Решение по дело №2792/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2414
Дата: 23 декември 2020 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20207180702792
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2414

 

гр. Пловдив, 23 декември 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на шестнадесети декември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2792 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

            Производството е по реда на чл.197 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.27, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

“БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “***” №6а, ет.6, ап.офис 12, ЕИК ***, представлявано от адвокат Н.Т.- пълномощник, обжалва Решение №МДР-ПП-09-177 от 20.10.2020г. на заместник-министър на земеделието, храните и горите и ръководител на управляващия орган (УО) на Програма за морско дело и рибарство 2014г. – 2020г. (ПМДР-2014-2020), с което е прекратено производството по оценка и класиране на проектно предложение с рег.№BG14MFOP001-5.013-0024 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура №BG14MFOP001-5.013 “Подкрепа за преработвателни предприятия на продукти от риболов и аквакултури за преодоляване на икономическите последствия от пандемията от COVID-19“ от ПМДР-2014-2020.

Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност, изпращане преписката на ответника за продължаване на производството по оценка и класиране на процесното проектно предложение, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия списък на разноските (лист 23).

Ответникът- Заместник-министър на земеделието, храните и горите и ръководител на УО на ПМДР-2014-2020, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез юрисконсулт Х. Ш. - пълномощник (лист 29), по делото постъпва становище с Вх.№19317 от 24.11.2020г. (листи 27-28) за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; моли за прилагане разпоредбата на чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), субсидиарно приложима на основание чл.144 от АПК, по отношение на размера на разноските в частта им за адвокатско възнаграждение, респективно възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Оспореното решение (листи 9-11, 35-37) е изпратено до дружеството жалбоподател по пощата като приложение към писмо с Изх.№70-4793 от 20.10.2020г. (листи 7-8, 38-39) на ответника по делото, получено на 26.10.2020г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 40). От своя страна, жалбата (листи 5-7) е подадена чрез пощенски оператор, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва при пощенския оператор на 27.10.2020г., според приетата по делото нарочна товарителница, или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със Заповед №МДР-ПП-09-84 от 03.06.2020г. (неприложена по делото[1]) на ответника по делото, на основание чл.9, ал.5 и чл.26, ал.1 и ал.6 от ЗУСЕСИФ са утвърдени Условия за кандидатстване и изпълнение[2] по процедура чрез подбор на проекти №BG14MFOP001-5.013 “Подкрепа за преработвателни предприятия на продукти от риболов и аквакултури за преодоляване на икономическите последствия от пандемията от COVID-19“, мярка 5.4 “Преработване на продуктите от риболов и аквакултури“ по чл.69, §3 от Регламент (ЕС) №508/2014 на Европейския парламент и на Съвета.

Със заповед №МДР-ПП-100 от 02.07.2020г. (неприложена по делото[3]) на ответника по делото, на основание чл.9, ал.5, чл.26, ал.7, т.3 от ЗУСЕСИФ и чл.11, ал.5, т.3 от Постановление №162 на МС от 5.07.2016г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020г. (ПМС №162/05.07.2016г.), се изменя Заповед №МДР-ПП-09-84 от 03.06.2020г., като се определя краен срок за подаване на проектни предложения по процесната процедура- до 17:00ч. на 04.08.2020г.

Съгласно условията за кандидатстване и изпълнение на процесната процедура, от жалбоподателя е подадено проектно рег.№BG14MFOP001-5.013-0024 (неприложено по делото) по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 (ИСУН).

Извършена е оценка за административното съответствие и допустимост на проектното предложение, съгласно чл.29, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗУСЕСИФ, при което е прието за установено, че жалбоподателят попада в Критерии за недопустимост на кандидатите по т.11.2, подточка 4, б.“ж“ от Условията за кандидатстване по процесната процедура, тъй като при извършена служебна проверка от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ (ИА“ГИТ“), за дружеството жалбоподател е установено влязло в сила наказателно постановление (НП) за нарушение на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3, чл.63, ал.1 или 2, чл.118, чл.128, чл.228, ал.3, чл.245 и чл.301 - 305 от Кодекса на труда КТ) или чл.13, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). В тази връзка, като доказателства по делото са приети Удостоверение по чл.58, ал.1, т.3 от ЗОП (Закон за обществените поръчки), създадено на 14.08.2020г. (лист 41) от ИА“ГИТ“, както и Удостоверение по чл.58, ал.1, т.3 от ЗОП, създадено на 17.08.2020г. (лист 42) от ИА“ГИТ“.

На 14.08.2020г. до “БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС“ ООД се изпраща писмо (неприложено по делото), с което му се дава възможност да удостовери, че са предприети мерки, които да гарантират неговата надеждност.

От жалбоподателя е представен отговор в срок, както и писмо от Дирекция “Инспекция по труда“- Бургас с Изх.№20062979 от 18.08.2020г. (лист 51), според което писмо, след извършена служебна справка към 17.08.2020г. в информационната система на ИА“ГИТ“, се установява, че в периода по чл.57, ал.3, т.2 от ЗОП има 27 броя влезли в сила НП, издадени срещу жалбоподателя, за нарушение на чл.128, т.2 от КТ; впоследствие жалбоподателят е изплатил трудовите възнаграждения на работниците и служителите, за които са издадени горепосочените НП; дружеството жалбоподател е изплатило наложените му имуществени санкции по влезлите в сила 27 броя НП; в горепосочения период няма други влезли в сила НП за нарушения по КТ или по ЗТМТМ.

Вероятно е изготвен списък на проектните предложения, които не се допускат до техническа и финансова оценка по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗУСЕСИФ, тъй като от страна на жалбоподателя постъпва нарочно възражение (листи 43-46) по чл.34, ал.3 от ЗУСЕСИФ (Възражение в ИСУН 2020: №BG14MFOP001-5.013-0002-М002 от 03.09.2020г.), към което са приложени два броя декларации (листи 47, 48) от двамата управители на дружеството жалбоподател.

Според посоченото възражение, издадените НП против жалбоподателя са обжалвани пред Районен съд- Бургас преди влизането им в сила, който допълнително е коригирал санкциите по тях, които са били заплатени веднага в полза на държавата. А според посочените два броя декларации, “БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС“ ООД не попада в никоя от категориите, посочени в чл.25, ал.2 от ЗУСЕСИФ и чл.7 от ПМС №162/05.07.2016г.

Със Заповед№МДР-ПП-09-147 от 11.09.2020г. (лист 31) на ответника по делото, на основание чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ, чл.18, ал.6 и ал.8 от ПМС №162/05.07.2016г., се определят лица, които да извършат проверка за основателността на възраженията от Списъка на проектните предложени, които не са допуснати до техническа и финансова оценка по процедура за подбор на проекти BG14MFOP001-5.013-S2. Определен е срок за изпълнение на заповедта до 16.09.2020г.

В изпълнение на Заповед №МДР-ПП-09-147 от 11.09.2020г., определените за това лица изготвят Становище №93-4829 от 15(16).09.2020г. (листи 32-33), според което становище, след преглед на наличната документация и възражението на жалбоподателя, съгласно чл.29, ал.1 от ЗУСЕСИФ и спазване на правилата за лоялна конкуренция и равнопоставеност, следва да бъде спазена разпоредбата на чл.18, ал.9, т.2 от ПМС №162/05.07.2016г., а именно: ръководителят на УО на ПМДР-2014-2020 да прекрати производството по отношение на кандидата (жалбоподателя).

Върху посоченото становище са положени подпис и печат за “ОДОБРЯВАМ“ от страна на ответника по делото, след което е издадено оспореното по делото решение.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Според разпоредбата на чл.34, ал.4, т.2 от ЗУСЕСИФ, посочена като основание за издаване на оспореното решение, ръководителят на УО се произнася по основателността на възражението в едноседмичен срок от неговото получаване, като прекратява производството по отношение на кандидата.

