№ 988
гр. Бургас, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20222100500274 по описа за 2022 година
Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба от „ПРОКРЕДИТ БАНК
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с ЕИК:*********, представлявана от пълномощника адвокат
Анелия Красимирова Бечева- Димитрова от АК- Пловдив, против разпореждане №
2226 от 13.12.2021г. по ч.гр.д.№ 1671 по описа за 2021г. на РС- Несебър, с което е
отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжниците.
Жалбоподателят намира, че обжалваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Неправилен бил изводът на съда, че не е налице предсрочна
изискуемост. Сочи, че заповедното производство се основава на твърденията на
заявителя, а не на проверка по същество, като това се отнасяло най- вече до въпроса за
настъпването на предсрочната изискуемост, което можело да бъде предмет на
изследване едва в производство по чл.422 и следващите ГПК- така ТР № 8/18.06.2014г.
на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираното ТР, дори да се установи ненадлежно
уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, на уважаване подлежат
претенциите за падежиралите суми, в случая- 5 броя вноски. След като това се
отнасяло до съда по установителния иск, на по- голямо основание същото следвало да
се разпростира и до заповедния съд при разглеждане на заявленията по чл.417 ГПК,
имайки предвид едностранния характер на производството, че на този етап дори не
било ясно дали ще възникне спор между страните. Затова намира, че дори само
твърдението за наличие на предсрочна изискуемост е достатъчно на съда, за да уважи
претенцията в цялост, а едва по-късно, ако се наложи разглеждане по същество в
процес по чл.422 ГПК ще се доказват подробно твърдените факти и обстоятелства.
Сочи се също, че в заявлението подробно са описани твърденията за обявяване и
1
настъпване на предсрочната изискуемост, както и че към заявлението са приложени и
доказателства за това, които не били описани като приложение. Твърди се, че дори
тези доказателства да не са били приложени към заявлението поради техническа
грешка, следва да се приеме, че заявлението е нередовно, като на основание чл.411,
ал.2, т.1 ГПК съдът следва да даде указания за отстраняването й. Като не сторил това,
районният съд допуснал процесуално нарушение, което довело до постановяване на
незаконосъобразен отказ, поради което същият следвало да бъде отменен. Изтъква, че
вземанията на кредитора са индивидуализирани в заявлението и съответстват на
посочените в извлечението от счетоводните книги задължения, поради което, като се
отчете настъпилата изискуемост на задълженията по договора за кредит, следва да се
направи извод, че искането за издаване на заповед за изпълнение за всички суми е
основателно.
В тази връзка представя уведомителни писма за предсрочна изискуемост, ведно
с придружаваща документация за връчването им, извършено от ЧСИ Маджарова.
Моли за отмяна на обжалваното разпореждане, като вместо него да се постанови
разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
сумите, посочени в заявлението по чл.417 ГПК. Претендират се и разноските за двете
инстанции.
Частната жалба е с правно основание чл.418, ал.4 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано
лице. Ето защо съдът намира жалбата за допустима, поради което следва да я разгледа
по същество.
Частно гражданско дело № 1671 по описа за 2021г. на Несебърския районен съд
е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,
подадено от банката- жалбоподател. С него съдът е сезиран с искане за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против солидарните длъжници
М. Д. Ц. и Р. КЛ. Ц. /ЕГН на последния в т.5а от заявлението е невярно и не
съответства на ЕГН на същия, посочен в т.12 и т.14/, двамата с адрес в гр. Несебър, за
сумата от 28761,79 евро: включваща главница в размер на 27926,10 евро, наказателна
лихва в размер на 835,69 евро за периода от 13.09.2021г. до 23.11.2021 г.; законна
лихва върху главницата, считано от 10.12.2021г. до изплащане на вземането.
В т.9, б.”в” от заявлението е посочено, че паричното вземане представлява
задължения по договор за банков кредит № 034-956335/11.12.13. В т.12 като документ,
от който произтича вземането е посочено извлечение от счетоводните книги на
банката към 24.11.2021г.
В т.14 са посочени обстоятелствата, от които произтича вземането: договор за
земеделски кредит с номер, посочен и в т.9, б. „в“ от заявлението, в размер на 70000
евро, отпуснат на длъжниците с цел закупуване и/ ремонт на жилище и анекси от
21.12.2016г. и от 29.06.2020г. към него. Съгласно последният анекс оставащата към
2
9.02.2020г. главница е в размер 32774,08 евро, а крайният падеж на кредита е
9.07.2024г. Сочи се, че длъжниците плащали периодично дължимото, но впоследствие
сумите станали недостатъчни за достигането размера на вноската, а впоследствие
постъпленията били напълно преустановени. Затова банката обявила кредита за
предсрочно изискуем с нарочни писма, връчени от ЧСИ Маджарова по реда на чл.47
ГПК, предвид което предсрочната изискуемост настъпила на 22.07.2021г. След
настъпване на предсрочната изискуемост, длъжниците извършили няколко
плащания, които не били достатъчни за погасяване на целия дълг, като била
начислена и наказателна лихва за забавата.
Представени са доказателства- извлечение от счетоводните книги на банката
към 24.11.2021г.; преписи от договора за кредит и двата анекса, ведно с погасителните
планове към тях /графици за погасяване на кредит/, общи условия, квитанция за
внесена държавна такса по сметка на съда и доказателства за разходи за адвокатско
възнаграждение. Същите съответстват на описаните в заявлението приложения.
С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че по делото не са
приложени описаните в заявлението уведомителни писма до длъжниците за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита, поради което липсват доказателства
предсрочната изискуемост на задължението да им е била обявена преди подаването на
заявлението. Цитирано е разрешението, дадено в т.18 от ТР №4/2013 от ОСГТК.
Пред въззивната инстанция са приложени двете уведомителни писма от банката,
представени за връчване на ЧСИ Таня Маджарова с рег. №803 до всеки от длъжниците,
чрез пълномощника на изпълнителните директори на банката- адв. Бечева, в които е
посочено, че поради непогасяване в срок и размер на задълженията по договора за
жилищен кредит, банката е обявила вземанията си за предсрочно изискуеми. Към
27.06.2021г. не били платени общо осем падежирали месечни вноски /описани
подробно с падежна дата, размер и вид на задължението в табличен вид- включващи
просрочена лихва, просрочена главница и наказателна лихва/, касаещи периода от
9.11.2020г. до 9.06.2021г. Не е посочена валутата на цитираните задължения.
Приложени са още: по едно уведомление към всяко от писмата, адресирано до
всеки от длъжниците на адреса, посочен в заявлението- гр. Несебър, к-с „Стария възел“
№2, ап.21, в които връчителят /не са посочени имената му/ е отразил, че са залепени на
7.07.21г. на входната врата, тъй като при посещението на адреса длъжниците не са
открити, а според живущ на адреса- бл.2, вх.Б, ет.1, ап.ляв, непосредствено до имота,
лицето или някой от семейството му много трудно могат да бъдат открити на адреса,
не живеят на адреса.
С обжалваното разпореждане районният съд е цитирал разпоредбите на чл.418,
ал.3 от ГПК и на чл.60, ал.2 ЗКИ, както и част от мотивите на т.18 от ТР № 4/2013г. на
ОСГТК, в която е посочено, че „Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора
при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2
3
ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита“. Посочил е, че въпреки
твърденията в заявлението, че на длъжниците са изпратени писма за обявяване на
предсрочната изискуемост, такива по делото не са приложени, поради което липсват
доказателства тя да им е обявена. Затова е приел, че заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист трябва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема,
че частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл.411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание
и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато искането не отговаря на
изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок
от съобщението (т.1); искането е в противоречие със закона или с добрите нрави (т.2);
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това (т.3); длъжникът няма постоянен адрес или седалище
на територията на Република България (т.4) и длъжникът няма обичайно местопребиваване
или място на дейност на територията на Република България (т.5).
В случая, заявлението отговаря на изискванията по чл.410 ГПК, поради което
неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че районният съд не е оставил
заявлението без движение и не е дал указания за представяне на доказателства във връзка с
твърденията на заявителя за обявена на длъжниците предсрочна изискуемост на кредита.
Видно от разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК, препращането към разпоредбата на чл.127 ГПК,
която регламентира съдържанието на исковата молба е само към ал.1 и ал.3, но не и към
ал.2, която изисква ищецът да посочи всички доказателства и обстоятелствата, които ще
установява с тях, както и да представи всички писмени доказателства. Същевременно
препращането към чл.128 ГПК за приложенията към заявлението е само към т.1 и т.2- т.е. за
пълномощното и за държавната такса, но не и към т.3, касаеща приложенията към исковата
молба.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че за издаването на заповед за незабавно
изпълнение е достатъчно само твърдението за наличие на предсрочна изискуемост, а едва в
процеса по чл.422 ГПК, ако се наложи, ще се доказват подробно твърдените факти и
обстоятелства.
Според разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК дейността на съда при разглеждане
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК включва проверка в две насоки: дали документът е редовен от
външна страна и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. За издаването на изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие
на тези две предпоставки. С оглед изложеното, съдът, разглеждащ заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение е длъжен да установи настъпването на
4
предсрочната изискуемост, като това е гаранция, че срещу длъжника няма да бъде
предприето принудително изпълнение преди вземането на кредитора да е възникнало.
Именно в това се състои разликата между дейността на съда в производството по
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /където не е необходимо да бъдат
представени доказателства за изискуемостта на задължението/ и това за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК.
В конкретния случай заявлението се основава на твърдения за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, за която длъжникът бил уведомен. Въпросът за
необходимостта от нарочно изявление за обявяване на предсрочната изискуемост,
адресирано до длъжника, като предпоставка за издаването на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК е разрешен по задължителен за съдилищата начин с ТР №4/2013г. от
18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС- т.18, второ предложение. Според
цитираното решение вземането на кредитора става изискуемо, ако същият е упражнил
правото си да обяви предсрочна изискуемост преди подаването на заявлението за
издаването на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Изрично в мотивите
на тълкувателното решение е посочено, че „Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й “.
Задължителните разяснения на ВКС сочат още, че постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да се уведомява длъжника,
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не
е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника- кредитополучател.
С оглед изложеното, за да се удостовери изискуемостта (в случая предсрочната)
на процесното вземане като предпоставка за издаване на заповед за изпълнение е
необходимо да се докаже, че банката е съобщила (обявила) на кредитополучателя за
това, че кредита е предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ.
В настоящия казус от приложените пред въззивната инстанция доказателства
също не се установява надлежно връчено уведомление до длъжниците чрез ЧСИ. В
придружителното писмо от ЧСИ до кредитора е отразено, че адресатите са уведомени
съгласно чл.47 ГПК чрез залепване на уведомление на 7.07.2021г.
Липсват доказателства ЧСИ да е изпълнил всички изисквания на процедурата по
чл.47 ГПК, а именно- съгласно ал.3 да провери служебно адресната регистрация на
длъжниците, дали същата съвпада с тази, на която е извършено връчването, както и да
се опита да извърши връчване по тяхната местоработата, местослужене или мястото за
осъществяване на търговска дейност.
Нещо повече, липсват доказателства, адвокат Бечева- Димитрова да е била
5
упълномощена от изпълнителните директори на банката, от тяхно име да упражни
правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно цитираното
по- горе тълкувателно решение, а и последващата съдебна практика, обявяването на
кредита за предсрочно изискуем представлява едностранно изменение на
правоотношение между кредитора и кредитополучателите, поради което същото следва
да бъде извършено само от лицата, които имат право да представляват банката
/законните й представители или техни пълномощници/. От приложеното пълномощно
това не се установява.
Ето защо, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
включително представените с жалбата, въззивната инстанция намира, че липсват
доказателства предсрочната изискуемост да е била надлежно обявена на длъжниците,
т.е. че всички вземания по кредита, посочени в извлечението от сметката на банката са
изискуеми.
Не се установява наличието на подлежащо на изпълнение вземане срещу
кредитополучателя за сумите, посочени в заявлението, поради което заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е неоснователно и
следва да се остави без уважение.
Неоснователно е и оплакването, че съдът е следвало да издаде заповед за
изпълнение поне за падежиралите вноски. Първо, подобно искане в заявлението не се
съдържа. Второ, в обстоятелствената част на заявлението е посочено, че след
настъпването на предсрочната изискуемост , която според жалбоподателя е настъпила
на 22.07.2021г., длъжниците са извършили частични плащания, но не е уточнен нито
техния размер, нито кои вноски са частично погасени. По тази причина, с оглед
ограничения предмет на заповедното производство, тези обстоятелства следва да се
установят в исковото производство по чл.422 ГПК.
Тъй като изводите изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, частната жалба
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 324 от 14.01.2022г. по описа на
РС- Несебър, подадена от „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с ЕИК:*********,
представлявана от пълномощника адвокат Анелия Красимирова Бечева- Димитрова от
АК- Пловдив, против разпореждане № 2226 от 13.12.2021г. по ч.гр.д.№ 1671 по описа
за 2021г. на РС- Несебър.
УКАЗВА на РС- Несебър, че следва да даде на заявителя указания по чл.415,
ал.1, т.3 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7