РЕШЕНИЕ
№ 2466
гр. Варна, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20243110110557 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №66825/20.08.2024
г. от Н. Т. С., ЕГН: **********, адрес: гр. В. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София ж.к.
"Дианабад", бул. Т. М. Димитров" №1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов,
Тодор Данчев Тодорински и Росен Васков Младенов, с която е предявен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1, вр. чл.495, ал.1, т.1 от КЗ с петитум да бъде осъден
ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София ж.к. "Дианабад", бул. „Т. М. Димитров" №1,
представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Тодор Данчев Тодорински и Росен Васков
Младенов, да заплати на ищеца Н. Т. С., ЕГН: ********** , с адрес гр. В. сумата от
5000 (пет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като
пряка и непосредствена последица от настъпилото на 13.07.2024 г. събитие, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на събитието - 13.07.2024 г. до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане и на направените в
производството съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
На 13.07.2024 г., в гр. Варна, около 18:00 часа, Р. С. управлявала л. а. „Мицубиши
Колт" с рег. №ХХХХ по републикански път 1-9. При навлизане в кръговото
кръстовище в района на местността „Долна Трака", гр. Варна същата нарушила
правилата за движение по пътищата, като отнела предимството на движещия се вътре в
кръговото кръстовище мотоциклет „Сузику ВЗ" с рег. №ХХХХ, управляван от Н. С., в
резултат на което реализирала ПТП с последния. Вследствие на процесното ПТП били
причинени телесни увреждания на водача на мотоциклет „Сузику ВЗ" с рег.
№№ХХХХ и ищец в производството.
1
Във връзка с настъпилото събитие бил съставен Двустранен констативен
протокол за ПТП.
На местопроизшествието пристигнала линейка, като Н. С. бил прегледан от екип
на Спешна медицинска помощ и му била поставена диагноза: „Повърхностна травма
на торса, корема и долните крайници. Контузия на глезена. Контузия на долни
крайници. Множество охлузвания.“
На същия ден, около 2 часа след инцидента, поради постоянни болки и
влошаване на състоянието му, ищецът бил прегледан в МБАЛ „Света Анна - Варна" АД
от д-р Юлиян Начев - спешен кабинет по ортопедия и травматология, като му била
поставена диагноза: „Контузия на коляното. Контузия на глезена. Болки в
областта на гръдния кош вляво, лявото коляно и левия глезен.“
На 23.07.2024 г., ищецът бил прегледан от д-р Елена Димова, лекар в Отделение
„Съдебна медицина" при МБАЛ „Света Анна - Варна" АД, като му била поставена
следната диагноза: „Контузия на лявото коляно. Контузия на левия глезен.
Ожулвания на лявата мишница, лява хълбочна област, лявото коляно и левия
глезен. Травматичен оток в областта на левия глезен.“
По своя медико-биологичен характер тези травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Ищецът излага, че лечебният и възстановителен период продължава и към
настоящия момент. Той е получил телесни увреждания, търпял е и продължава да
търпи болки и страдания и със сигурност ще изпитва негативните последици от
събитието през целия си живот.
Водачът на л.а. „Мицубиши Колт" с рег. №ХХХХ - Р. С., попада в кръга лица,
чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите по полица със срок на валидност от 30.10.2023 г. до 29.10.2024 г.,
издадена от "ЗАД ДаллБогт: Живот и Здраве" АД.
Със Заявление №4142/01.08.2024 г., пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД
била предявена претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно
обезщетение, като били представени всички изискуеми и относими писмени
доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание и
размер. Била образувана щета № 0801-006002/2024-01, по която ответното дружество
отказало да изплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от страна на ищеца.
Твърди, че разпоредбата на чл.498, ал.1 от КЗ /респективно чл.380, ал.1 от КЗ/, е
абсолютно неправилна и противоконституционна. Смята, че поставянето на един
гражданскоправен субект в неравностойно положение спрямо друг, а именно
въвеждането на задължителна предпоставка - предявяване на доброволна претенция
пред застрахователя като условие за реализирането на гражданските права по съдебен
ред, противоречи на основни принципи, залегнали в ГПК /чл.2 и чл.9 от ГПК,
Конституцията на Република България /КРБ/ и Европейската конвенция за правата на
човека и основните свободи /чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧОС/.
Излага, че правото на справедлив съдебен процес от безпристрастен съд е
гарантирано от КРБ и ЕКСПЧОС. Тълкувайки разширително разпоредбата на чл.498,
ал.1 от КЗ единствено се ограничава достъпа до правосъдие за увредените лица от
застрахователни събития. По този начин се допуска съществено процесуално
нарушение, тъй като се прилага закон от по-нисък ранг, противоречащ на
международен нормативен акт и КРБ, които се прилагат директно. Твърди, че подобна
2
разпоредба не е налице в никоя друга държава членка на Европейския съюз. Нещо
повече - в никой клон от търговията няма подобни ограничения за някоя от страните.
В депозирания от ответника отговор на исковата молба в срока за по чл. 131
от ГПК същият оспорва иска изцяло иска по основание и по размер, като излага
следното:
Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е
настъпило единствено по причина от действията на водача, застрахован в ответното
дружество при управлението на лек автомобил "Мицубиши" с рег. №ХХХХ. В тази
връзка, оспорва твърденията за механизма на настъпване на процесното произшествие,
така както същият е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил само
поради нарушение на правилата за движение от страна на водача на автомобила.
Поддържа, че произшествие от 13.07.2024г. е настъпило в причинна връзка от
поведението на ищеца Н. Т. С. - като водач на МПС, поради извършено нарушение на
чл.20 от ЗДвП, съгласно който „(1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. (2) Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Твърди, че Н. Т. С. се е движил с несъобразена и превишена скорост и без
включени светлини, с което е ограничил възможността на застрахования водач
своевременно да го забележи и сам се е поставил в невъзможност да го види и да
реагира своевременно на внезапно появилата се опасност. Твърди, че ищецът е създал
предпоставките за настъпване на произшествието и е станал основна и единствена,
причина за осъществяването му.
Алтернативно прави възражение за съпричиняване от страна на Н. Т. С. на
база гореизложените факти.
Оспорва твърденията, че поради осъществяване на пътно - транспортно
произшествие от 13.07.2024 г., за ищеца Н. Т. С. са настъпили описаните в исковата
молба телесни травми и здравословни състояния.
Оспорва твърденията, че в причинно-следствена връзка с механизма на
произшествието, за ищеца Н. Т. С. са настъпили телесни травми и здравословни
състояния като посочените в исковата молба, като оспорва и твърденията за техния
морфологичен характер, за провеждане и естество на лечението и за неговата
продължителност.
Оспорва твърдението, че спрямо ищеца като самостоятелни увреждания са
настъпили сочени е в исковата молба.
Оспорва твърденията, че и към момента е затруднен нормалният начин на живот
на ищеца поради травма, настъпила при произшествието. С оглед представената
медицинска документация ищецът е следвало да се е възстановил за не повече от 10
дни.
Непосредствено след ПТП-то ищецът е бил прегледан, поставена му е диагноза и
е освободен за домашно лечение с подобрение.
Изцяло оспорва твърденията, че възстановителният период от травмите,
3
настъпили за ищеца след процесния инцидент не е завършил, тъй като не са налични
данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго, обозначаващо незавършило
лечение, вкл. към настоящия момент. Съобразно представените медицински
документи, установявани здравния статус на ищеца след ПТП, след проведеното
лечение е с подобрение и не са налични данни оздравителният период да не е
завършил, да са настъпили неблагоприятни последици с траен характер или друго, от
което да следва извод за незавършено лечение.
Оспорва твърдението, че ищецът е изпитал силен психически стрес, както й че
същият продължава да изпитва такъв, също така че изпитва страх за своето бъдеще и че
е напрегнат.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на
транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет на проявление,
твърденията за периода, през който са търпени, както и твърдението за настъпване на
такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция, който е
изключително завишен, прекомерен и не кореспондира нито с естеството на травмата,
нито с характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с
липсата на данни за последващо лечение или ексцес, от което се налага извод за
настъпило в обичайния срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при
осъществяването на произшествието, вкл. и относимата към момента на възникването
на ПТП съдебна практика.
На самостоятелно основание оспорва твърдението, че заявените с исковата
молба вреди са настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от
осъществяване механизма на транспортния инцидент. Твърди изключителен принос на
пострадаш за настъпване на травми при осъществяване на транспортния инцидент -
поради извършени като водач на мотоциклет „СУЗУКИ", нарушения на установени от
ЗДвП правила. Поддържа, че причина за настъпване на телесните травми за
пострадалия е извършено нарушение на разпоредбите на Закона за движение по
пътищата и Правилника за прилагането им и са възникнали поради липсата на
обезопасяване чрез поставяне на защитна каска, както и на защитно облекло. С това
си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл. 137Е от ЗДвП, пострадалият - като
водач на МПС марка „СУЗУКИ" е създал предпоставките за настъпването на травми
при осъществяване механизма на произшествието и е улеснил тяхното възникване.
Поддържа, че телесните травми в конкретния им морфологичен характер и
тежест са настъпили за пострадалия като резултат от липсата на обезопасяване,
представляващо нарушение на императивна правна норма - чл. 137Е от ЗДвП.
Поддържа, че при използване на предпазна каска и предпазно облекло от
пострадалия, то той не би получил травми като възникналите, а други, по - леки по
медико-биологичен характер.
Оспорва и размера на предявения по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането
иск за неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен, недължим и
заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД.
Поддържа, че исковата сума е изключително завишена и не съответства на
обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост", принципно указани
от Върховен съд и определени като елементи за обезвреда.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени
и имуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на
главния иск.
4
Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът е увеличил исковата си претенция от 1000,00 лв. на
5000,00 лв. частичен иск от 10000,00 лв.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за процесния лек автомобил „Мицубиши Колт" с рег. №ХХХХ.
По делото е представен Двустранен констативен протокол за ПТП
№1741901/27.11.2019 г., подписан между Р. С. и Н. Т. С., съгласно който на 13.07.2024
г. в 18:00 ч. гл.І-я Долна Трака, гр. Варна, Водач на Превозно средство А, лек автомобил
Мицубиши Колт, рег. №ХХХХ, управлявано от Р. С. при влизане в кръгово движение
удря превозно средство Б – Мотоциклет Сузуки В3, рег. №ХХХХ. В протокола е
посочено, че няма пострадали лица дори леко, както и е отбелязано, че по ПС А е
налице охлузена предна броня, а по ПС Б е увредена предна слюда, преден спойлер,
задна дисага и ходова част. На схемата е посочена точка на съприкосновение между
двете превозни средства, от която е видно, че ПС А навлиза в кръговото след ПС Б, като
му отнема предимството и настъпва удар в предна лява част за ПС А и в предна дясна за
ПС Б. Като виновен е посочен водачът на ПС А Р. С. (л.5).
Представен е фиш за спешна медицинска помощ, от който се установява, че
медицинският екип е извикан в 17:52 ч. и е пристигнал на място в 18:02 часа. Касае за
ПТП с участието на моторист, като травми са посочени рана на корема и долни
крайници. Не е транспортиран поради отказ. Не е поставяна превръзка и не са
проведени други манипулации. Останалата част е нечетлива (л.6).
На л.7 се намира лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 13.07.2024 г. в 20:00 ч.,
издаден от д-р Юлиян Начев, към МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД с основна диагноза
контузия на коляно и снета анамнеза пострадал при ПТП-моторист. При падане ударил
левия си крак и торса в ляво. Прегледан на място от екип на ЦСМП и превързан.
Оплаквания от болки в гръдния кош в ляво, лявото коляно и левия глезен. Направена е
рентгенография на гръден кош и бял дроб, на коленна става и глезенна става.
От Медицинско удостоверение №893/23.07.2024 г., издадено от д-р по съдебна
медицина Елена Димова, към МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД на ищеца обективно се
установява по вътрешната повърхност на лявата мишница, в средната трета се
установява ожулване в напреднала епителизация, с размери 3/1 см. По предна
повърхност на лява хълбочна област се установява косо разположено ожулване,
покрито с кафеникава коричка, на места отпаднала, с размери 4/2 см. По предната
повърхност на лявото коляно се установяват две дълбоки ожулвания, покрити с
кафеникава коричка в процес на епителизация, с размери 5/3 см и 5/2,5 см. Вътрешната
повърхност на левия глезен е умерено оточна, жълтеникаво кръвонаседнала.
Движенията в лявата глезенна става са ограничени и болезнена. По вътрешната
повърхност на левия глезен и стъпалото се установяват две дълбоки кафеникави
ожулвания с диаметър 1,5 см и 3 см. Не се установяват други травматични увреждания
(9-10).
Със Заявление вх. №1142/01.08.2024 г. от Н. С. чрез адв. В. Н. до ЗАД
5
„ДАЛЛБОГГ: Живот и здраве“ АД застрахователят на виновния водач е уведомен за
настъпилото на 13.07.2024 г. и претърпените от Н. С. неимуществени вреди, като е
претендирана сумата от 10000 лв. за обезщетение (л.11).
С писмо изх. №3890/07.08.2024 г. застрахователят отказва да изплати
претенцията, поради липса на отбелязване в протокола за ПТП, че при настъпването на
последното е имало пострадали лица.
Представен е ДКП за ПТП от 26.10.2023 г. настъпило между лек автомобил А с
рег. №ХХХХ и лек автомобил Б рег.№ХХХХ, съгласно който на лек автомобил А е
отнел предимството на лек автомобил Б, като се блъснал в него със своята предна лява
част.
По делото е приобщена към доказателствения материал о изготвената от вещото
лице д-р Р. Б. съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като
компетентно и надеждно дадена. От експертизата се установява, че на при мед. преглед
на ищеца, извършен на 29.04.25год. се установява, че походка му е нормална без
помощни средства и накуцване. В областта на лявата колянна става се виждат два
окръглени белега с диаметър около 2,5-3 см с кафеникав цвят. В областта на левия
глезен по вътрешната му страна се виждат два линеарни белега един над друг с
дължина всеки около 2см. Движенията в лявата колянна и глезенна стави са в пълен
обем неболезнени. След прегледа и съобразяване с представената медицинска
документация вещото лице, че при ПТП ищецът Н. С. е получил следните травматични
увреждания: контузия на лявото коляно и левия глезен, охлузване на лявата мишница,
лявата хълбочна област, по предната повърхност на ляво коляно и ожулване по
вътрешната повърхност на ляв глезен. Получените травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Проведена
първична хирургична обработка на охлузванията-почистване и превръзка. Няма
медицинска документация за претърпени усложнения във връзка с получените
травматични увреждания. Към настоящия момент ищецът е в добро здравословно
състояние, а възстановяването е пълно като са останали описаните белези по кожата.
Лечението продължава с периодичното почистване с локално прилагане на
дезинфекционни средства. Ако не настъпят усложнения-инфекция срокът на лечение е
около 5 за повърхностните и около 15 дни за по дълбоките рани. Контузиите не могат да
се предотвратят с предпазно мото облекло, охлузванията могат да се предотвратят от
носене на защитно облекло от висок клас.
Към доказателствения материал по делото е приобщена и изготвената от вещото
лице инж. А. Я. съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като
надеждно и компетентно дадено и от която се установява следното:
Мотористът се е движил по бул. „Княз Борис I“ в посока от „Св. Св. Константин
и Елена" към гр. Варна като преминава - навлиза през кръгово кръстовище „Долна
Трака". Платното, което е в посока град Варна, е разделено на две ленти за движение:
дясна лента за движение с широчина 5.00 метра и лява лента за движение с широчина
6.20 метра. Двете ленти са разделени с изградено бетонно съоръжение, което е с
височина 20 см и широко 55 см - бетонното препятствие е изградено с цел да не
преминават МПС от една лента в друга. Във вътрешната дясна лента за движение
движението до бетонното препятствие е разрешен десен завой, а след него само
движение направо. Във външна лента (лява) е разрешено движение на право и на ляво.
В случая ПТП е реализирано във вътрешната лента - лява, която е за направо и на
ляво, след края на бетонното препятствие. Там се е намирал мотористът, а лекият
6
автомобил е предприел навлизане в лявата лента. Участник „Б" се е движил в лявата -
вътрешна лента за движение и при свършване на бетонното препятствие е продължавал
направо в посока град Варна.
На всички пътни плътна, които навлизат в кръговото кръстовище е поставен
пътен знак Б1 - пропусни движещите се по пътя с предимство. Пътната маркировка
показва посоката за движение и кръговото кръстовище. На кръговото кръстовище няма
пешеходни пътеки. Ограничението на скоростта е 40 км/ч. Ул. „Арх. Манол Й. е с
наклон в посока на кръговото кръстовище. Бул. „Княз Борис I" в района на ПТП е с лек
наклон в посока гр. Варна. Мотористът е имал пряка видимост към конкретните пътни
условия. Разполагал е с техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, ако е
възприел идващия от дясно автомобил, който е искал да се включи в неговата лента за
движение, като заплаха. Мотористът не е възприел автомобила за заплаха и затова не е
спрял по-рано. Няма данни какви са били скоростите на движение на участниците в
ПТП преди настъпването му и по време на ПТП, но вещото лице счита, че са били
съобразени спрямо пътните условия.
Критичната ситуация се създава, когато Участник "А" не спира в дясната лента, а
продължава да се движи и навлиза в лявата лента за движение. Мотористът се е движил
в лентата за движение, която е за направо и на ляво -спазил е всички изисквания за
движение в конкретните пътни условия. ПТП би могло да се предотврати ако Участник
"А" е пропуснал моториста -Участник „Б".
Няма данни приложени в делото, които недвусмислено да доказват с коя част
моторът се ударил в автомобила, като вещото лице допуска, че може и да няма удар
между двете превозни средства, а вследствие на рязкото спиране на мотора, мотористът
да е загубил равновесие и да е паднал на дясната си страна, тъй като не е имал
техническа възможност да предотврати ПТП, което настъпва поради „засичане" на
моториста от лекия автомобил.
По делото са изслушани показанията на свидетеля Б. Т. Б.-С., съпруга на ищеца,
от които се установява, че миналото лято съпругът й претърпял ПТП с моторно
превозно средство. Обадил й се по телефона, почти не могъл да обясни какво става.
Казал й само къде да отида и какво да вземе. Когато пристигнала съпругът й бил в
линейката. В следствие на произшествието имал много големи и дълбоки охлузвания и
наранявания по тялото и бил в безсъзнание, като го видяла. След това в линейката го
превързали и й го предали, защото не можели да направят нищо повече. Раните
продължавали на кървят на няколко места по тялото и затова тя го завела с колата в
Бърза помощ. Там чакали около час да го приемат, а раните продължавали да кървят.
Отишла в една аптека и взела марли, колкото да спрат кръвотечението. Имал дълбока
рана на корема и на крака на няколко места. Успяла да превърже раните и няколко
месеца се грижела за него. Той не помнел какво се е случило, било тежко за всички.
След известно време започнал да се възстановява, но много бавно и отношението към
семейството и децата било драматично за него, тъй като се чувствал непълноценен
съпруг и баща.
Първите няколко месеца свидетелката му превръзвала раните и го карала с
колата, тъй като той не искал да шофира. Имал проблем първите няколко месеца,
защото едната рана на глезена на сгъвката била доста дълбока и не можел да си обуе
обувка и тя му помагала. Имало три по-дълбоки рани, като на корема сълзяла много
дълго време, около месец и половина-два, много трудно зараснала. Той опитвал да
работи от къщи, което му било трудно, тъй като е мениджър на мандра. Официално бил
7
в болничен един месец. Споделял й, че още не може да преодолее шока, опитват заедно
да влязат в нормален ритъм. Притеснява се да се съблича пред децата, заради белезите.
От инцидента насам не желае да вижда мотор.
По делото са изслушани и показанията на свидетелката Р. С., от които се
установява, че същата лятото на 2024 г. участвала на кръговото, на „Траката“ в
произшествие, когато управлявайки лек автомобил „Мицубиши Поло“, се движела от
„Траката“ надолу към кръговото. Навлизала към кръговото и видяла, че няма никой. В
този момент видяла, че идва мотор и спряла, а той спрял пред нея. Нямало
съприкосновение между двамата. Имала увреждания на автомобила - черни черти на
бронята, от предно ПТП. Не помни дали моторът е бил със светнати фарове.
Мотористът бил с наколенки и каска без предно стъкло.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.477, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно чл.477, ал.2 от ГПК по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и
държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
За възникване на правото на обезщетение и успешното провеждане на исковете с
правна квалификация чл.477, ал.1 КЗ ищецът следва да установи в условията на пълно
и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и
застрахователя - ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на
противоправно деяние, виновно причинено от водача на застрахования автомобил, от
което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените вреди в
правната сфера на ищеца в претендирания размер.
Ответникът, за отхвърляне на предявения иск, следва да докаже изпълнение на
задължението за възстановяне на претърпените вреди, както и направените възражения
за изключителна вина на ищеца, респ. за съпричиняване.
По делото безспорно се установи, че на 13.07.2024 г., в гр. Варна, около 18:00
часа, Р. С. управлявала л. а. „Мицубиши Колт" с рег. №ХХХХ по републикански път 1-
9. При навлизане в кръговото кръстовище в района на местността „Долна Трака", гр.
Варна същата нарушила правилата за движение по пътищата, като отнела
предимството на движещия се вътре в кръговото кръстовище мотоциклет „Сузику ВЗ"
с рег. №ХХХХ, управляван от Н. С.. В опит да избегне директно съприкосновение с
автомобила на свидетелката С. ищецът загубил равновесие и паднал. Вследствие на
падането на ищеца са били причинени телесни увреждания: повърхностна травма на
торса, корема и долните крайници. Контузия на глезена. Контузия на долни крайници.
Множество охлузвания.
Към датата на прегледа при съдебна медицина – 23.07.2024 г. не са установени
мокри или сълзящи рани, а всички ожулвания са били в процес на епитализация, като
лява глезена става е била още оточна. Съгласно съдебно-медицинската експертиза към
8
датата на прегледа от вещото лице процесът на оздравяване е напълно завършен, като
същият е бил с продължителност около 15 дни. Съпругата на ищеца посочва по-дълъг
възстановителен период по отношение на рана на корема и рана на глезена. Ищецът е
можел през цялото време да се обслужва сам. Същият е изпитвал болки и неудобства
вследствие на нараняванията. Самият пътен инцидент го е стресирал, като същият
изпитва страх от каране на мотор към момента. Изпитва срам от останалите белези.
Възраженията на ответното дружество за изключителна вина на ищеца, респ. за
съпричиняване на вредоносния резултат останаха недоказани.
Неясна остава причината, поради която в протокола за ПТП са попълнени
очевидно неверни данни, като това че няма пострадали лица, както и че има
имуществени вреди по автомобила на виновния водач, при положение че се твърди
липса на съприкосновение. Не става ясно и кога де факто е разписан този протокол от
страна на ищеца, при положение че същият е бил ранен и едва ли не в безсъзнание
според показанията на съпругата му. Не се установява и дали са информирани органите
на МВР, както следва да бъде направено при реализиране на ПТП с пострадали лица и
ако са били информирани, защо същите не са посетили местопроизшествието.
Доколкото обаче в отговора на исковата молба няма възражения в този смисъл и с оглед
на това че на мястото на ПТП е пристигнал екип на Бърза помощ, съдът намира, че в
настоящото производство безспорно се установи виновното противоправно поведение
на водача на застрахования в ответното дружество лек автомобил, както и
причинно-следствената връзка на това поведение с вредоносния резултат, поради което
съдът намира иска за доказан по основание.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на
извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г.
То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с
други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди,
така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
В светлината на изложеното, за да достигне до извод за справедлив размер на
обезщетение, което да репарира причинените неимуществени вреди, настоящият
съдебен състав съобразява:
По делото се установи, че към днешна дата ищецът е напълно възстановен от
получените травматични увреждания вследствие на ПТП. На същия е бил необходим
период от поне 15 дни, за да се възстанови напълно, през които през първите 5-8 дни е
изпитвал болки, а през останалите дискомфорт, чувство на малоценност. Не се събраха
доказателства ищецът да е страдал от безсъние, разстройство в адаптацията или друга
психологическа или психическа последица за здравето му. Де факто се е обслужвал сам
още от първия ден, като съпругата му е помагала при смяна на превръзките. От раните
обаче са останали белези, които няма да оздравеят напълно.
Поради тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че общоприетият
критерий за справедливост би бил удовлетворен с определяне на сума за обезщетение
за причинените на ищеца неимуществени вреди - болки и страдания в размер на
3 500,00 (две хиляди и петстотин) лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 13.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за който и размер
9
искът следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за горницата над 3500,00 лева до
предявените 5000,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на спора право на разноски се поражда за ищците, съобразно
уважената част от иска и за ответника, съобразно отхвърлената.
Съгласно представените доказателства за извършени разноски ищецът е сторил
такива, както следва: 200,00 – държавна такса, 336,00 лв. – депозит за вещо лице по
САТЕ, 350,00 лв. – депозит за вещо лице по СМЕ и 800,00 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение, или общо сумата от 1686,00 лв., от която съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени 1011,60 лв.
Съгласно представените доказателства за извършени разноски ответникът е
сторил такива, както следва: 954,00 лв. - възнаграждение за вещи лица, 100,00 –
депозит за преводач и 600,00 лв. – адвокатско възнаграждение, или общо сумата от
1654 лв., от които съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК следва да му бъдат
присъдени 661,60 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. 432, ал.1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1, предл. първо от КЗ, „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София ж.к. "Дианабад", бул. Т. М. Димитров" №1, представлявано от
Бисер Георгиев Иванов, Тодор Данчев Тодорински и Росен Васков Младенов ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Т. С., ЕГН: ********** , с адрес гр. В. сумата от 3500 (три хиляди и
петстотин) лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и
непосредствена последица от настъпилото на 13.07.2024 г. събитие, изразяващи се в
повърхностна травма на торса, корема и долните крайници, Контузия на глезена,
Контузия на долни крайници, Множество охлузвания, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на събитието - 13.07.2024 г. до окончателното й изплащане като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3500,00 лв. до претендираните 5000,00 (пет хиляди)
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 13.07.2024 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София ж.к. "Дианабад", бул. Т. М. Димитров" №1,
представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Тодор Данчев Тодорински и Росен Васков
Младенов ДА ЗАПЛАТИ на Н. Т. С., ЕГН: **********, с адрес гр. В. сумата 1011,60
лв. (хиляда и единадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща сторени
разноски в производството, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Т. С., ЕГН: ********** , с адрес гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София ж.к. "Дианабад", бул. Т. М. Димитров" №1, представлявано от
Бисер Георгиев Иванов, Тодор Данчев Тодорински и Росен Васков Младенов сумата
661,60 лв. (шестстотин шестдесет и един лева и шестдесет стотинки),
представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Дължимите суми от ответника могат да бъдат преведени по следната банкова
10
сметка: клиентска сметка на адв. В. Н., IBAN BG02IABG80985000425301 BIC
IABGBGSF.
Решението подлежи на обжалване въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11