Р Е Ш
Е Н И Е №
965
гр. Русе, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI граждански състав…в публично заседание на 18-ти юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Елена Балджиева
при секретаря Галя
Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5353 по описа на 2019
г., за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал.9 СК от К.М.А.
против Д.Д.Д., с който ищцата претендира да бъде изменен режимът на лични отношения между
ответника и малолетните деца на страните - Г.Д.Д., ЕГН
**********, родена на *** год. и Д. Д.Д., ЕГН **********,
роден на *** год., определен с Решение № 1251/17.10.2016 год., постановено по
гр.д.№ 2642/2016 год. по описа на РРС, като се определи ответникът да има право
да взема децата всяка първа и трета събота от месеца от 10 до 14 часа, без
преспиване.
Предявен е и иск с правно основание чл. 150 от СК, с който се претендира изменение
размера на месечната издръжка определена с Решение № 1251/17.10.2016 год., постановено по гр.д.№
2642/2016 год. по описа на РРС, дължима
от Д.Д.Д. за всяко от
малолетните деца Габриела и Д., като същата бъде увеличена от 120,00 лв.
на 200,00 месечно за всяко от децата, или в общ размер на 400,00 лв., считано
от предявяване на иска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното
изменението или прекратяването им, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноски. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковете
и моли съда да постанови решение, с което същите да бъдат отхвърлени като
недоказани по основание и по размер, претендира разноски. По отношение на иска
за увеличаване на издръжката, навежда твърдения, че от началото на 2020 год.
доброволно заплаща издръжка в размер на 140 лв. за всяко от децата, както и че
няма възможност да заплаща по-висока издръжка.
Настоящия съдебен състав, като разгледа предявените
искове и обсъди събраните по делото доказателства, намира следното:
По така предявения иск по чл. 59, ал.9 СК съдът е
задължен да прецени ефективността на действащия режим на лични отношения при
констатирано неизпълнение поради обстоятелства, свързани с проявено нежелание
на децата да контактуват с другия родител, липса на инициатива у родителя,
който следва да се възползва от определения му от съда режим на лични отношения
с децата да бъде осъществяван такъв, пречки, създавани от родителя, упражняващ
родителските права и отчуждаване на децата.
В трайно установената практика на ВС и ВКС (вж. - т.V
от ППВС №1/1974 г., решение №131/14.06.2016 г. по гр.д.№4490/2015 г., ІІІ г.о.;
т.1 от ТР№1/2013 г. на ОСГТК; решение № 19/15.02.2019 г. по гр. д. № 2578/2018
г., IV г. о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д.№ 6851/2014 г., ІV г.о.,
решение №59/04.05.2018 г. по гр.д.№ 2396/2017 г., ІV г.о. и др.) се приема, че
мерките на лични отношения на децата с родителя, който не упражнява
родителските права следва да се определят така, че да се създава нормална
обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва да се
прецени дали установените обстоятелства се отразяват на положението на децата и
на ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Децата следва да
общуват и с двамата си родители и с роднините им, за да се формират като
пълноценна личност. Свиждането и вземането на децата са неразделни части от
поддържането на лични отношения. Начинът и формата на поддържане на лични
отношения могат да бъдат най-разнообразни, а когато се налага, режимът може да
е съпътстван и с определяне на подходящи защитни мерки по чл.59, ал.8 СК.
В ППВС №
1/12.11.1974 г., което не е загубило сила, са изброени примерно обстоятелствата,
чиято промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно
упражняването на родителските права. Те са разделени в две групи, като в
първата група се включват промени, засягащи положението на детето или мерките и
тяхната ефективност, а втората група включва обстоятелства, свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите, по повод
задължителното спазване на вече определените мерки. Пречки от страна на
родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия
родител е от втората група обстоятелства. Поведение на родител, на който е
предоставено упражняването на родителските права, с което възпрепятства
контакта с другия родител не е в интерес на детето. За този интерес се следи
служебно (вж. ТР№1/2013 г. на ОСГТК), поради което в спора за режима на лични
отношения съдът не е обвързан от желанията на детето /децата/ или от предложенията на родителите, още
повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация и недоверието между
тях е довела до затруднена, непълноценна или прекъсната връзка на децата с
родителя, неупражняващ родителските права, в т. ч. до синдром на родителско
отчуждение. Поведението на всеки от родителите и останалите причини, довели до
формиране у децата на емоционални състояния, представи и желания, индикиращи отчуждение имат важно, но не решаващо значение
дали в конкретния случай изменението на обстоятелствата е основание за промяна
на мерките за упражняване на родителските права и на лични контакти. В този
смисъл, съдът е длъжен при формиране на преценката си да вземе предвид всички
релевантни факти, да отчете спецификите на случая, като при данни за създавани
пречки от единия родител и установено отчуждение на децата спрямо другия
родител, определените мерки следва да са насочени към преодоляването на тази
ситуация и постигането на нормална обстановка за общуване между децата и
родителя, който не упражнява родителските права.
Претенцията на ищцата да бъде изменен режимът на лични отношения между
ответника и малолетните деца на страните - Г.Д.Д., ЕГН
**********, родена на *** год. и Д. Д.Д., ЕГН **********,
роден на *** год., определен с Решение № 1251/17.10.2016 год., постановено по
гр.д.№ 2642/2016 год. по описа на РРС, като се определи ответникът да има право
да взема децата всяка първа и трета събота от месеца от 10 до 14 часа, без
преспиване е частично основателна.
Налице са обстоятелства, обуславящи
промяна на режима на контактите с
децата, но не по претендирания от ищцата начин. В
хода на делото се установи, че досега действалият режим не е изпълняван в
цялост поради пречки, свързани с нежелание на децата да контактуват с бащата,
липса на инициатива от страна да бащата да осъществява срещи с децата по
определения със съдебното решение начин, пречки, създавани от родителя,
упражняващ родителските права и настъпилото отчуждаване на децата в резултат на
конфликтните отношения между родителите.
Събраните доказателства установяват, че решаващ фактор
за неосъществяване на определения режим
е поведението на децата – те не желаели да остават при своя баща с
преспиване, понякога всяко от децата е давало на майката тревожни сведения за
начина, по който протичали срещите им с бащата, което от своя страна възбуждало
тревога е майката за сигурността на децата. Съдът съобрази и приетата съдебно–психологическа
експертиза, според която в интерес на децата е да осъществяват срещи с баща си,
в това число и да общуват с неговото разширено семейство, както и категорично
заявеното в съдебно заседание становище на вещото лице, че в интерес на децата
е тези срещи в началото да са по-кратки и поетапно да бъде увеличавана тяхната
продължителност, за да се изгради отново доверителна връзка между децата и
бащата, като по този начин ще се блокира даването на тревожна информация от
децата към майката за начина на провеждане на срещите между тях и бащата и ще
се внесе баланс, ще се преодолее „конфликта на лоялност“ който не е окончателно
изграден, но се наблюдава и при двете деца към двамата родители. Причината за
установените прояви, според заключението, е факта, че „до момента те растат в
условията на натрупана неудовлетвореност между биологичните им родители, която
рефлектира върху тях“. При данните за
нарушено доверие и чувство за сигурност в естествената психологическа близост
между бащата и децата, съдът намира, че
в най-добрия интерес на децата е поетапно да се увеличава броя на
срещите и престоя им в дома на бащата, тъй като в противен случай би се
задълбочило отчуждението и негативните последици за връзката им.
На второ място, съдът намира,
че са налице основания за промяна на
мерките за лични отношения на бащата с децата, касаещи ежемесечният и
летният режим на свиждане и училищните ваканции.
При наличието на данни за развитие на синдром на родителско отчуждение, съдът е
длъжен и служебно да вземе необходимите мерки, за да бъде преодоляна тази
ситуация чрез съответни промени в режима на лични отношения между децата и
бащата. Съдът не може да остане пасивен и да поставя промяната на режима в
зависимост от това, кога родителите „ще преодолеят разногласията си и коригират
поведението си”.
По делото не е
спорно, че и двамата родители обичат децата си, привързани са силно към тях,
загрижени са за пълноценното им израстване и развитие, разполагат с нужните
условия, за да ги отглеждат и възпитават. Същевременно, неразбирателството и
натрупалото се във времето след раздялата емоционално напрежение, недоверие и
негативизъм помежду им е довело до проблеми в комуникацията по въпросите за връзката,
която децата трябва да запазят и поддържат с баща си. На теория и двамата
родители съзнават и заявяват, че в най-добрия интерес на децата е, те да имат
стабилна и пълноценна връзка с баща си, но на практика – поведението на
възрастните и най-вече това на майката подлага на изпитание естествените
чувства и потребности на децата да общуват по нормален начин, както с нея и
роднините си по майчина линия, така и с баща си и неговите роднини. Съдът
следва да вземе предвид, че постепенно задълбочилата се криза в отношенията
между родителите е рефлектирала върху незрялата психика на децата, като
констатираната от експерта степен на отчуждение е довела до непълноценни,
по-трудно осъществими и провеждани с нежелание контакти с бащата. Родителите са охарактеризирани в психологическата
експертиза като разполагащи с необходимите вътрешни и външни ресурси за
отглеждане на своите деца и заявяващи готовност да внесат промяна в собственото
си поведение, за да се подобри комуникацията между възрастните и се разтоварят децата
от задължението да са свързващо звено между родителите си, което според вещото
лице ще създаде условия за постигане на оптимална среда за развитие/израстване
на децата. Вещото лице отбелязва, че майката разполага с по-големи ресурси в
тази насока.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства,
социалният доклад и експертното заключение, не установяват признаци на
родителски дефицит при бащата. Като се вземат предвид специфичните за случая
обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, в т.ч. възрастта на децата, сега
действащия режим на лични контакти с бащата, съдът намира, че следва да се
осигури възможност за период на известна адаптация на децата към регулярните
срещи с баща им.
Както се посочи
и по-горе, отчуждението от бащата и от лицата от близкия му семеен кръг не е в
интерес на децата. Наложително е възстановяване на нормалните отношения с
бащата, за което и двамата родители са длъжни да съдействат, като съдът намира
за нужно да им укаже да потърсят професионална помощ - на първо място за себе
си, с цел нормализиране на отношенията им, а при необходимост – и за справяне
със ситуацията с децата им. Съдът намира също, че майката, която към момента се
ползва с доверието на децата и познава психиката, настроенията и желанията им
най-добре, трябва да положи усилия да ги успокои и подготви за срещите с баща
им, без това да се превръща в тревожно преживяване или принуда за психиката на
всяко от тях. От друга страна, бащата трябва да продължи да проявява
толерантност и разбиране към чувствата на децата, към емоционалната им
незрялост и да съсредоточи усилията си към възстановяване на спокойствието,
сигурността и доверието във връзката им, включително като се въздържа от
всякакви възможни укорими действия и коментари пред
тях. И двамата родители, ако действително любовта към децата е по-силна от
собственото им его, трябва да превъзмогнат взаимния си негативизъм и да дадат
шанс на децата да имат пълноценна връзка и с двамата. Възстановяване на
нормалните отношения с бащата няма да може да се постигне по принудителен начин
и само по силата на новото съдебно решение.
Съобразявайки всичко изложено,
както и обстоятелството, че двамата родители и децата са с едно и също
местоживеене, съдът определя следния режим на лични контакти между бащата и
децата:
През първите шест месеца, считано от влизане на
решението в сила, бащата да вижда децата всяка първа и трета събота от месеца
от 10 до 18 часа, без преспиване.
През вторите
шест месеца, считано от влизане на решението в сила, срещите на бащата с децата да се осъществят
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 до 18 часа, без преспиване.
През третите шест месеца от влизане на решението в
сила, срещите да се провеждат: всяка първа събота и неделя от месеца от 10 до
18 часа, без преспиване и всяка трета събота и неделя от месеца от 10 часа в
събота до 18 часа в неделя, с преспиване
при бащата.
След този период срещите да се провеждат:
– всяка първа и трета седмица от месеца от 10
часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване при бащата;
-
втората половина,
определена за зимна ваканция през четните години и първата половина – през
нечетните години, както и втората половина на пролетната ваканция.
По отношение на летния режим на свиждане и с оглед
сравнително дългия период, в който режимът на лични контакти с бащата не е
изпълняван в определения обем, съдът
намира, че за да се адаптират децата, след влизане в сила на настоящото решение,
само за лятото на 2020 г. престоят при бащата следва да е с по-кратка
продължителност и да се определи по споразумение между родителите. При
непостигане на такова споразумение, за лятото на 2020 г. съдът определя 5 –
дневен престой при бащата и по възможност през втората половина на месец
август. За летните периоди след 2020 г. престоят при бащата се определя както
следва: през лятото на 2021 год. – 10 дни, през 2022 год. – 20 дни, през 2023 и
следващите – 30 дни, във времето, когато майката не ползва годишния си отпуск.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.
150 от СК, съдът намира, че същия е частично основателен. Ответникът дължи
издръжка на малолетните си деца. Габриела понастоящем е на 8 години и 9 месеца, а Д. е на 7 години и 1 месец и с оглед
възрастта им имат съответни нужди от храна, облекло и други необходими във
връзка с правилното им физическо и интелектуално развитие. С оглед завишаването
на цените на стоките от първа необходимост, за задоволяване на тези нужди са
необходими значителни средства. Съгласно чл.142, ал.2 от СК минималния размер
на издръжката за едно дете е в размер на една четвърт от минималната работна
заплата за страната, която понастоящем е 610лв. и съответно минималната
издръжка е в размер на 152.50 лева. По делото са изискани справка от ТД на НАП
– Варна относно обстоятелството дали към 15.11.2019г. на името на К.М.А. и Д.Д.Д. има регистрирани трудови договори и получаваното по
тях трудово възнаграждение, както и дали същите са подавали данъчна декларация
по ЗОДФЛ за 2017г. и 2018г. Видно от представените доказателства, а именно
писмо изх. № 26341#1/27.11.2019г. от ТД на НАП – Варна, офис Русе с приложени
актуално състояние на трудовите договори и справка – данни за осигуряването по
ЕГН за А., същата работи по трудово правоотношение във фирма „Фива “ ООД и размерът на основната й заплата е 560.00лв., като няма подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ /л.43 -45/, а за ответника Д. няма данни за регистрирани трудови договори
и осигуряване към 26.11.2019г. /л.41 -42/. Същият не е регистриран и в Дирекция
„Бюро по труда“ – Русе. Няма данни същия да е нетрудоспособен. Предвид това, и
като поставя интересите на децата над тези на ответника, съдът приема, че същия
е в състояние да реализира месечен доход в размер над средната
работна заплата за страната,
на която база следва да се преценяват материалните възможности. Предвид нуждите на децата, обусловени от възрастта им, и така приетите възможности
на родителите, съдът намира, че те следва
да осигуряват месечно за издръжка на всяко едно от децата общо около 330.00 лв. От тях бащата трябва да заплаща
по 155.00 лв.,
считано от деня на завеждане на делото,
до настъпване на законоустановени причини или условия
за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа
й вноска. Ответникът е длъжен да обезпечи на децата си издръжката, която би им давал, ако те живееха съвместно с двамата си родители. Освен
това в тежест на майката са и непосредствените грижи по отглеждането на децата,
както и възникващите инцидентно извънредни разходи за тях. До пълния им
предявен размер от 200.00 лв. исковете подлежи на отхвърляне, като неоснователни.
Ответникът дължи държавна такса върху размера на
издръжката в размер на 446,40 лв., вносима по с/ка на РРС.
В постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК
Определение № 385 от 25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о., е
посочено че: „Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не
може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция.
Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато
родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от
исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение,
което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители
и затова в първоинстанционното производство всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила независимо от изхода на
спора.“ Вж. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 244 от 03.07. 2014
г. по гр. дело № 953/2014 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 9 от 16.12.2014 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 7223/2014 г., III г. о., ГК и постановеното по реда на чл. 274,
ал. 3, т. 2 ГПК Определение № 456 от
2.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 422/2012 г., II г. о., ГК. Ето защо,
искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА определения с Решение № 1251 от 17.10.2016
год., постановено по гр.д.№ 2642/2016 год.
по описа на РРС режим на лични отношения на децата Г.Д.Д., ЕГН **********, родена на *** год. и Д. Д.Д., ЕГН **********, роден на *** год., с бащата Д.Д.Д.
, ЕГН : **********, като
ОПРЕДЕЛЯ нов режим на контакти с бащата по следния начин:
- През първите шест месеца, считано от влизане на
решението в сила, бащата да вижда децата всяка първа и трета събота от месеца
от 10 до 18 часа без преспиване;
- През вторите
шест месеца считано от влизане на решението в сила, срещите на бащата с децата да се осъществят
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 до 18 часа, без преспиване;
- През третите шест месеца от влизане на решението в
сила, срещите да се провеждат: всяка първа събота и неделя от месеца от 10 до
18 часа без преспиване и всяка трета събота и неделя от месеца от 10 часа в
събота до 18 часа в неделя с преспиване
при бащата;
След този период срещите да се провеждат:
– всяка първа и
трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване
при бащата;
- втората половина, определена за зимна ваканция през
четните години и първата половина – през нечетните години, както и втората
половина на пролетната ваканция;
- Само за лятото на 2020 г. престоят при бащата да се
определи по споразумение между родителите. При непостигане на такова
споразумение, за лятото на 2020 г., бащата да вземе децата при себе си за период
от пет дни през втората половина на месец август.
- За летните периоди след 2020 г. престоят при бащата
се определя както следва: през лятото на 2021 год. – 10 дни, през 2022 год. –
20 дни, през 2023 и следващите – 30 дни, във времето, когато майката не ползва
годишния си отпуск.
ИЗМЕНЯВА размера на месечните издръжки, присъдени с Решение № 1251 от 17.10.2016
год., постановено по гр.д.№ 2642/2016 год.
по описа на РРС, която Д.Д.Д., ЕГН: **********,*** е осъден да
заплаща за своите деца Г.Д.Д., ЕГН **********, родена на *** год. и Д.
Д.Д., ЕГН **********, роден на *** год., чрез тяхната майка и законен представител К.М.А., с ЕГН:**********, като го
УВЕЛИЧАВА от 120.00лв. на 155.00 лв. месечно за всяко дете,
считано от 04.09.2019г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част
за сумата от 155.00лв. до 200.00лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН: **********,***, да заплати
по с/ка на РРС сумата от 446,40 лв. – държавна такса върху размера на издръжката .
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в 2 – седмичен срок от връчването му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :