Р Е Ш Е Н И Е
№ 83/21.06.2019 г.
Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно отделение
На двадесет и пети април
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА Д.А
ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
секретар С. Дичева
Прокурор Светла Курновска
като разгледа докладваното от съдия П.
Димитрова ВНОХД № 85 по описа на
съда за 2019г, за да се произнесе
взе предвид:
Варненският
окръжен съд, с присъда № 74 по НОХД № 446/18г.
по описа на същия съд, постановена на 13.11.2018г. е признал подсъдимия К.Е.И. ЗА ВИНОВЕН в
извършване на две деяния по НК, както следва:
-
по чл. 354а, ал.1 от НК, за това, че на 25.11.2015г., в
гр.Варна, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества - метамфетамин с нетно тегло 18,73 грама и със съдържание
на активен компонент метамфетамин 63,1% и метамфетамин с нетно тегло 0,10 грама
и със съдържание на активен компонент метамфетамин 59,2% - всичко на обща
стойност 488,75 лева, от които на същата дата, без надлежно разрешително,
разпространил на Д.Д.Д.високорискови наркотични вещества - метамфетамин с нетно
тегло 18,73 грама и със съдържание на активен компонент метамфетамин 63,1% на
стойност 468,25 лева. Наложено
е наказание при условията на чл. 54 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, както и ГЛОБА в размер на 7000 /седем хиляди/ лева;
-
по
чл. 339 ал. 1 от НК, за това, че на 25.11.2015 г., в гр.Варна, държал
огнестрелно оръжие - преправен газов пистолет с надпис "GAP kal.9mm РАК,
made in italy", изписан върху предна лява част на затворния блок и надпис
CAT 11134, № 021341 /изписан върху дясната част на затворния блок/ с пълнител и
пет броя боеприпаси - пет броя заводски произведени шумови патрони, кал.9 мм,
снарядени с оловни сачми с диаметър 5,5 мм и запечатани с восъкообразно
вещество, без да има за това надлежно разрешение. Наложено е наказание при условията
на чл. 54 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА;
На основание чл.23
ал.1 и ал. 3 от НК на подсъдимия И. е наложено най-тежкото от така определените наказания, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да
бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор, като е присъединено изцяло и наказанието ГЛОБА
в размер на 7000 лева /седем хиляди лева/.
Със
същата присъда подсъдимото лице е частично оправдано по първоначално внесеното
обвинение по чл. 354А ал. 1 от НК, за това, че по същото време и място е държало с цел разпространение високо рискови наркотични
вещества - три броя таблетки с общо
нетно тегло 0,72 грама, със съдържание на активен компонент 3,4 -
метилендиоксиметамфетамин (MDMA) 30,7%.; осъдено
е също да заплати направените по делото разноски.
Въззивното производство пред АС -
Варна е образувано по жалба на подс.
И., който чрез защитника си оспорва
изцяло правилността на така постановената присъда. В допълнително изложение към
жалбата се правят множество доказателствени искания, развиват се доводи, от
една страна, за липсата на категорични доказателства в подкрепа на обвинението
и по двата пункта, а от друга – за наличие на допуснати съществени процесуални
нарушения във фазата на досъдебното и съдебно /повторно такова/ производство,
опорочаващи като цяло проведеното наказателно производство спрямо обвиняемото
лице, а също и и постановения съдебен
акт, претендира се и липса на мотиви към обжалваната присъда. Прави се искане
за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане на ВОС или постановяване
на нова, с която подс. И. бъде изцяло признат за невинен.
Пред настоящия състав на АС-Варна,
подсъдимият И. се явява лично и с редовно упълномощен защитник – адв. К. К. ***/,
който поддържа изцяло жалбата, доразвивайки доводите си. В своя защита
подсъдимият оспорва и двете обвинения, като заявява, че е невинен.
Представителят на АП – Варна оспорва
жалбата с наведените и доразвити в съдебно заседание доводи, като подчертава,
че изводите на първоинст. съд за виновността на подсъдимото лице в извършване и
на двете деяния, предмет на обвинението, са правилни и законосъобразни, но моли
въззивната инстанция да коригира наложеното наказание за деянието по чл.339 ал.
1 от НК, с оглед допуснатата грешка при изписване на размера на наказанието в
присъдата и мотивите към нея, чрез изменение на присъдата, а в останалата й
част да я потвърди.
В последната си дума пред настоящата
инстанция подс. И. предоставя на съда да прецени.
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след проведеното въззивно
съдебно следствие, обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства и след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда на
основание чл.313 и 314 НПК, намира за установено следното:
Във връзка с внесения в Окръжен
съд-Варна на 10.08.2016г обвинителен акт срещу подс. подс. К.Е.И. е налице двукратно
произнасяне на два различни състави на ВОС:
при първото разглеждане на делото /НОХД № 1040/2016г /
присъдата е била обект на ревизия от състав на АС-Варна по ВНОХД № 503/17г,
който с решение № 69/20.04.2018г поради допуснато съществено
процесуално нарушение във фазата на съдебното производство, я е отменил изцяло, връщайки делото за ново
разглеждане на същия съд от стадия на разпоредителното заседание. За
прецизност, следва да се отбележи, че при повторното разглеждане на делото, в
проведеното разпоредително заседание по реда на чл. чл.248 ал.1 т.1 НПК, ОС-Варна е отказал да прекрати съдебното
производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати според
защитата на подсъдимото лице съществени процесуални нарушения. Това определение
на ВОС е било обжалвано от подсъдимото лице чрез защитника му, в резултат на
което състав на АС-Варна с определение № 1195 от 13.06.2018г по ВЧНД № 203/18г.
го е потвърдил и върнал на ВОС за продължаване на съдебното производство. Първонист.
съд – ВОС е сторил това, приключвайки го с цитираната по-горе присъда, обект на
ревизия от настоящия въззивен състав на АС-Варна.
От събраните по делото доказателства, относими
към предмета на доказване се установява от фактическа страна следното: В
резултат на получена оперативна информация за лица, занимаващи се с разпространение
на наркотични вещества в района на Автогара Варна, били предприети действия по
установяването им от полицейските служители на І РПУ-Варна – свидетеля С. Н. и
колегата му И.Г.. Едно от тези лица бил подсъдимият К.И., роден на *** г. в гр.
Разград, руски гражданин, неженен, неосъждан, безработен до 23.05.2018 год., за
когото конкретните данни били, че разпространява марихуана и амфетаминови
производни. Източникът на марихуана не бил установен за разлика от
производителя на амфетаминовите производни. Последният, според информацията, с
която разполагали полицейските служители,
доставял приготвеното количество наркотик на подс. И., който от своя
страна го предоставял на дилъри на дребно.
Чрез
използване на СРС /разрешението за ползване било поискано и дадено с оглед
установяване на престъпната дейност на подс.И./, била получена информация за
среща на 25.11.2015г между подс. И. и св. Д. Д., при която последният трябвало
да посети дома му и от там да вземе наркотично вещество. Плащането щяло да се
отложи във времето. По този повод бил сформиран полицейски екип – свидетелите С.
Н. и М.Х., както и колегата им И.Г.. За да могат добре да наблюдават случващото
се, полицейските служители паркирали автомобила си откъм оградата на фабрика
„Христо Ботев“, с пряка видимост към ул. „Професор Кирил Попов“ на която живеел
подс. И., в близост до дома му, находящ се на № 4. Метеорологичната видимост
била ясна и добра, в светлата част на деня, а времето мрачно, с леки
превалявания. /справка от НИМХ, филиал Варна, л.386 от НОХД № 1040/16г на ВОС/ Към
16ч. полицейските служители забелязали, че пред входа на дома на подс.И. спира
такси и от предната дясна врата излиза свидетелят Д. Д., когото служебно познавали
като лице, занимаващо се с наркотични вещества. Предвид наличната информация за
уговорената между подс. и свидетеля среща за закупуване на наркотични вещества
от И., полицейските служители изчакали св. Д. да влезе в дома на подс., след
което да се върне отново в таксито. Свидетелите Н. и Христо възприели, че при
излизането си от таксито и влизане в дома на подс., св. Д. не носи нищо в
ръцете си. При излизането си обаче той държал в ръка пластмасова чаша с
неизвестна субстанция. Изчакали го да се качи отново в таксиметровия автомобил
и след тръгването му, на кръстовището между улиците „Иван Рилски“ и „Тодор
Влайков“ с помощта на друг предварително организиран патрулен автомобил, спрели
таксито и задържали намиращия се в него свидетел Д., както и водача му – П.С..
Тогава свидетелите - полицейски служители Н. и Х. видели, че носената преди
това от св. Д. пластмасова чашка е поставена в джоба на предната дясната врата,
т. е. откъм неговата страна. Бил съставен протокол за оглед на
местопроизшествие от 25.11.2015г /л. 58, т. 1 от ДП/, а с протокол за
претърсване и изземване от същата дата /л. 62-64, т. 1 от ДП,одобрен от съдия
при ВОС/ чашата със съдържимото в нея била иззета. /Впоследствие същата е била
обект на физико-химическо изследване, обективирано в експертна справка № 862/26.11.2015г
на експерт при БНТЛ при ОД на МВР Варна – л. 18-20, т. 2 от ДПХ и в заключение
по ФХЕ - л. 27-31, т. 2 от ДП/.
Същият ден привечер, бил задържан и
подс. И. в близост до дома му заедно с други
лица. Било
извършено претърсване в дома му, при
което с протокол за претърсване и изземване от 25.11.2015г /л.72-74 т. 1 от
ДП,
одобрен
от съдия при ВОС/
били иззети плочка с размер 11,5 Х
7,5 см., по която имало кафяво кристалообразно вещество, две дигитални везни,
26 таблетки с лого „ ASA“, три розови таблетки, газов пистолет „ САТ“ и пълнител с пет
патрона.
Подсъдимият не
представил разрешение за придобиване или държане на огнестрелно оръжие или
боеприпаси за него.
Изготвени
били фотоалбуми /л.66-69 и 76-84 т. 1 от ДП /.
От заключението
по физико-химическата експертиза /л. 27-31, т. 2 от ДП/ се установява, че съдържимото
в пластмасовата чаша е метамфетамин с нетно тегло 18, 73 грама и съдържание на
активен компонент метамфатамин 63,1 %; по плочката се установява метамфатамин с
нетно тегло 0,1 грам и с 59,2 процентно съдържание на активната съставка; по
две от иззетите електронни везни е констатирано наличието на следи от
метамфетамин, ефедрин/псевдоефедрин, кокаин и тетрахидроканабинол.
Чрез заключението по
съдебно-балистичната експертиза /л. 8-11 от ДП/ се установява, че иззетият газов пистолет е преправян,
като муфата му е била премахната и поставена
допълнителна метална втулка. Намерените патрони били произведени като шумови,
но допълнително снарядени с оловни сачми, след отстраняване на заводската им
капачка. Пистолетът и патроните представляват огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелно оръжие,
по смисъла на ЗОБВВПИ.
Така приетата фактическа обстановка по
делото се установява от: заключенията по
назначените на ДП физико-химическата и балистична експертизи; писмените
доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК;
веществените доказателства; протокол
за ВДС от 30.03.2016г ведно с оптичен носител във връзка с проведени телефонни
разговори от подс. на 25.11.2015г, приложени към т. 4 на ДП/; показанията на свидетелите полицейски
служители М.Х. и С. Н., както и тези на поемното лице С.С./протокол за претърсване и изземване от 25.11.2015г,
л.72-74 т. 1 от ДП, одобрен от съдия при ВОС/. Анализирайки ги поотделно и в
съвкупност, настоящата инстанция ги възприе като безпристрастни, обективни и взаимно допълващи се, поради
което ги кредитира изцяло.
Доколкото в настоящото производство
показанията на двамата свидетели, посочени по-горе, както и на поемното лице са
единственият източник на преки доказателства за конкретните обстоятелства,
свързани с естеството на престъпната дейност на подс. И. и намереното в дома му
и таксиметровия автомобил , съставът на въззивната инстанция ги подложи на
внимателен анализ, преценявайки ги поотделно и в съвкупност с останалата
доказателствена маса. Правилно ВОС им е дал вяра, отчитайки, че в тях съдържат
доказателствени факти с първичен характер: двамата полицейски служители Х. и Н.
към него момент са били служебно ангажирани с разкриване на лица, занимаващи се
с разпространение на наркотични вещества в района, в който е живеел подс. И.,
познавали са и контингента на „дребните дилъри“, измежду които св. Д. и затова
е съвсем резонно те да са наблюдавали много внимателно случващото се пред,
около и в дома на подс. в деня на провеждане на полиц. операция, за която са
имали вече информация, събрана чрез използване на СРС. Именно защото е била налична
оперативна информация за престъпна дейност, в която участва активно подс. И.,
се е наложило и използването на СРС чрез контролиране /подслушване/ на
провежданите от него телефонни разговори. Чрез показанията на двамата
полицейски служители, основаващи се на непосредствените им възприятия, се
установява, че св. Д., насочвайки се към дома на подс. И., не е носил предмети
в ръцете си /напр. пластмасова чаша/, като на излизане обаче в ръката си е
държал такава с неизвестна към него момент субстанция и така се е качил отново
в изчакващото го такси. Начина, по който св. Д. е държал чашата в ръка
/намерена малко след това в джоба на вратата от страната, на която е седял и
иззета по надлежния ред/, е дало възможност на наблюдаващите го свидетели да
заключат, че чашата не е празна. Поясненията, които са дали и двамата свидетели
при разпита им пред първоинст. съд за
разстоянието, от което са наблюдавали действията на св. Д. при посещението му в
дома на подс. и справката НИМХ, филиал Варна, позволяват да се заключи, че са
имали обективната възможност за осъществяване на добро наблюдение. Същите не
могат да бъдат упрекнати в заинтересованост или предубеденост- те са
изпълнявали своите служебни задължения по разкриване и задържане на извършители
на тежко умишлено престъпление, носят и на общо основание наказателна
отговорност като свидетели по смисъла на чл.290 от НК за лъжесвидетелстване.
Следва да се отбележи, че подходът
на ВОС при оценката за допустимост на извършения разпит на полицейските служители
на плоскостта на липса на процесуалната забрана по смисъла на чл.118 ал.2 от НК,
е правилна и се споделя от ревизиращата инстанция.
В
този смисъл възраженията на защитата са неоснователни.
В хода на
проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие, по искане на защитата на
подс. И., и доколкото първостепенният съд е отказал да стори това, се изслушаха СРС /приложени ВДС към том
4 от ДП на оптичен аудионосител/ във връзка с
проведените телефонни разговори от подс. И. със св. Д. на инкриминираната
дата 25.11.2015 г. - в 12:53 часа, 12:54
часа, 14:08 часа, 14:31 часа, 15:05 часа, 15:06 часа, 15:16 часа, 16:25 часа,
16:52 часа, 18:50 часа. Така получената информация затвърждава извода за
истинската причина, поради която св. Д. е настоявал да посети дома на подс.
/броят, времетраенето и начина на провеждените разговори/, което от своя страна
подкрепя показанията на свидетелите Х. и Н. за причините, поради които св. Д. е
посетил дома на подс. И., за естеството и начина на провеждане на срещата.
Анализирани в съвкупност, тези обстоятелства по косвен начин налагат резонния
извод, че именно подс. И. е бил лицето, което е предоставило на дилъра на
дребно амфетаминовите производни.
Преценявайки
и кредитирайки получената информация чрез използваните СРС, респ.
интерпретацията й, следва да се отбележи, че въззивната инстанция е формирала
своите фактически изводи, отчитайки изискванията на чл. 177 ал. 1 от НПК,
възонова на съвкупна оценка на ВДС с останалия доказателствен материал, при
което е установено пълно съответствие по отношение на основните факти свързани
с дейността на подс. И. и конкретните действия на св. Д..
В
тази връзка като несъстоятелни се преценяват твърденията на защитата за това,
че не са спазени изискванията на Закона, свързани с начина на изготвяне и
съхранение на ВДС по експлоатираните СРС, респ. , че същите не следва да се
кредитират. На първо място, съставът на АС-Варна намира за необходимо да отбележи,
че поначало процедурата по допускане и използване на СРС в конкретния случай е
била изцяло спазена, вкл. и при обективиране на събраното чрез СРС в протокола
за ВДС. Касае се за една строго регламентирана дейност, като достъп при
реализирането й, респ. изготвяне на необходимите ВДС и запознаване с тях имат
точно определени лица, посочени от закона. Специалистите, изготвили ВДС от своя
страна носят, както дисциплинарна, така и наказателна отговорност за
неизпълнение на служебните си задължения, вкл. и за недостоверно отразяване на
събраното чрез СРС. Съвсем на друга плоскост обаче стои въпросът, по какъв
начин защитата се е снабдила с копия на обективираните на хартиен носител СРС,
прилагайки ги към допълнението на жалбата?!
Установеното чрез разпита на
поемното лице С.С.установява по безспорен и категоричен начин, че при
извършване на претърсване
и изземване в дома на подс. И. на от 25.11.2015г, са спазени
изискванията на чл. 161 вр. чл. 137 от НПК, включително и досежно истинността
на отразеното в съдържанието на протокола /свидетеля е възприел намерените в
дома на подс. плочка с
наркотично вещество, както и газово оръжие и патрони/.
Установеното чрез
заключението по назначената и изслушана от
ВОС СФХЕ за това, че по иззетата пластмасова чаша, която е носел св. Д. при
излизането си от дома на подс. /и впоследствие иззета от таксиметровия
автомобил/ и намерените и иззети везни и плочка от дома на подс. са сходни по
вид, са също индиция за добросъвестност на свидетелите-полицейски служители при
излагане на възприятията си, респективно затвърждава сформирания извод за правдивост на показанията им.
Защитата е изразила несъгласие със заключенията на в. л. по двете
експертизи – СХФЕ и СБЕ, оспорвайки компетентността им, начина и методиката на формиране
на изводите им, предлагайки на съда да приеме същите за неправилни, поради
което и да назначи нови такива. Тези доводи не могат да бъдат споделени: първоинст.
съд е отказал да стори това. Идентична е била преценката и на настоящата
инстанция, като е отчетено, че нито съдът, нито страните /въпреки
демонстрираното познание на защитата/ притежават специални знания в тази насока
и поради това чл. 144 от НПК вменява в задължение назначаването на експертизи в
подобни случаи. В. л. и и по двете експертизи са дали мотивирани и обстойни заключения,
компетентно са ги защитили пред състава на първостепенния съд /л.156-158 от
НОХД/, поради което нито у първоинст. съд, нито у настоящата инстанция възниква
съмнение в тяхната компетентност и правилност. Изводите на в. л. не са
изолирани от цялостната доказателствена съвкупност, напротив, както бе
отбелязано по-горе, те съответстват на възприятията на свидетелите Х., Н. и
Симов, на писмените и веществените
доказателства.
Защитата и пред настоящата инстанция е
изразила опасения във връзка с начина на съхранение на иззетите ВД – газово
оръжие и патрони, респ. истинността на представените обекти за изследване по
СБЕ. Следва да се отбележи, че същите са абсолютно несъстоятелни и
неоснователни. Подобни такива са били изтъкнати и пред състава на ВОС, поради
което правилно е бил разпитан домакинът на І РПУ-Варна – св. З. Н. /л. 157 от
НОХД/, който е дал пълни и подробни разяснения за реда и начина на съхранение
на оръжието и боеприпасите, физическата проверка, която е длъжен да осъществи
преди да ги заведе в оръжейния склад, респ. по каква причина при предоставянето
им на ВОС за да бъдат предявени на страните, те са били в разпечатан плик. След
предявяването им на страните, същите са били разпознати от вещото лице М.
Великов като обекти на изследване по извършената с негово участие СБЕ.
Доколкото приетата от ВОС /в с з. от
09.10.2018г, л. 160 от НОХД/ частна техническа експертиза за графично
определяне на сравнителни разстояния /л.150-154 от НОХД/, макар и
некредитирана, не е събрана по реда на НПК, същата не може да бъде
инкорпорирана към доказат. съвкупност, респ. да бъде обект на анализ и коментар
от страните и съда.
В разрез с кредитираната доказателствена
маса отстоят обясненията на подс. И., както и показанията на свидетелите Д. и Г..
Съставът на въззивната
инстанция ги подложи на внимателен анализ, на общо основание в светлината на
всички други доказателства и доказателствени средства, като отчете следното:
- двойнствения характер на
обясненията на подсъдимия – имащи естеството на средство за защита на права и
законни интереси и като доказателствено средство по НПК. Същият отрича да има
отношение към намерените в дома му вещи със следи от наркотични вещества, както
и относно естеството и предназначението на газовото оръжие и боеприпасите.
Позицията му се възприема и от настоящата
инстанция като защитна теза, която се опровергава от анализираните по-горе
гласни, писмени доказателства и доказателствени средства, заключения по СБЕ И
СХФЕ, ВДС и ВД;
-показанията на свидетелите Д. и Г.
изцяло обслужват защитната теза носа подс. И.: св. Г. е разпитана за първи път
в настоящото наказателно производство, почти 3 години след инкриминираната дата
/л. 106, на гърба от НОХД/, по искане на защитата на подс. И., същата е леля на
съпругата му. Безспорно е, че само наличието на роднинска връзка не може да
обуслови извод за неистинност на показанията на даден свидетел. В случая обаче,
буди основателно съмнение достоверността им с оглед услужливата памет на 75
годишната свидетелка, която не е била разпитвана за никакви факти и
обстоятелства по делото след задържането на подс. И. на 25.11.2015г, при
условие, че е имала, както тя твърди, преки и непосредствени впечатления за
посещението на св. Д. в дома на подс. на дата 25.11.2015г, часове преди
задържане на подс.; същата е пояснила дори, че познава добре св. Д. и той често
гостува у подс.,идвайки с чаша кафе в ръка! Тези съмнения в достоверността на показанията
й обуславят извода за тяхната предубеденост и заинтересованост, поради което настоящата
инстанция не ги кредитира;
По идентичен начин се възприемат показанията
на св. Д., депозирани пред състава на ВОС на 24.07.2018г /л. 108 от НОХД/: същият
е отрекъл да се е снабдявал с наркотични вещества от подс., заявил е и че не си
спомня за факти и обстоятелства с три годишна давност, при наличие на сключено
споразумение във връзка с придобити от него наркотични вещества от подс. И./л.
183-185 от НОХД/. Възприемайки ги по този начин, първоинст. съд неправилно е
кредитирал показанията на този свидетел в частта им, че поддържа изнесеното от
него в показанията си, дадени пред съдия на ДП и пред друг състав на съда,
базирайки изводите си и на тях. Дори и заявено по този начин от свидетеля,
първостепенният съд е бил длъжен да приобщи показанията му чрез прочитането им
по реда на чл. 281 от НПК. Поради това и настоящата инстанция не кредитира
показанията на този свидетел.
Доколкото по делото са налице
достатъчно по обем и съдържание доказателства в подкрепа на обвинението по чл.
354а ал. 1 от НК спрямо подс. И., въззивната инстанция прие, че не се налага
извършване на повторен или допълнителен разпит на този свидетел. В подкрепа на
това й становище е застъпената позиция от защитата на подс., нееднократно изтъквана
пред първостепенния съд /както и пред въззивната инстанция в пледоарията по
същество/, че този свидетел, сключил споразумение с прокуратурата, обслужва
изцяло тезата на обвинението и не следева да се кредитират показанията му.
По настоящото
наказателно производство са били привлечени като обвиняеми множество лица, били
са разпитвани и различни свидетели, имащи различни отношения и относимост към
тях във времето. В хода на провеждане на ДП са били разделени материалите
спрямо различните обвиняеми, част от които са приключили със споразумения. При
внасяне на обв.акт, предмет на настоящото съдебно производство, в списъка към
него са посочени множество свидетели, една част от тях не са могли да бъдат
намерени след призоваването им, като по-голямата част от тях не са имали
отношение към обвинението на подс. И.. Поради това и са били заличени като
свидетели от първостепенния съд, а не защото не са били удобни на обвинението,
каквито са твърденията на защитата на подс. В тази връзка настоящата инстанция отчете
неправилност в мотивите на ВОС, където е посочено, че изводите му са базирани
на показанията на свидетеля Галин Кръстев – същият не е бил пряко и
непосредствено разпитван от ВОС, не са били приобщени по реда на чл. 281 от НПК
показанията му от ДП или тези, дадени
пред друг състав на съда./л. 216 от НОХД, на гърба/
Анализираната
по-горе доказателствена съвкупност, дава основание на въззивната инстанция като
втора такава по фактите, да направи извод за достатъчност и категоричност на
същата в насока на доказаност на обективна
и субективна съставомерност на действията на подс. И. по смисъла на чл. 354а ал. 1 от НК и по чл. 339 ал. 1 от НК. С оглед
на това фактическите и и правни изводи на първоинст. съд – ВОС като цяло са
правилни.
Споделят се и изложените мотиви във
връзка с обективната и субективна съставомерност на деянията.
Обосновано
и правилно ВОС е приел, че не е
доказано по безспорен и категоричен начин държането от страна на подс. на три
таблетки с общо нетно тегло 0,72 гр. със съдържание на активен компонент 3,4
метилендиоксиметамфетамин /MDMA/ 30, 7 %. Тези таблетки са били описани в протокола за претърсване и изземеване от дома на
подсъдимия като розови на цвят, а обект на СФХЕ са били таблетки
с бежов цвят. Липсата на безспорна идентичност между
иззетите и изследвани таблетки,
въпреки поясненията на вещите лица в съдебно заседание, категорично поставя под
съмнение обвинителната теза. В тази й част присъдата поначало не е била
протестирана.
По възраженията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения
на ДП и в съдебната му фаза:
Няколкократно защитата поставя на вниманието на различни съдебни
инстанции допуснати
нарушения от вида на предвидените в нормата на чл.335 от НПК, обуславящи
отменително основание и доколкото настоящото въззивно производство е второ по
ред, с оглед забраната за повторно връщане на първоинст. съд, защитата иска
отмяна на така постановената осъдителна присъда и постановяване на нова, с
която подс. бъде оправдан именно поради наличието на подобни нарушения. Искане
е несъстоятелно и неоснователно:
Много подробно в два съдебни акта
/решение и определение/ два състава на АС-Варна в различни производства
/процедури/ - по ВНОХД № 503/17г и по ВЧНД № 203/18г., са обсъдили и
констатирали липсата на твърдяните от защитата нарушения, свързани както с
изискванията на чл. 246 от НПК по отношение на така внесения обвинителен акт,
така и с неуведомяването на Министерството на външните работи за задържането на
лицето, съгласно изискването на чл.17, ал.4 от НПК, доколкото подс. И. е руски
граждани. Настоящия състав на въззивната инстанция се солидаризира изцяло с
така застъпените становища на предходните състави и за процесуална икономия, не
счита за необходимо да ги преповтаря. От друга страна, отчита и забраната на
разпоредбата на чл.248 ал. 3 пр. последно от НПК.
По отношение твърдението за липса на
мотиви: такава не се констатира. Мотиви на
първоинстанционната присъда, макар и не особено подробни /с оглед направените
възражения/, отговарят на изискванията на посочени в чл. 305, ал. 3 от НПК и константната съдебна
практика, т. к. дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият
съд, изложени са съображения по въпросите, визирани в чл. 301 от НПК.
Действително, мотивите на
ревизирания съдебен акт са изключително повърхностни и не особено аналитични,
липсват и отговори на някои от поставените на вниманието на съда въпроси и
възражения, не може да не се изтъкне, че в по-голямата си част те преповтарят
мотивите по НОХД № 1040/16г на ВОС, чиято присъда е била отменена от АС-Варна.
Този им порок обаче не означава, че такива липсват, нито пък че първостепенният
съд, постановил ревизираната присъда и достигайки до идентични фактически и
правни изводи с първия съд, не е изпълнил задълженията си по чл. 107 вр. чл.
102 и 104 от НПК. Доколкото въззивната инстанция е втора такава по фактите и
пред този състав на АС-Варна защитата навежда идентични възражения, не
съществува пречка това да бъде сторено в настоящия съдебен акт, включително и
по отношение на фактическите и правни изводи.
Допуснатата на първата
страница от мотивите грешка в изписване на номера на НОХД, както и че не са
били предадени в предвидения в нормата на чл.308 от НПК срок, не може да се
приеме за допуснати процесуални нарушения, най-малкото защото по никакъв начин не са довели до
ограничаването на процесуалните права на подсъдимото лице. Допусната е техническа
грешка при изписване на номера на делото в началото на мотивите, а срокът по
чл. 308 от НПК е инструктивен.
Защитата възразява и във връзка с предмета на престъплението по
чл.354а ал. 1 от НК, което подс. е държал и разпространил на св. Д., по което е
налично произнасяне в
одобреното от съда споразумение по НОХД 931/2016 по чл. 53 ал.1 НК, като
приема, че поради липсата на идентичния предмет по настоящото дело,
подзащитният му следва да бъде признат за невинен и оправдан по възведеното
обвинение. Подобно разсъждение и искане не се възприема за сериозно и
основателно: налице е последващо произнасяне от страна на ВОС по същото дело, с
което по реда на чл.414 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от НПК е допуснато тълкуване относно
изпълнението на съдебният акт,
касаещо фактическото унищожаване на веществени доказателства /18.73 грама метамфетамин/ и е определено, че фактическото
унищожаване на тези ВД следва да бъде извършено едва след окончателното
приключване на наказателното производство по отношение на подс. К.Е.И.; разпоредено е било на Агенция „Митници“, че
унищожаването на ВД следва да се извърши след окончателното приключване на
наказателното производство.
В този смисъл възраженията на
защитата се явяват неоснователни.
По отношение справедливостта на
наложените наказания:
За деянието по чл. 354а ал. 1 от НК: съставът
на въззивната инстанция счита, че определеното наказание лишаване от свобода в
размер на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода се явява несправедливо, т. к.
с оглед целите на наказанието, визирани в нормата на чл. 36 от НК, то е
завишено. Правилно първоинст. съд е наложил наказанието при условията на чл.54
от НК, /липсват многобройни или изключително смекчаващи отговорността
обстоятелства/, при индивидуализацията му е съобразил като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на дееца и продължителността на процеса – в рамките на 1 ден; правилно е
преценена обществената опасност на деянието като висока. Настоящата инстанция
от своя страна отчете и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелство. При
отчитане на всички релевантни фактори, и за да бъде наложеното по вид наказание
съответно на критериите по чл. 54 НК, на целите на наказанието, визирани в чл.
36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното
престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК, въззивният съд счита, че е
наложително да се намали срока на наказанието „лишаване от свобода” с четири
месеца. Кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер на 7 000 лева е
правилно определено към минимално предвидения размер и не следва да се
редуцира.
За деянието по чл. 339 ал. 1 от НК: констатира се от въззивния
съд, че в диспозитива на присъдата е наложено наказание от 3 /три/ години и 2
/два/ месеца лишаване от свобода, докато в мотивите е записано, че „…съдът наложи наказание от две
години и три месеца лишаване от свобода…“. Въпреки тази неяснота във волята на съда, въззивната инстанция счита,
че доколкото при първото разглеждане на делото за това деяние е било наложено наказание
в размер на 2 /две / години лишаване от свобода и в тази й част присъдата не е
била протестирана /била е обжалвана само от подс./ и с оглед допуснатото нарушение на принципа „reformacio in pejus“ при повторното разглеждане на делото от страна на ВОС /и
т. к. и двете наказания отразени в диспозитивната и мотивната част на присъдата
са в размер над две години/, не съществува пречка това нарушение да се коригира
от възъзивният съд чрез изменение на присъдата и намаляване на наказанието на 2
/две/ години.
Следва да се коригира и общото
наказание лишаване от свобода, определено по реда на чл.23 ал.1 от НК на 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, като се ПРИСЪЕДИНИ изцяло и наказанието ГЛОБА в размер на 7 000 /седем
хиляди/ лева.
Така определеното общо наказание от 3
/три/ години лишаване от свобода обаче подсъдимото лице следва да изтърпи
ефективно, въпреки наличието на формалните изисквания на чл. 66 от НК за
отлагането му. Както бе отбелязано по-горе, степента на обществена опасност на
деянието е изключително завишена - с
деянието му са засегнати преимуществено обществени интереси, които също следва
да бъдат защитени. А тези обществени отношения
гарантират и защитават народното здраве. Поради което подсъдимия следва
да понесе отговорността си и към
обществото, изтърпявайки ефективно наложеното му наказание при първоначален
„общ“ затворнически режим.
При служебната проверка на присъдата, въззивният
съд констатира, че ВОС неправилно е определил първоначалния
затворнически режим на „строг“, както и типа затворническо заведение за
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“, поради което първото
следва да се измени, а второто - да се отмени: съгласно измененията в нормата
на чл. 301 ал. 1 т. 6 от НПК и чл. 57 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗПС/- ДВ бр. 13/17г, в сила от 07.02.2017г/, съдът
определя само първоначалният режим на изтърпяване на наказанието /в случая
„общ“/, но не определя типа на затворническото заведение. В този смисъл се
налага изменение на присъдата, като се отмени определеното от ВОС
затворническото заведение.
Поради всичко изложено, въззивната
инстанция достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Варна в
наказателната й част досежно размера на наложените наказания лишаване от
свобода на подс. И. и за двете деяния, респ. по чл. 23 от НК следва да се измени,
като се измени и първоначалния режим на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, а в останалата част - като правилна и законосъобразна - да се потвърди.
При
служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира други нарушения.
Водим от
горното и на основание чл. 337 ал. 1 т.
1 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 74/13.11.2018 година, постановена по
НОХД № 446/2018 година по описа на Окръжен съд – Варна в наказателно-осъдителната й част, като намалява наложените на
подс. К.Е.И. наказания:
- на 3 /три/ години/ лишаване от
свобода за деянието по чл. 354а ал. 1 от НК ;
- на 2
/две/ години/ лишаване от свобода за деянието по чл. 339 ал. 1 от НК;
На основание чл.
23, ал. 1 и ал. 3 от НК ГРУПИРА така наложените
наказания лишаване от свобода, като НАЛАГА
най-тежкото от тях в размер на 3 /ТРИ ГОДИНИ/, което на
основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС
да се изтърпи при първоначален ОБЩ
затворнически режим, като ПРИСЪЕДИНЯВА
и наказанието ГЛОБА в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ присъдата и в частта, с която е определен вида на
затворническото заведение, в което подс.
К.Е.И. следва да изтърпи наложеното
му наказание.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА В ОСТАНАЛАТА Й
ЧАСТ.
Решението
може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.