№ 13
гр. Враца , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен И. Шумков
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Пламен И. Шумков Гражданско дело №
20201420101940 по описа за 2020 година
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.
Ищцата И. И. Г. е предявила иск с правно основание по чл. 439 ГПК за
признаването за установено по отношение на ответника „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ“ ЕАД, че ищецът не дължи сумите от: 4058,30 лв. главница; 1763,93 лв. договорна
лихва; 699,56 лв. лихва за забава; 130,44 лв. държавна такса и 100.00 лв. адвокатско
възнаграждение. Сочи, че е осъдена да заплати посочените суми на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД въз основа на Заповед № 2412/16.07.2010 г. по ч.гр.д. №
3244/2010 г. по описа на Районен съд Враца. По ч.гр.д. № 3244/2010 г. бил издаден изп.
лист от 18.08.2010 г., въз основа на който е образувано изп. дело № 20167220400015 по
описа на ЧСИ Георги Борисов с рег. № 722, с район на действие Окръжен съд Враца.
Твърди се, че към днешна дата взискател по образуваното изп. дело е „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********. Ищцата научила за воденото срещу нея изп.
дело през 2019 г., след като установила, че е наложен запор върху вземането й при
„БАНКА ДСК“ ЕАД. Намира, че описаните суми в изпълнител лист от 18.08.2010 г.,
въз основа на който на е образувано ИД № 20167220400015, са изцяло погасени по
давност с оглед разпоредбата на чл.110 ЗЗД. Счита, че от момента на осъждането със
Заповед № 2412 по ч.гр.д. № 3244/2010 г. по описа на Районен съд Враца, от дата
16.07.2010 г., е започнала да тече предвидената в закона 5-годишна погасителна
давност, която е изтекла към 16.07.2015 г., поради което се е преклудирала
възможността на кредитора да изпълни това погасено задължение.
С оглед на тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения,
ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията му с ответника, че не
дължи сумите, предмет на издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело № 3244/2010 г. по
описа на РС Враца. Претендира разносни.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения
1
иск. Сочи, че на 09.11.2008 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно
наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор,
от една страна и И. И. Г., в качеството й на Кредитополучател, от друга, е подписан
Договор за кредит № PLUS- 01259932. Вследствие на възникналите между страните
договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит,
кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е финансирал кредитополучателя, а
за И. И. Г. е възникнало задължение да издължи сумите по горепосочения кредит,
съгласно условията по сключения договор. Сочи, че във връзка c неизпълнените от
страна на ищцата на задължения по процесния договор за кредит, кредитодателят
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е инициирал издаването на изпълнителен лист
за незаплатените от кредитополучателя суми.
Твърди се, че по молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД от 17.01.2011 г.
е образувано изп. дело N: 117/2011 г. /прекратено/ по описа на ЧСИ Георги Борисов, с
peг. № 722 към КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист от
18.08.2010 г., с което погасителната давност за вземането е била прекъсната. С молбата
си за образуване на изпълнително дело, взискателят бил възложил и правомощията по
чл.18 от ЗЧСИ, което намира също за основание за прекъсване на давностния срок.
Били извършени множество справки за имущественото състояние на длъжника, като
последвало и извършването на опис на движими вещи на 12.04.2011 г., което отново е
прекъснало погасителната давност.
Твърди, че въз основа на същия изпълнителен лист от 18.08.2010 г., новият
кредитор „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал образуването на ново
изпълнително дело, като на 04.01.2016 г. е образувано изп. дело № 15/2016 г. по описа
на ЧСИ Георги Борисов, с която взискателят е възложил правомощията по чл.18 по
ЗЧСИ на съдебния изпълнител. С молбата било поискано и извършването на справка в
НАП за налични трудови договори и движимо/недвижимо имущество. По време на
образуваното на 04.01.2016 г. изпълнително производство по изпълнително дело №
15/2016 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, по желание на взискателя са били
предприети множество други изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо
погасителната давност. Твърди, че на 07.07.2017 г. по делото е била депозирана молба
за извършване на справка в ел. регистър на БНБ за наличие на разкрити банкови
сметки на името на длъжника. Последвало е изпращането на запорни съобщения на
03.08.2017 г. до Банка Пиреос България АД и Обединена българска банка АД. На
26.04.2018 г. взискателят с молба е поискал и извършване на справка за регистрирани
трудови договори на длъжника. На 28.03.2019 г. „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД
е поискал да се извърши актуална справка в ел. регистър на БНБ и да се наложат
запори. В резултат на това на 29.03.2019 г. са били изпратени запорни съобщения до
Райфайзенбанк (България) ЕАД, Централна кооперативна банка АД, Юробанк
България АД и Банка ДСК ЕАД. В периода 06.2019 г. - 10.2020 г. по сметка на
взискателя били постъпвали суми, преведени от съдебния изпълнител по делото, като
всяка една от тях отново е прекъсвала погасителната давност.
Твърди се освен това, че на 15.05.2015 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, в качеството му на цедент, и „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, в качеството му на цесионер, е бил сключен договор за цесия, по силата на
който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлило вземанията си по
сключения с И. И. Г. Договор за кредит № PLUS-01259932 от 09.11.2008 г., на „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД. С пълномощно, предишният кредитор „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ е упълномощил „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
2
*********, да уведоми от името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД всички
длъжници по вземания на "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявения иск
да бъде отхвърлен. Претендира разноски, като същевременно прави и възражение за
прекомерност по отношение на претендираните от ищцата разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства,
доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото са приети преписи от книжата по изп. дело № 117/2011 г. и изп. дело №
15/2016 г. – и двете по описа на ЧСИ Георги Борисов с район на действие ОС Враца.
Видно от същите е, че на 18.08.2010 г. по ч. гр. дело № 3244/2010 г. по описа на
РС Враца е издаден изпълнителен лист срещу ищцата И. И. Г. в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД за сумите от 4058,30 лв. главница по договор за кредит от
11.09.2008 г.; 1763,93 лв. договорна лихва за периода от 10.12.2008 г. до 09.12.2011 г.;
699,56 лв. лихва за забава за периода от 09.01.2009 г. до 01.07.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2010 г. до окончателното
изплащане, както и сумите от 130,44 лв. държавна такса и 100,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Видно е, че на 17.01.2011 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
депозирана молба при съдебния изпълнител за образуване на изпълнително
производство въз основа на процесния изпълнителен лист.
До ищцата – длъжник в изпълнителното производство, била изготвена покана за
доброволно изпълнение с изх. № 17366/14.03.2011 г., която била връчена на
15.03.2011 г., видно от направеното отбелязване върху разписката към същата /л. 13 от
ИД № 117/2011 г./. С поканата за доброволно изпълнение длъжникът Г. била
уведомена, че е насрочен опис на движими вещи на адреса в с Згориград на
12.04.2011 г. от 10:00 ч. до 12:00 часа.
Видно от съставен от съдебния изпълнител протокол за опис на движимо
имущество, на 12.04.2011 г. длъжникът не бил открит на адреса, поради което опис на
движими вещи не бил извършен, респективно – не бил наложен запор върху вещи /л.
20 от ИД № 117/2011г./.
Видно от данните по ИД № 117/2011 г., в периода от образуване на
изпълнителното дело до м. март 2011 г. съдебният изпълнител извършил различни
справки за имущественото състояние на длъжника, в това число: справка до КАТ за
притежавани МПС, справка до ТД на НАП за регистрирани трудови договори и др.
С постановление от 14.10.2015 г. по ИД № 117/2011 г., ЧСИ Георги Борисов
прекратява производството по изпълнителното дело /л. 22 от ИД № 117/2011 г./.
На 04.01.2016 г. ответникът по делото „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е
депозирало молба при ЧСИ Георги Борисов за образуване на ново изпълнително
производство. Към молбата е приложен процесният изпълнителен лист от 18.08.2010 г.
Въз основа на депозираната молба е образувано ИД № 15/2016 г. по описа на ЧСИ
Георги Борисов. „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е представило на съдебния
изпълнител доказателства за извършена цесия на процесното вземане.
3
До ищцата – длъжник в изпълнителното производство по ИД № 15/2016 г., била
изготвена покана за доброволно изпълнение с изх. № 1128/21.01.2016 г., която била
връчена на 27.01.2016 г., видно от направеното отбелязване върху разписката към
същата /л. 25 от ИД № 15/2016 г./.
Със запорни съобщения с изх. № 14202/03.08.2017 г. и изх. № 14203/03.08.2017 г.
/л. 66-67 от ИД № 15/2016 г./ съдебният изпълнител наложил запор на всички вземания
на длъжника И. И. Г. при „Банка Пиреос България“ АД и „Обединена българска банка“
АД, получени от третите лица на 04.08.2017 г., като съдебният изпълнител е получил
потвърждения за наложените запори.
Впоследствие, на 29.03.2019 г., съдебният изпълнител е изпратил съобщения за
налагане на запор на вземанията на ищцата и при „Банка ДСК“ ЕАД, „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, „Централна кооперативна банка“ АД и „Юробанк Балгария“ АД /л.
80-83 от ИД № 15/2016 г./, получени от третите лица на 02.04.2019 г., като съдебният
изпълнител е поучил потвърждения за наложените запори.
Други изпълнителни действия по изпълнителното дело не са предприемани.
От приетия по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.05.2015 г. и приложението към него, се установява, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, в качеството си на цедент, е прехвърлило на „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството му на цесионер, процесното вземане.
Кредиторът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е изпратил уведомление до
длъжника И. И. Г., с което на основание чл. 99 ЗЗД я уведомили, че процесното
вземане му е прехвърлено посредством договор за цесия от 15.05.2015 г. Не са налице
данни уведомлението да е реално връчено на длъжника, но същото е приложено към
отговора на исковата молба, като е връчено на ищцата на 16.12.2020 г. (л. 47).
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи.
С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума,
ищцата отрича претендираното от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД материално
право. В тежест на ищцата е да установи момента на настъпване на изискуемостта на
отричаното от нея право, а в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко
доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от
настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът
свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването
на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна
давност, който период не е бил спиран или прекъсван.
Установява се, че ищцата И. И. Г. е длъжник по ИД № 117/2011 г. и ИД № 15/2016
г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, както и че взискател по същите е „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, а след извършената цесия на процесното вземане –
ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД. Установява се освен това от
издадения изпълнителен лист от 18.08.2010 г. по ч. гр. дело № 3244/2010 г. на РС
Враца, че размерът на претендираните от ответника и отречени от ищцата суми се
равнява на посочения от ищцата размер в исковата молба, като не е направено
отбелязване върху изпълнителния лист за извършено погасяване на суми.
4
С отговора на исковата молба е представено копие от уведомлението за
извършена цесия, което е връчено на ищцата, поради което следва да се счита, че
същата е уведомена за извършеното прехвърляне на процесното вземане.
В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Прекъсването обаче се осъществява, само доколкото чрез изпълнителното действие се
реализира един или повече конкретни изпълнителни способи. Ето защо може да се
направи извод, че давността по време на висящото изпълнително дело се прекъсва
многократно, което става с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му
е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
В коментираното тълкувателно решение, съдиите от ВКС посочват
неизчерпателно група от действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект
за давността. Като такива са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Според задължителните разяснения на ВКС, дадени с т. 10 на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433,ал.1,т.8 ГПК
/чл.330,ал.1,б.”д” ГПК /отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Освен това е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г. Посочено е, че не
представляват изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.
Основният спорен между страните въпрос е дали по време на изпълнителното
производство, и преди приемането на посоченото по-горе тълкувателно решение,
погасителната давност е спряла да тече, или не. По така поставения въпрос съдът
намира следното:
Според ТР в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може
да избере дали да действа /да иска нови издпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови изпълнителни способи/, поради което
ППВС № 3/1980 г. следва да се счита изгубило сила. С ТР е дадено разрешение и на
въпроса, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. В тази смисъл, следва да се посочи, че е без правно значения дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на изпълнителното дело и в кой момент
5
– в случай че е изтекъл предвиденият в закона двугодишен срок, изпълнителното дело
се счита за прекратено. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС, както се посочи по-горе, е дадено разрешение, с което е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не
се спира. За разлика от ТР, съгласно даденото с действащото преди тълкувателното
решение ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност
не тече.
С Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е даден отговор на въпроса от кой момент
поражда действие отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 година, постановено по тълк.д.№ 2/ 2013 година на ОСГТК на ВКС и
прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му. Съгласно даденото разрешение, отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.
има действие от 26.06.2015 г. – датата, на която е прието противоположното тълкуване.
Следователно до 22.06.2015 г. давността по отношение на сумите, които И. И. Г. е
осъдена да заплати, е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е
образувано изпълнително производство. Давността е продължила да тече след
26.06.2015 г., но е прекъсната с предприемането на изпълнителни действия по ИД №
15/2016 г. на ЧСИ Георги Борисов.
С Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д.№ 2382/2017 г., ІV гр.отд. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието същото разрешение на въпроса относно
темпоралното приложение на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС и ППВС № 3/18.11.1980 г., като е прието освен това, че даденото с т.10 от ТР
разрешение се прилага от датата на приемането и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили
преди това.
С Решение № 252/17.02.2020 г. по гр.д.№ 1609/2019 г., ІII гр. отд. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, е уеднаквена практиката на съдилищата по
въпроса „Тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело, което е
образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и дадените в т. 10 от същото разяснения намират ли
приложение по отношение последиците на давността по това принудително
изпълнение и настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?“. Съгласно
цитираното решение, когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и
постановления те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента,
в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала
съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Прието е, че е възможно след
издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната
норма или свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите
условия, които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на
действителния смисъл на закона. В тези случаи, обаче, при постановяването на нов
тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма
и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма
6
подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се прилага и
предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. Ето защо, ако преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от
значение за спорното между страните правоотношение и са породили правните си
последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им
тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай
би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е
недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична
разпоредба за това.
Съобразно изложеното следва да се приеме, че за заварените като висящи от ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение, какъвто е
настоящият случай, и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата на
приемане на ТР, следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с
ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното
производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия
тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на
давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.
Видно е от приетите по делото копия от изпълнително дело № 117/2011 г. и №
15/2016 г. по описа на ЧСИ Г. Борисов, че по първото образувано срещу ищцата
изпълнително дело - № 117/2011 г. не е предприето никакво изпълнително действие
спрямо нея. Неоснователно е направеното от ответника възражение в отговора на
исковата молба, че давността е прекъсната с извършения опис на движими вещи на
12.04.2011 г. От съставения от съдебния изпълнител протокол за опис на движимо
имущество на 12.04.2011 г., длъжникът не е бил открит на адреса, поради което опис
на движими вещи не е бил извършен, респективно – не е бил наложен запор върху
вещи, поради което погасителната давност не е била прекъсната. Изп. дело № 117/2011
г. на ЧСИ Г. Борисов е образувано на 17.01.2011 г., като взискателят е поискал
извършването на изпълни действия единствено със сезиращата съда молба от същата
дата. Такива не са извършени от съдебния изпълнител. Ето защо, по силата на закона
(чл. 432, ал. 1, т. 8 ГПК), е настъпило прекратяване на изпълнителното производство
по ИД № 117/2011 г. две години по-късно – считано от 18.01.2013 г. Съдебният
изпълнител е издал постановление за прекратяване на изпълнителното дело на
14.10.2015 г., но както се посочи по-горе, то само констатира вече настъпилото по-
рано по право прекратяване на производството. Установява се, че е налице осъществен
състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., когато е
прието ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, поради което новата погасителна давност
за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния
релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът е
всякога пет години – както за главницата, така и за лихвите (чл. 117, ал. 2 ЗЗД) – в този
смисъл е разрешението, дадено с Решение № 252/17.02.2020 г. по гр.д.№ 1609/2019 г.,
ІII гр. отд. на ВКС, Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о.
на ВКС, Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д.№ 2382/2017 г., ІV гр.отд. на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 287/12.10.2018 г. на ОС Враца по в.
гр. дело № 326/2018 г. и др.
Първото предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие е по второто
образувано срещу ищцата Г. изпълнително дело - № 15/2016 г. То представлява
налагането на запор върху вземанията на ищцата при „Банка Пиреос България“ АД и
„Обединена българска банка“ АД, като запорите следва да се считат за наложени с
7
достигане на запорните съобщения до техните адресати - на 04.08.2017 г., към която
дата действие е намирало ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК. Съдът намира, че с
налагането на запор върху вземанията на И.Г., давността се смята за прекъсната, като
от тази дата е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност. Давността е
продължила да тече след 26.06.2015 г., но е прекъсната с предприемането на
изпълнителни действия по изп.д.№ 15/2016 на 04.08.2017 (чл.116 б. „в” ЗЗД).
В настоящия случай от деня, следващ прекратяването по право на изп. д. №
117/2011 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – 18.01.2013 г. до 04.08.2017 г.
(предприетото изпълнително действие по налагане на запор), е изтекъл срок, който е
по-кратък от 5 години. В обобщение, следва да се заключи, че отричаното от ищцата
вземане не е погасено поради изтекла погасителна давност. Предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва да се посочи, че цитираната от ищцата съдебна практика на ВКС със
становище с вх. № 22/11.01.2021 г. касае произнасяне по дела преди по-горе
посочените три решения на ВКС, с които е уеднаквена практиката в съдилищата.
Освен това, преобладаващата част от посочените от ищцата решение на ВКС, касаят
съдебна практика преди постановяването и на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК,
като нито едно от съдебните решения не разглежда пряко въпроса относно
съотношението в темпоралното приложение на приетото ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС
и ППВС № 3/18.11.1980 г. Ето защо съдът счита, че същата е неотносима към
конкретния казус.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответника направените по делото разноски, като такива се претендират
единствено за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на
ответника по гр. дело № 1940/2020 г. в размер на 200,00 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. Г., ЕГН ********** против „КРЕДИТ ИНКАСО
ИВНЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ********* иск по чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че И. И. Г. не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИВНЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД
поради погасяването им по давност сумите от: 4058,30 лв. главница по договор за
кредит от 11.09.2008 г.; 1763,93 лв. договорна лихва за периода от 10.12.2008 г. до
09.12.2011 г.; 699,56 лв. лихва за забава за периода от 09.01.2009 г. до 01.07.2010 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2010 г. до
окончателното изплащане, както и сумите от 130,44 лв. държавна такса и 100,00 лв.
адвокатско възнаграждение, за които на 18.08.2010 г. е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 3244/2010 г. по описа на Районен съд Враца в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК И. И. Г., ЕГН ********** да заплати на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИВНЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 200,00 лв.
разноски по делото.
8
ПОСОЧВА на осн. чл. 236, ал. 7 ГПК, че присъдената в полза на ответника
сума за разноски може да бъде платена по следната банкова сметка: IBAN
BG15RZBB91551006000479, BIC: RZBBBGSF, разкрита при Райфайзенбанк (България)
ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9