Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...11.2019 г.
гр.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
при секретар Мая Иванова,
като разгледа докладваното
от съдията
търговско дело № 879 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 531 от ТЗ,
предявен от „Шел България“ ЕАД, гр. София против С.Д. *** за установяване
вземане по Заповед № 8593/20.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение,
издадена в производството по ч.гр.д. № 17347/2018 г. на ВРС за сумата от 40 000
лева, дължима по Запис на заповед от 03.05.2017 г., ведно със законната лихва
от заявлението 19.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата
В
исковата молба „Шел България“ ЕАД твърди, че ответницата С.Д. се е задължила
към ищеца с издаване на Запис на заповед за сумата от 40 000 лева, на
03.05.2017 г., място на издаване гр. София и с падеж „на предявяване“.
Сочи
се, че ценната книга е предявена за плащане с изпращане на нотариална покана, в
която поканена да се яви в кантората на нотариус Кънчо Ицков за предявяване и с
връчването на поканата чрез залепване на уведомление на длъжника на 02.08.2018
г., което се доказва от разписки за посещения и съставен констативен протокол
от нотариуса. Твърди се, че приносителят е инициирал производство по чл. 417 и
сл. от ГПК, в което е издадена Заповед № 8593/20.11.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 17347/2018 г. на ВРС за сумата от 40 000 лева,
дължима по Запис на заповед от 03.05.2017 г., ведно със законната лихва от
заявлението 19.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени
разноски.
Поради
депозирано в срока по чл. 414 от ГПК възражение от длъжника, кредиторът
предявява и настоящата претенция за установяване вземането по менителничния
ефект.
В
допълнителната искова молба настоява, че записът на заповед е редовен от външна
страна, документът е автентичен и с настъпил падеж.
Правна
квалификация на правата: чл. 422 от ГПК вр. чл. 531 ал.1 от ТЗ.
Ответникът
в депозираните отговор и допълнителен такъв оспорва дължимостта на сумата при
твърдения за неавтентичност на документа, тъй като подписите не принадлежат на
лицето, сочено за негов издател. Отделно сочи, че не е получавала от ищеца
сумата от 40 000 лева.
В
съдебно заседание всяка от страните поддържа собствените си аргументи.
По
същество процесуалният представител на ищцовото дружество моли с оглед
събраните доказателства да не се кредитира заключението по СПЕ и искът да бъде
уважен.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответницата моли за решение, с
което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Двете
страни претендират присъждане на разноски.
Съдът,
като съобрази предметните предели на производството, след съвкупен анализ на
доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
В
производството по ч.гр.д. № 17347/2018 г. на ВРС е удовлетворено заявление на
„Шел България“ ЕАД и издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 т.9 от ГПК против С.Д. за сумата от 40 000 лева, дължима по Запис
на заповед от 03.05.2017 г.
Поради
заявено в срока по чл.414 от ГПК възражение е депозирана и настоящата
установителна претенция за съществуване на вземането.
Представена
е ценна книга, издадена „Без протест и разноски“ на дата 03.05.2017 г. и място
на издаване – гр. София, в която е поет безусловен ангажимент за плащане на
приносителя „Шел България“ ЕАД на сума от 40 000 лева и срок за
предявяване – до три години от издаването му.
Ценната
книга съдържа посочено име на издател – ответницата С.д. и положен подпис за
издател на менителничния ефект.
Записът
на заповед реквизитно удовлетворява изискванията за формална редовност, тъй
като съдържа всички изискуеми по чл. 535 от ТЗ реквизити.
Доколкото
страните не са въвели в процеса относителни възражения, основани на каузално
правоотношение, а простото отричане от страна на ответницата да е получавала
сума от 40 000 лева не е въвеждане на кауза, то единствено като спорен бе
заложен в производството въпроса досежно автентичността на ценната книга.
С
оглед компетентно дадените заключения и по единичната, и по тричленната СПЕ,
които съдът кредитира изцяло, лицето посочено за издател на записа на заповед –
ответницата С.Д. не е подписала, респективно издала записа на заповед. Вещите
лица са категорични,че подписите не са на соченото лице и са изпълнени с опит
за имитация на подписа на С.Д. от лице, познаващо строежа на нейния подпис.
Процесуалният
представител на ищцовата страна желае заключенията да не се кредитират, оценени
в контекста на другите събрани доказателства,но липсват доказателства от
категорията да оборят достоверността на експертизата, защото не са такива
оспорената ценна книга, нотариалната покана, връчена за плащане по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК, нито бланкетното възражение по чл. 414 от ГПК, с което
напротив, отрича се дължимостта на сумата.
В
контекста на изложеното и след като издател на записа на заповед не е
ответницата, не се и дължи от нея сумата от 40 000 лева по абстрактната
сделка в полза на ищеца. Последният не установява съществуване на вземането,
основано на оспорения запис на заповед.
Искът
следва да бъде отхвърлен.
Разноски
за производството се присъждат на ответната страна за депозит за СПЕ в размер
на 150 лева и адвокатско възнаграждение в доказания по договора за правна
защита и съдействие размер от 1730 лева и при представен списък по чл. 80 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Шел България“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София против С.Д.Д., ЕГН ********** *** иск с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. чл. 531 от ТЗ за
установяване вземане по Заповед № 8593/20.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение, издадена в производството по ч.гр.д. № 17347/2018 г. на ВРС за
сумата от 40 000 лева, дължима по Запис на заповед от 03.05.2017 г., ведно със
законната лихва от заявлението 19.11.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Шел България“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София да заплати на С.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата от 1880 /хиляд осемстотин и осемдесет/ лева разноски в производството
за експертиза и адвокатско възнаграждение,на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: