№ 1614
гр. Варна , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100502308 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.4 и ал.5 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. №15614/29.07.2020г. на К. К. Д. в качеството на трето
лице, срещу действията по изпълнително дело № 20177110400694 по описа на ЧСИ Д.П.Я.,
изразяващи се в издаване на Постановление за възлагане и насрочване на въвод във
владение върху недвижим имот. Жалбоподателката твърди, че по време на изпълнителните
и принудителни действия са допуснати нарушения на правото на ЕС, а именно решение на
съда на ЕС по дело С-415/11 - Азис, вкл. и като извършено при публична продан на
несеквестируем имот и при признати (нищожни) неравноправни клаузи в договора за банков
кредит. Излага, че със същото Постановление за възлагане е насрочен и се извършва въвод
във владение на същия имот, които действия поставят нея /на 7 години/, и братята ,
живеещи в същото жилище, и което е единственото им семейно жилище, в застрашаваща
живота и здравето среда в условията на пандемия и в условията на увеличаваща се зараза с
коронавирус. Моли да бъде отменено постановлението за възлагане, като издадено при
нарушения на правото на ЕС, извършено върху несеквестируем имот и при условията на
публична продай, проведена при перемирано изпълнително дело. С допълнителна молба вх.
№16363/05.08.2020г., жалбоподателката излага, че жалбата е допустима на основание чл.
435, ал. 4, изр. първо и чл. 435, ал. 5 ГПК в качеството на трето лице, което владее имота.
Твърди, че като трето лице- владелец в имота, не била уведомена за въвода, а преди това - за
изготвеното постановление за възлагане, а преди него - за провеждането на публичната
продан, предвид което постановлението за възлагане следва да не се счита влязло в сила,
1
именно поради липсата на уведомяване на трети лица живеещи в имота, в който се
извършва въвод, и който едновременно с това, представлява на всички им семейното
жилище. Като не е било редовно уведомяването за публичната продан, същата не следва да
се счита и за валидно изпълнително действие, нито за такова - годно да прекъсне давността в
изпълнението. Твърди също, че проведената публична продан, довела до издаването на
същото постановление за възлагане е недействителна, поради наличието по делото на
перемпция преди проданта. Освен това, проданта и изпълнителните действия, които я
съпътстват, са извършени върху несеквестируемо имущество като нарушени основното
начало на законност в ГПК и Решение на СЕС по Дело С - 415-11 (Азис). Друго съществено
нарушение е грубото погазване на конституционно- гарантираното право на
несеквестируемо семейно жилище в качеството на малолетно лице, живеещо със
семейството си в същото, и единствено жилище. При условията на горното нарушение се
извършва и нарушение на правото ми (също конституционногарантирано) на
недискриминация, по признак лично положение трето лице, малолетно, владелец на
недвижим имот - предмет на изпълнение и представляващ семейно жилище несеквестируем
имот. Допълнително, и самостоятелно основание за недействителността на постановлението
за възлагане е посоченото по-горе обстоятелство, че същото (ПВ) е издадено в полза на
привиден кредитор, което е в нарушение на горецитираното Тълкувателно решение № 4 от
11.03.2019 г. по тълк. д. № 4 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК. Твърди, че макар
и прехвърлено с обезпечение, първоначалното вземане не е осигурило и
противопоставимостта и действителността на ипотеката като обезпечение на същото -
прехвърлено вземане. Респ., като се е лишил от вземането си, поради невписването на
договора за цесия в Имотния регистър, първоначалният цедент не може да получи обратно с
цесия отново цялото вземане, заедно с обезпечението - ипотеката, защото същата ипотека
(ипотечното право) никога не е ставала притежание неговия предходен цесионер и настоящ
- като последващ цедент. Съответно, продажбата (публичната) на несеквестируем имот, е
невалидно изпълнително действие и като такова не е прекъсвала давността в процесното
изпълнително дело. На самостоятелно основание, самото вземане е станало невалидно и
поради обстоятелството на съдебно произнасяне със сила на пресъдено нещо, признаващо
неравноправните клаузи в договора за банков кредит. По изложените съображения моли да
бъде отменено постановлението за възлагане и насрочения въвод в семейното им жилище. В
о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното производство – „ПРОБЛИД"
ЕООД, е депозирал писмен отговор, в които излага становище за недопустимост и
неоснователност на същата. Твърди, че жалбоподателката не е владелец на жилището, тъй
като не е представила доказателства, че е владеела имота в деня на възбраната върху него.
На следващо място твърди, че третото лице не е легитимирано да обжалва постановлението
за възлагане. Защитата на третото лице може да се осъществи само с иск за собственост, но
не и посредством жалба. Още повече, че на 29.07.2020г. въвод не бил извършен, поради
потвърждението от Районната здравна инспекция, че на адреса има лица под карантина.
2
Дори да се приеме, че жалбата е допустима, то тя е неоснователна. Взискателят, по
изпълнителното дело, е придобил вземанията от първоначалния кредитор ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, с ЕИК *********, по силата на договор за цесия вписана с вх. pe r. №
14380/12.06.2019 г., да. вх. pe r. № 14268/12.06.2019г., като вземанията са обезпечени с
Договорна ипотека, вписана на 20.12.2006г., т.е. взискателят надлежно е придобил
вземанията и Имотът не е несеквестируем както се твърди в жалбата. Оплакванията на
жалбоподателката, че не е уведомена за изготвянето на постановление за възлагане и въвода
във владение също намира за несъстоятелни, тъй като третите лица не се уведомяват за
изготвеното постановление за възлагане, за насрочен въвод във владение, или за започване
на изпълнението срещу даден имот. Твърдението, че купувачът е привиден са също
несъстоятелни и не се подкрепят от никакви доказателства. Счита, че извършените до
момента изпълнителни действия са напълно законосъобразни. Моли се жалбата да бъде
оставена без разглеждане, евентуално-без уважение, а издаденото Постановление за
възлагане –потвърдено като правилно и законосъобразно. В о.с.з. чрез пълномощника си,
въззиваемата страна поддържа писмения си отговор както и съображенията си за
неоснователност на жалбата.
Въззиваемата страна -К.Д.- длъжник в изпълнителното производство е депозирал
писмен отговор, в който излага становище, че жалбата е допустима и основателна. Твърди,
че предвид обстоятелството, че делото е образувано през 2017г., вероятността действително
същото да е било перемирано още преди последната публична продан, е значителна. Респ.
същата публична продан, по която в момента се извършва въводът във владение може да е
вероятно недействителна, защото преди това, по силата на закона - ех lege е било
прекратено самото изпълнително дело поради изтичането на двугодишен срок без валидно
изпълнително действие, което да е прекъснало давността. За правилно счита и становището
относно несеквестируемостта на имота. С оглед изложеното счита, че жалбата е
основателна.
ЧСИ е депозирал писмени обяснения, в които излага, че жалбата е допустима, но
неоснователна. Счита, че всички извършени по делото изпълнителни действия са в рамките
на закона.
Съдът, след като взе предвид становището на страните, доказателствата
приложени по делото, както и писмените обяснения на съдия-изпълнител приема за
установено от фактическа и правна следното:
Изпълнително дело №20177110400694 по описа на ЧСИ с per. № 711 Д.П.Я. е
образувано на 07.12.2017г. по молба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД ЕИК *********, и въз
основа изп. лист издаден по т.д. № 444/2015 г. по описа на ВОС, с който длъжниците К. Д.
Д. , ЕГН ********** и Д.П.А., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Варна, ул. „Цар
Калоян" № 14, ет. 1, ап. 3, са осъдени да заплатят на взискателя сумите от 155 134.40 евро,
представляваща незаплатена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот №
3
HL 14132/14.12.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 18.03.2015 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 17 457.71 евро, представляваща договорна лихва,
сумата от 373.38 евро, представляваща договорни такси, сумата от 235.01 евро,
представляваща застраховки, сумата от 120.00 лв., представляваща разноски за нотариални
покани, и сумата от 27 626.50 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
С разпореждането за образуване от 07.12.2017г. на изпълнителното дело, до
длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение, като е наложена възбрана
върху ипотекираните в полза на взискателя недвижими имоти, а именно: Недвижим имот,
находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, ул. „Цар Калоян № 12, представляващ
АПАРТАМЕНТ №5 с идентификатор 10135.1507.808.1.16 на ет.3, със застроена площ 145.52
кв. м., заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 7 /седем/ със застроена площ
6.78, както и върху самостоятелен обект, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.1507.808, представляващ ГАРАЖ №3 с идентификатор 10135.1507.808.1.13 със
застроена площ 23.81, ведно с 1.9896% идеални части от общите части на сградата с
идентификатор 10135.1507.808.1 и 5.41 /пет цяло и четиридесет и една стотни/ кв. м.
идеални части от дворното място с идентификатор 10135.1507.808.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника К.Д. лично на
29.01.2018г., а на длъжницата Д.А.- чрез залепване на уведомление на осн. чл. 47 от ГПК на
декларираните постоянен и настоящ адрес.
Насрочен е опис на възбранените недвижими имоти за 22.02.2018г., който е бил
отложен за 06.03.2018г. С протокол от 06.03.2018г. е извършен опис на ипотекираните в
полза на взискателя недвижими имоти, като е насрочено предявяване на оценката на вещото
лице.
С Постановление от 29.03.2018 г. е приета оценката на вещото лице в размер на 296
100 лв. относно недвижим имот - апартамент №5 и в размер на 31 300 лв. за гараж №3.
С Постановление за насрочване на публична продан от 25.03.2019 г. е определена
начална цена, от която да започне наддаването.
По молба на взискателя ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД от 24.04.2019г., с постановление
на съдебния изпълнител от същата дата публичните продани на двата имота са спрени.
Депозирана е жалба с вх. № 12193/10.05.2019 г. от К. Д. Д. , в качеството му на
длъжник, срещу действията на частния съдебен изпълнител по изпълнително дело №
20177110400694 по описа на ЧСИ, като с решение по в.гр.д. № 1353/2019 г.на ОС гр. Варна
жалбата е оставена без уважение относно насрочването на публичната продан и
несеквестируемостта на имотите.
По изпълнителното дело е конституиран като взискател ПРОБИЛД ООД на
основание чл. 429 от ГПК въз основа на договор за цесия с първоначалния взискател
4
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. Съобщението за извършената цесия е връчено лично на
жалбоподателя К.Д. на 19.06.2019 г.
По молба на новия взискател ПРОБИЛД ООД е насрочена повторно първа по ред
публична продан на ипотекираните имоти от 19.07.2019 г. до 19.08.2019 г.
Депозирана е нова жалба от К.Д. на 25.06.2019 г. срещу насрочената по делото
публична продан, но поради неотстраняване на нередовностите в срок, същата е била
върната.
С протоколи за обявяване на постъпили наддавателни предложения и купувач за
купувач на имотите след проведено устно наддаване е обявен взискателя ПРОБИЛД ООД за
сумата от 348 365 лв. за апартамента и за сума в размер на 57 175.82 лв. за гаража.
На основание чл. 495 от ГПК с протокола за обявяване на купувач е насрочено
предявяване на разпределение на предложената от взискателя цена. Длъжникът е редовно
уведомен с протокола за обявяване на купувач.
С протоколи от 22.08.2019 г. са извършени разпределение на основание чл. 495 от
ГПК относно предложените от взискателя цени за имотите предмет на публична продан. В
дадения му срок обявеният за купувач взискател е внесъл сумите по разпределенията.
На 20.09.2019 г. е изготвено Постановление за възлагане. Изпратени са съобщения до
страните за изготвеното постановление. Длъжникът е уведомен по телефона на 26.09.2019г.,
на която дата му е залепено уведомление. При поредно посещение на адреса на 06.10.2019 г.
е отказал лично да получи съобщението. Съобщението е разписал лично в кантората на
08.10.2019 г.
Депозирана е жалба с вх. №27742/11.10.2019г. от К. Д. Д. , в качеството му на
длъжник, срещу действията на частния съдебен изпълнител по изпълнително дело
№20177110400694 по описа на ЧСИ Д.П.Я. - възлагане на имотите по делото и разноските
по възлагането, която с решение по в.гр.д. № 2052/2019г. по описа на ВОС е оставена без
уважение.
На 11.03.2020 г. по молба на купувача е насрочен въвод във владение във
възложените му имоти за 31.03.2020г. Съобщението до длъжника К.Д. му е връчено лично
на 27.03.2020г., но с оглед обявеното извънредно положение в страната изпълнението не е
извършено.
След изтичане на сроковете по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение /обявено с решение на НС от 13.03.2020г./ и за преодоляване на
последиците е насрочен отново въвов във владение върху имотите, въводът е насрочен за
17.07.2020г.
5
На място длъжникът К.Д. е представил доказателство, че е поставен под карантина, с
оглед на което въводът във владение върху недвижимия имот - апартамент №5 е бил
отложен за 29.07.2020г., но е бил извършен въвод във владение в гараж №3.
Насроченото за 29.07.2020г. принудително изпълнение отново е било отложено
поради факта, че в имота е намерено трето лице -отново поставено под карантина.
Видно от изготвения протокол, въводът във владение върху недвижимия имот –
апартамент № 5 е извършен на 10.08.2020 г.
На 29.07.2020г. е депозирана жалба вх.№15614- по която е образувано
производството по настоящото дело- от К. К. Д. –с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Цар
Калоян" № 12, ет. 3, ап. 5, в качеството на трето лице, срещу действията на ЧСИ по
изпълнително дело № 20177110400694, изразяващи се в „насрочване на въвод във владение
върху недвижим имот и издаване на постановление за възлагане на недвижим имот".
За да се произнесе по допустимостта на жалбата, съдът съобрази следното:
В действащия ГПК е въведен изричен и изчерпателен списък на действията и отказите на
съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани. В разпоредбите на чл. 435, чл. 463 и
чл. 503 от ГПК, са визирани конкретните действия и откази на съдебния изпълнител,
подлежащи на обжалване, както и лицата, разполагащи с право на жалба за всяко от тях.
Така по отделно са посочени действията, допустими за обжалване от взискател, длъжник,
съпруг на длъжника, трето лице и лице, внесло задатък. Обжалването на всички останали
действия и от лица, които не разполагат с такова право, е недопустимо.
Жалбоподателката К.Д. не е длъжник в производството. Не е спорно, че е непълнолетна
дъщеря на длъжника К.Д., като по твърдения на нейния пълномощник тя подава жалбата в
качеството ѝ на трето лице.
Следователно, тя не притежава процесуално право да обжалва Постановлението за
възлагане, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 435, ал.3 ГПК, същото може да се
обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател,
участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена. По тази причина и жалбата ѝ в частта касаеща
недействителността на Постановлението за възлагане следва да се остави без разглеждане.
Следва да се има предвид също, че нито длъжникът, още по-малко трети лица, живеещи с
него са легитимирани да обжалват всяко действие, предприето от ЧСИ.
С оглед изложените в жалбата твърдения, че се явява трето лице, намиращо се в имота към
момента на въвода нейната жалба е допустима само в хипотезите на ал. 4 и ал.5 на чл. 435
ГПК.
6
Всички други актове и действия на ЧСИ, предприети във връзка с уведомяването и
насрочването на публичната продан, и определянето на началната цена, от която да започне
наддаването не са сред изброените по-горе следователно е недопустимо обжалването им. В
този смисъл са и разясненията, дадени в последния параграф от т.8 на Тълкувателно
Решение №2/2013 от 26 юни 2015 год. по т.дело № 2 по описа за 2013 г. на ОСГТК, а
именно, че „връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и
разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат
вън от предмета на проверка при обжалване”. Всички посочени от жалбоподателката
действия във връзка с насочването и провеждането на принудителното изпълнение, при
извършването на които според нея ЧСИ е допуснал нарушения също излизат извън предмета
на въззивния контрол, очертан в разпоредбите на ГПК, поради което в тази част жалбата
следва да бъде оставен без разглеждане като недопустима.
Следва да се подчертае, че жалбоподателката изобщо не разполага с правото да прави
възражения от името на длъжника, тъй като тя не е длъжник в изп. производство и не може
да упражнява чужди процесуални и материални права. Тя не разполага и с право да навежда
възражения за несеквестируемост на имота, тъй като не е длъжник в производството, а
отделно от това следва да се отбележи, че с влязло в сила решение, постановено по в.гр.д.№
2052/2019г. дело, с което е оставил без уважение въззивна жалба вх.№ 27742/ 11.10.2019
от К. Д. Д. срещу Постановление на ЧСИ Д.П.-Я. за възлагане на недвижими имоти
АПАРТАМЕНТ № 5 и ГАРАЖ № 3, находящи се в гр.Варна ул.“Цар Калоян„ № 12 ет.3,
съответно с идентификатори №№ 10135.1507.808.1.12 и 10135.1507. 808.1.13, издадено по
изп.д. № 20177110400694 от ЧСИ Д.П.-Я., рег. № 711, съдът вече се е произнесъл по този
въпрос, като е счел за неоснователно възражението му за несеквестируемост на апартамента.
По изложените съображения в настоящото производство изобщо не могат и не следва да
разглеждат възраженията на жалбоподателката /която не е длъжник/ досежно
недействителност на постановлението за възлагане и несеквестируемост на имота, както и
възражението ѝ за прекратяване на изп. дело на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. На третото лице
са предоставени права да обжалва действията на ЧСИ, доколкото те засягат собствените му
права по отношение на вещите, предмет на изпълнението, като то не може да упражнява
права, предоставени съобр. разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК на длъжника, и да прави
всякакви възражения за недопустимост и незаконосъобразност името на последния.
Доколкото тя е трето за изпълнението лице, то без разглеждане следва да бъде оставено и
възражението ѝ за недействителност на ипотеката на осн. чл. 171 ЗЗД, възражението за
неравноправност на договорна клауза, и отпадане на несеквестируемостта, позовавайки се
на Решение Ц-415/2011г. на СЕС.
Във връзка с допустимите ѝ възражения, съдът установи следното:
Според разпоредбата на ал. 4 на чл. 435 ГПК, трето лице може да обжалва действията на
7
съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на
запора, възбраната или предаването, се намират във владение на това лице. Жалбата не се
уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора
или възбраната.
Тъй като жалбоподателката е малолетна дъщеря на длъжника, то изобщо не може да се
приеме, че тя е осъществявала владение, а по-скоро е живеела в имота, без никакво правна
валидна воля за упражняване на правомощието владение. Отделно от това тя не твърди,
нито установява да има противопоставими спрямо длъжника и взискателя права. По делото е
безспорно установено, че апартаментът е собственост на длъжника К.Д. както към момента
на образуване на изп. производство, така и към момента на насочване на принудителното
изпълнение по отношение на него. В такъв случай, и съобразно разпоредбата на чл. 498,
ал.2 ГПК, въводът на купувача въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане се
извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, като последното може
да се брани само с иск за собственост.
Според разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК, въвод във владение на недвижим имот може да
се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на
иска, решението по който се изпълнява. Настоящият състав намира, че тази разпоредба е
неприложима, тъй като касае изпълнението на съдебно решение, по което е издаден
изпълнителен лист за осъждане на ответника да предаде владението, а не се отнася до въвод
в резултат на публична продан в резултат на принудително изпълнение за събиране на
парично вземане. Жалбоподателката нито осъществява владение по см. на закона, нито се
касае за въвод въз основа на уважен иск за собственост.
ЧСИ няма задължение да уведомява третите лица /по см. на чл. ал.4 и ал.5/ за насрочения
въвод /нито за каквито и да е било други изп. действия, предприети по изп. дело/ - те именно
поради това са трети лица- тъй като не са страна и не участват в изпълнителното
производство, и няма как ЧСИ да знае за тях за да ги уведоми за изпълнението. Подобно
уведомяване нито е вменено в задължение на ЧСИ, нито е предпоставка за влизане на
Постановлението за възлагане в сила.
Именно и затова законът е предоставил на третите лица възможности да защитят своите
/противопоставими/ права, ако е изпълнението е насочено срещу техен имот, но за целта е
необходимо наличието на останалите предпоставки, предвидени в ал. 4 и ал.5 ГПК, който
обаче по настоящото дело не се установиха.
Предвид изложеното, съдът намира, че предприетите от ЧСИ изпълнителни действия са
законосъобразни, поради което липсват основания за тяхната отмяна.
По изложените съображения жалбата на К.Д. срещу изп. действие изразяващо се в
извършване на въвод във владение следва да бъде оставена без уважение.
8
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна има право да ѝ бъдат
присъдени разноски, но такива не са претендирани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. №15614/29.07.2020г. на К. К. Д. в качеството
на трето лице, срещу действията по изпълнително дело № 20177110400694 по описа на
ЧСИ Д.П.Я., изразяващи се в издаване на Постановление за възлагане, поради
недопустимост, на осн.чл. 435, ал.3 ГПК.
В тази част решението има характер на ОПРЕДЕЛЕНИЕ и може да се обжалва пред
Варненския апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №15614/29.07.2020г. на К. К. Д. в качеството
на трето лице, срещу действията по изпълнително дело № 20177110400694 по описа на ЧСИ
Д.П.Я., рег. №711, изразяващи се във въвод във владение в АПАРТАМЕНТ №5 с
идентификатор 10135.1507.808.1.16 на ет.3, със застроена площ 145.52 кв. м., находящ се на
адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян № 12, представляващ, на осн. чл. чл. 435, ал.4 и ал.5 ГПК.
НЕ присъжда разноски.
В ТАЗИ ЧАСТ РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
След влизане в сила на решението, КОПИЕ от същото да се изпрати на ЧСИ Д.П.Я.,
рег. №711 по изпълнително дело № 20177110400694 за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9