Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.10.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,в първи въззивен състав, в публично
заседание на шестнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:
1. Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 323/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Г.С.С. против решение № 43/22.02.2019г. по
гр.д. № 868/2018г. на РС-Ботевград,с което е признато за установено на осн.чл.422, ал.1 ГПК по отношение на ответницата/въззивничка/ съществуването на вземане на БНП П. П. Ф. С.А. клон Б.,ЕИК ………,вземане,за което е издадена заповед
№ 1031/26.02.2018г.по ч.гр.д. № 317/2018г. по описа на БРС , за изпълнение на
парично вземане на осн.чл.410 ГПК,за сумата 2708.52
лв. главница за неплатено задължение по договор за потребителски кредит № ……………../……………г.,както и сумата 1548.48
лв.,представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.12.2016г. до 05.09.2019г.,
както и 303.66 лв. лихва за забава за периода
от 05.01.2017г. до 11.02.2018г.,ведно със законната лихва за забава
върху главницата,считано от 23.02.2018г. до окончателното ѝ
плащане.Обжалва се решението и в частта му за разноските- 141.21 лв. по
заповедното производство и 379.07 лв.по исковото производство пред първа инстанция.Излагат
се оплаквания за нарушение на материалния закон и процесуалните
правила.Необосновано било прието,че предсрочната изискуемост била настъпила-
длъжницата не била уведомена за нея.От уведомлението не можело да се установи
съдържанието на връчения документ.Било отбелязано само,че касае покана
,свързана с предсрочна изискуемост, но липсвали детайли.Ищцата разбрала за
предсрочната изискуемост едва след връчване на исковата молба.Към момента на
подаване на заявлението 26.02.2018г. не бил настъпил падежа на всички погасителни
вноски.Не била доказана тезата на ищеца че договорът автоматично се прекратил
на 05.01.2017г.На второ място-договорът за кредит бил нищожен поради
противоречие със закона и добрите нрави поради неправомерно завишен лихвен
процент.ГПР 47,79 % бил незаконен, а така също „надбавка,покриваща разноските
на кредитора по подготовката и обслужване на заема“ и „добавка,съставляваща
печалба на кредитора“ По същество те представлявали прикрита възнаградителна лихва.При подписване на договора за кредит
със ситен шрифт под „12“ било
отразено,че се сключва и застраховка „Защита на плащанията“ със застрахователна
премия 806.40 лв.Кредитодателят не превел дължимите
по договора за кредит 3000 лв., а 2 895 лв. ,като е удържал 105
лв.“еднократна такса ангажимент“.При калкулиране на месечната погасителна вноска 138.25 лв. е
прибавена договорената възнаградителна лихва 37.34 %,което
надвишава тройния размер на законната лихва и противоречи на добрите нрави.Договорите
за кредит и застраховка били в нарушение на чл.22 вр.чл.10,
ал.1 ЗПК.С включване на такса“ангажимент“ и застрахователната премия ГПР
надхвърлил 47.79 %.С присъждане на законната лихва върху цялата сума се
получавал забранения анатоцизъм.Потребителят-длъжник
не могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора и
клаузите били неравноправни съгласно т.18 от чл.143 ЗЗП.
Въззиваемата срана-
финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ -оспорва жалбата.Твърди,че
длъжницата погасила само 1959 лв. до 24.02.2017г.Не е платила две
последователни вносски на 05.12.2016г. и на
05.01.2017г., поради което договорът станал предсрочно изискуем с обявяването
му за такъв на с покана от
10.08.2017г.,връчена на посочения от длъжника в договора адрес на
14.08.2017г.заповедното производство било инициирано на 21.02.2018г.Съгласно
чл.19,ал.4 и ал.5 от Закона за потребителския кредит/в сила от 23.07.2014г./
ГПР има максимален размер петкратния размер на законната лихва. И в случая той
не бил надхвърлен.Експертизата установила,че лихва е начислявана само върху
главницата,т.е няма анатоцизъм.Претендира 100 лв.
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната
инстанция.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира иска процесуално допустим,но
неоснователен.
Спорно по делото е дали процесните суми произтичат от нищожни клаузи на договор за
потребителски кредит поради неравноправност и поради нарушение на добрите
нрави, както и поради незаконосъобразност предвид надвишаване на законния
минимум на ГПР.Спорно е също дали предсрочната изискуемост е обявена
надлежно.За да уважи иска,район- ният съд е приел,че
уведомлението за предсрочната изискуемост е достигнало до знанието на ответницата.Въпреки
,че съдебно-почерковата експертиза на документ отрича
подписът върху товарителницата да е на ответницата,приема се,че връчването е фингирано с доставката на адреса,посочен в договора
съгласно чл.14,ал.2 ЗПК.Този извод е обоснован и правилен.не е възможно на
самата товарителница да се отбележат детайли относно предсрочната
изискуемост,което би създало риск за
оповестяване на доверителна информация на неограничен кръг лица.Ако
длъжницата е добросъвестна,тя би се ориентирала лесно,че става въпрос за
предсрочна изискуемост на кредита,сключен от нея с конкретната банка, а за
детайли би се информирала от съдържанието на пратката.Уговореният ГПР също не
надвишава нормативния размер,който е бил в сила при сключване на
договора.Съдебно-счетоводната експертиза установява,че изчисленията са коректни
предвид клаузите на договора и погасителния план.Шрифт 12 бил допустимият
минимум.Първоинстанционният съд е приел,че преценката
за съотношението между възнаградителната лихва и
законната лихва следва да бъде определено към момента на сключване на
договора-законната лихва е била 10.01.%, т.е. петкратния размер възлиза на
50.05 %.Както възнаградителната лихва,така и ГПР не
надхвърля този размер.Тези изводи също са обосновани и законосъобразни.Съдът не
е изложил мотиви относно валидността на договора за застраховка ,но такова
възражение не е направено в отговора по чл.131 ГПК.Настоящият състав намира,че
е неоснователен доводът на жалбоподателката,подробно
изложен в отговора на исковата молба,за неоправдано висока възнаградителна
лихва предвид реалния риск за кредитодателя при
краткосрочен кредит,когато не се очаква инфлация.Самият факт,че ответницата е
погасила само 65% от предоставената ѝ сума,без да се вземат предвид
лихви,надбавки,застрахователна премия и пр.,говори за реално поетия риск от кредитодателя.Погашенията са спрели в края на февруари
2017г., т.е кредитодателят е лишен от възможност да
извлича печалба почти три години до вероятния момент на реализиране на принудително
изпълнение,за което не е ясно дали би било фактически резултатно.Ето защо не
може да се приеме,че с оспорените клаузи кредитодателят
се обогатявал неоснователно.
По изложените съображения решението
следва да бъде потвърдено.Въззивничката следва да бъде
осъдена да заплати минималния адвокатски хонорар в размер на 100 лв. за въззивната инстанция.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43/22.02.2019г.
по гр.д. 0 868/2018г. на РС-Ботевград.
ОСЪЖДА Г.С.С.
с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на БНП П. П. Ф. С.А.клон Б. със седалище и адрес на управление ***,сграда14,
с ЕИК ………, съдебни разноски за въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.