Присъда по дело №180/2022 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 8
Дата: 31 август 2023 г. (в сила от 16 септември 2023 г.)
Съдия: Стела Дянкова Бъчварова
Дело: 20224150200180
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. С, 31.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С в публично заседание на тридесет и първи август
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
и прокурора К. Т.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Наказателно дело от общ
характер № 20224150200180 по описа за 2022 година
и въз основа на ЗАКОНА и събраните доказателства,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. Н. – роден на 15.07.1995 г. в гр. С, адрес
гр. С, ул. „*, български гражданин, със средно образование, работи, неженен,
неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 31.05.2020г., в гр. С е
нарушил мерки, издадени против разпространението на заразителна болест по
хората със Заповед № РД-01-271/19.05.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 61, ал. 2
и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл. 73 от
Административнопроцесуалния кодекс, чл. 29 от Наредба № 21/2005 г. за
реда за регистрация, съобщаване и отчет на здравните болести и във връзка с
обявената извънредна епидемична обстановка на територията на Република
България, обявена с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020г.
– като лице, което съгласно тази Заповед е поставено под карантина за
времето от 26.05.2020г. до 09.06.2021г. с Предписание за поставяне под
карантина № 200526/252494 на Регионална здравна инспекция Видин, не е
изпълнил задължението си да не напуска дома си или мястото на настаняване,
1
на което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок (гр.
С, ул. „**) – излязъл от дома си, шофирал с лекия си автомобил „ФГ“ до гр. К,
излязъл от автомобила си пред заведение „М“ в гр. К, като деянието е
извършено по време на пандемия, обявена на 11.03.2020 г. от Световната
здравна организация, поради което и на основание чл. 355, ал. 2,пр.2-ро във
вр. с ал. 1, пр. 3-то от НK, вр. с чл. 54 и чл. 36 от НК го ОСЪЖДА на
ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното
наказание Лишаване от свобода се ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ.
НАЛАГА на подс. А. А. Н. с ЕГН ********** и наказание ГЛОБА в
размер на 10 000 (десет хиляди ) лева.
ЕИСПП на престъплението ***.

ОСЪЖДА подс. А. А. Н. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР –
Велико Търново направени разноски в размер на 234.00 лева, както и 5.00
лева - ДТ за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА подс. А. А. Н. с ЕГН **********, да заплати на РАЙОНЕН
СЪД С направени в съдебното производство разноски в размер на 70.00 лева,
както и 5.00 лева – ДТ за издаване на изпълнителен лист.

Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд Велико Търново.

На основание чл. 310, ал. 2 от НПК ОБЯВЯВА срок за изготвяне на
мотивите – 15 дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – С: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 8 от 31.08.2023 г. по НОХД № 180/2022
година на СвРС

Районна прокуратура – Велико Търново, ТО – С е обвинила ААН, ЕГН
********** за това, че 31.05.2020 г., в гр. С е нарушил мерки, издадени
против разпространението на заразителна болест по хората със Заповед №
РД-01- 271/19.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, издадена на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от
Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, чл. 29 от
Наредба № 21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
здравните болести и във връзка с обявената извънредна епидемична
обстановка на територията на Република България, обявена с Решение № 325
на Министерския съвет от 14 май 2020 г. – като лице, което съгласно тази
Заповед, е поставено под карантина за времето от 26.05.2020 г. до 09.06.2021
г. с Предписание за поставяне под карантина № 200526/252494 на Регионална
здравна инспекция – Видин, не е изпълнил задължението си да не напуска
дома си или мястото на настаняване, на което е посочил, че ще пребивава за
посочения в предписанието срок (гр. С, ул. ул. „*) – излязъл от дома си,
шофирал с лекия си автомобил „ФГ“ до гр. К, излязъл от автомобила си пред
заведение „М“ в гр. К, като деянието е извършено по време на пандемия,
обявена на 11.03.2020 г. от Световната здравна организация –престъпление по
чл. 355, ал. 2, пр. 1-во във вр. е ал. 1, пр. 3-то от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Сочи, че от събраните
доказателства безспорно се установява от обективна и субективна страна
състава на престъплението, в което подсъдимият е обвинен, като пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването му. Сочи, че
деянието съдържа висок потенциал за засягане на обществените отношения
свързани със здравето на хората, престъплението е формално на просто
извършване и за да е съставомерно не е необходимо извършителят да е бил
болен или заразил някого. Счита, че не се касае за малозначителност на
деянието, тъй като деянието е извършено скоро след поставянето на
подсъдимия под карантина, когато е възможно да е бил преносител на
заразната болест без да е имал симптоми; извършено е в период, когато Ковид
19 е все още нова и непозната болест и не са известни начините за
противодействие й. Деянието е извършено в момент, в който цялото общество
е мобилизирано с цел ограничаване на заболяването. Поведението на подс. Н
е безотговорно и обществено укоримо и е такова свързано с незачитане на
установените в страната правила. Сочи, че подс. Н е нарушил карантината не
за нещо жизненоважно като да отиде на лекар или на аптека, а защото не е
издържал затворен. Излага, че целта на карантината и свързаното с нея
задължение да не се напуска определеното място за известен период от време
от рискови лица, е тези рискови лица да бъдат изолирани и да не влизат в
контакт с много хора, а подсъдимият е влязъл в реален контакт с множество
лица – с продавача на бензиностанцията, с хората, които са се събрали около
1
него, за да откликнат на виковете за помощ, с полицаите, които са
пристигнали на мястото, с медицинските работници от филиала за спешна
помощ в гр. К. Представителят на прокуратурата предлага на подсъдимия да
бъде наложено наказание Лишаване от свобода и Глоба към минималните,
предвидени в закона размери, предвид изминалия период от време, данните за
личността, чистото съдебно минало.
Подсъдимият ААН, редовно призован, не се явява в насроченото
съдебно заседание. Назначеният му служебен защитник адв. КК пледира при
постановяване на съдебния си акт съдът да изследва обществената опасност
на извършеното деяние, обществената опасност на дееца и особените
обстоятелства, които определят степента на неговата вина, а именно
особеното психично състояние на подсъдимия към момента на извършване на
деянието. Сочи, че въпреки че СПЕ определя извършителя като вменяем,
самият факт, че се е наложило извършване на такава показвало, че със своето
поведение във връзка с осъществяване на деянието подсъдимият е
предизвикал сериозно съмнение относно адекватността на неговите реакции,
което обяснявало до голяма степен мотивите за евентуалното му поведение –
нарушаване на карантина. Счита, че при постановяване на присъдата си съдът
следва да прецени установената фактология, че подсъдимият не е бил
регистриран като заразоносител, не е боледувал, поради което деянието му
може да се квалифицира като малозначително поради ниската степен на
обществената опасност на извършеното, което изключва наказателната
отговорност на подсъдимия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият ААН е роден на 15.07.1995 година в гр. С, живущ в гр. С,
ул. „**, български гражданин, със средно образование, неосъждан, ЕГН ***.
В декларацията си за семейно и имотно състояние е посочил, че има фирма в
Белгия.
С решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020
г. и на основание чл. 84 т. 12 от Конституцията било обявено извънредно
положение на територията на страната по повод на разрастващата се
епидемия от COVID-19, свързана със смъртни случаи. Към този момент
епидемията вече била обявена за пандемия от Световната здравна
организация, считано от 11.03.2020 г. С решение № 325/14.05.2020 г. на МС
на Република България е обявена извънредна епидемична обстановка на
територията на Република България, свързана с епидемичното
разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г.
С цел превенция и овладяване на разпространението на епидемията на
основание чл. 63 от Закона за здравето била издадена Заповед № РД- 01-271/
19.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването, с която се въвеждат на
територията на страната противоепидимични мерки против
2
разпространението на заразна болест по хората във връзка с усложняващата
се епидемиологична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19.
В т. 12 на Заповедта изрично е регламентирано, че под карантина за
срок от 14 дни се поставят и лица, пристигнали в Република България от
други държави (посочени в заповед на министъра на здравеопазването по чл.
61, ал. 2 и чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето.). Тези лица, съгласно т. 13 на
Заповедта, са длъжни за периода на карантината да не напускат домовете си
или мястото, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в
предписанието срок, както и за спазват инструкциите, посочени в
Приложение № 6 на заповедта.
На 26.05.2020 г. подс. ААН, който живеел и работел в Белгия влязъл на
територията на Република България през ГКПП – Връшка Чука. Причината да
се прибере в България била загуба на негов близък приятел, а и искал да се
махне от Белгия за известно време понеже се бил разделил с приятелката си.
Подсъдимият пристигал в България, като преминал с личния си автомобил
през територията на няколко европейски държави. Преценено било от
служителя на РЗИ Видин, че същият пристига от рискова зона, поради което
той бил поставен под карантина с предписание № 200526/252494 на гл. инсп.
при РЗИ – Видин – КСГ. Предписанието било издадено на основание Заповед
№ РД 01-271/19.05.2020 на Министъра на здравеопазването. Съгласно същото
подсъдимият А Н бил поставен под карантина за срок от 14 дни, считано от
26.05.2020 г. Карантината следвало да търпи на територията на община С на
адрес: гр. С, ул. „*.
На 31.05.2020 г. подс. А Н се обадил по телефона на свидетелката
Славева, казал, че не издържа, не можел да стои повече затворен и трябвало
да излезе, казал, че „отива някъде на Балкана, искал да остане сам”. Не
послушал сестра си, която го увещавала да не го прави, че му остава още една
седмица, да изчака. Да напусне адреса, на който трябвало да изпълнява
карантината не могла да го спре и баба му. В същия ден той нарушил
наложената карантина като напуснал дома си и със лек автомобил „ФГ“
отпътувал от гр. С с намерението да отиде някъде в Балкана, да остане сам.
Преди да потегли изпил на гладно енергизираща напитка. По пътя му
прилошало, заради което той спрял автомобила пред заведение „М“ в гр. К.
Излязъл от колата и потърсил помощ. След като неустановени по делото лица
подали сигнал в полицейското управление в гр. К на място пристигнали св.
ХР и ДК – полицаи от РУ – К. Служителите заварили събралите се около
подсъдимия хора и се опитали да проведат беседа с него, но той не бил в
състояние да даде адекватни отговори на зададените му въпроси.
Полицейските служители отвели подсъдимия във Филиала на Центъра за
спешна медицинска помощ – К, където му бил извършен преглед от св. д-р
АИ който установил, че оплакванията на Н са предизвикани от стомашен
дискомфорт. При прегледа д-р Измайлов не констатирал други нарушения на
функциите на организма, поради което подсъдимият Н не бил настанен за
лечение, а бил освободен. Към този момент нито полицейските служители,
3
нито лекарят от ФЦСМП – К разполагали с информация, че лицето е
поставено под карантина.
След прегледа полицейските служители преценили, че подс. Н не е в
състояние сам да управлява МПС и потърсили негови близки. Свързали се
със сестра му свидетелката НС. От разговора с нея разбрали, че подсъдимият
е карантиниран. Полицейските служители извършили справка чрез
Централизираната система за хора поставени под карантина и установили, че
лицето е нарушило наложената му мярка във връзка с Ковид епидемията, като
е напуснало гр. С. В действителност същият следвало по предписанието
издадено от РЗИ Видин да изпълнява в гр. С поставянето му под карантина в
срок до 08.06.2020г.
В хода на разследването била назначена психиатричната експертиза. От
заключението на същата се установява, че към момента на извършване на
деянието подсъдимият А Н не страда от психично заболяване и към момента
на извършване на деянието у подсъдимия е била налице психична годност да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, които в значителна степен са били улеснени от симтомите на паническо
разстройство.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията
на свидетелите НС, ХР, ДК, д-р АИ, съдебно-психиатрична експертиза на
вещото лице д-р Н. Димитров, свидетелство за съдимост, характеристична
справка, писмо изх. № 200526/252494 от РЗИ – Видин.
При анализа на доказателствата съдът направи следните правни изводи:
Всички доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност
установяват по безспорен начин времето, мястото и начина на извършване на
деянието, както и авторството на подсъдимия и неговата вина. Същите са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до непораждащ съмнение
във вътрешното убеждение на съда извод. Показанията на свидетелите Р и К,
полицейски служители в РУ – К, които на процесната дата -31.05.2020г.
лично са възприели подсъдимия в гр. К до автомобила си, кореспондират с
изготвената от св. К докладна записка до Началника на РУ К за
констатираните от него и колегата му обстоятелства, при които са намерили
подсъдимия и последващите им действия. Показанията тези свидетели
кореспондират с тези дадени от свидетеля д-р АИ – лекар във ФСМП гр. К,
според когото служители на полицията довели подсъдимия Н в Спешна
помощ за мнение и който след прегледа освободил подсъдимия.
Свидетелските показания на този свидетел кореспондират с писмените
доказателства по делото, а именно отразения в амбулаторен журнал за спешна
медицинска помощ на ФСМП -К преглед на подсъдимия Н и фиш за спешна
медицинска помощ от дата 31.05.2020г. Съдът кредитира изцяло и
показанията на свидетелката НС, сестра на подсъдимия. Показанията й са
логични, вътрешно непротивичиви и кореспондиращи с показанията на
4
останалите свидетели по делото и писмените доказателства – предписание на
РЗИ Видин за карантиниране на подсъдимия считано от 26.05.2020г. за срок
от 14 дни на адрес гр. С на ул. ****. Според тази свидетелка по време на
пандемията подсъдимия си е дошъл в България, въпреки предупрежденията й,
че не е отпаднала карантината и е по-добре да не тръгва, защото най-вероятно
ще бъде поставен под карантина. При прибирането му бил поставен под 14-
дневна карантина в дома на баба си и дядо си на посочения по- горе адрес. На
5-ия – 6-ия ден от поставянето му под карантина й се обадил по телефона на
свидетелката и казал, че не издържа, не можел да стои повече затворен и
трябвало да излезе, казал, че „отива някъде на Балкана, искал да остане сам”.
Не послушал сестра си, която го увещавала да не го прави, че му остава още
една седмица, да изчака. От събраните доказателства се формира
категоричния извод на съда за виновността на подсъдимия.
При така доказаната фактическа обстановка по категоричен начин се
налага извода, че с деянието си подс. А Н е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 355, ал. 2, пр. 2-ро вр. ал.
1, пр. 3-то от НК.
С деянието се засягат обществените отношения свързани със здравето
на хората, престъплението е формално на просто извършване и за да е
съставомерно не е необходимо извършителят да е бил болен или заразил
някой.
От обективна страна се доказа, че на 31.05.2020 година в гр. С е
нарушил мерки, издадени против разпространението на заразителна болест по
хората със Заповед № РД-01-271/19.05.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 61, ал. 2
и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл. 73 от
Административнопроцесуалния кодекс, чл. 29 от Наредба № 21/2005 г. за
реда за регистрация, съобщаване и отчет на здравните болести и във връзка с
обявената извънредна епидемична обстановка на територията на Република
България, обявена с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г.
– като лице, което съгласно тази Заповед, е поставено под карантина за
времето от 26.05.2020 г. до 09.06.2021 г. с Предписание за поставяне под
карантина № 200526/252494 на Регионална здравна инспекция – Видин, не е
изпълнил задължението си да не напуска дома си или мястото на настаняване,
на което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок (гр.
