О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. Варна, 607/12.7.2018г.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН ПОПОВ
като
разгледа докладваното ЧНД № 716 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда чл. 243, ал. 4 от НПК.
С постановление от 12.06.2018 г., ВОП
на основание чл. 243, ал. 1 т. 2 от НПК е прекратила ДП № 108 / 2017 г. по
описа на ОСлО - ОП Варна, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. В постановлението се
изтъква, че в хода на досъдебното производство не били събрани безспорни и
категорични доказателства за извършено престъпление.
Срещу така цитираното Постановление е
подадена жалба от пострадалите М.М., И.М. и М.М., чрез процесуалния им представител адв.
А. - ДАК на основание чл. 243, ал. 3 от НПК, с която се иска отмяна на
прокурорския акт и продължаване на разследването. Сочи, че от събраните по
делото доказателства можело да се направи извод, че автор на престъплението длъжностно
лице от дружеството работодател на починалия Т. М..
Съдът наМ.а жалбата за процесуално допустима, подадена в срок и
от надлежна страна, а разгледана по същество, неоснователна поради следното:
Наказателното производство е водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. В атакуваното Постановление
на ВОП е изложена подробна фактическа обстановка, която се споделя изцяло от
настоящия състав на съда и тя е следната:
На 19.06.2017 г., в
гр. Варна бил сключен договор № 15 / 19.06.2018 г. между „Я. Б.“ ООД,
представлявано от управителя му Й. Я. Й., със седалище и адрес на управление в
гр. Варна, ул. „Б.О.“, № 10, като възложител от една страна и „Б. Т.“ ООД,
представлявано от управителя му И. И. П., със седалище и адрес на управление в
гр. Варна, ул. „Ч.“, № 7, като изпълнител от друга страна. Предметът на
договора бил изпълнителят да изпълни строително монтажните работи: полагане на
фасаден грунд и фасадна мазилка, прешпакловане на
места с бяла тераколна смес по фасада и
монтаж-демонтаж на фасадно скеле на обект: двуфамилна
вилна сграда в ПИ 290 в кадастрален район 502, местност „О.“, с. З., Община
Варна. Сградата е била със степен на завършеност Акт 14 и за издаване на Акт 15
трябвало да се довършат външните мазилки, отопление, монтаж на вътрешни врати и
поставяне на ламинат.
На 19.06.2017 г. бил
сключен договор между „Б. Т.“ ООД, представлявано от управителя му Й. П., със
седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул, „Ч.“,
№ 7, като възложител от една страна и „М.П.“ ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, ул. „Ч.“, № 7, представлявано от управителя му Г. И. П.,
като изпълнител от друга страна. Този договор бил сключен, тъй като в „М.П.“ООД
били назначени на трудов договор шест броя общи работници и двама шофьори, по
един в „М.П.“ ООД и „Б. Т.“ ООД и за да могат работниците от едната фирма, да
работят и в другата фирма. След сключване на договора, общите работници
монтирали метално скеле на южната страна на сградата и извършили довършителни
строителни работи по шпакловане, грундиране и нанасяне на два цвята фасадна
мазилка.
Св. Й. Й. предложил
на св. Г. П. водосточната тръба, която се наМ.а на
южната фасада, да се облицова с циментрфазер, тъй
като тази услуга не била посочена в договора. За да изпълни поставената от
възложителя задача в началото на м. юни, 2017 г. св. Г. П. се свързал по
мобилния телефон със св. С. Б. М.,***, който познавал от извършване на СМР на
други строителни обекти и знаейки, че работи в строителна бригада, която
извършва различни СМР. Двамата си уговорили среща в офиса, находящ
се на ул. „М.“, № 94 в гр. Варна. Св. С. М. и Т. М. ***, който се водил като
бригадир на строителната бригада, пристигнали в гр. Варна и се срещнали със св.
Г. П. в офиса на фирмата. Тримата отишли
на строителния обект, находящ се в местността „О.“,
край гр. Варна, извършили оглед на строителния обект, като св. С. М. и Т. М.
отказали първоначално да извършат СМР, тъй като към момента работили на друг
строителен обект.
На 10.07.2017 г. св. Г.
П. отново се свързал по мобилния телефон със св. С. М., молейки го отново да
дойдат и да извършат оглед, тъй като СМР трябвало да се довършат. Св. С. М. се
съгласил и се уговорили да дойдат на 13.07.2017 г. сутринта, заедно с Т. М. в
гр. Варна, в офиса на фирмата, откъдето да вземат ключовете за строителния
обект и да отидат на място, за да видят какво точно има за довършване,
заявявайки му, че трябва да се завърши минералната мазилка на фасадата на
южната част на къщата, където е изградено метално скеле и да се облицова
водосточната тръба с циментофазер.
На 13.07.2017 г.
около 07:15 часа, св. С. М., св. А. А., от с.С., обл.
Добрич, св. Б. М.,***, майка на св. С. М., и Т. М.,***, тръгнали от с., обл. Добрич за гр. Варна. Пътували с лек автомобил марка „С.
С8“ с peг. № ** ** ** **, собственост на Т. М.. По
време на пътуването за гр. Варна, Т. М. обяснил на св. А., че ще отидат на
строителен обект, за да направят оглед и определят какви строителни материали
ще са необходими за ремонта, след което ще се уточнят с управителя на фирмата
за цената на услугата и сключване на договора. Пристигнали в гр. Варна, в офиса
на фирмата около 08:30 часа. Т. М. взел ключовете за строителния обект и заедно
със св. А. и св. Б. Събева М. тръгнали към строителния обект с лекия автомобил
на Т. М.. Св. С. М. останал в офиса, за да извърши оглед на друг строителен
обект. Пристигайки на строителния обект в местността „О.“, край гр. Варна, св. Б.
М. отишла до наМ.ащия се
наблизо хранителен магазин да закупи минерална вода. На строителния обект по
това време бил само св. К.М. Д., който работил във фирмата на св. Й. Я. и стоял
до входната порта на имота, тъй като бил изпратен този ден от св. Я. да почисти
парапетите след измазване. Т. М. взел от багажника на автомобила си ръчно
преносима машина с ел. захранване /перфоратор/, марка „“, макара с кабел ел.
удължител и свредло, които са му били необходими при извършване на огледа,
заявявайки на св. А. че ще влезе в сградата и ще се качи на металното скеле, за
да вземе размерите на водосточната тръба и да провери дебелината на изолацията,
за да може да укрепи конструкцията. Св. А. останал пред гаража на сградата и
закусвал. Направило му впечатление, че Т. М. се забавил и затова отишъл да провери
какво става. Влязъл през стълбището и се качил на площадката между втория и
третия етаж, откъдето се преминава през отворения прозорец към металното скеле.
Показал се през прозореца и видял, че Т. М. лежи неподвижен по гръб на
металното скеле с висящи надолу ръце. Забелязал, че макарата с кабел ел.
удължител била паднала долу на тревата под скелето, а ръчно преносимата машина
с ел. захранване /перфоратор била паднала на терасата на втория етаж точно под
него. Св. А. се приближил до тялото на Т. М. и го хванал за краката с дясната
си ръка, а с лявата си ръка го хванал за тениската, за да го задържи, тъй като
имало опасност да падне от скелето. Веднага св. А. се извикал за помощ. Св. Д.погледнал
от стълбището и видял, че единият мъж е легнал на пътеката на металното скеле,
а другият го държи. Не видял някой от тях да държи инструменти. Веднага се
обадил на тел. 112 и излязъл на пътя да изчака линейката. През това време св. Двидял друга линейка, която идвала от гр. Белослав и я
спрял. Обяснил на лекаря за случая. Той слязъл от линейката и отишъл при св. А..
Констатирал, че Т. М. е починал. След около пет минути пристигнала и другата
линейка, от която излязла лекарка, която се срещнала с лекаря от първата
линейка и разговаряли. Те се обадили на дежурния служител в сектор „СОД“ на
РДПБЗН-Варна и на дежурния полицай в Четвърто РУ-МВР-Варна и обяснили за
случая. След около половин час на местопроизшествието пристигнали полицейски
служители от Четвърто РУ-МВР-Варна и екип от РДПБЗН-Варна с лек автомобил,
марка „R.“ с peг. № В **** В А, състоящ се от св.Д.Д.Я., св. Я. Н.г св.Д.А. и св. Д. Д., които се
качили на покрива на сградата през стълбището. Забелязали, че пострадалия Т. М.
лежал по гръб на металното скеле и че под кръста му, между него и скелето
минавал ел. кабел с удължител, който се отвил от макарата и същата била паднала
в тревата. Те изключили ел. кабела от ел. захранването, който бил включен в ел.
контакт на втория етаж. Не видели на стената около водосточната тръба да има
следи от пробивания. Веднага започнали да изграждат две отделни установки,
едната за спасителя, а другата-за пострадалия. Св. Я. Н. слязъл долу на скелето
при пострадалия и проверил дали има пулс, пипайки го по врата и шията, но такъв
нямало. Забелязал, че пострадалият бил облечен с тънка тениска, къси панталони
и бил бос. Не държал нищо в ръцете си. Със спасителна триъгълна кърпа, която
св. Я. Н. вкарал под кръста на пострадалия, а другата част през краката му
обособил трите точки е един карабинер и го закачил към осигурителното въже. Св.Д.Я.,
св.Д.А. и св. Д. Д. вдигнали тялото и го спуснали към балкона на втория етаж,
където го оставили. На место пристигнали съдебен лекар доц. д-р И. Б., от
Клиника по „Съдебна медицина“ към МБАЛ „С.М.“ - Варна и следовател от ОСлО ОП-Варна, които извършили оглед на
местопроизшествието. Трупът на Т. М. бил закаран в Клиника по „Съдебна медицина“
към МБАЛ „Св.Марина“ - Варна, където била извършена аутопсия.
Била назначена и
извършена тройна съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която е
установено: действие на ел. ток-електрически знаци на гърдите, дясната ръка,
лявата ръка, доказани и хистологично, мозъчен и белодробен оток, тежка
фрагментация на миофибрите, остър кръвен застой.
Картина на бързо настъпила смърт-тъмна течна кръв, цианоза
на лицето, точковидни кръвоизливи по клепачите, под еникарда,
по-големи кръвоизливи под повърхността на белите дробове, тъмноморави
послесмъртни петна. Кръвонасядане
и охлузване по гърба. Драскотина на дясната ръка. Липса на лявата очна ябълка,
заместена с протеза.
Смъртта на Т. М.М. се дължи на действието на електрически ток, по
електрическа верига, преминала през лява ръка, сърце, дясна ръка, в резултат на
което е настъпила остра сърдечносъдова недостатъчност. Описаното кръвонасядане е резултат от удар или притискане върху
твърд-тъп предмет и може да се получи при падане върху скелето.
От заключението на съдебно-техничееката експертиза е видно, че в
предоставената за изследване ръчно преносима машина с ел. захранване /перфоратор/,
марка „R. pro“, са били установени следните дефекти и
технически неизправности: при външен оглед преди демонтажните
операции, се, установило един липсващ скрепителен
винт на пластмасовия предпазен капак /дефект № 1/ и три непълно завити такива /дефект
№2/. При вътрешен оглед след демонтажа на пластмасовия капак, се установило
липса на; връзка /дефект №3/ между единия ел. проводник от захранващия кабел и
ел. прекъсвач /ключ/-регулатор. При същия оглед след демонтажните
операции се установило деформационно-разрушителни
повреди /дефект №4/ на неметалното уплътнение, както и на един електрически
проводник в зоната на лагерна опора на ротора. Локално разрушеното токоносещото сечение в структурата на този проводник /с
черен цвят/ е било в контакт /дефект № 5/ с метала от външната гривна на
търкалящия лагер, като този черен проводник е бил пряко свързан със статора.
Изследването на техническото състояние на ключ /прекъсвач/-регулатора, доказва
наличие на дефект от тип невлияние на натиска.
