се изразява в две основни форми –
действие или бездействие. В конкретния случай се твърди бездействие - непредприемане
на действия по прекратяване на изпълнителното производство след възникване на
законово основание за това. За да бъде едно бездействие противоправно, е
необходимо да е налице задължение за действие – правна норма, която да задължава
субекта да действа по определен начин. В конкретния случай в ГПК или друг закон
няма задължение за взискателя да предприеме активни действия по прекратяване на
изпълнителното производство при наличие на предпоставките за това. За
взискателя съществува единствено правото да поиска от ЧСИ извършване на
определени действия по събиране на дължимите суми от длъжника. Задължение на
ЧСИ е да прецени дали са налице предпоставките на закона да пристъпи към
събирането на вземанията или са налице предпоставките за преустановяване на
държавната принуда по отношение на длъжника. Такова задължение в закона за
активни действия има само ЧСИ, който при наличието на определени от закона
предпоставки по чл. 433 от ГПК, е длъжен да действа - законът не му дава право
на преценка /„може да прекрати“/, а му вменява задължение /„прекратява с постановление“/ да прекрати
изпълнителното производство. Поради това и същият, в качеството му на орган на
изпълнителното производство, отговаря за вредите, които виновно е причинил, на деликтно основание, съгласно
разпоредбата на чл. 441 от ГПК.
За взискателя не е налице
задължение да извършва каквото и да било положително действие, поради което
неговото бездействие няма как да бъде противоправно, т.е. не може да отговаря
на деликтно основание.
Съдът намира, че
отговорността за разноските на длъжника в изпълнителното производство се
реализира по друг ред, доколкото не е налице деликтна отговорност на
взискателя.
Въпросът за разноските се
поставя във всяко съдебно производство, поради което и уредбата му в действащия
ГПК се съдържа в част І – „Общи правила“. Предвид систематичното им място,
последните важат, както за исковия процес, така и за изпълнителното
производство.
По силата на чл. 79 ал. 1 ГПК, всички такси и разноски в рамките на образуваното изпълнително дело, с
изключение на изрично изброените случаи, са за сметка на длъжника. В случая е
налице обаче изключение от правилото по т. 1 от чл. 79 ал. 1 от ГПК, а именно
когато изпълнителното производство е прекратено по реда на чл. 433 от ГПК. В
този случай разноските не са за сметка на длъжника, т.е. тогава би следвало те да
са за сметка на взискателя - както сторените от него самия, така и разноските,
сторени от длъжника за адвокатско съдействие при прекратяване на делото въз основа
на изрично изброените хипотези в чл. 433 от ГПК.
Произнасянето на
съдебния изпълнител за разноските, които са дължими в изпълнителния процес, не
представлява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за
реализиране на отговорността за разноски, т.е. за неоснователно причинени
имуществени вреди. А произнасянето на ЧСИ подлежи на обжалване по реда на чл.435 и сл. от ГПК. (така
Решение от 29.04.2015 г. по в.гр.д. № 1246 по описа за 2015 год. на Варненски
окръжен съд).
Отговорността за разноски
може да се реализира само във висящ процес, а не в отделно производство. /така Решение
№ 273 по в.гр.д 1354/2016 по описа на ОС Стара Загора/
Вярно е твърдението на
ищеца, че направените разходи в хода на образуваното изпълнително производство
въз основа на издадения в заповедното производство по реда на чл.418 от ГПК
изпълнителен лист (в т.ч. платено възнаграждение за адвокат за оказване на
правна помощ и защита на права и законни интереси) представляват намаляване
имуществото на длъжника, но не е допустимо отделно и извън конкретното
производство да се търси тяхното възстановяване, респ. да се претендират като
обезщетение за имуществени вреди. Отговорността за разноски представлява
гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от
него. Фактическият състав, от който тя се поражда, включва неоснователно
предизвикан правен спор, направени разноски, причинени от воденето на делото по
повод този спор, и съдебен акт, който потвърждава правното твърдение на
съответната страна по спора. Отговорността за разноски е обективна, невиновна
отговорност и не е отговорност за вреди, защото има за предмет само направените
по делото разноски. Тази отговорност може да съществува само по висящ процес и
затова не може да се търси в отделно производство. В отделно исково
производство може и следва да се реализира само отговорността за други (извън
разноските по конкретното водено дело) вреди, причинени в резултат на
злоупотреба с процесуални права – чл.3 от ГПК.
В този смисъл е и трайно
установената и задължителна съдебна практика (например решение №54 от
17.02.2016г. на ВКС по гр. д. №5091/2015г., IV г. о., ГК, решение №67 от
03.04.2014г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о., решение №414 от
27.07.2009г. на ВКС по гр. д. № 1049/2008 г., IV г. о./).
Тази характеристика на
отговорността за разноски е относима не само към исковия, но и към
изпълнителния процес. Разноските, направени от страна за процесуално
представителство и защита в изпълнителното производство, образувано по издаден
изпълнителен лист (без значение дали в общата хипотеза на чл.405 от ГПК или по
реда на чл.418 ГПК след допускане на незабавно изпълнение на издадена заповед
за изпълнение), се подчиняват на общия режим на отговорността за разноски в
процеса. По общото правило на чл.79, ал.1 от ГПК, която норма се намира в
общата част на процесуалния кодекс, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, но извън
случаите на плащане, направено след започване на изпълнителното производство.
Следователно, при прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на
чл.433, ал.1, т.3 от ГПК (поради обезсилване на изпълнителния лист), длъжникът
не само не понася направените от взискателя разноски, но има право да
възстанови собствените си разноски.
Съгласно разпоредбата на
чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнася и по искането за разноски.
Това в конкретния случай
означава, че длъжникът е следвало да претендира своевременно сторените от него
разноски в рамките на самото изпълнително производство (каквато възможност
съдебната практика приема за допустима – напр. решение № 58 от 31.01.2017 г. на
ОС - Смолян по в. гр. д. № 48/2017 г., решение № 5939 от 15.11.2016 г. на ОС - Благоевград
по в. ч. гр. д. № 825/2016 г., решение № 273 от 30.09.2016 г. на ОС – Стара
Загора по в. гр. д. № 1354/2016 г.). Така Решение от 21.02.2020г. по въззивно
търговско дело № 1891 по описа за 2019 година на ВОС.
С оглед изложените мотиви
съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид
изхода на спора, съдът намира, че на ответника се следват разноските за
производството, които са в размер на 100лв., юрисконсултско възнаграждение,
съгласно списъка по чл. 80 от ГПК /л.27 от делото/ и определен от съда, съгласно
чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. С.
Н., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „А. з. с. н. в."
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, *****, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 300лв.
/триста лева/, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изп. дело № 277 по
описа за 2009 г. на ЧСИ Н.Д., причинени в резултат от неправомерно поведение на
служител/и на ответника – продължаване на воденето на принудителното изпълнение
по изп. дело № 277 по описа за 2009 г. на ЧСИ Н.Д. при настъпила перемпция по
право, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. С. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ Н. „А. з. с. н. в." ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
*****, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., сумата от
100лв. /сто лева/, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 вр.
с ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните
решения по чл.235, ал.5 от ГПК.На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: