Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 16.10.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публичното заседание на
16.09.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гр.д. № 1013 по описа за 2020 година, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от „***” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***,
вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП, ЕИК: ***, представлявано
от *** и ***, в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, чрез
техния пълномощник юрк. С.Р.Р. против З.З.Б., ЕГН: **********, в която се
твърди следното : „Т.Б.А.Б." ЕАД е образувало ч.гр.дело № 8637/2018 г„ по
описа на Районен съд - гр. Плевен, ГК, по реда на чл. 417 от ГПК срещу З.З.Б.,
ЕГН: **********. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист сме образували изпълнително дело № 53/2019 г. по
описа на ЧСИ *** № ***. Със свое разпореждане, получено от дружеството ни на
27.01.2020 г„ съдът ни е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК,
за предявяване на иск за установяване вземането ни. Във връзка е предоставената
възможност, моля да приемете за разглеждане настоящия иск.
На 25.04.2018г. „Т.Б.А.Б.“ ЕАД сключва
Договор за потребителски кредит № *** (Приложение № 2) с З.З.Б., ЕГН: **********.
Договорът е сключен и на основание подписано от титуляра искане за
рефинансиране на друго негово задължение към дружеството ни по друг негов
договор за потребителски кредит № ***, като част от сумата в размер на 230,31
лв. е разпределена за погасяване на това негово задължение. В чл. 7 ал.1 от
процесния договор е посочен размерът на предоставения кредит - 800 лв„ като към
отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на
103,11лв„ дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се
финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя е дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в
искането-декларация (Приложение 3). Съгласно чл.7, ал.2 от Договора, средствата
по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***. Когато Потребителят
е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни
програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за
което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие е подписването на
договора. В настоящия случай, видно от чл. 7.1, потребителят е пожелал да
сключи застраховка живот в размер на 59,28 лв. Общото крайно задължение по
Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 1 201,28 лв., която сума е разсрочена
на 19 погасителни месечни вноски, 18 в размер от 63,22 лв„ ведно с една
последна изравнителна вноска в размер от 63,32 лв. Уговореният между страните
лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен
лихвен процент е в размер на 27,87% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така
предоставената сума, кредитополучателят се е задължил да върне на месечни
вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.
Длъжникът е преустановил предвидените
в Договора плащания, съответно е пропуснал да погаси три последователни месечни
вноски, съгласно описания в него погасителен план, а именно вноски с падежи
25.04.2018 г., 25.05.2018 г„ 25.06.2018 г. Предвид гореизложеното и съгласно
чл.16, т.2 от Договора, е настъпила възможност за кредитора да обяви предсрочна
изискуемост на задължението.
В Договора е уредена автоматична
предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане
на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски
кредит). Въпреки това е направен опит да бъде уведомен ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.)
от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че
взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в
договора. Това се явява постоянния и настоящ адрес на ответника. Според чл.25.10
от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са
длъжни да уведмоят за това в писмен вид. Доказаването, че дадено писмо е
изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото.
Дружеството ни разполага с писмен документ, според който уведомлението за
предсрочна изискуемост е адресирано до адреса на кредитополучателя, посочен в
процесното съглашение, като постоянен и настоящ, а именно: гр. Плевен 5800, ул.
Преслав, бл. 1, вх. А. ет. 5, ап. 14. Като видно от приложената обратна
разписка за доставка на пратка ***, с бар код: *** (Приложение 5), длъжникът е
търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес, а пратката се е
върнала като непотърсена.
Към дата на входиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (28.11.2018 г.),
задължението на З.З.Б., ЕГН: ********** към „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, по Договора, е било
в размер на 749,65 лв. (655,59 лв. главница и 94,06 договорна лихва). Отделно
от това, съгласно чл.9, ал.4 от Договора за потребителски кредит, ответникът
дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от 25.04.2018 г.
до 26.06.2018 г. в размер на 57,11 лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено, че З.З.Б., ЕГН: **********, в
качеството си на кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски
кредит № ***/03.11.2017 г., дължи изпълнение на парично задължение към „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, в качеството му на „Кредитор“ по същия договор, в общ размер на 806,76лв.,
от който неизплатена главница в размер на 655,59 лв., договорна лихва в размер
на 94,06 лв. за периода от 25.04.2018 г. до 26.06 2018 г обезщетение за забава
в размер на 57,11 лв. за периода 25.04.2018 г. до 14.11.2018 г. ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК
(28.11.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски.
Доказателствата следва да се приемат.
В срок не е депозиран писмен отговор
от ответната страна.
Съдът, след акто се запозна с
доказателствата по делото, доводите на страните и взе предвди разпоредбите на
закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От приетото като доказетелство ч.гр.д.
№ 8637/2018год. по описа на ПлРС се установява, че на 28.11.2018год. ищецът, в
качеството на заявител, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист на осонвание чл.417 от ГПК срещу ответницата, като е
издадена заповед и лист за сумите, както следва : 655.59лева главница; 94.06лв.
договорна лихва за периода от 25.04.2018 – 26.06.2018 г., 57.11 лева лихва
обезщетение за забава за периода 25.04.2018год. – 14.11.2018год. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда
28.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни
разноски: 25лв. – внесена държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение,
съгласно 78, ал.8 ГПК, в редакциите му от ДВ, бр. 8/24.01.2018 г. В заповедта
е отразено, че вземането на заявителя
поризтича от : изискуемо вземане по Договор за потребителски кредит №***/20.07.2017
г., съгласно извлечение от счетоводни книги към 14.11.2018 г. заповедта за
изпълнение не е била връчена надлежно на
длъжника, поради което на заявителя е указана възможността за предявяване на
иск на основание чл.422 от ГПК. Такъв е предявен в срок, допустим е и по
същество се яввяа частично основателен.
От приетия като доказателство по делото Договор за
потребителски кредит № *** от 20.07.2017г. се установява, че на ответника е
предоставена сума в размер на 962,32лв., от които кредит в размер на 800лв.,
сума за застраховка ЖИВОТ АГЕНТ 59,28лв.,
еднократна такса за оценка на риска в размер на 103,11лв. В договора, сключен
между страните, е договорено, че средствата по договора за кредит се превеждат
по сметка на потребителя, открита в същата банка; когато потребителят е пожелал
да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора, частта от средствата по
кредита, представляващи дължимата за конкретната застраховка, се превежда
директно от кредитора по сметката на съответния застраховател. Страните са
договорили, че лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като
годишен лихвен процент е в размер на 27.87 %; че лихвата се изчислява
ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по
договора; че ГПР е в размер на 45,48%. Посочено е, че общата дължима сума от
потребителя е 1201,28лв. В процесния договор е инкорпориран погасителен план, с
посочена обща вноска. В чл.16.2 от договора е регламентирано, че при пълно или
частично просрочие на три поредни месечни погасителни вноски, вземането по
договора става предсрочни изискуемо, считано от падежа на третата вноска и
считано от тази дата, върху цялото вземане, кредиторът начислява законна лихва
и предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да е необходимо кредиторът
да изпраща уведомления за това на длъжника. В чл.25.11 страните са уговорили,
че всички писма между страните, независимо от съдържанието им, изпратени на
последния посочен писмено от страната адрес, се смятат за получени от страната
и в случаите, когато страната е променила адреса си, но не е изпълнила
задължението си да уведоми писмено другата страна. От разпоредбата на
чл.25.13.1 се установява, че с подписването му, кредитополучателят декларира,
че му е предоставено своевременно на хартиен носител и на български език,
необходимата информация, под формата на Стандартен европейски формуляр.
Приобщено като доказателство по делото е и искането-декларация за потребителски
кредит на ответника от 20.07.2017г. От приетото като доказателство по делото
застрахователно удостоверение се установява, че е сключена застраховка Живот
към групова застрахователна полица на ЗК Уника Живот АД, подписан от страна на
кредитополучателя. От уведомлението за предсрочна изискуемост се установява, че
ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем поради неплащането на вноски с
падежи 25.04.2018г., 25.05.2018г. и 25.06.2018г. Установява се от приложената
по делото обратна разписка, че Уведомлението е останало невръчено, като
непотърсено. Понастоящем е настъпил падежът на последната вноска по кредита –
25.02.2019год.
В хода на производството е изслушано
заключението по съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. От заключението се
установява, че предоставеният кредит е в размер 962,39лв., усвоен на
20.07.2017год. по разплащателна сметка
при ищеца, като от получената
сума са разплатени следните суми : 59,28лв. - застрахователна
премия; 103,11лв. - такса за усвояванена кредита;230,31лв. – рефинансиране на
кредит ***, изплатени на каса – 560лв. По кредита от страна на ответницата е заплатена общо сумата 443,28лв., които са отнесени към
задължението на ответната страна за главница и
договорна лихва и лихва за
забава. От преведената сума по сметка на
ответницата ищецът автоматично е удържал таксата за отпускане на кредита и
застрахователнита премия.
За да е основателен предявеният иск ищецът
следва да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда
на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че
искът е предявен в едномесечния преклузивен срок; да установи и възникването в
негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да
докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в
исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на който
за ответникът е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в
претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на ответника,
както и претенцията за обезщетение за забава по размер. В тежест на ответника е
да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете. Безспорно по делото се установи
сключването на договор за потребителски кредит между страните, уговорките, и
изпълнението на кредитора по него. Съгласно чл.79 ал.1 ЗЗД ако длъжникът не
изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение. Този договор се регулира от ЗПК - в редакцията му от
28.07.2015г., и не представлява никое от изключенията, посочени в чл.4 от ЗПК.
Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът.
Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което
предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Законодателят, с нормата на чл.10 ал.1
от ЗПК, изисква договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като
всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В
настоящият случай представеният по делото Договор за кредит е сключен в
противоречие с цитираното законово изискване, съдържа множество отделни
елементи – договор, застрахователно удостоверение, рамков договор за платежни
услуги, искане-декларация, искане за откриване на банкова сметка. ***,
представени и в оригинал, видно с просто око и без нужда от специални знания/ с
оглед размера на положените саморъчно подписи/, са с различен шрифт, като
застрахователното удостоверение, рамковия договор за платежни услуги и искането
за откриване на банкова сметка, ***-малък от 12. Приложеният застрахователен
сертификат, включващ условия на застраховката по договора за кредит е изобщо
трудно четим, поради малкия размер на шрифта, на който е написан. При това
положение и на основание чл.22 от ЗПК процесният договор следва да се счита за
недействителен. Договорът за застраховка представлява елемент от договора за
кредит, видно от съдържанието на кредитния договор, тъй като сумите за
застрахователни премии в размер на 59,28лв. - застраховка BANK Живот, също е
отпусната на кредитополучателя като част от общия размер на кредита и включени
като разсрочено погасяване в месечните погасителни вноски по кредита /това се
установява и от заключението на ВЛ/.
Поради неспазване на изискванията на
чл.10 ал.1 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит следва да се счита
за недействителен. Съгласно чл.23 ЗПК в настоящия случай, с оглед
недействителността на процесния договор за потребителски кредит, ответникът
следва да върне само чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи
по кредита. Съдът приема за установено, че ответникът по делото е получил
заемната сума в размер на 800лв., от които е заплатил сумата общо 605,67лв. Видно е, че крайният срок на договора за заем
е настъпил на 25.02.2019г., поради което ответникът дължи заплащане само на
остатъка от 194,33лв.
По отношение разноските по делото :
при този изход на делото ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за исковото
производство съразмерно уважената част на исковете и при редуциране размера на
юрисконсултскотовъзнаграждение до 100лв., а
именно разноски в общ размер 92,74лв., а за заповедното прозивдоство –
75лв. – присъдени в минимален размер.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО чл. 422 във вр.
с чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, че З.З.Б., ЕГН **********, адрес ***
ДЪЛЖИ на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата
194,33лв. – главница по Договор за потребителски кредит № *** от
20.07.2017год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.11.2018г. - датата на депозиране на заявление по чл.417 ГПК, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №8637/2018год.
по описа на Плевенски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу З.З.Б., ЕГН **********,
адрес ***, искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.240
от ЗЗД вр.чл.79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца главница за разликата
над 194,33лв. до претендирания размер 655,59лв.; 94.06лв. договорна лихва за
периода от 25.04.2018 – 26.06.2018 г. и 57.11 лева лихва обезщетение за забава
за периода 25.04.2018год. – 14.11.2018год., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА З.З.Б., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ съразмерно
уважената част на исковете разноски в исковото производство - 92,74лв., а за заповедното прозивдоство –
75лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: