Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 27.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 17.05.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 758 по описа за 2021 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Гражданско
дело № 758/2021 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от „Ю. Б.“ АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано заедно от Д.Б.Ш. - изпълнителен директор и М.И.В.-прокурист,
действащо чрез пълномощника си С.Г.З. - адвокат от САК, против П.В.Г., с ЕГН **********,
с адрес: *** с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК с цена на иска 1 495,11 лева.
Ищецът чрез процесуалния си
представител сочи, че на 03.04.2017 г. между „Ю.Б.“ АД, ЕИК *****в качеството
му на кредитодател от една страна, и П.В.Г.,
ЕГН: ********** в качеството й на кредитополучател, от друга, бил сключен
Договор за потребителски кредит № *****. По силата на чл. 1 от този договор
банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на
1557,00 лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за
кредитна карта от 08.01.2016 г., сключен между Банката и П.В.Г., срещу което
кредитополучателят се задължил да върне отпуснатия му кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. Към договора за
кредит бил подписан и погасителен план, представляващ неразделна част към
договора съгласно чл. 7, ал. 1 от него. На 03.04.2017г. кредитополучателят
усвоил предоставения му кредит в размер на 1557 лв. - прилага банково бордеро №
*****от 03.04.2017 г.
Сочи, че писмените доказателства Договор за
потребителски кредит № ***** от 03.04.2017 г. и погасителният план към него,
подписани от ответника П.В.Г., ЕГН **********, както и банково бордеро № *****от
03.04.2017 г. доказвали факта, че между „Ю.Б.“ АД, ЕИК *****и ответника
възникнало облигационно отношение, основано на процесния договор за банков
кредит, по което банката отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 1557
лв.
Сочи, че с чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от
процесния договор страните се договорили отпуснатият кредит да бъде погасяван
на месечни вноски, съгласно погасителния план, плащани в брой до трето число на месеца. Въпреки установените клаузи
между страните, от 03.07.2018 г. било
преустановено редовното погасяването на кредита съобразно условията, уговорени
в чл. 7 и чл. 8 от договора. Съгласно чл. 14 от процесния договор за банков
кредит при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата
или лихвата по кредита, банката-ишец имала
правото да обяви кредита за изцяло предсрочно изиекуем. На това
основание и поради неплащане на дължима по договора вноска № 27 с падеж
03.07.2018 г. и вноска № 28 с падеж 03.08.2018 г., съгласно изготвения към
договора погасителен план, представляващ неразделна част от същия, на
21.08.2019 г. при спазване на условията на чл. 18 от договора банката обявила
кредита за изцяло и предсрочно изиекуем, за което кредитополучателят бил
изрично уведомен чрез уведомление за предсрочна изискуемост, връчено чрез
„Български пощи“ ЕАД. Предсрочната изискуемост на вземането на банката за
пълния размер на кредита настъпила на
21.08.2019 г. - датата на връчване на кредитополучателя П.В.Г. , на уведомлението за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора „Ю.Б.“ АД
- прилага уведомление за предсрочна
изискуемост и обратна разписка..
Сочи, че в резултат от обявяването
на предерочната изискуемост на кредита, освен неиздължената главница в размер
на 1195.39 лв. ответникът дължал на банката и възнаградителна лихва в размер на
157.50 лв. за периода от 03.08.2018г. до 21.08.2019 г. вкл. на основание чл. 3,
ал.1 от процесния договор за банков кредит, както и мораторна лихва в размер на
96.72 лв. за периода от 03.08.2018 г. до 21.01.2020 г. вкл. на основание чл. 9
от процесния договор за банков кредит, както и такси в размер на 45.50 лв. за
периода от 03.08.2018 г. до 21.01.2020 г. вкл., представляващи дължими такси
съгласно чл.5, т. 1 от договор за потребителски кредит № ***** от 03.04.2017
г., а именно: „месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по
потребителски кредит (сметка по чл. 2, ал. 1 от настоящия договор) в размер на
3.50 лв. Сумата в размер на 45.50 лв. била формирана за периода от 03.08.2018
г. до 03.08.2019 г., тъй като кредитополучателката П.В.Г., ЕГН; ********** не
внасяла ежемесечна такса, с оглед на което таксата била начислена, както
следва: 3.50 лв. на дата 03.08.2018 г.; 3.50 лв. на дата 03.09.2018 г.; 3.50
лв. на дата 03.10.2018 г.; 3.50 лв. на дата 03.11.2018 г.; 3.50 лв. на дата
03.12.2018 г.; 3.50 лв. на дата 03.01.2019 г.; 3.50 лв. на дата 03.02.2019 г.;
3.50 лв. на дата 03.03.2019 г.; 3.50 лв. на дата 03.04.2019 г.; 3.50 лв. на
дата 03.05.2019 г.; 3.50 лв. на дата 03.06.2019 г.; 3.50 лв. на дата 03.07.2019
г.; 3.50 лв. на дата 03.08.2019 г.
Твърди, че същата такса
представлявала индивидуализирана уговорка и била изрично приета от
кредитополучателката.
Сочи, че с оглед на обстоятелството,
че кредитът станал предсрочно изиекуем и в изпълнение на чл. 14, изр. 2 от
процесният договор за банков кредит „Ю.Б.“ АД подала заявление по реда на чл. 418 във вр. с чл.
417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълиителен лист
срешу кредитополучателя. Били издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълиителен лист по ч.гр.д.
№ ***/2020г. по описа на РС - гр. К., ГК. IV с-в. Въз основа на молба по чл.
426, ал. 1 ГПК и издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело
срещу П.В.Г.. На длъжника му била връчена горецитираната заповед за изпълнение,
като срещу нея същият подал възражение по смисъла на чл. 414 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с
което да установи със сила на присъдено нещо, че по отношение на „Ю.Б.“ АД, ЕИК
*****ответникът П.В.Г., ЕГН ********** дължи на банката следните суми по
Договор за потребителски кредит № ***** от 03.04.2017 г., а именно: неиздължена
главница в размер на 1195.39 лв. /хиляда сто деветдесет и пет лева и тридесет и
девет лева/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.01.2020 г.
/датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда/ до окончателното
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 157.50 лв./сто
петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ за периода от 03.08.2018г. до
21.08.2019 г.вкл., мораторна лихва в размер на 96.72 л в. /деветдесет и шест
лева и седемдесет и два лева/ за периода от 03.08.2018г. до 21.01.2020г. вкл.,
такси в размер на 45.50 лв./четиридесет и пет лева и петдесет стотинки/ за
периода от 03.08.2018 г. до 21.01.2020г. вкл.
Претендира за разноски.
Претендира за разноски в заповедното
и настоящото производство.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК не
е постъпил писмен отговор от ответника.
На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Съдът като взе предвид приложените
писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Към
исковата молба са представени писмени доказателства: Договор за потребителски
кредит № ***** от 03.04.2017 г.; Погасителен план от 03.04.2017 г.; Банково
бордеро № *****от 03.04.2017 г.; Искане за отпускане на кредит; Уведомление и
обратна разписка към него за обявяване на предсрочна изискуемост, връчено чрез
„ Български пощи“ ЕАД.
Не се спори по делото, а
това се установява и от приложеното към настоящото частно гр. дело № ***/2020
г. по описа на РС-К., че по отношение на П.В.Г.
въз основа на заявление от 29.01.2020 г. от заявителя „Ю. Б.“ АД ***, е била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото
производство, като същата е връчена на длъжника, който от своя страна е
депозирал възраженние по чл. 414 ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за вземането си, като в указания срок същият е завел настоящия иск.
Видно от Договор за потребителски
кредит № ***** от 03.04.2017 г.; на ответницита П.В.Г. е отпуснат
потребителски кредит в размер на 1557,00
лева за пълно предсрочно погасяване на
задълженията по договор за кредитна карта от 08.01.2016 г. Крайният срок за
погасяване бил 03.07.2021 г., като видно от погасителния план, вноските са 51
броя, всяка по 43,84 лева.
По делото е представено Уведомление и за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземане по Договор за потребителски
кредит № ***** от 03.04.2017 г., като видно от приложената обратна разписка,
същото е достигнало лично до ответницата на 21.08.2019 г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експртиза, която е изпълнена от вещо лице и е приета, неоспорена от страните.
Вещото лице е заключило, че съгласно
бордеро № 4639885/03.04.2017 г.е настъпило усвояване по сметка ************с титуляр П.В.Г. в размер на 1557,00лева. Датата на усвояване от кредитополучателя П.В.Г.
е 03.04.2017 година, в размер на 1557,00 лв. От предоставените движения от банкова сметка ***.04.2017 година е настьпило усвояване на кредит *****.
Размерът на дължимата от ответника главница по процесния договор
за банков кредит *****от 03.04.2017 г. е в
размер на 1195,39 лева.
Размерът на дължимата от ответника възнаградителна лихва по процесния
договор за банков кредит *****от 03.04.2017 г. е в
размер на 159,28 лева, дължими за периода от 03.08.2018г. до 21.08.2019г.
Размерът на дължимата от ответника мораторна лихва по процесния
договор за банков кредит *****от 03.04.2017 г., върху
главница в размер на 1195,39 лева, за периода от 03.08.2018г. до 21.01.2020г. е
178,33 лева/сто седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/.
Месечната такса за обслужване на разплащателна сметка е в размер
на 3,50лв. Размерът на дължимата от ответника такси по процесния договор за
банков кредит ***** от 03.04.2017 г. е в
размер на 45,50 лева, дължими за периода от 03.08.2018г. до 03.08.2019г.
От предоставените движения и справки по договор за банков кредит ***** от 03.04.2017 г. е видно, че са редовно водени
счетоводните записвания на ищеца.
От така приетите за
установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:
Искът за установяване съществуването на
вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК е предявен в законоустановения
месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение
на парично задължение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му. От така приетата от съда фактическа
обстановка, описана по-горе, следва, че страните по спора са сключили договор
за заем, за който са приложими разпоредбите на чл.240 и следващите Закона за
задълженията и договорите. Съгласно тези разпоредби заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът е двустранен, консенсуален, възмезден, реален. За да възникне заемно
правоотношение по силата на процесния договор, е необходимо да се установи, че
в случая паричните средства реално са предадени от заемодателя на заемателя.
Предаването като действие се обективира в даване на парите от заемодателя и в
получаването им от заемателя, като даването и получаването са в корелативна
връзка.
Безспорно по делото се
установи, че с подписване на процесния договор за потребителски кредит № ***** от 03.04.2017 г. за сума в размер на 1 557,00 лева
ответникът се е съгласил с условията му, полагайки подпис под договора
за кредит, искането за кредит, погасителен план.
Между страните възникнало облигационно
правоотношение по силата на сключеният договор. Същият е породил целените
правни последици. Установи се, че ответникът е знаел какви са били условията на
договора и с подписването му се е съгласил с тях. Същият е подписал и всички
документи, съпътстващи договора за кредит.
По делото се доказа по безспорен и категоричен начин, че е налице неизпълнение на поетите от ответника договорни задължения, поради което
същият дължи и следва да заплати на
ищцовото дружество исковите суми.
С оглед на изложеното
съдът намира, предявените искове за основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.
Относно разноските в
заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и предвид
пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че разноските,
сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени изцяло, за което
следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на РС-К. съдебни и
деловодни разноски в размер на 389,90 лв.
С оглед изхода на спора
и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 651,49 лева, от които 29,90 лева за държавна такса и 401,59 лева за адвокатско
възнаграждение и 220,00 лева – разноски за съдебно-счетоводна експретиза.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.В.Г., с ЕГН **********
с настоящ адрес ***, че дължи на ”Ю.Б.” АД, с ЕИК *****със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Б.Ш. – изпълнителен директор
и М.И.В. – прокурист, по Заповед за изпълнение № ***/13.03.2020 г. по ч.гр.д.
№ ***/2020 г. по описа на РС-К. следните суми: 1195.39 лв. /хиляда сто
деветдесет и пет лева и 39 ст./ главница, 157.50
лв. възнаградителна лихва от 03.08.2018г. до 21.08.2019г.вкл., 96.72 лв. мораторна лихва от 03.08.2018г.
до 21.01.2020г. вкл., 45.50 лв.
такси от 03.08.2018 г. до 03.08.2019 г., по договор за потребителски кредит №*****/03.04.2017г.
и законна лихва върху главницата от 29.01.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П.В.Г., с ЕГН **********
с настоящ адрес *** да
заплати на ”Ю.Б.” АД, с ЕИК *****със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Б.Ш. – изпълнителен директор
и М.И.В. – прокурист сумата от 1 041,39 лв. /хиляда четиридесет и един
лева и 39 ст./ за направените
съдебно и деловодни разноски по ч.гр.д. ***/2020 г. и по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С.в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да
се приложи по ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