Р Е
Ш Е Н И Е
№95 22.03.2016г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар : С.Ч.
като разгледа докладваното от съдията Костова
гр.д.№ 82 по описа за 2015година,за да се
произнесе, взе предвид следното :
Постъпила е искова молба
от „Каучукова компания ДС“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Ямбол, ул. „Сокол“ №13, представлявана от Д.Ш. със съдебен адрес
*** чрез адвокат М. К. против С.И.И. с ЕГН **********
и Р.Т.И. ЕГН **********, двамата от гр. Ямбол с общ адрес ул. „Граф Игнатиев“ ,
бл.6, вх. Б, ет.7, ап.42, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1
предл. 3 от ЗЗД, при условие на евентуалност , нищожен
на основание чл.40 от ЗЗД и чл.108 от ЗС, с който се иска от съда да приеме за
установено , че договор за покупко продажба , сключен с нотариален акт №56, том
VI , рег.9517, н.д.№981 от 05.12.2008год. е нищожен
поради накърняване на добрите нрави или като сключен във вреда на
представлявания, както и да осъди ответниците да предадат на ищеца владението
на имот с идентификатор
67800.504.240.2.9 , представляващ Ателие с площ от 53,03кв.м. на адрес
гр.Созопол , ул.Боруна, ет.2, десен, предмет на
сделката. Претендира се и заплащане на направените разноски по делото.
Твърди се, че Д.Ш. и С.И. са съдружници
и управляващи на ищцовото дружество, а втората ответница е съпруга на първия
ответник.
Твърди се, че ищцовото дружество е предявило по
отношение на ответниците иск с правно
основание чл.42 ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1 предл. 1 от ЗЗД, като с решение на ВКС по гр. д № 850/2014
г. обективно-съединените искове са окончателно отхвърлени, а в мотивната част
на решението е посочено, че изтъкнатите факти за използването на протокол от
общо събрание без подпис на другия съдружник за продажба на имота, собственост
на дружеството, лично на себе си и своята съпруга на по ниска цена, биха могли
да обосноват пороци на сделката на различни основания от тези ,които са
наведени в исковата молба, като ВКС се е позовало на ТР №3/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. В тази връзка се навежда ново основание за нищожност на сделката като се
иска от съда да приеме за установено, че договора з а покупко-продажба отразен
в нотариален акт №56, том VІ, дело №981/2008 г. е нищожен поради накърняване на
добрите нрави и не е породило действие
по отношение на ищцовото дружество, тъй като органният му представител е
договорил сам със себе си като физическо лице, за продажбата във вреда на търговското
дружество. При условия на евентуалност, като бъде уважен предявени иск по чл.26
от ЗЗД, се иска от съда да уважи и иск по чл.108 ЗС, като осъди ответниците да
предадат владението на имота. Представят се множество доказателства,
включително цитираните в исковата молба. Направени са доказателствени искания
за гласни доказателства и за писмени такива.
Ответниците, редовно
уведомени с препис от исковата молба и доказателствата, в срока по чл.131 ГПК
представят отговор на исковата молба, като прилагат и доказателства. Твърдят,
че искът е неоснователен, като не оспорват допустимостта на предявените искове.
Твърди се, че процесният имот е придобит лично от ответниците на пазарна цена,
като не са налице основанията за нищожност, твърдени в исковата молба, не са
увредени интересите на дружеството, заплатена е пазарна цена на имота. Твърди
се, че не е налице липса на представителна власт при сключване на сделката като
двамата управители могат да представляват дружеството при сделки с недвижими
имоти, собственост на ищцовото дружество, както и че сделката е изгодна за
ищцовото дружество, тъй като към момента на сключването й същото е имало нужда
от финансови средства, за което говори и обстоятелството, че през първото
полугодие на 2009 г. е изтеглило банков кредит. По отношение на наведените
въпроси във връзка с протокол от Общото събрание на ищцовото дружество от
12.11.2008 г. се заявява, че същите въпроси са разрешени с влязло в сила
решение и не могат да бъдат преразглеждани, като с горните аргументи се иска от
съда да отхвърли предявените искове.
Бургаският окръжен съд
като прецени, че предявените искове са допустими и не са налице процесуални
пречки за разглеждането им, приема исковата молба за допустима.
Съдът, като взе пред вид
становищата на страните и събраните доказателства по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е по
предявени искове по чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД във вр. с чл.40 ЗЗД и чл.108 ЗС от „Каучукова компания ДС“ ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Сокол“ №13, представлявана
от Д.Ш. със съдебен адрес *** чрез адвокат М. К. против С.И.И.
с ЕГН ********** и Р.Т.И. ЕГН **********, двамата от гр. Ямбол с общ адрес ул.
„Граф Игнатиев“ , бл.6, вх. Б, ет.7, ап.42, с която е предявен иск с правно
основание чл.26, ал.1 предл. 2 във вр. с чл.40 от ЗЗД и чл.108 от ЗС, като се иска от съда да приеме за установено , че
договор за покупко продажба , сключен с нотариален акт №56, том VI , рег.9517, н.д.№981 от 05.12.2008год. е нищожен поради накърняване на
добрите нрави или като сключен във вреда на представлявания, както и да осъди
ответниците да предадат на ищеца владението на
имот с идентификатор 67800.504.240.2.9 , представляващ Ателие с площ от
53,03кв.м. на адрес гр.Созопол , ул.Боруна, ет.2,
десен, предмет на сделката. Претендира се и заплащане на направените разноски
по делото.
По делото не се спори , че
ищцовото дружество се управлява и
представлява от двамата си управители заедно и поотделно, като ответникът е
един от управителите на дружеството. Не се спори , че ответникът , в качеството
си на управител на ищцовото дружество е подписал процесния договор за
покупко-продажба, с който е продал на съпругата си процесното ателие,
собственост на ищцовото дружество. Безспорно между страните е и че ответниците
са съпрузи и са били такива по време на извършване на процесната сделка.
Безспорно е между страните , че процесният имот към момента се индивидуализира
като имот с идентификатор № 67800.504.240.2.9. и представлява ателие с площ от
53,03кв.м. ведно с прилежащи общи части 9,18кв.м., находящо
се на адрес гр.Созопол, п.***, ателие десен, намиращо се в сграда №2 , разположена
в ПИ с идентификатор 67800.504.240 по КККР одобрени със Заповед
№РД-18-60/04.01.2007г , изм. Със Заповед №КД-14-02-1505/19.11.2008г., при
граници : на същия етаж – 67800.504.240.2.8, под обекта 67800.504.240.2.7 и над
обекта – 67800.504.240.2.11.
От представените писмени
доказателства – нот.акт №56/05.12.2008год. на нотариук О.Ж. №133 на НК и нот.акт
№151/17.10.2005год. на нотариус Милена Илчева , №257 на НК, както и от
представените договор за строителство и предварителен договор за покупко-продажба
на недв.имот по чл.19 ЗЗД от 10.06.2005год. и Анекс
към същия договор от 12.10.2005год. се установява, че на 10.06.2005год. първият
ответник сключва с „Интертайм Бургас“ООД договор за
строителство и предварителен договор за покупко-продажба на недв.имот
по чл.19 ЗЗД, по силата на който се договаря да придобие собствеността на
процесното ателие за себе си . Четири месеца по-късно е сключен анекс към
договора , с който се заменя страната
купувач и като такъв се посочва ищцовото дружество. Не се спори , че ищцовото
дружество е страна по окончателния договор и е платило цената по същия,
следователно с нотариален акт № 151/17.10.2005год. на нотариус Милена Илчева ,
№257 на НК, ищецът е придобил собствеността върху процесния имот за цена от 30
000лв. без ДДС , 36000лв. с ДДС, като с оглед на обстоятелството , че и двете
дружества са регистрирани по ЗДДС , на ищеца е възстановено ДДС в размер на
6000лв. Имотът е заприходен на стойност 30000лв. при
ищеца. На 05.12.2008год. същият имот е продаден от ищцовото дружество ,
представлявано от първия ответник на съпругата на представляващия и ответница
по делото. По делото не се събраха доказателства , от които да се установи по
безспорен начин, че към датата на продажбата , другия представляващ дружеството
и съдружник в същото е знаел за продажбата. Нито един от разпитаните свидетели
не заяви това обстоятелство , изводите , направени от свидетелите почиват на
предположения , изхождащи от логиката , че е невъзможно другия управител да не
е знаел, т.к. отношенията им са били близки и приятелски и търговската дейност
на дружеството е вървяла добре. Поради специфичния начин , по който
съдружниците са решили да се представлява дружеството , одобрение по смисъла на
чл.301 от ТЗ би могло да бъде дадено само от страна на другия управител и
такова не е налице. До същите изводи са достигнали и трите инстанции в хода на
производството по предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 вр. чл.38 от ЗЗД, поради което в настоящото производство се
иска прогласяване на нищожност на друго основание. При извършване на
оспорваната продажба страните са договорили цена от 31560лв. с ДДС, която
договарящия сам със себе си представляващ дружеството е заявил , че ее получена изцяло и в брой от дружеството. Последното
твърдение противоречи на посоченото в отговора на исковата молба и поддържано в
хода на процеса твърдение , че цената е платена от купувача непосредствено след
първата сделка , като по банков път са преведени 26600лв. и 3400лв. са платени на каса в дружеството.
Съдът намира , че горните плащания не представляват плащане на цената по
договора от 2008год. , доколкото не това е вписаното от ответниците основание
за плащане – вписаните основания за плащане , които се различават в отчета на
банката и вписаното от ответника в платежното нареждане са съответно „вноска по
разплащателна сметка“ и „възстановяване на сума“, като нито едно от двете не
представлява предварително плащане по договора за покупко – продажба. Не се
твърди наличие на персонална симулация по договора за покупко-продажба от
2005год. , за да се приеме плащането като сделка между привидния и прикрития
купувач. По отношение на плащането на
цената по договора от 2008год. , съдът констатира , че същото на стойност
31560лв. е извършено с квитанция от 20.12.2008год. на каса в дружеството. Съдът
намира , че с оглед приетите съдебно икономическа основна и допълнителна и
съдебно графологична експертизи, може да направи
следните изводи по повод плащането на цената по договора за покупко продажба от
2008год., както следва :
От основното и
допълнителното заключение на вещото лице по СИЕ може да бъде направен извод ,
че счетоводството на ищцовото дружество не е редовно водено. Този извод се
налага от констатациите на вещото лице , че за 2008год. и 2009год. не се
представя и няма данни да е извършен Инвентаризационен опис на паричните
средства в касата на дружеството. Описът следва да бъде извършен към последния
ден на календарната година и такива описи не са представени на вещото лице за
годината на процесната сделка и следващата година. От заключението на съдебно графологичната експертиза се установява , че ГФО за
2008год. не са подписани от управителя Шкодров и независимо , че той е заверил
копия от тях и ги е представил на банка като приложения към искане за банков
кредит , това не променя факта , че тези документи не носят неговия
подпис, а подписа на ответника И.. Ищцовото дружество не подлежи на задължителен независим
финансов одит , поради което няма как да бъде проверено вярното отразяване на
счетоводните операции, следователно констатациите на вещото лице за нередовно
водено счетоводство и то точно по отношение на касовата наличност, са основание
да не се приложи чл.182 от ГПК. С горните аргументи съдът приема , че не е
доказано плащането на цената по процесната сделка.
Съдът намира искът за
прогласяване на нищожност поради накърняване на добрите нрави , за основателен
със следните аргументи :
Според задължителната
практика на ВКС „Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените
нравствено етични правила на морала.
Добрите нрави не са писани
и конкретизирани, а съществуват
като общи принципи, на чието
нарушаване законодателят е придал правно значение,
приравнявайки го по последица с нарушение на закона,
затова вложеният в това понятие смисъл,
следва да се тълкува, че
в посочената категория попадат само онези
наложили се правила и норми, които бранят правила,
принципи, права и ценности, които са общи за
всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само
на интереса на някоя от
договарящите страни - такива са принципите
на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване.“ В настоящия случай
уговарянето от първия ответник , при сключване на договора за покупко продажба
от 05.12.2008год. на цена от 26300лв. без ДДС , респ. 31560лв. с ДДС
не би
противоречала на моралните принципи, ако беше реално платена, т.к. имотът е
закупен на цена 36000лв. с ДДС, възстановено е 6000лв. ДДС и реално
получаването на цена от краен потребител в размер на 31560лв. с ДДС , въпреки ,
че е по-ниска от пазарната цена , не ощетява дружеството в степен да
представлява действие , накърняващо справедливостта. Съдът намира , че
представлява накърняване на добрите нрави това поведение на ответника , при
което първоначално е решил да закупи имот за себе си и съпругата си , в
последствие , решава , че може да плати за този имот и да го придобие за
дружеството, което представлява и в което е съдружник с друго лице , като това
дружество придобие имота и плати цената , а три години по-късно продава , като
представляващ същото дружество същия имот на съпругата си , де юре и на себе си
, като не плаща цената по продажбата.
Обстоятелството , че от събраните гласни доказателства и обсъждането от
страните и вещото лице по СИЕ на счетоводните книжа, се установява , че ответникът
, в качеството му на управител е контактувал със счетоводителя на дружеството ,
подписвал е ГФО , теглел е и е внасял немалки по размер суми в касата на
дружеството , на практика без посочване на точно основание , създава у съда
убеждение , че счетоводството на ищцовото дружество , специално в частта му
отнасяща се до касовата наличност не е редовно водена и от съставените приходни
касови ордери , квитанции и прочее, не може да се направи извод , че
действително са внасяни паричните суми, посочени в тези първични счетоводни документи.
В случая , при преценка на обстоятелствата по чл.182 от ГПК , съдът констатира
, че точно по отношение на фактите , които ответникът се стреми да докаже с
представените първични счетоводни документи е налице съмнение за истинността
на счетоводните записвания, които са от естество да оборят истинността
точно на тези счетоводно установими, релевантни за спора факти, т.к. без „изброяване
„ на касовата наличност в края на годината е невъзможно да се установи
действителни ли са касовите плащания, на които ответникът се позовава в
твърдението си , че цената е изцяло платена. Горното не бе било от такова
критично значение , ако декларацията , че
цената е изцяло платена , съдържаща се в
нотариалния акт не беше направена от лице, което договаря само със себе си и
подписва договора и както за продавача , така и за купувача .
С принципа на справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава
всеки признат от нормите на
гражданското право интерес, като се
търси максимално съчетаване на интересите
на отделните субекти. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност
в насрещните престации при двустранните договори може да
се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са
опредени като граница на свободата
на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Следователно при сделка , в която
представляващият дружеството , договаря със себе си и не е платена цената по
сделката, а в договора е заявено обратното е налице накърняване на добрите
нрави.
Мотивиран от
изложените съображения, Бургаският окръжен съд,