Решение по дело №294/2022 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215 и сл. във вр. с чл. 124б, ал. 5 от Закона за устройство на територията във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на „Оренда - 777“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. *******, ул. „***** № *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя К. Г. П., чрез адв. Д.Т., срещу Заповед № РД-01-91/09.02.2022 г., издадена от кмета на община Царево, с която е отказано издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП – ПРЗ на поземлен имот 48619.64.37 по КККР на гр. Царево, м. „Нестинарка“, община Царево, област Бургас.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят счита, че същата е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и е необоснована. Изложени са съображения, че административният орган не е изпълнил задължението си да събере всички релевантни факти. Счита, че процесният терен е със сменено предназначение. Иска се отмяна на заповедта, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат Т., която поддържа оспорването и пледира за уважаване на жалбата, съответно за отмяна на заповедта. Поддържа искането за присъждане на разноски.

Ответната страна – кметът на Община Царево, редовно уведомен, се представлява от адвокат Н., който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Представя по делото административната преписка. Претендира присъждане на разноски. Представя молба, с която поддържа искането за отхвърляне на жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Депозира и писмени бележки, в които излага допълнителни съображения за неоснователността на подадената жалба и моли да бъде отхвърлена.

Административен съд-Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Административно производство е започнало с подадено от „Оренда - 777“ ЕООД, заявление вх. № УТ-2-2/4/01.02.2022 г. до кмета на община Царево, с искане да се разреши изработване на проект за ПУП – ПРЗ по отношение на поземлен имот 48619.64.37 по КККР на гр. Царево, м. „Нестинарка“, община Царево, област Бургас (л.28 от делото).

Към заявлението били приложени задание по чл. 125 ЗУТ (л. 29-30 от делото), скица на имота № 15-81804/19.02.2016г. (л. 31 от делото), писмо изх.№ ПД-782/13/31.05.2018г. на директора на РИОСВ – Бургас (л.34 от делото), решение № БС-53-ПР/31.05.2018г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС (л. 35-36 от делото). Като доказателство за правото на собственост на заявителя е бил представен договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 28.09.2015 г. (л.37 от делото).

По така подаденото заявление и приложени документи, няма данни по административната преписка да са предприемани процесуални действия от страна на административния орган.

На 09.02.2022г. кметът на Община Царево издал оспорената заповед № РД-01-91/09.02.2022 г. (л. 27 от делото), с която на основание чл. 124б, ал. 5 от ЗУТ във вр. с чл.109, ал.2 от ЗУТ, е отказано издаване на поисканото разрешение за изработване на проект на ПУП – ПРЗ за посочения имот. За да мотивира отказа си, административният орган е посочил, че за територията, в която се намира поземления имот, няма одобрен и влязъл в сила общ устройствен план, тъй като със заповед № РД-02-15-17/07.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството (л. 53 от делото), е спряна процедурата по прилагане на общия устройствен план на Община Царево, одобрен със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Заповедта била връчена на представител на дружеството на 11.02.2022 г., видно от представената по делото разписка (л. 26 от делото), което подало жалба против нея до Административен съд – Бургас вх.№ 1656/21.02.2022 г. (л. 2- 5 от делото).

Като доказателство по делото ответната страна е приложила и заповед № РД-113/11.02.2014г. (л. 51-52 от делото) на министъра на околната среда и водите за спиране реализацията на Общ устройствен план на Община Царево, одобрен със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

От процесуалния представител на жалбоподателя са представени графични данни от архивите на Община Царево (л. 71-77 от делото), писмо от Министерството на земеделието изх. № 58/11.11.1993 г. (л.70 от делото) и нотариално заверена декларация във връзка с годината на започване на строителство в района от участник в строителството (л. 69 от делото).

По делото са допуснати и приети съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице, в процесния ПИ в момента е налично следното застрояване: - 6 бунгала в южната част на имота, с номера А5, А6, А7, А8, А9 и А10 и 4 бунгала с номера A1, А2, А3 и А4, включително 2 броя санитарни възли в северната част на имота. Посочено е, че бунгала с номера от А1 до А10 представляват метална носеща конструкция от заварени профилна стомана - колони, греди, ферми и стени, термоизолирани с положена външна изолация и облицовка „сайдинг", едноскатен покрив с ламарина и монтирана дограма. Връзките са с електродъгови заварки на всички метални (стоманени) елементи и към анкерен стоманен профил в основи - стоманобетонова плоча. Покривната конструкция е метална - тип ферми, върху които е монтирано покритието - гофрирана ламарина. Размерите в план са 8,40м х 3,20м., площ 26,88кв.м, H₁= 3,60м. и Н₂=4,00м., а бунгало А6 е с размери в план 8,40м х 3,20м. и веранда 8,40м х 1,30м. площ 37,80кв.м.

По отношение на санитарните възли се посочва, че същите са 2 броя с размери 4,00 х 2,40м и 6,00 х 2,40м и площи 9,60кв.м и 14,40кв.м - метална конструкция върху ст.бетонови основи (стъпки). Експертът е установил, че бунгалата са електрифицирани и водоснабдени, с обзавеждане и работят по предназначение (място за подслон) през летния сезон. Има изградена вертикална планировка с озеленяване и асфалтова алея за връзка с шосе Царево-Ахтопол. Според вещото лице, те са строежи по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, като използваните материали за изграждането им, както и тяхното състояние към момента на огледа, преценяват период на изграждането им до 10 години.

Съгласно заключението, процесните постройки са изградени с нови материали, съгласно съвременните изисквания за категоризация на средствата за подслон и не са налице техническите признаци за сравнимост на процесиите бунгала с тези, които са предмет на изграждане през 70-те години.

Вещото лице е направило извод, че през 1971 г. процесните бунгала не са съществували, тъй като не са заснети на прегледаните Аерофото снимки, а през 1979 г. процесните обекти съществуват - заснети са на Аерофото снимките.

Според експерта не може категорично да се даде заключение, че извършеното в ПИ 48619.64.37 по КККР на гр. Царево, м. „Нестинарка“ строителство е завършено преди 1 юли 1973 г.

По отношение на заповед № 648/01.07.1972 г. на Председателя на ОНС за отреждането на к-г „Нестинарка", вещото лице посочва, че доколкото не е открита скица към посочената заповед, не може категорично да се даде извод, че ПИ 48619.64.37 по КККР на гр.Царево, м. „Нестинарка“ е в обхвата на същата. В този смисъл вещото лице е посочило и че графично очертаване на к-г „Нестинарка" не е възможно.

Съгласно заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза, предвиждането за ПИ с идентификатор 48619.64.37 по КККР на гр.Царево, м. „Нестинарка“, съгласно недействащ Териториален устройствен план на Община Царево, одобрен с решение № 216/15.07.1998 г. от протокол № 29 на Общински съвет – гр. Царево, е територия „за ваканционно селище“, а съгласно общия устройствен план на Община Царево, одобрен със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в процес на изменение, спрян за прилагане съгласно заповед № РД-02-15-17/07.02.2014 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството – е „рекреационно устройствена зона“.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Бургас прави следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на процесното оспорване е заповед № РД-01-91/09.02.2022 г., издадена от кмета на Община Царево, с която е отказано издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП – ПРЗ на поземлен имот 48619.64.37 по КККР на гр. Царево, м. „Нестинарка“, община Царево, област Бургас.

В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, за служебна проверка на обстоятелствата дали административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, съдът констатира, че оспорената заповед се явява нищожна, поради следните съображения:

За да е нищожен един публичноправен акт, какъвто безспорно е процесната заповед, същият трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, когато съдът констатира такъв акт следва да го отстрани от правния мир. Правно средство за това е обявяване на неговата нищожност. Правомощие за това дават разпоредбите на чл. 168, ал. 2 и ал. 3 АПК, съгласно които съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, като нищожността може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, според която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.

Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Освен това според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. когато, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не са налице условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма за издаването му.

При издаване на процесната заповед, административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.124б, ал. 5 от Закона за устройство на територията, съгласно която отказите за издаване на разрешение за изработване на устройствен план по чл. 124а, ал. 5 се дават с мотивирано решение или заповед на компетентния орган в едномесечен срок от постъпване на искането. Отказите се съобщават по реда на Административнопроцесуалния кодекс и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 215.

Съгласно чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ, разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план може да се даде от органите по ал. 1 - 4 и по искане и за сметка от заинтересувани лица - собственици на поземлени имоти, концесионери, лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на закон, или други лица, определени в закон.

Разпоредбата на чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план се дава с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината. По този ред се разрешава и изработването на проект за подробен устройствен план на селищно образувание с национално значение, както и на поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии. А съгласно ал. 2 на посочената правна норма, разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план на част от урбанизирана територия (с изключение на селищните образувания с национално значение) в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, се дава със заповед на кмета на общината по предложение на главния архитект.

Анализът на посочените норми сочи, че компетентен да издаден отказ от вида на процесния е административният орган, компетентен да издаде съответното разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план, съобразно вида на територията, а именно дали същата е „урбанизирана“.

В българското законодателството липсва изрично легално определение на понятието „урбанизирана територия“. Съгласно чл. 7 ал. 1 от ЗУТ, според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта. Според чл. 8 ал.1 т.1 от ЗУТ, конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други.

Анализът на цитираните текстове сочи, че законодателят е разделил териториите, на които е придаден определен устройствен статут – с възможности за застрояване – на: 1. територии, които се намират в населените места и в селищните образувания („урбанизирани територии“) и 2. други отделни поземлени имоти, извън тях. Т.е. обстоятелството дали една територия притежава характеристиката „урбанизирана“ или не, се определя от това дали тя се намира в границите на конкретно населено място или селищно образувание, или е извън тях.

Подобен е и смисъла на други норми в законодателството, боравещи с понятието „урбанизирана територия“ – чл. 53 ал.4 от ППЗОЗЗ, чл. 56в ал.1 от ЗСПЗЗ, чл. 124а ал.2 от ЗУТ, § 1 т.5 от Наредба № 3/28.04.2005 година за ССПКККР; § 5 т.10 от ДР на ЗУТ.

По делото няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че процесният поземлен имот 48619.64.37 по КККР на гр. Царево, м. „Нестинарка“, община Царево, област Бургас, се намира извън границите на урбанизираната територия. Този факт е посочен от ответния административен орган в оспорената Заповед № РД-01-91/09.02.2022 г., след извършена актуална справка в КК на гр. Царево, а също така се установява и от приложените по делото скица № 15-81804/19.02.2016 г., издадена от СГКК – Бургас, решение № БС-53-ПР/31.05.2018г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС и договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 28.09.2015 г., в които по отношение на процесния ПИ е посочено, че е с трайно предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване – неизползвана нива (угар). Това обстоятелство се установява и от заключението по изготвената в хода на съдебното производство техническа експертиза.

По делото не е спорно и че за територията, в която се намира поземленият имот, няма одобрен и влязъл в сила общ устройствен план, тъй като със заповед № РД-02-15-17/07.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството (л. 53 от делото), е спряна процедурата по прилагане на общия устройствен план на Община Царево, одобрен със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

С оглед изложеното и предвид факта, че предмет на процесния отказ е поземлен имот извън границите на урбанизираните територии, настоящият състав на съда намира, че компетентен орган по разрешаването респ. отказа за издаване на разрешение за изработване на устройствен план по чл. 124а, ал. 5 е бил Общински съвет - Царево, а не кметът на Община Царево.

Липсата на материална компетентност на издателя на оспорения административен акт е тежък порок, който не би могъл да бъде саниран не само в хода на административното производство, но и изобщо – поради това той повлича нищожността на оспорения акт и безалтернативно налага обявяването му за такъв, след което преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган – Общински съвет - Царево, за продължаване на административното производство.

Предвид установената нищожност, съдът не намира за необходимо да излага мотиви по съществото на спора, нито да разглежда релевираните от жалбоподателя оплаквания.

По изложените съображения и с оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които са своевременно поискани и доказани в размер на 750 лева, от които 700 лева - депозит за съдебно-техническа експертиза и 50, 00 лева - държавна такса за образуване на делото. Съдът намира, че възнаграждение за адвокат не следва да се присъжда, тъй като по делото не са представени доказателства за извършено плащане в брой на договорено възнаграждение за такъв. В представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 12.06.2023 г. е посочено единствено, че предмет на договора е оказване на правна защита и съдействие по адм. д. № 294/2022 г. В графата договорено възнаграждение не е посочена сума, както и начин по който е платена, поради което не може да се приеме, че в тази част договорът има характер на разписка, удостоверяваща получаване на плащане в брой. Не са представени и банкови извлечения, от които да се установи извършено плащане, а по делото като разноски се присъждат само действително направените такива.

Ето защо, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд- гр.Бургас, XXV състав,

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № РД-01-91/09.02.2022 г., издадена от кмета на община Царево, с която е отказано издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП – ПРЗ на поземлен имот 48619.64.37 по КККР на гр. Царево, м. „Нестинарка“, община Царево, област Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на Общински съвет - Царево, който следва да съобрази указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА община Царево да заплати на „Оренда - 777“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.*******, ул.„******“ № *, ет.*, ап.*, представлявано от управителя К. Г. П. разноски по делото в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването.

	Съдия: