Р Е Ш Е Н И Е
№119
гр.Б., 05.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на четвърти август през две
хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН ПЕТКОВ
при секретаря Таня Бончева, като разгледа докладваното от
съдия ПЕТКОВ НАД №162 по описа на
БРС за 2020година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
П.Я.П. с ЕГН********** с постоянен адрес ***,
чрез упълномощения от него адв.В.Б. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №22-49 от 30.01.2020г., издадено от началник отдел „Р.
и к. – З. Б.“ – гр.С. при ИАРА със седалище гр.Б., упълномощен със заповед РД
09-25/21.01.2014г. на Министъра на земеделието и храните, изменена със заповед * *-****/20.12.2019г. на
Министъра на земеделието и храните с което за нарушение на чл.24, ал.5 от Закона
за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на основание чл.66, ал.3 от ЗРА му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 400.00 лева, и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено
отнемане в полза на държавата 1бр.
въдица бордо на цвят, модел „ ESSGNTAL“ и 1бр. макара, черна на цвят, модел „CAPERLA“, като излага съображения за
незаконосъобразност на същото, и моли да бъде отменено изцяло, със законните
последици.
В съдебно П.Я.П., редовно призован не
се явява и не се представлява.
Въззивната организация – отдел „Р. и
к. – З. Б.“ – гр.С. при ИАРА, редовно призована, не се явява представител.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: придружително
писмо; АУАН № * *****/01.10.2019г.; известие за доставяне; заповед № ЧР № */19.05.2015г.;
заповед № РД 09-25/21.01.2014г. и заповед № * *-****/20.12.2019г. - заверени
копия и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Г.С.Л., П.Я.П.,
Я.П.П., се установява следната фактическа обстановка:
На 01.10.2019г. около
21.00ч. свидетелите Г.С.Л., П.Я.П., Я.П.П. – всичките служители
при отдел „Р. и к. – З. Б.“ – гр.С. извършили
проверка в района на язовир „Б.“ в община Б.. Тогава тримата свидетели
установили, че жалбоподателят - П.Я.П. извършва любителски
риболов в язовира с един брой въдица, поставена в работно положение във водата.
При проверката не се констатирал улов на риба. От П.
бил изискан документ за самоличност и след като го представил, св. Л. в присъствието на св. Пл. П. и св.Я.П.
му съставил АУАН № * *****/01.10.2019г, за това че извършва любителски
риболов в тъмната част на денонощието. Със съставения акт били иззети от П.
1бр. въдица и 1бр. макара. Актосъставителят квалифицирал деянието като
нарушение по чл.24, ал.5 от Закона за рибарството и аквакултурите
/ЗРА/. Актът бил предявен на П.Я.П., в
присъствието, на който бил и съставен. П. се запознал със съдържанието на акта и го подписал.
Въз
основа на така извършената проверка и
съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление №22-49 от 30.01.2020г.,
издадено от началник отдел „Р. и к. – З. Б.“ – гр.С. при ИАРА.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
свидетелите Г.С.Л., П.Я.П., Я.П.П., както и от приетите писмени доказателства,
които са безпротиворечиви.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна по следните съображения:
Съдът намира, че е налице "маловажен случай" на
административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е явно за
"първи път". Преценката за "маловажност" следва да се прави
на база фактическите данни за всеки конкретен случай - вид на нарушението,
начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните
последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и
целите на адм. наказателната отговорност. Предвид горните критерии, фактите
установени по делото сочат, че безспорно са налице предпоставките на чл. 93 т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, за определяне на извършеното адм. нарушение, като
маловажно. Налице са следните смекчаващи отговорността обстоятелства - периода
на извършване, в 21.00 ч. което е почти на границата между светлата и тъмната
част на денонощието, липса на уловена риба, риболов само с един уред - с 1бр. въдица, липса на налагани
предишни наказания за нарушения по ЗРА, съдействие при проверката. Тук е необходимо да се
посочи, че доколкото липсва изрична правна регламентация за определяне
понятието „тъмната част на денонощието“ в разграничение от „светлата част на
денонощието“, по смисъла на чл.
24, ал. 5 ЗРА, а и не са представени доказателства, от които да
се установи кога е залязло слънцето на 01.10.2019г. за района на община Б.,
съдът намира, че начало на „тъмната част на денонощието“ през месец октомври,
когато е извършено нарушението, е сложено с настъпването на 21:00 часа (арг. § 1, т. 55, б. "г" от ДР на Закона за
горите във връзка с чл. 46 ЗНА).
Следвало е
да не се налага административно наказание, а жалбоподателят да бъде
предупреден, че при повторно нарушение ще му бъде наложено адм. наказание -
съгласно чл. 28 б. "а" от ЗАНН.
Действително от една страна целта на
административните наказания е да се предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани - чл. 12 от ЗАНН. От друга страна обаче не бива да се забравя целта
на самия закон установяващ общите правила за административните нарушения и
наказания, за реда за установяването им, за налагането и изпълнението им, за
осигуряване на необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на
гражданите и организациите - чл. 1 от ЗАНН, при което едно първоначално предупреждение за
спазване на нормативните актове, ще има също възпитателно и предупредително
въздействие. По този начин в пълна степен ще бъдат защитени правата и законните
интереси на гражданите.
Вярно е, че обществените отношения, регулирани от
Закона за рибарството и аквакултурите, са от особена обществена важност, но
това не може да игнорира задължението на административно-наказващия орган за
индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност
на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Както вече се посочи,
процесният случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение
с другите такива нарушения и очевидно е маловажен случай на нарушение. Като не
го е квалифицирал като такова, административно-наказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за
прилагането на чл. 28 ЗАНН.
Относно
приложението на чл. 90, ал. 1 от ЗРА, отнемане в полза на въдицата и макарата, такова
не е предвидено за нарушения по чл. 24, ал. 5 вр. чл. 66, ал. 3 от ЗРА и същото се явява явно незаконосъбразно.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема,
че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№22-49 от 30.01.2020г., издадено от
началник отдел „Р. и к. – З. Б.“ – гр.С. при ИАРА със седалище гр.Б., упълномощен със заповед
РД 09-25/21.01.2014г. на Министъра на земеделието и храните, изменена със заповед * *-****/20.12.2019г. на
Министъра на земеделието и храните против
П.Я.П. с ЕГН********** с постоянен адрес ***, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :