ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 303
гр. Бургас , 11.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100500494 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260007 от 4.01.2021г. по гр.д.№3139 по описа на БРС за 2020 г. е
допуснат развод между страните, постановено е, че вина за разстройството на
брака има мъжът В.И., упражняването на родителските права спрямо детето Г.
е предоставено на майката А.И., като местоживеенето на детето е определено
също при нея, постановен е режим на лични отношения на бащата В.И. и
детето, в присъствието на бабата на детето по бащина линия- А.Г. И.; бащата
е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 190 лв., считано
от 30.06.2020г., ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска до
окончателното плащане, както и сумата от общо 710 лв., представляваща
общия размер на издръжката на детето за периода от 1.03.2020г. до
28.06.2020г., по 180 лв. месечно; на А. И. И. е предоставено ползването на
семейното жилище, като й е възстановено предбрачното фамилно име- И.. С
решението са отхвърлени исковете на А.И. за осъждане на В. Г. И. да заплаща
на детето Г. месечна издръжка над присъдения размер от 190 лв. до
претендирания от 300 лв., както и иска за осъждане на бащата да заплаща
месечна издръжка за периода от 29.06.2019 г. до 29.02.2020 г. изцяло и за
разликата между присъдените 180 лв. до претендираните 300 лв. за периода
от 1.03.2020г. до 28.06.2020г.
1
Срещу решението са постъпили две въззивни жалби.
Първата жалба е от В. Г. И., чрез пълномощника му адв. Десислава
Атанасова. Посочено е, че решението се обжалва изцяло и се иска неговата
отмяна, макар че в обстоятелствената част на жалбата се изразява
недоволство само по отношение на тези части от решението, касаещи вината
за разстройството на брака, упражняването на родителските права спрямо
детето Г. и режима на лични контакти с детето. Иска се от съда решението на
БРС да бъде отменено, като се постанови друго, с което се приеме, че вина за
разстройството на брака има жената; упражняването на родителските права да
бъде предоставено на бащата и местоживеенето на детето да бъде определено
при бащата в с.Росен, а на майката да бъде определен подходящ режим на
лични отношения с детето.
При условията на евентуалност, в случай, че бъде потвърдено предоставянето
на упражняването на родителските права на майката, на бащата да се
определи разширен режим на лични контакти между бащата и детето,
конкретно посочен. Претендират се и разноски.
Направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна
на въззиваемата А.И., чрез пълномощника адв. А.Г.. С него жалбата се
оспорва като неоснователна. Иска се от съда въззивната жалба на В.И. да
бъде отхвърлена, а решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно в обжалваните от В.И. части. Претендират се разноски.
Постъпила е и въззивна жалба от адв.Гинева като пълномощник на А.И., с
която решението на БРС е обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска на
А.И. за осъждане на В. Г. И. да заплаща месечна издръжка на детето за
периода от 29.06.2019 г. до 29.02.2020 г. изцяло. Въззивницата моли
решението на БРС да бъде отменено в обжалваната от нея част, като вместо
него да се постанови друго, с което бащата бъде осъден да заплати на детето
допълнително още 1440 лв., за периода от 29.06.2019г. до 29.02.2020г., ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
С определение №225 от 19.04.2021г. съдът е съобщил на страните проекта си
2
за доклад на жалбите и отговорите, като се е произнесъл и по
доказателствените искания на страните. Дадени са конкретни указания към
страните.
На 5.05.2021г. по делото е постъпила молба вх.№1569/5.05.21г. по описа на
БОС, с която въззивникът В.И. е заявил, че А.И. е починала на 11.04.2021г., за
установяването на което представя удостоверение за наследници. Заявил е
също, че оттегля подадената от него въззивна жалба. Посочил е също, че
производството по подадената от А.И. въззивна жалба касаеща иска по чл.149
СК също следва да се прекрати, тъй като И. фактически упражнява
родителските права върху детето.
При условията на евентуалност е направил искане, в случай, че
производството не бъде прекратено, да бъде отменено определението за
допускане на исканата СПЕ и задължението му за заплащане на депозит по
нея, тъй като експертизата е безпредметна и частично е невъзможно да бъде
извършена.
Видно от приложеното удостоверение, издадено на 16.04.2021г. от Община
Созопол, А. И. И. е починала на 11.04.2021г., а нейни наследници по закон са
В. Г. И. и малолетното дете на страните Г. В. И..
При това положение въззивната инстанция приема следните фактически и
правни изводи.
С факта на смъртта на въззивницата бракът между страните по делото е
прекратен по силата на закона- чл.44, т.1 СК, доколкото формално срещу
цялото решение на РС- Бургас има подадена въззивна жалба и към
11.04.2021г. то не е влязло в сила /аргумент от чл.296, т.2 от ГПК/.
Съгласно чл.52, ал.1 СК правото на развод не преминава върху наследниците,
тъй като е лично право. Алинея 2 на същата разпоредба дава възможност на
призованите към наследяване низходящи или родители да продължат
процеса, ако ищецът е поискал произнасяне по въпроса за вината, за да
установят основателността на предявения иск въз основа на посоченото от
ищеца виновно поведение на преживелия съпруг.
В случая въззивната инстанция констатира, че А.И. е имала качеството на
3
ищец и на ответник по гр.д.№3139/20г. на БРС, тъй като също е предявила иск
за развод с искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на
брака, а образуваното по нейната искова молба дело е присъединено към
делото, образувано по исковата молба за развод на В.И.. С оглед оттеглянето
на въззивната жалба от страна на В.И. обаче, висящността на производството
по въпроса за вината за разстройството на брака се преустановява, а
решението на БРС ще влезе в сила в тази му част. При това положение липсва
основание на наследниците на И. да се даде възможност да заявят дали
желаят производството по делото да бъде продължено на основание чл.327
ГПК.
В случая обстоятелството, че след смъртта на майката фактически
родителските права ще се упражняват от бащата е ирелевантно, тъй като на
основание чл.29, ал.4 ГПК на детето би могъл да бъде назначен особен
представител предвид противоречивите им интереси.
Същевременно следва да се отбележи, че продължаването на производството
по жалбата досежно иска за издръжка на детето за минало време се явява
безпредметно, дори на детето /в качеството му на наследник на майката, която
е страната по този иск- така т.1 от ППВС №5/77/ да бъде назначен особен
представител, тъй като с оглед смъртта на майката издръжката на детето
изцяло следва да се осигурява от преживелия родител- В.И.. Поради липса на
правен интерес от жалбата, производството по нея също следва да бъде
прекратено.
Затова и общото правило на чл.230, ал.1 ГПК не следва да намери
приложение в случая.
Ето защо въззивното производство следва да бъде прекратено изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.264, ал.1 ГПК, Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№494 по описа за 2021г. на Бургаския
окръжен съд.
4
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните и ДСП.
Съобщението до А.И. да се изпрати на съдебния адресат- адв.Антоанета Гинева.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5