С, ул. ул. „*) – излязъл от дома си, шофирал с лекия си автомобил „ФГ“ до гр.
К, излязъл от автомобила си пред заведение „М“ в гр. К, като деянието е
извършено по време на пандемия, обявена на 11.03.2020 г. от Световната
здравна организация.
От субективна страна подсъдимият Н е действал виновно, при форма на
вината пряк умисъл – подсъдимият е знаел, че за 14 дни трябва да не напуска
адреса, който му е указан в предписанието, въпреки това предприел пътуване
извън гр. С.
5
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред.
В настоящия случай следва да се обсъдят двете хипотези на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е обща и
може да се приложи за всички текстове от НК, независимо от техния предмет.
В двете хипотези на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е направено
разграничение. При първата от тях законодателят изрично е посочил, че едно
деяние, макар и формално да осъществява признаците на дадено
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно и при
втората – неговата обществена опасност е явно незначителна. Като критерий,
който обуславя малозначителността на едно деяние е визиран един от
обективните признаци на престъплението, а именно – обществената му
опасност, като в първия случай – тя изобщо липсва, а във втория – същата е
явно незначителна – обществените отношения се засягат в такава степен, при
която използването на наказателна репресия е неоправдано. В практиката не
са налице абсолютни критерии за квалифициране на едно деяние като
малозначително, а това следва да се преценява във всеки конкретен случай,
като се вземат предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, начинът на извършване на деянието, личността на подсъдимия,
вредните последици, т. е. обществената опасност на деянието и дееца.
Видно от доказателствата по делото не може да се приеме, че
обществената опасност при извършеното деяние въобще липсва.
Подсъдимият е пристигнал в България от рискова зона, което е и причината
да бъде поставен под карантина. Влязъл е на територията на страната на
26.05.2023 г., сравнително скоро след обявяване на пандемията през месец
март 2020 г., и дни след обявяване на извънредната епидемична обстановка на
територията на Република България, свързана с епидемичното
разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност
за живота и здравето на гражданите с решение на МС от 14 май 2020 г. В този
период Ковид 19 е все още нова и непозната за медицинските специалисти
заразна болест и не са известни начините за противодействие на тази болест.
В този период на територията на страната са въведени противоепидимични
мерки против разпространението на заразна болест и ограничаващи цялото
общество, всички негови членове, както и всички сфери на социален и
обществен живот. С цел ограничаване на заболяването са наложени строги
ограничения на всички граждани, независимо от това дали са поставени под
карантина или не. Наред с това деянието си подсъдимият е извършил 5 дни
след поставянето му под карантина – също в един кратък период от
налагането на това ограничение. Липсата на изразени симптоми у подсъдимия
към този момент не е достатъчно да се приеме, че не е преносител на
болестта, поради което и не следва да се приеме, че обществената опасност в
деянието на подсъдимия липсва.
Нещо повече подсъдимият е отпътувал от адрес в гр. С, на който е
следвало да изпълнява карантината, въпреки опитите на сестра му и баба му
6
да го спрат. Независимо, че подсъдимият е напуснал адреса с намерението да
остане сам някъде на Балкана, по пътя си, без да се съобразява с
обстоятелството, че е бил поставен под карантина, е поставил в риск
множество лица, като е влязъл в реален контакт с тях – продавача на
бензиностанция, хората, които са се събрали около него, за да откликнат на
виковете за помощ, полицаите, които са пристигнали на мястото, а така също
медицински работници от ФСМП в гр. К, както и неговите близки, които са
го транспортирали от гр. К до гр. С. Специфичното му психично състояние,
на което се позова защитата, съдът счита, че не следва да се приеме като
обстоятелство, определящо конкретното деяние като малозначително, т.к. Н е
предприел пътуването само защото „не може да стои повече затворен и
трябвало да излезе”. При нарушаването на карантината у подсъдимия въобще
липсва намерение да посети лекар или аптека във връзка с твърдяното
специфично психично състояние. Тръгвайки на път, макар и със собствено
МПС, той се е срещнал с много хора, тъй като е влязъл в заведение, заредил е
гориво, след това е потърсил помощ от случайно преминаващи граждани,
срещнал се е с полицейските служители и лицата , работещи в Центъра за
спешна помощ. Няма данни подсъдимият да е боледувал, но същият е могъл
да бъде болен и заразоносител и без да има видими симптоми.
По тези съображения съдът счита, че деянието на подсъдимия не
отговаря на критериите на чл. 9, ал. 2 НК и не може да се приеме, че е и с
явно незначителна обществена опасност, поради което и то да не е престъпно
и да изключи ангажирането на наказателна отговорност от подсъдимия.
При това положение настоящият състав намира, че деянието на
подсъдимия покрива изискванията за наличие на заплаха за обществото, за
да се постави в действие наказателната репресия и следва да се приеме, че
при извършеното от Н е налице обществената опасност, тя не е явна
незначителна и съставлява престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 2-ро във вр. с
ал. 1, пр. 3-то от НК, поради което подсъдимият Н следва да бъде признат за
виновен.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл. 36 от НК
– относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл. 54 и
следващите от НК – относно индивидуализацията на същото.
С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на подсъдимия,
съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца,
мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителя, както
и неговото имотно състояние.
Самият деец е личност с не висока степен на обществена опасност. Не е
осъждан.
Обществената опасност на деянието е свързана с поставяне в опасност,
застрашаване на здравето и живота на други членове на обществото по време
на пандемия и извънредно положение.
7
Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото
съдебно минало и положителната личностна характеристика за подсъдимия.
Съдът съобрази и изминалия голям период от време от датата на деянието до
постановяване на присъдата.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – няма.
С оглед изложеното, съдът намери, че следва да определи наказанието
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, прилагайки разпоредбата
на чл. 54 от НК като осъди на подс. Н на „Лишаване от свобода” за срок от
три месеца. Съдът не приложи чл. 55 НК при определяне на наказанието,
защото не намери да са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Съдът намери, че са налице предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1
от НК, тъй като наложеното наказание е лишаване от свобода е под три
години и лицето е неосъждано. Според съда за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително
той да изтърпи наложеното му наказание ефективно. Самият факт на
осъждането, под страх, че при ново престъпление в изпитателния срок
отложеното наказание лишаване от свобода ще бъде изтърпяно, е достатъчен,
за да се въздейства предупредително и възпитателно върху подс. Н и да се
мотивират очаквания за постигане на целените промени в съзнанието му към
спазване на законите и добрите нрави. Като взе предвид всички
обстоятелства, свързани с личността на дееца, съдът намери, че напълно
достатъчен за него е изпитателен срок от три години, който е в съответствие с
изискването на чл. 66, ал. 2 от НК да не надвишава с повече от три години
срока на наложеното наказание лишаване от свобода.
Доколкото за престъпление по чл. 355, ал. 2 от НК се предвижда
кумулативно наказание „Глоба” в размер от 10 000 до 50 000 лева,
предвидено наред с наказанието „Лишаване от свобода”, съдът намира, че на
подсъдимия следва да наложи наказание към минимума в размер на 10 000
лв. съобразено с имущественото положение на подсъдимия. Същият има
фирма в Белгия и реализира доходи.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, тъй като подсъдимият е признат за
виновен, съдът го е осъди да заплати по сметка на ОДМВР – Велико Търново
направените по разследването разноски в размер на 234,00 лв. за изготвената
съдебно-психиатрична експертиза, както и 5,00 лева такса за издаване на
изпълнителен лист, както и да заплати по сметка на Районен съд – С
направените съдебното производство разноски в размер на 70,00 лева.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

9
Съобщи за изтекли лични данни