№ 384
гр. Пещера, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20235240100189 по описа за 2023 година
За да се произнесе, прие следното:
Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ищцата А. А. Р. от гр.София в исковата си молба против ответника Р. А.
М. от с. Фотиново, Пазарджишка област твърди,че е собственик на недвижим
имот, съгласно нотариален акт № 143/97 година ,находящ се във вилна зона
Герман в с. Герман, Софийска област.На 04.11.2020 година в гр.София
сключила с ответника договор за извършване на СМР,съгласно който
ответникът в качеството на изпълнител поел задължение да извърши
следните дейности:изграждане на селскостопански навес в посочения имот
състоящ се в изливане на стоманобетонна плоча за основа;изграждане на
стени от итонг;измазване на изградените стени отвън и отвътре ;изграждане
на покрив с отводняване.По договора били уточнени и размерите на
СМР:4,20/3,20м. като финансирането , съгласно количествена сметка
възлизало в размер на сумата от 6500 лева ,включваща материали и труд.От
сумата за материали ,подробно описани в приложение към договор-
количествена сметка отпаднали разходите за материали описани в
І.Покрив,т.3 и т.4 и ІІІ-Стени,т.1 тъй като същите материали били
предварително закупени от възложителя и доставени в обекта. Твърди се още,
1
че съгласно клаузите на договора ищцата следвало да заплатила авансово на
изпълнителя –Р. М. сумата от 4000 лева,а сумата от 1105 лева следвало да
заплати при полагане на керемидите. Сочи се още ,че с подписания договор
на 04.11.2020 година изпълнителят поел задължение за извърши
възложените му строително-монтажни работи в срок от един месец след
авансовото плащане.Освен това се задължил да закупи и транспортира
необходимите строителни материали съгласно подписаната количествена
сметка.В изпълнение на договора на 14.12.2020 година ищцата предоставила
на ответника в качеството му на изпълнител по договора сумата от 4000 лева
–аванс и сумата от 1000 лева за материали.Получаването на сумите от
ответника –изпълнител е удостоверено чрез поставяне на подпис на
екземпляра от договора и срокът за изпълнение на договорените СМР е бил
до 15.01.2021 година.Твърди се още ,че след получаване на описаните по-горе
суми изпълнителят Р. М. посетил имота ,за да остави работни дрехи и
инструменти и то този момент повече не се появил.С тези действия явно
демонстрирал ,че няма да изпълни поетите задължения.Ищцата правила
опити доброволно да уредят отношенията си с ответника ,но не постигнала
успех.Депозирала заявление по чл.410 от ГПК , въз основа на което е
образувано ч.гр.дело № 895/2022 година по описа на ПщРС приключило с
издаване на заповед за изпълнение ,но в указания срок ответникът депозирал
възражение ,което мотивирало правния интерес на ищцата да установи
вземането си. Моли да се постанови решение ,с което да се признае за
установено ,че ответникът М. дължи на ищцата сумата от 5000 лева за
неизпълнение на сключения договор за изработка от 04.11.2020 година
,ведно с лихва за забава в размер на 1065.28 лева ,за периода от 15.01.2021
година до 20.02.2023 година.Претендират се направените разноски
,включително адвокатски хонорар. В подкрепа на твърденията си сочи
доказателства.
В указания от съда срок ответникът не е депозирал писмен отговор и не е
ангажирал доказателства. От определения му особен представител адв.М. е
постъпил отговор ,в който е изразено становище за неоснователност на
предявения иск.Сочи ,че договорът за изпълнение от 04.11.2020 година не е
развален ,поради което искът е неоснователен.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
2
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът
приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства :договор за изпълнение
;количествена сметка-необходими материали Герман и фискални бонове се
установява ,че на 04.11.2020 година в гр.София е сключен писмен договор на
основание чл.258-262 от ЗЗД между А. А. Р. в качеството й на възложител и Р.
А. М. в качеството му на изпълнител ,по силата на който възложителят
възлага на изпълнителя да извърши следните действия:Изграждане на
селскостопански навес в имот собственост на възложителя ,находящ се във
вилна зона Герман(с.Герман,Софийска област) като финансирането се
осигурява от възложителя ,а СМР включват : изливане на стоманобетонна
плоча за основа;изграждане на стени от итонг;измазване на изградените стени
отвън и отвътре ;изграждане на покрив с отводняване.По договора били
уточнени и размерите :4,20/3,20м.Съгласно уговорките в договора общата
стойност на СМР ,в това число материали и труд е в размер на 6500 лева ,като
от сумата за материали-3242 лева се приспадат материали по т.3 и т-4 в
раздел І-Покрив и т.1 в раздел ІІІ-стени тъй като материалите са закупени от
възложителя и са предоставени в обекта.Възложителят е поел задължение да
заплати авансово сумата от 4000 лева-труд и материали ,а останалата
договорена сума от 1105 лева е следвало да заплати при полагане на
керемидите.Срокът за извършване на СМР е един месец от предоставяне на
авансовото плащане.Върху договора е направен П.П. от изпълнителя със
саморъчно изписан текст „получих 4000 лева аванс (Р;М. и подпис) и на
14.12.2020 получих 1000 лева за материали (Р.М. и подпис).
Видно от останалите писмени доказателства до ответника е била
изпратена покана за доброволно изпълнение на парично задължения ,с която
на същия е определен 7 дневен срок за връщане на сумата от 5000 лева,
представляваща авансово плащане по договор за изпълнение в размер на
4000 лева и 1000 лева за закупуване на материали по договор за изпълнение
,ведно с лихва за забава в размер на 648.61 лева като със същата покана
възложителят считал договора от 04.12.2020 година за развален.Поканата е
била изпратена чрез куриерска фирма „Еконт“ на 21.04.2022 година ,но
същата е върната на изпращача,поради отказ на получателя.
По делото е приложено като доказателство ч. гр. дело №895/2022
3
година по описа на Пещерския районен съд, от което се установява ,че същото
е образувано по заявление на А. А. Р. от гр.София срещу Р. А. М. от
с.Фотиново,Пазарджишка област за парично вземане в размер на 5000 лева,
по договор за изпълнение от 04.11.2020 година ,ведно с лихва за забава в
размер на 194 лева ,за периода от 30.08.2021 година до 30.03.2022 година и
направените по делото разноски. Въз основа на подаденото заявление е
издадена заповед № 311 от 08.09.2022 година , с която е разпоредено
длъжникът Р. А. М. от с.Фотиново,Пазарджишка област ,ул.“***“ № 1 да
заплати на А. А. Р. от гр.София,ул.“***“ *** сумата от 5000 лева ,ведно със
законната лихва върху тази сума ,считано от 15.06.2022 година до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 194 лихва ,за периода от
30.08.2021 година до 30.03.2022 година.В указания от съда срок длъжникът
е депозирал възражение срещу издадената заповед и със съобщение
връчено на заявителя на 24.01.2023 година съдът е указал на същия за
правото му да предяви иск за установяване на вземането си в 1 месечен срок
,като такъв е бил депозиран на 21.02.2023 година.
По делото е назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза
изготвена от вещото лице Н.Н. ,в което същото сочи ,че подписите за
„Изпълнител“ в договор за изпълнение от 04.11.2020 година от името на Р.
М. и в документ назован „Необходими материали-Герман“ с дата 31.10.2020
година са положени от лицето Р. А. М. с ЕГН-**********.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК- Посочения
текст предвижда ,че когато възражението е подадено в срок ,съдът указва на
заявителя ,че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок
,като довнесе дължимата държавна такса.
От анализа на доказателствата обсъдени по- горе безспорно се установи
,че в 1 месечния срок заявителят по ч. гр. дело № 895/2022 година по описа
на Пещерския районен съд е предявил иск за установяване на вземането си , с
оглед на което съдът счита ,че същият е допустим.
Съдът, като съобрази предявената претенция, и като взе предвид
разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира, че задължение
на ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най-
вече досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата
4
сума- съществуването на валидни облигационни отношения с ответника,
както и изпълнение на своите задължения породени от сключения договор, а
ответникът следваше да установи, или че е изпълнил задължението си, или че
изобщо не дължи такова.
От събраните по делото доказателства се установи ,че между страните
по делото са възникнали валидни облигационни отношения по правилата на
договор за изработка. Настоящият състав приема ,че правната уредба на
договора за изработка е в чл. 258 – чл. 269 ЗЗД и по правната си същност този
договор е неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден,
както и че при учреденото от него материално правоотношение за
изпълнителя-ответник са породени две основни задължения-да извърши
съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци
процесните СМР и да предаде работата на възложителя. За възложителя се
поражда задължение да приеме/одобри/ извършената работа и да заплати
уговореното възнаграждение на изпълнителя..В настоящия случай съгласно
клаузите на договора изпълнителят е следвало да извърши възложената
работа в едномесечен срок от получаване на авансовото плащане.Такова
съгласно договора за изработка е получено от изпълнителя, заедно със сумата
от 1000 лева - за материали на 14.12.2020 година.
От приетата и неоспорена от страните експертиза се установи,че
подписът за изпълнител в процесния договор е положен от ответника Р. А.
М. в настоящото производство.По делото не се спори ,че изпълнителят не е
извършил договорените СМР в уговорения срок
Задълженията по договора трябва да се изпълнят точно според
уговореното, като изпълнението следва да е съобразено със съгласуваната
воля на страните. Когато длъжникът не изпълни точно задължението си,
тогава възникват правните последици от неизпълнението. Съгласно чл. 79,
ал.1 от ЗЗД- ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение. По делото не се оспорва ,а и липсват
доказателства ответникът да е изпълнил задължението си по договора ,но е
получил сумата от 5000 лева ,която е недължимо платена тъй като ищцата е
развалила сключения договор за изработка.Върху тази сума е изтекла
мораторна лихва в размер на 713.89 лева ,за периода от 15.01.2021 година до
5
13.06.2022 година (датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК).
Ето защо, съдът намира исковата претенция за основателна и доказана,
поради което и същата следва да се уважи.
На основание чл. 78 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати
на ищеца и направените по настоящото дело разноски в размер на 1437.88
лева и по сметка на ПщРД разноски в размер на 550 лева,в това число за
назначения особен представител и възнаграждение на вещо лице.
Водим от горните съображения и на основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл. 415 от ГПК, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. А. М. с ЕГН-
********** от с. Фотиново, Пазарджишка област, ул. “*** „ № 1 ,че дължи на
А. А. Р. с ЕГН-********** от гр. София, ***, ул.“***“****3 сумата от 5000
лева главница и сумата от 713.89 лева, мораторна лихва, за периода от
15.01.2021 година до 13.06.2022 година като до размера на 1065.28 лева –
мораторна лихва ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК.
Осъжда Р. А. М. да заплати на А. А. Р. разноски по делото в размер
на 1437.88 лева.
Осъжда Р. А. М. да заплати по сметка на Пещерски районен съд
разноски в размер на 550 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6