О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 57 Година 11.01.2022 град Бургас
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на единадесети януари две хиляди двадесет и втора
година, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Веселин БЕЛЕВ
Секретаря
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева частно касационно административно дело
номер 2761 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на А.Х.А.,
с ЕГН ********** – лишен от свобода в Затвора гр.Бургас против определение №
2231/09.11.2021г. постановено по адм. дело № 2464/2021г. по описа на
Административен съд Бургас. Счита, че при постановяване на определението са
допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не е участвал в открито
съдебно заседание и не са взети под внимание доказателствата които е приложил
към заявлението. Прави искане да се върне делото на първоинстанционния съд и то
да се гледа в открито съдебно заседание, за да може да защити претенцията си.
Производството
пред настоящия състав е образувано, след като с разпореждане от 03.12.2021г. на
председателя на ІІІ-то отделение на ВАС, по вх.№ 16634/02.12.2021г. частната
жалба е изпратена на Административен съд Бургас по подсъдност, за разглеждане
от тричленен състав.
Ответникът
- Началника на Затвора гр.Бургас, редовно уведомен, изразява становище за
неоснователност на частната жалба.
В
изпълнение на разпореждане № 5389/15.12.2021г. постановено по настоящото дело,
ответника е представил копие на подадените от А.Х.А. молби с рег.№
3529/19.10.2021, № 3530/19.10.2021, № 3722/04.11.2021 и № 3572/15.10.2021.
Административен
съд Бургас намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в
срока предвиден в чл.230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С
обжалваното определение А.Х.А. е освободен от внасянето на държавни такси в
производството до неговото приключване, като в тази част, определението не
подлежи на оспорване.
В друга
част с определението е оставено без разглеждане заявлението, с което А. е
поискал от съда да бъде задължен началника на Затвора гр.Бургас да издаде
административен акт, съобразно изискванията на чл.21 от АПК относно
преместването на заявителя от спално помещение № 121 в спално помещение № 129 и
да бъде задължен началника на затвора да конкретизира от коя решетка според
него започва 1-ва ЗПС, а именно дали от първата или от втората решетка, както и
съдът да
разпореди връщането на лишения от свобода в спално помещение № 121, като производството по делото е прекратено. Съдът е приел,
че оспорените действия на административния орган по преместването на лишения от
свобода от едно спално помещение в друго, не са фактически, по смисъла на
чл.250, ал.1 от АПК, каквито твърдения са наведени, а се основават на
правомощието на органите по изпълнение на наказанията, съгласно чл.27а, ал.1 от
ППЗИНЗС, поради което е приел, че търсената по чл.250 от АПК защита е лишена от
предмет, а извършването на такъв контрол – недопустим. Посочено е, че
преместването в друго спално помещение, на същото място за изтърпяване на
наказанието, без да се променя режима на изтърпяваното наказание, съставлява
рутинна вътрешноорганизационна
и вътрешноведомствена дейност на администрацията по изпълнение на наказанието
лишаване от свобода, при която дори да са издадени актове, за същите не е
предвиден съдебен контрол за законосъобразност. Прието е, че това правоотношение
между лишения от свобода и органите по изпълнение на наказанието няма
административен характер, волеизявленията на органа не са административни
актове, за които ЗИНЗС да предвижда съдебен контрол, поради което съдът няма
правомощие да задължи органа да издаде акт по смисъла на чл.21 от АПК. Според мотивите
в оспореното определение, лишени от предмет са и исканията
да бъде уточнено от ответника да бъде конкретизирано
дали от 1-ва или от 2-ра решетка започвала 1-ва ЗПС, а съдът не разполага с
правомощие да нарежда на органите по изпълнение на наказанието, лишения от
свобода да бъде върнат обратно в спално помещение № 121, от където е преместен
в спално помещение № 129.
С
определението е отхвърлено и искането на А. за предоставяне на правна помощ по
Закона за правната помощ (ЗПП), като неоснователно, тъй като заявлението
съдържа недопустими искания, както с оглед характера на търсената защита, така
и предвид естеството на действията, а именно вътрешноведомствена дейност, за
която не е предвиден контрол за законосъобразност.
Производство по частната жалба се развива по реда на
чл.229 и сл. от АПК.
Съгласно чл.218, във връзка с чл.236 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното
определение с материалния закон, следи служебно.
Неоснователно е възражението на частния жалбоподателя
за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното
определение, тъй като не е участвал в открито съдебно заседание.
Преди да се насрочи отрито съдебно заседание по едно
съдебно производство, съдът проверява допустимостта на жалбата. С оглед нормата
на чл.159 от АПК, ако съдът приеме, че жалбата е недопустима тя се оставя без разглеждане, а производството по делото
се прекратява. Проверката на допустимостта на жалбата се извършва в закрито
съдебно заседание, без участие на страните.
В случая, правилно по делото не е било насрочено съдебно
заседание, за което да е бил призован А.Х., тъй като с обжалваното определение,
постановено в закрито съдебно заседание, е прието, че подаденото заявление е
процесуално недопустимо, съответно то е оставено без разглеждане, а
производството по делото е прекратено на основание чл.159, ал.1 от АПК.
Неоснователно е и направеното възражение, че съдът не
е взел под внимание представените от жалбоподателя доказателства, тъй като по
делото липсват такива.
Правилно с обжалваното определение е оставено без
разглеждане заявлението подадено от А.Х. и е прекратено производството по
делото.
С подаденото до съда заявление са направени три
искания. Първото искане е да се задължи началника на Затвора гр.Бургас да
издаде административен акт, съобразно изискванията на чл.21 от АПК, относно
преместването на заявителя от спално помещение № 121 в спално помещение № 129.
Второто искане е да се задължи началника на затвора да конкретизира от коя
решетка според него започва 1-ва ЗПС, а именно дали от първата или от втората
решетка и третото искане е съдът да разпореди връщането на лишения от свобода в
спално помещение № 121.
В хода на съдебното производство
жалбоподателят е този които определя предмета на делото и съдът е обвързан от
неговите искания.
Правилно е прието, в обжалваното
определение, че искането да се задължи началника на Затвора гр.Бургас да издаде
административен акт, относно преместването на заявителя от едно спално
помещение в друго е процесуално недопустимо.
Съгласно чл.27а, ал.1
от ППЗИНЗС, преместването на лишени от свобода в друго спално помещение се
извършва с разпореждане на инспектора по социални дейности и възпитателна
работа при възникване на нови обстоятелства или промяна на изискванията по
чл.27, ал.1 и 2, като съгласно ал.2 за преместването се уведомява дежурният
главен надзирател или дежурният командир на отделение.
Видно от цитираната норма,
преместването на лишените от свобода от едно спално помещение в друго се
извършва по разпореждане на инспектора по социални дейности и възпитателна
работа, а не от началника на затвора. Съответно, в тази норма, а и в другите
разпоредби на ППЗИНЗ не е въведено изискването разпореждането да е в писмена
форма, поради което същото може и да е устно, както е в настоящия случай.
С оглед на изложеното, правилно е
прието в обжалваното определение, че искането да се задължи началника на Затвора гр.Бургас
да издаде административен акт, относно преместването на заявителя от едно
спално помещение в друго е процесуално недопустимо, тъй като той не е
компетентния орган, по смисъла на чл.27а, ал.1 от ППЗИНЗС, в приложимите правни
норми не е предвидено изрично, че това преместване следва да се извърши въз
основа на писмен акт, а и вече е налице такова разпореждане на инспектор Леков.
Правилно е прието за недопустимо и второто искане - да
се задължи началника на затвора да конкретизира от коя решетка според него
започва 1-ва ЗПС, а именно дали от първата или от втората решетка. Съдът не
разполага с правомощия директно да задължава затворническата администрация, в
частност началника на затвора, да предоставят информация и да отговаря на
въпроси на лишените от свобода, в случаите когато те не са били отправени първо
по административен ред. По делото не се твърди и не се установява, преди
образуване на съдебното производство тази информация да е била искана по
административен ред, поради което е недопустимо искането да бъде разгледано за
първи път от съда.
Недопустимо се явява и третото искане на А.Х. – съдът
да разпореди връщането на лишения от свобода в спално помещение № 121. Съдът не
разполага с правомощия да разпорежда преместваното на лишените от свобода от
едно спално помещение в друго. Както беше посочено вече, това е правомощие на инспектора
по социални дейности и възпитателна работа, като това преместване е въпрос на организационна
дейност.
Правилно в обжалваното
определение съдът е приел, че не са налице основанията за предоставяне на
безплатна правна помощ на А.Х..
Съгласно чл.23, ал.2 от ЗПП
системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият
или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага
със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на
правосъдието изискват това, като съгласно ал.4 по граждански и административни
дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени
доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма
средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.24, т.2 от ЗПП, правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя когато претенцията е
очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
От събраните в хода на производството
доказателства се установява, че А.Х. не притежава средства за заплащане и
организиране на своята защита. Въпреки това, в случая правилно е отказано
предоставянето па правна помощ, поради наличието на обстоятелствата по чл.24,
т.2 от АПК, тъй като подаденото от А.Х. заявление до съда е очевидно
недопустимо.
С оглед на изложеното, частната жалбата на
А.Х.А. е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас,
ХVІ-ти състав
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №
2231/09.11.2021г. постановено по адм. дело № 2464/2021г. по описа на
Административен съд Бургас, в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.