Решение по дело №7910/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 23.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                             

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 7 910 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА  З. „Л.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на М.И.М.

а) 45 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.12.2017 г. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с 429, ал. 1, т. 1“ от Кодекса за застраховане (КЗ) плюс законната лихва от 04.04.2018 г.  до окончателното изплащане;

б) 3 300,00 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.12.2017 г. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с 429, ал. 1, т. 1 от КЗ плюс законната лихва от 14.06.2018 г. г. до окончателното изплащане

в) 189,37 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК;

2. на СГС – 1 932,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. М.М. е със съдебен адрес ***. З. „Л.И.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на М.М. срещу З. „Л.И.“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 45 000,00 лева до пълния предявен размер от 100 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА М.И.М. да заплати на З. „Л.И.“ АД  226,53 лева разноски по делото и 116,17 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 966,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът е освободен от внасянето на държавна такса. 

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

[6] М.М. е заявил в искова молба от 14.06.2018 г., че на 13.12.2017 г. е участвал в ПТП, предизвикано от П.Г.. От това ПТП М.М. е получил:

1. полифрагментно импресионно счупване на предната стена на чления синус вляво супраорбитално;

2. контузия на мозъка;

3. загуба на съзнание, кръвоизлив от носа, контузия на меките тъкани вляво супраорбитално с кожно хлътване;

4. разкъсване на супраорбиталния нерв вляво;

5. счупване на челната кост вляво с импресия на фрагментите и горен етмоидален комплекс с излив в етмоидални клетки. От тези увреждания ищецът е претърпял болки, страдания и неудобства, които оценява на 100 000,00 лева.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на П.Г. е била застрахована при ответника З. „Л.И.” АД (Л.И.). На 03.01.2018 г. М.М. е поискал от Л.И. да му изплати обезщетение за неимуществени вреди, но той не го е направил. Затова М.М. моли съда да осъди Л.И. да му заплати:

- 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- 3 300,00 лева обезщетение за имуществени вреди;

- законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 03.01.2018 г. до окончателното изплащане и върху обезщетение за имуществени вреди от подаването на исковата молба до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-7).

 

2. На ответника

[8] Л.И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. П.Г. не е причинила ПТП;

2. уврежданията на М.М. не са от процесното ПТП;

2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

3. ищецът е допринесъл за настъпването на уврежданията, защото е бил без поставен обезопасителен колан. Затова Л.И. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 54-56).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Не се спори, че М.М. е бил роден на *** г. Той е бил в добро здравословно състояние (показания на свидетеля М., л. 142-143).

 

[10] На 13.12.2017 г. около 01:40 часа в гр. София, П.Г. е управлявала лек автомобил „Форд“ по бул. „Андрей Ляпчев“, с посока на движение от бул. „Андрей Сахаров“ към бул. „А. Малинов“ (назателното постановление, л. 95). На задна средна седалка е пътувал М.М.. Той е бил без поставен обезопасителен колан (показанията на М.М. на досъдебното производство, л. 107. Съдът цени протокола за разпит като частен свидетелстващ документ, изходящ от ищеца и съдържащ признание на факти, неизгодни за него).

 

[11] П.Г. е навлязла в кръстовището с бул. „Андрей Ляпчев“ с около 20 км/ч, като не е спазила предимството за автомобилите, движещи се по бул. „А. Малинов“. Така тя е предизвикала ПТП с автомобил „Грейт Уол“, управляван от А.К. (заключението на вещите лица Т. и д-р М., л. 129-136). Не се спори, че към този момент ГО на М.М. е била застрахована при ответника Л.И.. 

 

[12] От удара М.М. е  получил черепно-мозъчни увреждания. Дори той да е бил с обезопасителен колан, той отново би могъл да получи тези увреждания (заключението и показанията на вещите лица Т. и д-р М., л. 129-136 и л. 141-142).

 

[13] Непосредствено след ПТП екип на „Спешна помощ“ е откарал М.М. в болница с главоболие, гадене, изтръпване в лявата половина на главата и оценка от 15 точки по Глазгоу кома скала. След като лекарите са му направили нужните изследвания, те са установили, че ищецът е получил:

1. лекостепенна контузия на мозъка;

2. счупване на предната стена на челния синус вляво над орбиталния ръб, което е било многофрагментно и вдадено към черепната кухина;

3. разкъсване на левия супраорбитален нерв;

4. контузия на меките тъкани вляво супраорбитално с кожно хлътване.

 

[14] М.М. е бил опериран на 14.12.2017 г., като са били отстранени счупените фрагменти от лявата челна кост, костния дефект е бил закрит с титаниева мрежа. След това е било проведено медикаментозно лечение, като са му предписани обезболяващи и противосъсирващи кръвта лекарства. Лекарите са му назначили хигиенно-диетичен режим с препоръка да изключи приемането на кофеинови напитки и храни. Той е бил в болницата пет дни (заключението на вещото лице д-р П., л. 126-128).

 

 [15] М.М. е търпял интензивни болки и страдания през първите 15 дни след ПТП. Те са продължили до около 30-я ден. Той е бил на легло за около два месеца, като след изписването му от болница за него са се грижели неговите родители, които са му помагали да се самообслужва. Цялостното възстановяване при подобни травми продължава от шест месеца до една година. Към настоящия момент лявата част на лицето над веждата до теменната част на главата на пострадалия е напълно изтръпнала. Той има и белег, който започва от средата на челото, където свършва носът му, и продължава над две трети от лявата му вежда (заключението на вещото лице д-р П., л. 126-128; показанията на свидетеля М., л. 142; огледа на ищеца, л. 143). За лечението си М.М. е заплатил 3 300,00 лева (л. 28-31 и заключението на вещото лице д-р П., л. 128).

 

[16] По-тежък от настоящия случай е този, разгледан в решение на САС 275-2019-7-ми с-в по гр. д. 3178/2018 г. Оценявани по десетобална система, оценката на случая по цитираното решение на САС е четири, а на настоящия случай две (показанията на д-р П., л. 141-гръб).

 

[17] На 03.01.2018 г. М.М. е поискал от Л.И. да му изплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди (л. 32). Не се спори, че Л.И. не му е изплатил обезщетения.

 

[18] Съдът е освободил ищеца от заплащане на държавна такса (определението, л. 43). М.М. е заплатил: 400,00 лева за вещи лица (л. 77); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 75а); Той е бил представляван от адвокат (л. 35), но липсват доказателства да е заплатил адвокатско възнаграждение или да е уговорил безплатно представителство. Затова съдът приема, че М.М. не е заплащал на адвокат и не е договарял безплатно представителство. Л.И. е заплатил: 350,00 лева за вещи лица (л. 81); 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 80); 30,00 лева депозит за свидетел (л. 82).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

       

[19] М.М. е предявил искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от увреждане вследствие на ПТП.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1“ от КЗ

 

[20] Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. 429, ал. 1, т. 1“от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, който са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал.1 от КЗ).

 

[21] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователното събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди;

5. ответникът да не изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[22] Съдът установи, че:

1. на 13.12.2017 г. М.М. е участвал в ПТП;

2. от ПТП М.М. е претърпял телесни увреждания;

3. ПТП е било причинено от П.Г. (тя не е спазила предимството на товарния автомобил „Грейт Уол“), чиято ГО е била застрахована при Л.И.;

4. от уврежданията ищецът е претърпял болки, страдания и неудобства и е заплатил 3 330,00 лева за лечението си;

5. Л.И. не е заплатил обезщетение на М.М..

 

[23] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[24] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 13.12.2017 г.

 

[25] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[26] При определянето на обезщетението към датата на увреждането, съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.^[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[27] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.^[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[28] Съдът установи, че към 13.12.2017 г. М.М. е бил на 23 години. Вследствие на ПТП той е получил:  

1. лекостепенна контузия на мозъка;

2. счупване на предната стена на челния синус вляво над орбиталния ръб, което е било многофрагментно и вдадено към черепната кухина;

3. разкъсване на левия супраорбитален нерв;

4. контузия на меките тъкани вляво супраорбитално с кожно хлътване.

 

[29] М.М. е бил опериран на 14.12.2017 г., като са били отстранени счупените фрагменти от лявата челна кост, костният дефект е бил закрит с титаниева мрежа. След това е било проведено медикаментозно лечение, като са му били предписани обезболяващи и противосъсирващи кръвта лекарства. Лекарите са му назначили хигиенно-диетичен режим с препоръка да изключи приемането на кофеинови напитки и храни. Той е бил в болницата пет дни.

 

 [30] М.М. е търпял интензивни болки и страдания през първите 15 дни след ПТП. Те са продължили до около 30-я ден. Той е бил на легло за около два месеца, като след изписването му от болница за него са се грижели неговите родители, които са му помагали да се самообслужва. Цялостното възстановяване при подобни травми продължава от шест месеца до една година. Към настоящия момент е напълно изтръпнала лявата част на лицето над веждата до теменната част на главата на пострадалия. Той има и белег, който започва от средата на челото, където свършва носът му, и продължава над две трети от лявата му вежда.

 

[31] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[32] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Тя е била:

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[4].

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[5];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[6];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[7]. Увеличението на МРЗ от 20.02.2015 г. до 13.12.2017 г. е 27,78 % (460,00-360,00/360,00х100,00).

 

[33] По-тежък от настоящия случай е този, разгледан в решение на САС 275-2019-7-ми с-в по гр. д. 3178/2018 г. Оценявани по десетобална система, оценката на случая по цитираното решение на САС е четири, а на настоящия случай две. С решението си САС е определил обезщетение от 50 000,00 лева за ПТП от 22.02.2015 г.^[8].

 

[34] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че увреждането на ищеца е по-леко от това на ищцата по цитираното решение на САС. Съдът също така отчита, че решението на САС е за увреждане от 2015 г., когато МРЗ е била с 27,78% по-ниска отколкото към 13.12.2017 г. – датата на процесното ПТП. Затова съдът приема, че 45 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял ищецът. Ето защо съдът осъжда Л.И. да заплати на М.М. 45 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000,00 лева. Съдът осъжда Л.И. да заплати на М.М. и 3 300,00 лева обезщетение за имуществени вреди.

 

[35] Ответникът е възразил, че М.М. е допринесъл за настъпването на увреждането, защото е бил без поставен обезопасителен колан.  Възражението за съпричиняване е неоснователно.

 

[36] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[37] Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителни колани. Съдът установи, че М.М. е бил без поставен обезопасителен колан.

 

[38] Съдът установи, че дори да е спазил  правилата за движение, като бъде с поставен обезопасителен колан, М.М. е щял да претърпи същите телесни увреждания. Затова неговото поведение не е в причинна връзка с настъпилия резултат и не е налице съпричиняване.

 

2. По разноските

 

[39] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 405,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[40] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски  съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 48 300,00 лева при предявен размер от 103 300,00 лева. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на ищеца 189,37 лева разноски по делото (405,00х48 300,00/103 300,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И. да заплати по сметка на СГС 1 932,00 лева държавна такса (48 300,00х0,04).

       

[41] Л.И. също търси разноски. Той е направил такива за 390,00 лева.

 

[42] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 60 000,00 лева при предявен размер от 103 300,00 лева. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на Л.И. 226,53 лева разноски по делото (390,00х60 000,00/103 300,00) и 116,17 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х60 000,00/103 300,00).

 

Съдия: