ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24
Плевен, 03.01.2024 г.
Административният съд - Плевен - X състав, в закрито заседание на трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА |
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 740/2023 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.62 от ЗИНЗС във вр. с чл. 145 от АПК.
Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№ 5187/11.09.2023 г. подадена от л.св. Д. Т. М., изтърпяващ наказание в Затвора – Плевен, срещу отказ за преместване от Затвора Плевен в Затвора София, материализиран в писмо № 9357/ 24.08.2023 г. от Главен директор на ГДИН [населено място], по подадена от С. Д. И. молба за преместване на Манолов.
В открито съдебно заседание (лист 136) С. И. заявява, че е предявен иск от Д. М. пред ВАС на РБ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв. против Административен съд Плевен, причинени от нарушение на принципа за случайно разпределение на делата. Представено е копие от предявения иск, наименуван „жалба“ от подателя.
От направена справка на страницата на ВАС на РБ е видно, че „жалбата“ е постъпила с вх.№18256/21.12.2023 г. по описа на ВАС на РБ.
Съдията-докладчик намира, че са налице обстоятелства, които могат да породят съмнение в обективността и безпристрастността на съда при разглеждане на делото.
Разпоредбата на чл.144 от АПК, във вр. чл. 22 от ГПК гарантира на страните правото на непредубеден съд по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧОС. Законът изисква дейността по събирането и проверката на доказателствените материали и постановяването на завършващия съдебен акт да бъдат осъществени от лица, напълно освободени от всякакви възможни външни въздействия, поставящи под съмнение тяхната обективност. Съдебната практика, включително тази на Европейския съд по правата на човека, по приложението на чл.6, §1 от Конвенцията приема, че понятието „независимост“ на съда се отнася до връзката между съдията като представител на съдебната власт и останалите граждани, докато „безпристрастността“ трябва да съществува по отношение на страните по делото. За да е налице безпристрастност, от съда се изисква да не е предубеден, що се отнася до решенията, които му предстои да вземе, и да основава съдебния си акт на база фактите, установени преди и по време на процеса.
В конкретния случай принадлежността на съдията към състава на Административен съд - Плевен, срещу който очевидно е предявен от същия жалбоподател иск за обезщетение, може да породи съмнение у страните относно неговата обективност и безпристрастност, поради което съдията следва да се отведе от разглеждане на делото. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ (решение от 10.07.2008г. по иск №67719/01 по делото „Михалков срещу България“, решение от 05.04.2018. по иск № 28417/07 по делото „Боян Господинов срещу България“, решение от 25.02.1997г. по делото Файндлей cрещу Великобритания, решение от 03.05.2007г. по иск № 7577/02 по делото Бочан cрещу Украйна пo иск 7577/02 и др.), в които ЕСПЧ е намерил нарушение на правото на справедлив процес чрез гарантиране на независим и безпристрастен съд по чл.6, §1 от Конвенцията.
Воден от горното и на основание чл.144 от АПК вр. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТВЕЖДА се съдия Л. К. от разглеждането на административно дело № 740/2023 г. по описа на Административен съд- Плевен.
ДЕЛОТО да се докладва на адм. ръководител на Административен съд - Плевен за разпределяне на друг съдия-докладчик.
Определението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |