О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1675/
06.07.2023
г., град Бургас
Административен
съд – гр. Бургас, XXIV-ти
състав, на шести юли през две хиляди двадесет и трета година, в закрито
заседание в следния състав:
Съдия: Нели Стоянова
като разгледа адм.дело № 1020 по описа за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ц.И.Г., ЕГН **********,
с адрес *** срещу отказ по заявление с
вх.№ 94-01-12117 от 11.04.2023 г. на началник отдел „Устройствено планиране
и архитектура“ (УПА) при Община Бургас, обективиран в писмо изх.№ 9401-12117/1/
от 17.05.2023 г.
В жалбата се иска да бъде
отменен отказа относно заявление за учредяване право на строеж и издаване на
разрешение за строеж на балкон към самостоятелен обект - апартамент с
идентификатор № 07079.620.22.1.18 в жилищен блок с административен адрес: гр.Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“
бл.89, вх.2, ет.1. Не се сочат конкретни доводи за исканата отмяна. Представят
се писмени доказателства.
От административния орган е представено
оспореното писмо и административната преписка по входираното заявление. Не е
изразено становище по жалбата и не са ангажирани доказателства.
Административен съд - Бургас, след като се запозна с
приложените към жалбата писмени доказателства и обсъди твърденията на
жалбоподателя, приема от правна страна следното:
Жалбата
е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА на основание чл.159 т.1 АПК.
Предмет на оспорване в настоящото производство
е писмо изх.№ 9401-12117/1/ от 17.05.2023 г. на началник отдел „УПА“ при Община Бургас. С
оспореното писмо жалбоподателя е уведомен, че във връзка с негово заявление вх.№
94-01-12117 от 11.04.2023 г. за учредяване право на строеж за изграждане на
балкон към жилище на първи етаж в жилищен блок № 89, вх.2, ж.к.“Братя
Миладинови“, гр.Бургас е необходимо да представи изрично конкретизирани
документи, след което ще бъдат предприети съответните действия по разглеждане
на заявлението.
На
оспорване по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.215 от ЗУТ пред Административния
съд подлежат индивидуалните административни актове по чл. 214 ЗУТ които са
изрично посочени в цитираната разпоредба, а именно: 1. актовете за устройство
на територията по чл. 1, отказите за издаване на такива актове и
административните актове за отмяна или оставане в сила на актове, издадени по
административен ред, с които се създават права или задължения или се засягат
права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо
дали изрично са посочени като адресати; 2. актовете по т. 1, издадени от
Дирекцията за национален строителен контрол, от кметовете на райони и кметства,
от главните архитекти и други овластени длъжностни лица в областните,
общинските и районните администрации; 3. актовете за спиране, за забрана на
ползването и за премахване на незаконни строежи.
Индивидуалните административни актове
по смисъла на чл.214 ЗУТ са властнически воляизявления на органи на държавно
управление, с които се създават права или задължения или се засягат законни
интереси на граждани или юридически лица. Индивидуални административни актове
са тези, които са издадени в сферата на изпълнителната власт и с които се
осъществяват пряко функциите на
държавното управление. Една от основните характеристики на властническия
характер на волеизявлението е то да поражда едностранно права и задължения за
трети лица независимо от тяхната воля, а допълнителен признак е непосредствената
му принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда. На второ
място и по арг. от чл.21 ал.5 АПК не са индивидуални административни актове
волеизявленията и действията на административния орган, които са част от
производството по издаване на индивидуални административни актове.
В процесното спорно административно правоотношение
оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт и същото не
може да бъде предмет на съдебен контрол по заявения процесуален ред - чл.145 и
сл. АПК вр. с чл.215 ЗУТ. Същото има единствено уведомителен и оповестителен
характер за оставяне административната преписка без движение и че при изпълнение
на указанията (чрез представяне на документи, изрично конкретизирани),
преписката ще бъде разгледана, като по никакъв начин не се засягат законните права и интереси на
жалбоподателя. От писмото пряко за Г. не възникнат правни последици -
задължения, които са изпълними посредством методите на държавната принуда. Оспореното
писмо е част от производство във връзка със заявление с което се иска
изграждане на балкон към жилище, като едва крайния акт с който то приключва,
ако засяга пряко и непосредствено правата на жалбоподателя би подлежал на
оспорване по съдебен ред (чл.21 ал.5 от АПК). Писмото има само уведомителен
характер, т.к. с него единствено се информира заявителя какви документи следва
да са представени, но не е изразена волята на решаващия орган по разглеждането
или основателността на направеното искане. В случая административната фаза по
изясняване на фактите и по събиране на доказателствата, съгласно чл. 35 и чл.
36 от АПК, не е приключила и оспореното писмо има единствено уведомителен
характер. Ако административният орган не прояви активност при разясняването на
релевантните за заявителя факти (чл.35 и
36 от АПК), би допуснал съществено процесуално нарушение, което би било обаче, основание
за отмяна на крайния акт с който завършва административното производство по така
подаденото заявление. Към жалбата са представени документи, но дали това са
всички посочени от органа и изискуеми по закон документи и дали същите са с
необходимото съдържание съгласно предвиденото в нормативен акт, евентуално би
довело до незаконосъобразност на постановения краен акт поради съществени
процесуални нарушения или материална незаконосъобразност, но не оборват извода
на съда, че оспореното писмо има оповестителен
характер.
По
тези доводи и аргументи, за настоящата съдебна инстанция не съществува
задължение да разгледа по същество подадената жалба досежно нейната
основателност, тъй като липсва издаден в хода на административното производство
индивидуален административен акт, с който да се засягат законните права и
интереси на жалбоподателя и който акт да подлежи на оспорване по
реда на чл.145 и сл. АПК вр. с чл.215 ЗУТ. Съгласно чл.159 АПК, съдът е
длъжен да провери допустимостта на подадената жалба и след като констатира, че
оспорването е недопустимо по см. на чл.159 т.1 АПК следва да я остави без
разглеждане и да прекрати образуваното въз основа на нея спорно административно
производство.
Мотивиран
от горното, на основание
чл.159 т.1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ц.И.Г.
срещу отказ по заявление с вх.№
94-01-12117 от 11.04.2023 г. на началник отдел „Устройствено планиране
и архитектура“ при Община Бургас, обективиран в писмо изх.№ 9401-12117/1/ от
17.05.2023 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 1020 по описа за 2023 г. на Административен съд - Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ с
частна жалба в 7 дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: