№ 1748
гр. София, 23.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241100508337 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 200371/18.08.2024 г., подадена от „Български
пощи“ ЕАД – ответник по гр. дело № 9966/2024 г., Софийски районен съд, 123 състав срещу
постановеното по него решение от 04.06.2024 г., в частта, с която е отменено уволнението на
ищеца И. Г. Л., извършено със Заповед № 10/31.01.2024 г. на главния изпълнителен директор
на „Български пощи“ ЕАД на основание чл. 328, ал. 2 Кодекс на труда КТ/ във връзка с
Договор за управление № ВД – 62/22.12.2022 г. и Договор за възлагане на управлението и
представителството на „Български пощи“ ЕАД от 23.12.2022 г., като незаконосъобразна. Със
същото решение ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност директор
на Дирекция „Финанси и счетоводство“ в Централно управление на „Български пощи“ ЕАД,
гр. София. Със същото решение на основание чл. 225, ал. 1 КТ ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 21 681, 82 лв., представляваща парично обезщетение за
оставането му без работа за периода 31.01.2024 г. – 04.06.2024 г. Със същото решение
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3 329, 10 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ дава възможност на
новия управленски екип да подбере сътрудниците, с които да работи. Счита се, че правното
основание за тази промяна е цитираната разпоредба и на основата на нея е извършено
законосъобразно освобождаване от длъжност. Твърди се, че по силата на Договор № ВД-
62/22.12.2022 г. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с държавно
участие в капитала, сключен между министъра на транспорта и Ф.А., на последния е
възложено управлението на стопанската дейност на „Български пощи“ ЕАД. От този момент
започнал да тече девет месечният срок по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, в рамките на който е
извършено законосъобразно освобождаване от длъжност на ищеца. Прави се позоваване на
една от целите на сключения договор, а именно – организация на стопанската дейност на
1
предприятието. Твърди се, че била налице и бизнес програма. От самото наименование на
длъжността следвало, че тя има ръководен характер. Направено е възражение за прихващане
с дължимата на основание чл. 225, ал. 1 КТ сума с вече изплатената му на основание чл. 220,
ал. 1 КТ по повод на неспазен едномесечен срок на предизвестие в размер на 5 120 лв.
Поддържа се, че първоинстанционният съд не разгледал това възражение и не се е
произнесъл по него.
Въз основна на изложеното е поискана отмяна на процесното решение в обжалваната
част и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират
се разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна-ищец И. Г. Л. оспорва основателността на въззивната жалба. Счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Иска неговото
потвърждаване. Претендира разноски.
По делото е постъпила въззивна жалба с вх. № 202078/20.06.2024 г., подадена от И. Г. Л.
– ищец по цитираното гр. дело срещу постановеното по него решение в частта, с която е
отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за периода 05.06.2024
г. – 31.07.2024 г. за сумата над 21 681, 82 лв. до пълния предявен размер от 30 720 лв.
Във въззивната жалба се, твърди, че решението е неправилно. Счита се, че е налице
новонастъпил факт – изтичане на шестмесечния срок по чл. 225 КТ след постановяване на
процесното решение в отхвърлителната му част.
Въз основа на изложеното иска отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена в пълен размер.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна-ответник „Български пощи“ ЕАД оспорва основателността на
въззивната жалба. Иска потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му
част. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претенцията за разноски
на ищеца.
От фактическа страна съдът установява следното:
Производството по гр. дело № 9966/2024 г., СРС, 123 състав е образувано по искова
молба с вх. № 58990/22.02.2024 г., подадена от И. Г. Л. с твърдението, че по силата на Трудов
договор № 17/10.07.2023 г. е заемал длъжността директор на „Дирекция финанси и
икономика“ в „Български пощи“ ЕАД. С допълнително споразумение № 676/27.09.2023 г.
трудовото му правоотношение било изменено и станал директор на дирекция „Финанси и
счетоводство“ в централното управление на „Български пощи“ ЕАД. Със Заповед №
10/31.01.2024 г. на главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като дружеството
сключило Договор за управление № ВД-62/22.12.2022 г. Заповедта му била връчена на
23.12.2022 г. Счита се заповедта за незаконосъобразна, тъй като не били налице
предпоставките на посоченото уволнително основание. Конкретно договорът за управление
бил сключен на 23.12.2022 г. преди да възникне трудовото му правоотношение. Отделно
към момента на прекратяване му са изтекли деветте месеца. Въз основа на изложеното е
поискана отмяна на заповедта за уволнение като незаконосъобразна, възстановяването му на
предишната работа и заплащане на обезщетение за оставането му без работа за периода
31.01.2024 г. – 31.07.2024 г. в размер на 30 720 лв.
Ответникът „Български пощи“ ЕАД оспорва исковете. Счита, че по отношение на ищеца
е проведена законосъобразна процедура по прекратяване на трудовия му договор, тъй като
„Български пощи“ ЕАД сключило Договор за управление № ВД – 62/22.12.2022 г. и Договор
за възлагане на управлението и представителството на „Български пощи“ ЕАД от 23.12.2022
г., с които ръководството на дружеството поело управлението му и поради предвидената в
закона възможност за освобождаване на ръководните кадри на предишното управление, то
се възползвало от това. Сочи се, че ищецът бил на ръководна позиция съобразно законовата
дефиниция на пар. 1, т. 3 ДР на КТ. Ответникът е поискал отхвърляне на исковете. Направил
е в условията на евентуалност възражение за прихващане на евентуално дължимо
2
обезщетение по реда на чл. 225, ал.1 КТ с вече изплатено обезщетение по реда на чл. 220, ал.
1 КТ.
По делото е представен Трудов договор № 17/10.07.2023 г. /със срок на изпитване в
рамките на шест месеца/, сключен между „Български пощи“ ЕАД /работодател/ и И. Г. Л.
/служител/ за заемане на длъжността директор на дирекция „Финанси и икономика“ считано
от 10.07.2023 г. С допълнително споразумение № 676/27.09.2023 г. трудовото
правоотношение било изменено в частта на заеманата длъжност – директор на Дирекция
„Финанси и счетоводство“ в Централното управление и на получаваното възнаграждение –
4 000 лв. месечно. И двата договора са подписани от Ф.А. в качеството му на главен
изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД. Представена е и длъжностна
характеристика за заеманата позиция.
Със Заповед за прекратяване на трудов договор № 10/31.01.2024 г. трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено от ответника на основание чл. 328, ал. 2 КТ във
връзка с Договор за управление № ВД-62/22.12.2022 г. и Договор за възлагане на
управлението и представителството на „Български пощи“ ЕАД от 23.12.2022 г. Поради
неспазване на предвиденото в закона предизвестие, му било изплатено обезщетение по реда
на чл. 220, ал. 1 КТ за един месец. Представена е трудова книжка, в която бил вписан
цитирания трудов договор, изменението му и датата на прекратяването му.
Представен е фиш за изплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2023 г.
Щатната заплата била в размер на 4 000 лв. Според фиш за изплатено трудово
възнаграждение за месец януари щатното възнаграждение на ищеца било в размер на 4 000
лв. На основание чл. 220 КТ на служителя било изплатено обезщетение в размер на 5 100 лв.
В о.с.з. провело се на 04.06.2024 г. процесуалният представител на ответника е поискал да
бъде отделено като безспорно, че последният пълен отработен месец е 01.2024 г.
Представен е Договор ВД- 62/22.12.2022 г. за възлагане управлението на еднолично
акционерно дружество с държавно участие в капитала, сключен от министъра на транспорта
и съобщенията и Ф.А.. С Договор за възлагане на управлението и представителството на
„Български пощи“ ЕАД от 23.12.2022 г., сключен от представителя на Съвета на
директорите на „Български пощи“ ЕАД – Е.А. и Ф.А. на последния му било възложено
управлението и представителството на „Български пощи“ ЕАД, изразяващо се в
организация, ръководство и контрол на дейността на дружеството.
Въз основа на тези доказателства съдът постановил своето решение, в което приел, че
извършеното прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ било извън
преклузивния деветмесечен срок, поради което приел за незаконно уволнението, възстановил
ищеца на заеманата преди това длъжност и осъдил ответника да му заплати обезщетение в
размер на 21 681, 82 лв. за периода 31.01.2024 г. – 04.02.2024 г. /датата на последното
съдебно заседание/.
Пред въззивната инстанция е изискана и приложена справка от НАП за сключените от
ищеца И. Л. трудови договори за периода след 04.06.2024 г. Справката е изготвена на
07.08.2024 г. и към тази дата лицето И. Г. Л. не е било страна по други трудови договори.
От правна страна съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по
същество е частично неправилно.
По отношение на въззивната жалба подадена от ответника „Български пощи“ ЕАД.
3
По делото е безспорно, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало с подписването на Трудов договор № 17/10.07.2023 г., с който
ищецът е назначен да изпълнява длъжността директор на дирекция „Финанси и икономика“,
изменен с допълнително споразумение към него от 27.09.2023 г., в което е променена
длъжността на директор „Финанси и счетоводство“. Липсва спор, че трудовото
правоотношение е прекратено със Заповед за прекратяване на трудов договор №
10/31.01.2024 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ, както и че с Договор за възлагане на
управлението и представителството с дата 23.12.2022 г. на Ф.А. е възложено ръководството
и организацията на дейността на „Български пощи“ ЕАД.
Спорно между страните е дали са налице предпоставките за прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото правно основание.
Според чл. 328, ал. 2 КТ служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат
уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за
управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на
изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Законовото
определение на ръководство на предприятието е дадено в пар. 1, т. 3 ДР на КТ -
ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и
колективните изборни органи за управление /стопански съвет, управителен съвет,
изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни/.
Според съдебната практика преценката е винаги конкретна като се вземат предвид
задълженията по длъжностна характеристика, мястото на длъжностна в йерархията на
предприятието, конкретни задължения, които не са посочени в длъжностната
характеристика, но са вменени на лицето по други закони. Дали един служител е част от
ръководството на предприятието или не, е винаги фактически въпрос, при разрешаване на
който наименованието на длъжността не е определящо. Не следва да се пренебрегва и целта
на това основание за прекратяване на трудовия договор, заложена от законодателя, а именно
– новият управител да бъде улеснен за постигане на предвидените в "бизнес плана"
стопански резултати, като му дава възможност да формира ръководния екип, с който да
работи за постигане на тези цели. Този ръководен екип не е от всички служители, а от тези,
които ръководят отделни звена.
Когато трудовият договор подлежи на прекратяване с предизвестие, заповедта за
уволнение поражда действие с изтичането на предизвестието, а при неспазване на срока - с
изтичане на съответната част от него. Предизвестието е крайният акт, с който завършва
дейността по уволнението, а заповедта не е конститутивен елемент. Такъв характер тя
придобива при неспазване на срока на предизвестието, като вместо реално отработени дни
се заплаща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. От този момент трудовото правоотношение
следва да се счита за прекратено. Конкретно трудовото правоотношение на ищеца И. Л. с
ответника „Български пощи“ ЕАД е прекратено на 31.01.2024 г., който е и момента, към
който следва да се прецени дали е изтекъл девет месечния срок. По своята същност този
срок е преклузивен. Установен е от закона, с неговото изтичане се погасява потестативното
право на работодателя да прекрати трудовия договор на служител от ръководния екип на
предприятието и същият не може да бъде скъсяван или удължаван по съгласие на страните.
Началото на този срок е влизане в сила на договора за управление на предприятието, от
който момент новото ръководство има право да организира свои управленски екип за
изпълнение на задачите по договора. Поради липса на друга уговорка началната дата за
изпълнение на договора за управление и представителство следва да се счита датата на
неговото сключване – 23.12.2022 г. Именно от тази дата започва да тече деветмесечният
срок, който в случая изтича на 23.08.2023 г. Прекратяването на трудовия договор на ищеца
на основание чл. 328, ал. 2 КТ е извършено с оспорваната заповед пет месеца и четири дни
след изтичането на деветмесечния срок, поради което само на това основание уволнението
се явява незаконосъобразно.
Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е уважил исковете по чл. 344,
4
ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и частично иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от
21 681, 82 лв. за периода 31.01.2024 г. – 04.06.2024 г., чиято крайна дата съвпада с датата на
устните състезания. Поради това въззивната жалба на „Български пощи“ ЕАД се явява
неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваната му част – правилно и
законосъобразно.
По въззивната жалба подадена от ищеца И. Г. Л..
Неин предмет е първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлен иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за периода 05.06.2024 г. –
31.07.2024 г. за сумата над 21 681, 82 лв. до пълния предявен размер от 30 720 лв.
Предпоставка за основателността на иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е
установяването на незаконното прекратяване на трудовия договор и оставянето на работа на
служителя в определения от закона шестмесечен срок. Към датата на приключване на
устните състезания пред първоинстанционния съд – 04.06.2024 г. този срок не е изтекъл.
Когато периодът на претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ се формира в хода на делото като
материално основание на този иск, страната има възможност да представи доказателства за
релевантните факти до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция.
Предмет на въззивна проверка е периода 05.06.2024 г. – 31.07.2024 г. От представената
справка от регистрите на НАП се установява, че за този период ищецът е бил без
регистриран трудов договор, поради което и предвид незаконността на уволнението, му се
дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. За обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се взема
предвид полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение,
доколкото друго не е предвидено. От доказателствата по делото е видно, че брутното
трудово възнаграждение е в размер на 4 000 лв., като върху него се начислява допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 28 % върху
основната месечна заплата. За периода 05.06.2024 г. – 31.07.2024 г. дължимото от ответника
„Български пощи“ ЕАД обезщетение на основание чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ
е в размер на 9 038, 18 лв. Следователно предявеният иск по чл. 225 КТ се явява основателен
и доказан в частта, в която е отхвърлен с обжалваното решение, което следва да се отмени в
тази част и да се постанови друго, с което да се уважи за пълния предявен размер.
На следващо място, съдът приема, че с оглед изхода на спора и основателността на иска
по чл. 225, ал. 1 КТ, следва да се разгледа своевремнно направеното от работодателя-
ответник при условията на евентуалност с отговора на исковата молба правопогасяващо
възражение за прихващане, при присъждане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, с
изплатени на ищеца при прекратяване на трудовото му правоотношение, обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ /занеспазен срок на предизвестие/.
Според установената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика на Върховния касационен
съд, възражението за прихващане, което е надлежно упражнено от работодателя, може да се
уважи безусловно само между обезщетение при незаконно уволнение /чл. 225, ал. 1 КТ/ и
обезщетение при уволнение при непазено предизвестие /чл. 220, ал. 1 КТ/. Компенсирането е
допустимо, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на
уволнение – оставане без работа.
От представения и неоспорен фиш за заплата за месец януари 2024 г. се установява, че
на ищеца след прекратяване на трудовото правоотношение е изплатено обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ в размер на 5 120 лв. В тази връзка съдът намира, че възражението за
прихващане между обезщетението за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ и
обезщетението при уволнение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ е основателно
и следва да се уважи. На ищеца е изплатено обезщетение в размер на 5 120 лв. на основание,
което впоследствие е отпаднало. В тази връзка предявеният иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да се уважи до размера на сумата от 3 918, 18 лв.
и да се отхвърли за разликата до пълния му предявен размер от 9 038, 18 лв., като погасен
5
поради прихващане с изплатеното на ищеца на основание чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение в
размер на 5 120 лв.
При този изход на делото право на разноски има ищецът по делото И. Л.. Пред
първоинстанционния съд е претендирал разноски в размер на 4 300 лв. В о.с.з. от 04.06.2024
г. процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност. Като
основателно следва да се прецени направеното възражение за прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК. Съдът намира, че в процесния случай съгласно решение на СЕС от 25.01.2024
г. по дело № С-438/22 и определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа
на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в
Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда. Пред първоинстанционният съд са
събирани само писмени доказателства, за целта е проведено едно заседание. Предвид
липсата на правна и фактическа сложност на делото дължимото от ответника на ищеца
адвокатско възнаграждение за производството пред СРС, въззивният съд определя общо на
500 лв. С първоинстанционното решение са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. В тази връзка с настоящия съдебен акт следва да се
присъдят още 100 лв.
Пред въззивната инстанция ищецът е претендирал заплащането на 4 300 лв. адвокатско
възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие от 18.02.2025 г., в
който е посочено, че договорената сума е заплатена. Ответникът е направил възражение за
прекомерност. В хода на производството пред въззивната инстанция е извършена една
справка за регистрирани трудови договори за ищеца за процесния период, не са събирани
други доказателства. Проведено е едно съдебно заседание. Предвид това дължимото от
ответника на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възнаграждение за процесуално
представителство от адвокат въззивният съд определя на 100 лв., която сума следва да се
присъди на ищеца.
Ответникът „Български пощи“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 156, 72 лв. върху уважената част от иска.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 04.06.2024 г., постановено по гр. дело № 9966/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 123 състав в частта с която е отхвърлен предявения от И. Г. Л., ЕГН
**** с адрес: гр. София, ж.к. **** срещу „Български пощи“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, ж.к. „Студентски град“, ул.
„Акад. Стефан Младенов“ № 1, бл. 31, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ за разликата над 21 681, 82 лв. до пълния предявен размер от 30 720 лв. и за периода
05.06.2024 г. – 31.07.2024 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Студентски“, ж.к. „Студентски град“, ул. „Акад. Стефан Младенов“ № 1,
бл. 31, да заплати на И. Г. Л., ЕГН **** с адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 3 918, 18 лв., представляваща обезщетение за
оставането му без работа поради незаконното му уволнение за периода 05.06.2024 г. –
31.07.2024 г., като отхвърля предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1 вр. чл. 225, ал.
1 КТ за разликата до пълния предявен размер от 9 038, 18 лв., като погасен поради
прихващане с изплатено на И. Г. Л. на основание чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение в размер на
5 120 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Студентски“, ж.к. „Студентски град“, ул. „Акад. Стефан Младенов“ № 1,
бл. 31, да заплати на И. Г. Л., ЕГН **** с адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл. 78,
6
ал. 1 ГПК сумата от 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, за
двете инстанции.
ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Студентски“, ж.к. „Студентски град“, ул. „Акад. Стефан Младенов“ № 1,
бл. 31 да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата
от 156, 72 лв., представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7