По делото не са ангажирани доказателства, че Лозана Василева, издала оспореното по делото решение, е определена за ОУ на ПМДР-2014-2020, но доколкото това обстоятелство не е спорно между страните, а и в интернет, на адрес: https://www.eufunds.bg/bg/pmdr/node/511 е достъпна информация, че УО на ПМДР-2014-2020 е Дирекция “Морско дело и рибарство“ (Д“МДР“) в Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), а ръководител на УО на програмата е д-р Лозана Василева, то настоящият състав на съда приема за установено, че оспореното по делото решение е издадено от компетентен орган.

На следващо място, според разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗУСЕСИФ, в процедура чрез подбор по ал.1, т.1 (какъвто е настоящият случай) не може да участват и безвъзмездна финансова помощ (БФП) не се предоставя на лица, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно ЗОП или които не са изпълнили разпореждане на Европейската комисия за възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ.

Според чл.7, ал.1 от ПМС №162/05.07.2020г., в процедура чрез подбор не може да участват и БФП не се предоставя на лица, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно чл.54 от ЗОП или които не са изпълнили разпореждане на Европейската комисия за възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ.

Според чл.54, ал.1, т.6 от ЗОП, възложителят отстранява от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, когато е установено с влязло в сила НП или съдебно решение, нарушение на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3, чл.63, ал.1 или 2, чл.118, чл.128, чл.228, ал.3, чл.245 и чл.31 – 305 от КТ или чл.13, ал.1 от ЗТМТМ или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен.

А според точка 11.2, подточка 4 б“ж“ от Критерии за недопустимост от Условията за кандидатстване и изпълнение на процесната процедура, потенциалните кандидати не могат да участват в процедурата чрез подбор на проекти и да получат безвъзмездна финансова помощ, в случай че е установено с влязло в сила НП или съдебно решение, нарушение на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3, чл.63, ал.1 или 2, чл.118, чл.128, чл.228, ал.3, чл.245 и чл.301 - 305 от КТ или чл.13, ал.1 от ЗТМТМ или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът е установен.

Според чл.57, ал.3, т.2, б.“б“ от ЗОП, основанията за отстраняване се прилагат до изтичане на три години от датата на влизане в сила на акт на компетентен орган, с който е установено наличието на обстоятелствата по чл.54, ал.1, т.6 и чл.55, ал.1, т.2 и 3, освен ако в акта е посочен друг срок.

В случая, като доказателство по делото е прието нарочно удостоверение с Изх.№20081786 от 11.12.2020г. (лист 60), издадено от ИА“ГИТ“, според което удостоверение, в периода 17.08.2017г. - 17.08.2020г. влезли в сила НП, с които са наложени имуществени санкции на жалбоподателя, са общо 27 броя. Всички 27 броя НП са издадени на основание чл.128, т.2 от КТ. Всички наложени имуществени санкции по 27-те броя влезли в сила НП са погасени. Дължимите вземания към работници и служители на дружеството жалбоподател по влезлите в сила 27 броя НП на основание чл.128, т.2 от КТ са изплатени.

Освен това, според разпоредбата на чл.56, ал.1, т.4 от ЗОП, кандидат или участник, за когото са налице основания по чл.54, ал.1 (в случая чл.54, ал.1, т.6) и посочените от възложителя обстоятелства по чл.55, ал.1, има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване. За тази цел кандидатът или участникът може да докаже, че е платил изцяло дължимото вземане по чл.128, (в случая чл.128, т.2 от КТ) чл.228, ал.3 или чл.245 от КТ.

Според чл.56, ал.2 от ЗОП, възложителят преценява предприетите от кандидата или участника мерки, като отчита тежестта и конкретните обстоятелства, свързани с престъплението или нарушението. А според чл.56, ал.3 от ЗОП, в случай че предприетите от кандидата или участника мерки са достатъчни, за да се гарантира неговата надеждност, възложителят не го отстранява от участие в поръчката.

Разбира се, в нормите на ЗУСЕСИФ няма изрично предвидено изискване за извършване преценка на надеждността на кандидат в процедура за предоставяне на БФП чрез подбор, каквото изискване се съдържа в нормите на ЗОП по отношение на кандидат в процедура за възлагане на обществена поръчка, но настоящият състав на съда намира, че преценката за надеждност на кандидат в процедура за предоставяне на БФП чрез подбор е задължителна, съгласно чл.46, ал.2, пр.1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), според която норма, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

Също така, според легалното определение на §1, т.4 от ДР на ПМС №162/05.07.2016г., “Оценка на административното съответствие и допустимостта“ е етап от оценяването на проектното предложение, при който се извършва проверка относно формалното съответствие на проектното предложение и на допустимостта на кандидатите и проектните дейности.

А както е посочено и в самото оспорено по делото решение (лист 10, 36) “…Изпратено е писмо за допълнителна информация на 14.08.2020 г., с което на кандидата е предоставена възможност да удостовери, че е предприел мерки, които да гарантират неговата надеждност“.

От една страна, в разглеждания случай, от ответника по делото изобщо не са обсъдени представените от жалбоподателя доказателства (два броя декларации от управителите на дружеството жалбоподател и писмо с Изх.№20062979 от 18.08.2020г. от Дирекция “Инспекция по труда“- Бургас) за неговата надеждност по смисъла на ЗОП, респективно и по смисъла на ЗУСЕСИФ. От друга страна, при служебно изследване на въпроса за надеждността жалбоподателя, в качеството му на кандидат в процесната процедура, настоящият състав на съда намира, че същият отговаря на нормативните изисквания за целта, установени от нормите на ЗОП и приложими за производствата по ЗУСЕСИФ.

Предвид гореизложеното, оспореното по делото решение се явява постановено в противоречие с относимите материалноправни норми на ЗУСЕСИФ, което обстоятелство обуславя незаконосъобразността на оспореното решение и представлява достатъчно и самостоятелно основание за неговата отмяна.

Ето защо, оспореното решение следва да бъде отменено, а преписката да се изпрати на ответника за продължаване на производството по оценяването и класирането на проектното предложение на дружеството жалбоподател.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:

Според чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 500,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По Договор за правна защита и съдействие (лист 18) с адвокат Н.Т. от страна на жалбоподателя е заплатена в брой сумата от 1 500,00 лева. За образуваното съдебно производство от жалбоподателя е заплатена държавна такса в размер от 50,00 лева (лист 16), а за издадено съдебно удостоверение (лист 59) на жалбоподателя е платена сумата от 5,00 лева (лист 57).

При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено до минимално предвидения размер, определен по реда на Наредба №1/09.07.2004г., или до размер от 500,00 лв.

За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквато в случая се явява МЗХГ.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №МДР-ПП-09-177 от 20.10.2020г. на заместник-министър на земеделието, храните и горите и ръководител на УО на Програма за морско дело и рибарство 2014г. – 2020г., с което е прекратено производството по оценка и класиране на проектно предложение с рег.№BG14MFOP001-5.013-0024 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура №BG14MFOP001-5.013 “Подкрепа за преработвателни предприятия на продукти от риболов и аквакултури за преодоляване на икономическите последствия от пандемията от COVID-19“ от Програма за морско дело и рибарство 2014г. – 2020г., подадено от “БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “***” №6а, ет.6, ап.офис 12, ЕИК ***.

ИЗПРАЩА преписката на заместник-министър на земеделието, храните и горите и ръководител на УО на Програма за морско дело и рибарство 2014г. – 2020г. за продължаване на производството по оценка и класиране на проектно предложение с рег.№BG14MFOP001-5.013-0024 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура №BG14MFOP001-5.013 “Подкрепа за преработвателни предприятия на продукти от риболов и аквакултури за преодоляване на икономическите последствия от пандемията от COVID-19“ от Програма за морско дело и рибарство 2014г. – 2020г., подадено от “БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “***” №6а, ет.6, ап.офис 12, ЕИК ***.

ОСЪЖДА Министерството на земеделието, храните и горите, ЕИК *********, да заплати на “БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “***” №6а, ет.6, ап.офис 12, ЕИК ***, сумата от общо 55,00 (петдесет и пет) лева, представляваща направените по делото разноски; както и сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:.........................

/Н.Бекиров/