В предоставената за
изследване макара с кабел ел. удължител са били установени следните дефекти и
технически неизправности: в структурата на кабела са налични само два броя
електрически проводници /токопроводими жила/. В
неметалния пластмасов материал към контактите, са установени локални разрушения
от тип пукнатини. При изследването не са били установени данни за дефекти от
тип прекъсвания на двата проводника, връзка между същите в структурата на
кабела или връзка на проводник с нетоководещата
метална част. Микроскопското изследване на предоставеното тип свредло
недоказало наличие на дефекти от тип пукнатини и/или дефекти продукти /следи
свързани от контакт с „фазов“ ел. проводник от инсталацията на процесната сграда. В технически аспект вредоносният
резултат е пряко следствие на причинния фактор техническата неизправност от тип
„офазяване“ на метална нетоководеща
част /патронника/ от процесната машина, в която е бил
поставен процесния инструмент свредло, като
последният бил с недовършен монтаж. Тази техническа неизправност е пряко
следствие на причинните фактори, каквито са установените дефекти, като това
следствие /офазяване/ пряко възниква при определено
положение на включване на щепсела от кабела на машината в ответна щепселна кутия /контакт/, свързана към ел. врежа под
напрежение. Изследването на дефектите в лабораторни условия позволява да се
твърди по категоричен начин, че тези два дефекта /№ 4 и № 5/ са съществували
преди момента на възникването на злополуката. Същото изследване ведно с
това на свредло с биологичните дефекти /морфобелезите
на дясната ръка/, сочени от съдебно-медицинската експертиза и разпознаваеми във
фактологическия материал, доказва, че дефект /№ 1 и №
3/ също е съществувал преди възникване на злополуката. Установените дефекти /№
1 и № 2/ са свързани със субективни въздействия в неизвестни моменти, като
същите са обективни предпоставки за определени ремонтни дейности на процесната машина. Дефект № 6 също е съществувал преди
момента на възникване на злополуката.
Към момента на
възникване на произшествието процесната
машина-перфоратор, не е била технически изправна, като същата, е била
потенциално технически опасна за експлоатация по предназначение. Към момента на
възникване на произшествието процесната макара с
навит бял електрически кабел /удължител/ разклонител с 4 бр. контакти/, не е
била безопасна. Процесният инструмент от тип свредло,
към момента на възникване на злополуката не е бил технически опасен за монтаж в
патронника и експлоатация по предназначение.
Причини: В технически
аспект основната причина за възникване на злополуката е наличието на дефекти /№
4 и № 5/, които дефекти са съществували в машината преди възникване на
злополуката. Непосредствената причина е включване в ел. мрежа с директно „офазяване“ на устройството за монтаж на работния инструмент
/патронника/ в процесната машина и пробивния
инструмент /свредлото/. Механизъм: Включване на процесната
машина /чрез двужилен кабел-удължител-разклонител на макара/ в ел. мрежа плюс
съвпадение на фаза от щепселната кутия с ел.
проводник от захранващия кабел на машината, който проводник е свързан с локално
разрушено токоносещо сечение на проводник контактуващ
с външната гривна от лагерна опора на ротора /дефект № 4 и № 5/. Директно офазяване на вътрешните /скритите/ метални нетоководещи части от машината, част от които е металния
проводник. Начало на монтаж на свредлото от пострадалото лице със захват на свредлото с дясна ръка. Директно офазяване на свредлото чрез контакт с патронника. Токов
удар при разположение на лицето върху металното скеле /земно късо съединение/ с
определени движения на пострадалото лице и ответни „електрометки“.
Изпускане на процесната машина от пострадалото лице,
падане на същата, плюс падане на макарата с кабела.
Местопроизшествието
било посетено и от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна. Бил
изготвен протокол № 1726243 / 13.07.2017 г. за извършена проверка на „М.П.“
ООД, ЕИК *********.
Посоченат фактология
се приема и от жалбоподателите, доколкото
жалбата е насочена срещу направените от прокурора правни изводи именно въз
основа на тази установеност.
Съдът в рамките на проверката приема, че
съответни на установената фактическа обстановка са изводите на представителя на
ВОП приемайки, че деянието по чл. 123, ал. 1 от НК е обективно и субективно
несъставомерно. Категорично по делото не може да се
приеме наличието на виновно поведение на лице, което да е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилият съставомерен резултат - смъртта
на Т. М., поради което и отправените упреците
към изводите на държавното обвинение са неоснователни.
Защитата поддържа
разбирането, че като е обявено трудово правоотношение между Т. М. и „М.П.“ ООД
гр. Варна, то следва да се презуМ.а, че отговорността
е на представителя на дружеството работодател. От една страна съгласно НПК няма
доказателства, които имат предварително определена доказателствена
сила. От друга страна категорично установените чрез допустимите в кодекса
доказателства и доказателствени средства на които се
е позовал и представителя на държавното обвинение факти сочат, че
договореността между „М.П.“ ООД гр. Варна и бригадата на М. имат характера на
граждански договор /в случая договор за изработка/.
За да се отговори на
възраженията в жалбата, следва да бъдат въведени и някои уточнения.
Хронологията
на С.тията сочи поставяне на нова строителна задача
от възложителя Я. към изпълнителя „М.П.“ ООД гр. Варна, която излиза извън компетенциите на тяхната
строителна фирма – поставяне на улуци и облицова с циментофазер.
Именно горното е провокирало „М.П.“ ООД гр. Варна да потърси друга фирма или бригада
/подизпълнител/, която да извърши конкретно визираното СМР. В случая „М.П.“ ООД гр. Варна се
е свързал с „бригадата“ на Т. М.. В тази връзка от показанията на свидетелите С. М., А. А., Б. М., М.М.
- син и М.М. - съпруга на пострадалия Т. М., И. П. и Г.
П., се установява, че Т. М., С. М., А. А., М.М. са
работили като бригада на различни строителни обекти. Установено безспорно е и
че на 13.07.2017 г. Т. М. и С. М. са отишли на строителния обект, собственост
на св. Й. Я., за да направят оглед и да преценят какви строителни материали ще
са необходими за възложените им СМР, след което да се уточнят с управителя на „М.П.“ ООД гр. Варна за цената на услугата
и сключване на договор. Горното категорично води към извод, че е договорено извършването на конкретна дейност, за
конкретен период, а именно – облицовка на водосточна тръба с циментофазер. Посочените показания съдът кредитира изцяло, с
оглед тяхната логичност и последователност
и от тях може да се изведе единствено възможния извод, че Т. М. не е извършвал
действия в полза на „М.П.“ ООД гр. Варна от трудово естество, които е налагало то да се оформи с писмен трудов
договор.
Вярно е, че инцидента
е настъпил на строителна площадка на „М.П.“ ООД гр. Варна и е „работно място“ за дружеството, но категорично
липсват другите елементи на трудовото правоотношение. Страните не са уговаряли
работно време - съответен брой часове, при петдневна или друга работна седмица,
което не може да се отнесе към регламентиране на трудови отношения между
работник и работодател. От друга страна уговорката касаеща
конкретно възнаграждение, не следва да се разглежда като трудово такава.
Дължимата от лицето Т. М. престация – облицовка на
водосточна тръба с циментофазер не е дължима
периодично и многократно, поради което следва да се приеме, че по силата на
сключения договор, св. М. е дължал резултат – облицовка на водосточна тръба с циментофазер, а не поведение по повод предоставяне на
работната си сила. С оглед горното съдът наМ.а, че
липсват всички форМ.ащи
трудовото правоотношение елементи, което налага и извод, че престацията
труд е била изискуема по силата на граждански договор между „М.П.“ ООД гр. Варна и
пострадалия Т. М., респ. поради горното и за дружеството не е възникнало
задължението да изпълни така подробно посочените в жалбата нарушени норми на
трудовото законодателство.
В подкрепа на изложеното е и факта, че
действията на М. не са свързани с работния процес на „М.П.“ ООД гр. Варна,
респ. не са ръководени от служител на дружеството. На Т. М. е предоставен ключ
/достъп/ до работната площадка на дружеството, като към момента на инцидента
дори е нямало служител на „М.П.“ ООД гр. Варна.
Там е бил единствено служител на възложителя – св. Кр.
Димитров. Условно, ако се
приеме обратното разбиране, би се стигнало до извод, че в един строителен обект
/на едно работно място/ могат да работят единствено работници или служители на
едно дружество – под страх от разглежданата наказателна отговорност, което
граничи с икономически, а и с юридически абсурд.
Както правилно и подробно представителят на
държавното обвинение е обърнал внимание, трудовото правоотношение предполага
най-малкото работникът да ползва инвентар /машини, инструменти, материали и
др./ на дружеството работодател за осъществяване на дейността за която е нает. По
делото са налични достатъчно на брой и убедителност доказателства /показанията на свидетелите С. М., А. А. и М.М.,
гаранционна карта и платежен документ на името на пострадалия/, че ползваните от Т. М. инструменти /ръчно преносима машина с ел. захранване /перфоратор/, марка „RAIDER pro“, макара с кабел ел. удължител и свредло/ са негова собственост, които е съхранявал
постоянно в багажника на автомобила си и ползвал на различните строителни
обекти на които имал ангажименти.
На съда не е известна трудоваправна
конструкция, организация на работа или договорености, при която работник използва
собствени инструменти, инвентар, материали и ги влага за осъществяване
дейността на работодателя си.
В жалбата са изброени множеството
нарушени норми, но това не прави аргументите в нея по-убедителни. Тяхното
изброяване може да бъде и в много по-голям обем, с оглед необичайно големия
брой законови и подзаконови нормативни актове, които регулират трудовите
правоотношения и задълженията на адресатите им. Но в случая е важен отговора на
въпроса, дали изобщо „М.П.“ ООД гр. Варна
има задължение да ги прилага по отношение на Т. М..
За да е налице разглеждания
състав от НК, следва отношенията на виновното лице и пострадалия да са в ерархичност, в случая пострадалото лице да е подчинено на дееца,
за да може изобщо последния да извърши или пропусне да извърши /действие или бездействие/,
което е в причинно-следствена връзка с настъпване на протИ.правния
резултат.
Доказателства за такава ерархия в отношенията между „М.П.“
ООД гр. Варна и Т. М. отсъстват по делото. Точно обратното. От показанията на С.
М., А. А., М.М. се установява, че Т. М. и изброените
свидетели са работили съвместно като „бригада“, а пострадалият е имал
качеството на неин „ръководител“, т.е посочената строителна дейност е извършвана
по занятие, а сфорМ.аното
от Т. М. форМ.ование има
качеството на самостоятелен търговски субект. В тази връзка за „М.П.“ ООД гр.
Варна не е възникнало каквото и да е задължение да осигурява здравословни и
безопасни условия на труд на някой от изброените лица. Горното в по-голяма
степен важи за задължението на „М.П.“ ООД гр. Варна да осигурява здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и работното оборудване. Както бе
уточнено по-горе, електрическият инструмент, който е причината за настъпване на
смъртта на Т. М. е бил негова собственост. Последният се е съхранявал в личния
му автомобил, а представител на цитираното дружество изобщо и по никакъв повод
не е нямал достъп до перфоратор, марка „R. pro“, още
по-малко е бил длъжен да следи за неговата изправност.
Мислим би бил въпроса
за нечия наказателна отговорност, ако неизправността и причината за попадането
на Т.М. под фазно напрежение беше в електрическата
инсталация на строителната площадка. От доказателствата по делото обаче
категорично се установява, че електрическа инсталация на сградата, от която е
почерпено ел.захранването е била в изправност, тествана и въведена в
експлоатация от лицензирани лица.
Всичко това мотивира съда
да приеме, че Т. М. се е самонаранил и единствено неговите действия са довели
до леталния изход. Към неговото настъпване трети лица нямат отношение.
С оглед горепосоченото съдът счита, че постановлението на
ВОП, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 108 / 2017 г. по
описа на ОСлО - ОП - Варна се явява законосъобразно и
като такова, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.
243, ал. 5, т. 1 от НПК
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 12.06.2018
г. на Варненска окръжна прокуратура, с което е
прекратено наказателното производство по ДП № 108 / 2017 г. по описа на ОСлО - ОП - Варна.
Определението подлежи на обжалване в
СЕДЕМ дневен срок от съобщението пред Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: