Решение по дело №670/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ДИРЕКТОРА НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ (РДГ) - Кърджали, подадена чрез упълномощен представител, срещу Решение № 52 от 14.06.2024 г., постановено по АНД № 171/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно и необосновано и твърди, че са допуснати нарушения на материалния закон и такива на съдопроизводствените правила. По делото безспорно било установено, че В. П. И. извършил нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, като съхранявал в стопанска постройка 3,50 пр. м³ дърва за горене от дървесен вид бряст, непридружени с превозен билет. Изводът на първоинстанционния съд за несъставомерност на извършеното от В. П. И. деяние, предвид обстоятелството, че същият имал разрешение от кмета на [населено място], [община], бил неправилен. Издаденото разрешение от кмета на населеното място давало право на нарушителя да извърши сеч на крайпътни дървета и храсти във връзка със започнал ремонт на пътя [населено място] и с. Г.Асеново, което установявало законността на извършената сеч. Съгласно разпоредбата на чл. 207 от ЗГ, дървесината, добита извън горските територии, преди транспортиране се маркирала с марка - собственост на общината, на чиято територия бил извършен добивът, като маркирането се извършвало от длъжностно лице, определено от кмета на общината. Съгласно чл. 211, ал. 4 от ЗГ, дървесината, добита извън горските територии, се транспортирала, придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от кмета на общината. Такъв превозен билет не бил представен от нарушителя при установяване на административното нарушение. В постановеното съдебно решение бил направен неправилен извод, че няма допълнително маркиране на материала, защото същият представлявал упадъчен остатък от производствено-ремонтни дейности на пътя. Този извод не кореспондирал с материално-правните разпоредби, регламентиращи транспортирането на дървесина, а именно Закона за горите, в който не съществувало понятие упадъчен остатък. Обстоятелството относно мястото на добиване на дървесината – площ, заета с горскодървесна растителност в обхвата на пътя, било ирелевантно, тъй като разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ забранявала съхраняването на дървесина, непридружена с превозен билет, независимо от мястото й на добиване. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3, т. 4 от ЗГ, същата не се прилагала за площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища, тоест за осъществяване на добива на дървесина в тези площи, но не и за нейното съхранение и транспортиране. Безспорно по делото било установено, че процесната дървесина била добита от обхвата на пътя, тоест извън горска територия, но изводът на съда, че спрямо тази дървесина не следва да се прилагат разпоредбите на ЗГ бил неправилен, тъй като в чл. 211, ал. 4 от ЗГ било разписано, че дървесината, добита извън горски територии, се транспортира, придружена с превозен билет. В конкретния случай било установено, че дървесината не била придружена от превозен билет. С оглед на така изложеното, касационният жалбоподател моли да бъде постановено решение, по силата на което да бъде отменено изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано Решение № 52 от 14.06.2024 г., постановено по АНД № 20245610200171 по описа на Районен съд - Димитровград и да бъде потвърдено Наказателно постановление № 3827/19.03.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, както и на основание чл. 63д, ал. 3 и 4 от ЗАНН да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Жалбоподателят навежда алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и моли да бъде присъдено такова в размер на минималното възнаграждение, изчислено съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът – В. П. И., в писмен отговор на касационната жалба и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, посочва, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и справедливо. Моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски на основание чл. 37 от Закона за адвокатурата.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково счита касационната жалба за основателна и по изложените в нея съображения предлага обжалваното решение на Районен съд – Димитровград да бъде отменено и да бъде потвърдено процесното наказателно постановление.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Димитровград е отменил Наказателно постановление № 3827/19.03.2024 г., издадено от Директора на РДГ - Кърджали, с което на В. П. И., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], за това, че на 29.09.2023 г. в [населено място], [община], [улица], съхранява в стопанска постройка 3,50 пр. м³ дърва за горене от дървесен вид бряст, непридружени с превозен билет – нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, на основание чл. 266, ал. 1 от същия закон е наложено наказание глоба в размер на 500.00 лева, съответно РДГ - Кърджали е осъдена да заплати на адв. И. И. възнаграждение в размер на 400 лева.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че през пролетта на 2023 г. започнал ремонт на пътя между [населено място] и с. Г.А., при който били отсечени крайпътни дървета и храсталаци. С цел оползотворяване на отсечения материал, Кметът на [населено място] предприел съответните мерки, за да може населението на селото да ги използва за битови нужди. Влезнал в контакт със служители на Община Димитровград, откъдето получил инструкции, че материалът не следвало да се маркира, защото бил отпадък. При това положение кметът писмено разрешил на множество жители на населеното място да събират и използват дървата за огрев. На жалбоподателя било издадено Разрешение № 3/25.09.2023 г. по повод одобрена молба вх.№ 87/25.09.2023 г. да отсече и да ползва, без да има право да продава, акация и топола от път [населено място] - Г.А.. По сигнал на служители на МВР, служители на РДГ - Кърджали извършили проверка на 29.09.2023 г. в дома на жалбоподателя, находящ се на [улица] установили, че същият съхранява в стопанска постройка 3,50 пр. м³ дърва за горене от дървесен вид бряст, непридружени с превозен билет. Приели това за административно нарушение, във връзка с което бил съставен Констативен протокол серия КОО № 100118 от 29.09.2023 г., както и АУАН серия ЮИДП-19 № 000097 от 29.09.2023 г. С прокурорско постановление от 06.03.2024 г. било отказано образуването на досъдебно производство. Въз основа на постановлението и съставения АУАН било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 3827/19.03.2024 г.

С оглед така установените факти, районният съд е извел като краен извод, че в случая извършването на административно нарушение не е доказано, доколкото били налице непротиворечиви данни, че жалбоподателят е действал правомерно - съхранявайки дървесина, съобразно позволението, дадено му от кмета на селото с Разрешение № 3/25.09.2023 г. Посочил е, че в случая нямало маркиране на материала, защото същият представлявал упадъчен остатък от извършени производствено-ремонтни дейности по пътя. В тази връзка съдът е приел, че наказателното постановление следва да се отмени като неправилно. Уважена е претенцията за разноски, като е присъдено възнаграждение на адвоката, действал при условията на чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата, в размер на 400 лева.

 

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, намира следното:

 

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, макар и по различни от изложените от районния съд съображения.

Посочената като нарушена разпоредба на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ предполага няколко изпълнителни деяния, едното от които е съхраняването на дървесина, несъпроводена с превозен билет. Превозният билет съпровожда добитата дървесина при нейното транспортиране и се оставя в получателя й, за да се доказва законния й произход. Настоящата инстанция приема, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е съхранявал в стопанска постройка дървесина, непридружена с превозен билет – констатация, която всъщност не се оспорва от страните. В този смисъл са налице обективните признаци на осъществено нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Липсва обаче субективният елемент от фактическия състав на административното нарушение, доколкото действията на наказаното лице са обусловени от дадените му от кмета на [населено място] устни указания, потвърдени впоследствие с издадено от същия писмено разрешение. Видно от Разрешение № 3/25.09.2023 г. е, че със същото по повод одобрена молба вх.№ 87/25.09.2023 г. на В. П. И. е разрешено преместването на дървета от вид: акация и топола, намиращи се на пътя [населено място] – [населено място]. В т. 2 от разрешението е посочено, че добитият дървен материал се предоставя за ползване. Съгласно чл. 93, т. 5 от НК, приложим по силата на чл. 85 от ЗАНН, "официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. В случая процесното разрешение е издадено от кмета на [населено място], именно в това му качество, като със същото в писмена форма е удостоверено волеизявлението на длъжностното лице по отношение на добитите дърва в района, в който се е извършвал ремонт на пътя. Отделно от това отразеното в процесното разрешение изявление на длъжностното лице е изрично потвърдено и в дадените от него свидетелски показания пред въззивния съд. Тоест в случая обстоятелствата, свързани с извършения ремонт на пътя, необходимостта от разчистване на изсечената дървесина, предприетите от кмета на делото действия по отношение на тази дървесина, безспорно са установени и представляват факти, предпоставили извършването на административното нарушение.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. От своя страна, деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ (чл. 2, ал. 1 от ЗАНН). Според чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо (ал. 1), като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи (ал. 2). Така при определяне на конкретните състави на административни нарушения се определят обективните признаци на нарушението, както и дали се наказва само умишленото му извършване, тоест дали непредпазливите деяния от посочения вид не се наказват. Когато липсва такова изрично посочване по силата на цитираната норма на чл. 7 от ЗАНН, на санкциониране подлежи както умишленото, така и непредпазливото извършване на конкретното деяние. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от НК, приложима по силата на чл. 11 от ЗАНН, деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. С оглед процесното нарушение В. П. И. е бил длъжен и е могъл да предвиди, че за законосъобразното съхраняване на добита дървесина се изисква съответен документ – в случая превозен билет. Но в конкретния случай от доказателствата по делото се установява безспорно, че субективното убеждение на касационния ответник е, че е разполагал с нужния му документ, издаден му от собственика на дървесината – Община Димитровград, чрез кмета на [населено място], който е служител на общината. Касационният ответник не е бил длъжен да предвиди, че документът, удостоверяващ даденото разрешение да премести и ползва дървесината, добита след ремонта на пътя, не удостоверява правото му да я превозва и съхранява или че следва да е в друга форма. В този смисъл настоящата инстанция приема, че деянието не е извършено виновно, включително и в хипотезата на непредпазливост като форма на вината, поради което не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, за което да бъде наложено административно наказание, независимо, че осъществява обективните признаци на състава на нарушение по чл. 266, ал. 1, вр. чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.

В обобщение на всичко изложено и след извършена служебна проверка за валидността и допустимостта на оспореното в настоящото производство решение на районния съд, касационната инстанция намира, че решението, с което е отменено наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на касационния ответник се следват разноски за производството. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 5 от делото), представителството е осъществено от адв. И. И. безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на материално затруднено лице. Предвид което и по силата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя възнаграждението, дължимо на адвоката, в размер на 400 лв.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52 от 14.06.2024 г., постановено по АНД № 171/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кърджали да заплати на адвокат И. И. – Адвокатска колегия – Хасково, служебен адрес: гр.Д. [улица], ***, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.