№ 30495
гр. София, 28.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110114417 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. П. П. срещу В. Б. Б..
На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Ищецът твърди, че по силата на договор за наем от 01.08.2018 г.
ответникът му е предоставил за временно възмездно ползване следния
недвижим имот: апартамент № 19, находящ се в гр. София, бул. „***, ет. 4,
състоящ се от: хол с преход към спалня, кухня, балкон и баня с тоалетна,
срещу месечен наем в размер на сумата 500 лв., платим от 01-во до 10-то
число на текущия месец. Наемателят се е задължил да заплаща в срок и
всички текущи разходи за използване на имота – ел.енергия, вода, парно, общи
разходи за почистване и поддръжка на входа.
При подписване на договора наемателят е заплатил на наемодателя
депозит в размер на сумата 500 лв. в размер на един месечен наем.
На 03.07.2023 г. страните са подписали протокол за освобождаване на
имота от наемателя.
В протокола изрично е записано, че е констатирано пълно съответствие
на находящите се в наетия апартамент вещи, описани в протокола при
предаване на владението на имота.
В приемо-предавателния протокол изрично е записано, че наемателят се
задължава да заплати всички режийни сметки за ел. енергия, вода, парно
отопление до м.06.2023 г. вкл., както и сумата по изравнителната сметка, след
което наемодателят се задължава да върне намиращия се в него депозит в
размер на един месечен наем от 500 лв.
В съответствие с поетите от него ангажименти по договора наемателят
своевременно е заплатил всички дължими суми за консумативни разходи (за
ел. енергия, парно и вода), свързани с ползването на наетия имот до момента
1
на неговото освобождаване и предаването му на наемодателя. Въпреки това,
наемодателят не му е върнал депозита.
В края на м.09.2023 г. наемателят е отправил покана до наемодателя да
му възстанови внесения депозит в размер на един месечен наем, но
ответникът е отказал да получи същата от куриерската фирма и не отговаря на
обажданията на наемателя.
С оглед изложеното счита, че има вземане към ответника за сумата 500
лв., представляваща подлежащ на връщане депозит по прекратен договор за
наем.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
21.11.2023 г. по ч.гр.д. № 62252/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която
длъжникът е възразил.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането, предмет на заповедта
за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. Б. Б.. Твърди, че на 01.08.2018 г. е сключил с ищеца договор за
наем за срок от три години, продължен до 01.08.2023 г. Твърди, че заплатеният
от наемателя депозит в размер на сумата от 500 лв. не подлежи на връщане,
тъй като същият е послужил за погасяване на задължението за заплащане на
последния месечен наем – за м.07.2023 г. или за погасяване на задължение за
заплащане на неустойка. Излага съображения относно уговорените с договора
за наем начини за предсрочното му прекратяване, като твърди, че не е
породило такова действие освобождаването на имота от страна на наемателя,
тъй като наемодателят е изпълнил задължението си да му предостави вещта за
ползване, а дали наемателят ще го упражнява е без значение за възникналата
помежду им договорна връзка. С оглед изложеното счита, че:
между страните е било налице договорно правоотношение до изтичане
срока на договора – 01.08.2023 г., поради което наемателят дължи наем и
за м.07.2023 г.;
договорът е прекратен едностранно от наемателя в разрез с уговорените
начини за прекратяването му по т.5.1-4 от договора, поради което в полза
на наемодателя е възникнало вземане за неустойка по т.6.1 в размер на
сумата 500 лв.
Прави възражение за прихващане с вземането си към ищеца за:
сумата 500 лв., представляваща неизплатен наем за м.07.2023 г.,
евентуално,
сумата 500 лв., представляваща неустойка по т.6.1 от договора.
Твърди, че за имота са останали неизплатени и режийни разноски в
размер на сумата от общо 107, 11 лв., дължими към „Топлофикация София“
ЕАД, заплатени от наемодателя на 08.09.2023 г., по отношение на които не
следва да се зачита погасителен ефект на плащането на наемателя с платежно
2
нареждане от 11.09.2023 т., тъй като към този момент задълженията вече са
били платени от наемодателя.
Моли съда да отхвърли предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК ответникът В. Б. Б. предявява насрещен иск по
чл.211 ГПК срещу Д. П. П.. Твърди, че наемателят не е изпълнил
задължението си за заплащане на комуналните разходи за имота, а именно:
сумата 40 лв., представляваща задължение по фактура №
**********/31.07.2023 г., изд. от „Топлофикация София“ ЕАД за периода
01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.;
сумата 67, 11 лв., представляваща задължение по фактура №
**********/30.06.2023 г., изд. от „Топлофикация София“ ЕАД за периода
01.06.2023 г. – 30.06.2023 г., от която:
сумата 59, 75 лв. стойност на топлинна енергия;
сумата 1, 64 лв. цена на дялово разпределение;
сумата 0, 01 лв. мораторна лихва.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника по
насрещния иск да му заплати посочените суми. Претендира законна лихва от
датата на завеждане на насрещния иск до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по насрещния иск Д. П. П. е
депозирал отговор на насрещния иск, с който го оспорва. Твърди, че сумите,
които се претендират, са били изцяло платени от него в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД с платежно нареждане от 11.09.2023 г. Моли
съда да отхвърли насрещния иск.
Правна квалификация:
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД – за подлежащ на
връщане депозит по договор за наем.
Предявен е насрещен иск с правно основание чл.232, ал.2, предл.2 ЗЗД –
за заплащане на разходи, свързани с ползването на вещта.
Доказателствена тежест:
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен
договор за наем за процесния имот; че е предал на ответника сума в размер на
500 лв., представляваща уговорен депозит; прекратяването на договора и
сбъдване на условието за връщане на депозита в претендирания размер.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже
връщане на депозита.
По възражението за прихващане със сумата 500 лв., представляваща
вземане по чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД за неизплатен наем за м.07.2023 г.:
В тежест на ответника е да докаже, че за процесния период между
3
страните е съществувало наемно правоотношение, по силата на което на
ищеца в качеството на наемател е предоставено безпрепятствено ползване на
наетата вещ, както и размера на дължимата наемна цена.
При установява на горното, в тежест на ищеца е да докаже плащане на
наемната цена.
По възражението за прихващане със сумата 500 лв., представляваща
вземане по чл.92, ал.1 ЗЗД за неустойка по т.6.1 от договора:
В тежест на ответника е да докаже сключването на договор за наем за
процесния имот, съдържащ валидна клауза за неустойка; че се е осъществило
основанието, от което произтича вземането – прекратяване на договора в
размер с условията, договорени в т.5.1, т.5.2 и т.5.3 от същия, както и размера
на вземането.
При установява на горното, в тежест на ищеца е да докаже плащане на
неустойката.
По насрещния иск с правно основание чл.232, ал.2, предл.2 ЗЗД:
В тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже, че между него и
ответника е сключен договор за наем за процесния имот, по силата на който
наемателят се е задължил да заплаща консумативните разходи за имота;
наличието на задължения за консумативни разходи за имота, които са били
заплатени от наемодателя, както и вида и размера на последните.
В тежест на ответника е да докаже, че своевременно – в уговорения за
това срок, е платил задълженията за консумативни разходи за имота.
Безспорно е между страните, че:
по силата на договор за наем от 01.08.2018 г. ответникът е предоставил на
ищеца за временно възмездно ползване следния недвижим имот:
апартамент № 19, находящ се в гр. София, бул. „***, ет. 4, състоящ се от:
хол с преход към спалня, кухня, балкон и баня с тоалетна, срещу месечен
наем в размер на сумата 500 лв., платим от 01-во до 10-то число на
текущия месец;
при подписване на договора наемателят е заплатил на наемодателя
уговорен депозит от 500 лв. в размер на един месечен наем;
на 03.07.2023 г. страните са подписали протокол за освобождаване на
имота от наемателя.
По доказателствата:
Към настоящото дело следва да се приложи ч.гр.д. № 62252/2023 г. на
СРС, ГО, 62 състав.
Следва да бъдат допуснати представените от страните писмени
доказателства като допустими, относими и необходими за изясняване
предмета на спора.
4
Искането на ищеца за допускане на гласни доказателства следва да бъде
оставено без уважение, тъй като последните не са необходими за изясняване
предмета на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
17.10.2024 г. от 10:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад съобразно мотивната част от
определението.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 62252/2023 г. на СРС, ГО, 62
състав.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на гласни
доказателства.
УКАЗВА на ответника В. Б. Б. в едноседмичен срок от съобщението, на
основание чл.102з, ал.3 ГПК, да представи доказателства за платена държавна
такса по сметка на СРС, в размер на сумата 0,90 лв.
При неизпълнение на указанията на съда в срок сумата подлежи на
събиране по реда на чл.77 ГПК.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си
те могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на
спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена
услуга.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, на
ищеца Д. П. П. – и препис от отговора на исковата молба, а на ищеца по
5
насрещния иск В. Б. Б. – и препис от отговора на насрещната искова молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6